Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Хасково през второто тримесечие на 2023 година

През второто тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица в област Хасково е 87.5 хил., от които 47.3 хил. са мъже, а 40.3 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 0.9%, а спрямо второто тримесечие на 2022 г. намалява с 7.1%1.

 Коефициентът на заетост в областта през второто тимесечие на 2023 г. за населението на възраст 15 и повече навършени години е 49.5% ( при  52.9% за страната), съответно 56.1% за мъжете и 43.5% за жените. По коефициент на заетост област Хасково е на 12-то място сред областите в страната.

През второто тримесечие на 2023 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 83.6 хил., като 44.6 хил. от тях са мъже, а 39.0 хил. са жени. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в тази възрастова група намалява с 6.4 процентни пункта.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години в облатта е 67.3%, съответно 70.7% за мъжете и 63.8% за жените. В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. намалението е с 3.1 процентни пункта.

Индикатори за бедност и социално включване в област Смолян през 2022 година

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2022 г. линията на бедност за област Смолян e 474.83 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 24.1% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства със 0.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 5.9 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 24.1 до 26.7%, или с 2.6 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 48.5%, или с 24.4 процентни пункта.

Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Пазарджик към 31.12.2022 година

  1. Лечебни заведения и леглови фонд

В края на 2022 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 707 легла. Болниците в страната са 319 с 52 462 легла, като 203 от заведенията са публични (държавни и общински) и 116 – частни.

Заведенията за болнична помощ в област Пазарджик към 31.12.2022 г. са 12 с 2 065 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 55 с 24 легла. Другите лечебни и здравни заведения са 4.

В сравнение с 2021 г. легловият фонд в заведенията за болнична помощ в област Пазарджик се запазва същия ( 2 065 ).

Многопрофилните болници в област Пазарджик са 8 с 1 653 легла и в тях е съсредоточен 80.0% от легловия фонд на всички заведения за болнична помощ в областта (фиг.1), а специализираните болници са 4 с 412 легла.

Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Пазарджик към 31.12.2022 година.

Дейност на местата за настаняване в област Кърджали през юни 2023 година

През юни 2023 г. в област Кърджали са функционирали 82 места за настаняване с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги и хижи. Броят на стаите в тях е 1 221, а на леглата – 2 517. В сравнение с юни 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава със 17.1%, а на леглата в тях – с 14.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юни 2023 г. е 12 656 и се увеличава с 0.2% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди се увеличава с 1.9%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди намалява с 0.7%.

Наети лица и средна брутна заплата в област Хасково през второто тримесечие на 2023 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2023 г. намалят с 915, или с 1.9% спрямо края на март 2023 г., като достигат 48.2 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 26.1 и 18.0%.

В края на юни 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват със  174, или с 0.4% спрямо същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за април 2023 г. е 1 329 лв., за май – 1 301 лв., и за юни – 1 294 лева.

Наети лица и средна брутна заплата в област Пловдив през второто тримесечие на 2023 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2023 г. се увеличават с 0.8 хил., или с 0.4% спрямо края на март 2023 г., като достигат 228.5 хиляди.

Средната брутна месечна работна заплата в област Пловдив за април 2023 г. е 1 706 лв., за май – 1 660 лв. и за юни – 1 662 лева. През второ тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първо тримесечие на 2023 г. с 4.4%, като става 1 676 лева.

Дейност на местата за настаняване в област Пловдив през юни 2023 година

През юни 2023 г. в областта са функционирали 252 места за настаняване с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.4 хил., а на леглата – 12.8 хиляди. В сравнение с юни 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 0.8%, а леглата в тях се увеличават с 4.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 126.5 хил., или с 9.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 89.6 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 36.9 хил. – от чужди граждани.

Престъпления, обвиняеми и осъдени лица в област Смолян през 2022 година

През 2022 г. в област Смолян с осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата на 223 извършени престъпления. Осъдените лица в съдилищата на територията на област Смолян през 2022 г. са 206. От тях 3 лица са непълнолетни (фиг. 1).

Обвиняемите лица в област Смолян през 2022 г. са 307. От тях с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 65 лица или 21.2% от общия брой на обвиняемите, на 141 лица – с условно осъждане (45.9%), 94 лица са освободени от наказание (30.6%), 4 лица са оправдани (1.3%), а за 3 лица (1.0%) делата са прекратени.

През 2022 г. коефициентът на криминална активност за областта е 243 на 100 хил. души от средногодишното наказателноотговорно население в област Смолян и е по-малък от коефициента на криминална активност за страната (428).

Осъдени лица по видове престъпления

През 2022 г. с най-голям брой и относителен дял са осъдените лица за общоопасни престъпления1 – 145, или 70.4% от всички осъдени лица. Спрямо 2021 г. лицата, осъдени за общоопасни престъпления намаляват с 6.5%.

На второ място в структурата на осъдените са тези за престъпления против собствеността2. Осъдените лица са 20 или 9.7% от общия брой на осъдените лица. В сравнение с 2021 г. лицата, осъдени за този вид престъпления намаляват с 13 броя.

Осъдените лица за престъпления против личността са 18 с относителен дял 8.7%, като броят им не се променя спрямо 2021 година.

Следват осъдените за престъпления против брака, семейството и младежта и за документни престъпления, които са съответно 6 и 5 лица. Осъдените за престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функциии са 4. Същият е броят и на осъдените за престъпления против стопанството.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Пловдив през второто тримесечие на 2023 година

През второто тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 265 жилищни сгради с 1 633 жилища в тях и със 179 117 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/офиси с 1 389 кв. м РЗП и на 300 други сгради със 119 753 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 0.4%, като жилищата в тях нарастват с 88.1%, а общата им застроена площ – с 63.8%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат ръст от 120.6%, но тяхната РЗП намалява с 6.3%.

В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 33.6%, жилищата в тях – с 10.3%, а разгънатата им застроена площ – с 21.0%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са повече със 145.9%, а тяхната РЗП – със 75.3%.

Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Смолян към 31.12.2022 година

Към 31.12.2022 г. в областта функционират осем заведения за болнична помощ с 1 060 легла в тях (табл.1). Многопрофилните болници са четири с 556 легла.

Заведенията за извънболнична помощ са 45 с 16 легла за краткосрочно лечение, а другите лечебни и здравни заведения са две и са без легла.

В сравнение с 2021 г. броят на лечебните заведения за болнична помощ и легловият фонд  се запазват.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2022 г. е една от най-високите в страната – 1135.5 на 100 000 души при средно за страната – 848.5.

Сред извънболничните заведения най-голям е броят на самостоятелните медико-технически лаборатории – 19, следват медицинските центрове – 14 и самостоятелните медико-диагностични лаборатории – 10 и един диагностично – консултативен център.

През 2022 г. в област Смолян функционират две други лечебни и здравни заведения без легла. Към тях се отнасят Център за спешна медицинска помощ и Регионалната здравна инспекция.