Териториални статистически бюра

Статистика на околната среда в област Кюстендил през 2018 година Обществено водоснабдяване През 2018 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта намалява от 99 л/ден през 2017 г. на 98 л/ден през 2018 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.), Благоевград (117 л/ден/чов.), Бургас (109 л/ден/чов.) и Перник (106 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.). Статистика на околната среда в област Кюстендил през 2018 година

1. Общ преглед

По данни на Националния статистически институт през 2018 г. годишен отчет за дейността в  област Благоевград са представили общо 21 907 нефинансови предприятия, или с 1.7% повече в сравнение с 2017 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 93.6% от общия брой. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.5%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.8% и големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от всички нефинансови предприятия в областта.

Крайният финансов резултат на предприятията от област Благоевград за 2018 г. е печалба от 572 млн. лв. или с 17.6% повече от предходната година. Предприятията с печалба са 71.5% от общия брой и размерът и е 692 млн. лв. Тези със загуба са 18.0% и стойност 121 млн. лв. Предприятията с нулев финансов резултат са 10.5%. Най-голяма е загубата в микропредприятията – 66.0% от общия размер.

През 2018 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 133.0 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 1.1%.

През 2018 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 539.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 10.8%.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 190.9 млн. лв., което е с 2.5% повече спрямо 2017 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 122.0 млн. лв., или с 22.3% повече в сравнение с предходната година. През 2018 г. тези сектори заедно формират 58.0% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял намалява спрямо 2017 г. с 0.7 процентни пункта.  През 2018 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции нараства с 1.2 пункта в сравнение с предходната година и достига 34.0%, а делът на другите разходи – с 3.4 пункта и е 13.7%.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2018 г. възлизат на 42.9 млн. евро, което е с 0.4% повече в сравнение с 2017 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 24.6 млн. евро или с 3.3% по-малко от 2017 година, като 39.4% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 11.0 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 4.6 млн. евро или с 24.5% по-малко спрямо предходната година. През 2018 г. тези три дейности заедно формират 93.6% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 2.6% спрямо 2017 година.

1. Води

През 2018 г. 98.6% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта намалява от 109 л/ден през 2017 г. на 106 л/ден през 2018 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/чов./ден) и Благоевград (117 л/чов./ден), а с най-ниско – област Търговище (69 л/чов./ден).

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 154.3 млн. лв., като спрямо 2017 г. се увеличават с 44.1%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 145.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 9.4%, а при нежилищните сгради – с 36.3% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 8.4 млн. лв., като спрямо 2017 г. намаляват с 42.5%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 70.5%, а на жилищни сгради – 29.5%.

През 2018 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 61.5 млн. лв., като се увеличават с 3.6% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 56.1%, а от строителство на нежилищни сгради – 43.9% от общите приходи от сградно строителство.

В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 94.4% спрямо 2017 г. и достигат 92.8 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 60.2% от общите приходи на строителните предприятия.

През 2018 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 7 395.4 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 8.8%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектор търговия – 2 108.1 млн. лв., което е с 10.8% повече в сравнение с 2017 година. В промишления сектор са направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи за 1 060.3 млн. лв., което е с 1.5% по-малко в сравнение с предходната година. През 2018 г. тези два сектора формират 42.8% от общия размер разходи за ДМА в област София (столица), а общият им относителен дял намалява спрямо 2017 г. с 1.0 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 393.1 млн. лв., което е 21.2% по – малко в сравнение с 2017 година.

През ноември 2019 г. в Софийска област са функционирали 80 места за настаняване с общо 7 002 броя легла. В сравнение с ноември 2018 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е намалял с 3.6%, като най-много е намалял броят на местата за настаняване от категория 3 звезди (с 10.0%), следван от местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди (с 2.1%), докато броят на местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди остава същият.

Реализираните приходи от нощувки през ноември 2019 г. са близо 1 904.3 хил. лв., като 85.3% от тях са от нощувки на български граждани.

В сравнение с ноември 2018 г. приходите от нощувки в Софийска област са се увеличили с 15.8%, като приходите от нощувки на чужди граждани са със 75.1% повече, а тези на български – с 9.4%.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2019 г. показват, че 83% от домакинствата в област София (столица), при средно 75.1% за страната, имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязано увеличение от 1.1 процентни пункта спрямо предходната година.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2019 г. област София (столица) се нарежда на второ място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Русе – 84.4%.

Относителният дял на лицата използващи редовно интернет в област София (столица) за 2019 година е 79.8%, като се разпределят по пол съответно – мъже – 80.2% и жени – 79.5%. Делът на използващите редовно интернет бележи увеличение спрямо предходната година с 1.6 при мъжете и 4.3 процентни пункта при жените.

Значителни са различията при редовно използващите интернет в област София (столица) през 2019 г. по образование. Докато 94.4% от лицата с висше образование използват редовно интернет, то само 53.6% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа. Редовно използващите интернет със средно образование са 73.8%.