Здравен статус на населението към 7 септември 2021 година в област Пазарджик

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по      темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

 

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот,  дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 99 199 (48.2%), следвани от много добро – 49 661 (24.1%), и задоволително – 39 027 (19.0%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 8 142 и 1 561 души, или 4.0 и 0.8% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 2 298 (1.1%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 6 024, или 2.9% от отговорилите лица.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Хасково през 2021 година

По окончателни данни на  Националния статистически институт за 2021 г. годишен отчет за дейността си са представили общо 11 528 нефинансови предприятия, осъществявали дейност в област Хасково, или с 2.2% по-малко от 2020 г.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 93.8%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.2%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

С най-висок относителен дял на предприятията за 2021 г. е сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 44.3% от общия брой на отчетените предприятия, следван от сектори „Преработваща промишленост“ – 10.3% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 6.5%.

Крайният финансов резултат на предприятията в областта за 2021 г. е печалба в размер на 490.5 млн. лева. Предприятията, приключили финансовата година с печалба са 8 646 (75.0% от общия брой), със загуба – 1 792 (15.5%) , а с нулев финансов резултат – 1 090 (9.5%).

Здравен статус на населението на област Шумен към 7 септември 2021 година

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Към 7 септември 2021 г.  в област Шумен най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро 65 788 (47.3%), следвани от много добро 34 623 (24.9%), и задоволително 26 506 (19.0%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 6 508 и 1 291 души, или 4.7 и 0.9% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 327 (1.0%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 3 133, или 2.3% от отговорилите лица.

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област Варна през 2021 година

По окончателни данни през 2021 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Варна са 1 572.1 млн. лв. и се увеличават с 10.8% спрямо 2020 година.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 1 455.3 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 12.3%, а при нежилищните – с 16.0% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 116.8 млн. лв. и намаляват с 14.2% спрямо 2020 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 67.1%, а на жилищни сгради – 32.9%.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Ловеч през третото тримесечие на 2022 година

През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Ловеч е 54.0 хил., от които 30.7 хил. са мъже, а 23.3 хил. са жени. В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 2.1 хил., а спрямо третото тримесечие на 2021 г. увеличението е с 0.7 хиляди.         

Дейност на местата за настаняване в област Търговище през октомври 2022 година

През октомври 2022 г. в област Търговище са функционирали 13 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 263, а на леглата – 480. Общият брой на нощувките, регистрирани през октомври 2022 г. е 2 482, или със 17.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като нощувките от чуждестранни туристи намаляват със 7.0%, а при тези от български граждани има ръст с 23.8%.

Етнокултурни характеристики на населението в Софийска област към 7 септември 2021 година

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

Социално-икономически характеристики на населението в Софийска област към 7 септември 2021 година

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в Софийска област е 40 044. От тях 38.9% са мъже и 61.1% са жени.

Лицата със завършена най-висока степен на средно образование са 112 725. От тях 34.2% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 65.8% – професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ). Професионалното средно образование е по-разпространено при мъжете (58.8%) отколкото при жените (41.2%). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 2 689 лица, а 3 702 лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование.

Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата в област Шумен през 2022 година

Достъп на домакинствата до интернет

Резултатите от проведеното изследване за използване на ИКТ в домакинствата и от лицата показват, че през 2022 г. 86.8% от домакинствата в област Шумен (87.3% средно за страната) имат достъп до интернет в домовете си. За периода 2013 – 2022 г. достъпът до интернет в домакинствата от областта се увеличава с 37.0 процентни пункта.

Етнокултурни характеристики на населението в област Ловеч към 7 септември 2021 година

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.