Териториални статистически бюра

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2018 г. са 4 с 448 легла, заведенията за извънболнична помощ са 27 с 5 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 35 легла (табл. 1).

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2018 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 295 легла и 3 специализирани болници със 153 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

• За активно лечение – 2 с 93 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 370.6 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 759.6.

Към 31.12.2018 г. заведенията за извънболнична помощ в област Перник са 27 с 5 легла. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 9 заведения с 5 легла.

Към 31.12.2018 г. в област Кюстендил функционират 14 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 452 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 21, или с 4.4%.

В градовете детските ясли са 12 с 410 места, а в селата – 2 с 42 места.

В областта към 31.12.2018 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 170 места и са обслужени 128 деца, а яслените групи към ДГ – с 282 места, като са посещавани от 245 деца.Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2018 г. за областта е 17.8 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 17.3%. По този показател област Кюстендил се нарежда на десето място в страната. Най-високи са стойностите на показателя за областите  Габрово (26.7%), Благоевград (23.6%) и Плевен (21.6%).

Към 31.12.2018 г. в област Благоевград функционират 57 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 1 945 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения и местата в тях в областта намаляват съответно – с 3.4 и 0.9%.

В градовете детските ясли са 32 със 1 446 места, а в селата – 25 с 499 места.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Благоевград към 31.12.2018 г. е 23.6%, при 17.3% – средно за страната. По този показател област Благоевград се нарежда на второ място в страната, като с по-висока осигуреност е само област Габрово (26.7%).

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Към  31.12.2018 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 62 394 сгради с 96 106 жилища в тях. В сравнение с 2017 г. жилищните сгради са с 84 повече, а жилищата в тях се увеличават със 109. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.

            Стоманобетонните и панелните сгради са 3 547 с 23 711 жилища в тях, тухлените – 49 789 с 63 338 жилища, а 9 057 жилища се намират в 9 058 сгради с друга конструкция. В градовете 41.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 57.0%  – в тухлени и 1.2% в други сгради. В селата 75.9% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.7% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 5.4% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:

• През учебната 2018/2019 година в детските градини са записани 3.1 хил. деца, като се наблюдава намаление от 2.6% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 3.9 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 3.0 хиляди.
• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 335 и 461 ученици.
• Новоприети в професионалните училища и паралелки през учебната 2018/2019 година са 500 ученици.

Предучилищно образование

Към 1.12.2018 г. в областта функционират 19 самостоятелни детски градини с директор. От тях 17 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2018/2019 година е 3.1 хиляди. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 2.6%, а спрямо учебната 2014/2015 година – с 15.7% (Фиг. 1.).

Броят на местата в детските градини в област Кюстендил е 3.6 хил., като на 100 деца се падат 116 места. За страната като цяло на 100 деца се падат 107 места.

Обхватът на децата в това образователно ниво в областта, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване[1], за учебната 2018/2019 година е 81.3%, или с 0.2 процентни пункта повече спрямо учебната 2017/2018 година.

[1] Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3 – 6 години към броя на населението в същата възрастова група.

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Благоевград показват, че:

• През учебната 2018/2019 година в детски градини са записани 10 872 деца, или с 0.1% по-малко в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 1 427 и 1 124 ученици.
• През учебната 2018/2019 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“,  „бакалавър” и „магистър“ е 9 431.

            Предучилищно образование

      През учебната 2018/2019 г. броят на самостоятелните детските градини в област Благоевград е 65 и намалява в сравнение с 2017/2018 учебна година с 4.4%. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2018/2019 г. е 10 872, от които 5 579, или 51.3% са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 0.1%  (фиг.1).

      Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване^[1], за учебната 2018/2019 година е 88.9%, или с 0.3 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2017/2018 година.

      Средният брой деца в една детска градина за областта е 167. Средният брой деца, формиращи една група е 23, като този брой е най-висок в община Банско – 27 и община Гърмен – 26. Най нисък среден брой деца в една група е в община Сатовча – 18, и в община Белица – 19.

[1] Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3 – 6 години към броя на населението в същата възрастова група.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение  „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. За 2018 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 329.08 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 14.7% от населението на областта или около 17.8 хил. лица (табл. 1).

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

1. Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1.1. Музеи

Към 31.12.2018 г. в област Перник функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 57.0 хил. фондови единици. В сравнение с 2017 г. техният брой се увеличава с 0.2%. Към 31.12.2018 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 517. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 14 024 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2018 г. са 38.5 хил. и в сравнение с 2017 г. се увеличават с 2.2% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 58.8% от посещенията в музеите. В сравнение с 2017 г. посещенията на чужденци в музеите се увеличават с 15.7%, докато изнесените беседи намаляват с 25.5%.

Общият персонал на музеите през 2017 г. е 43 души, или с 4.4% по-малко в сравнение с предходната година.

Към 31 декември 2018 г. населението на област София (столица) е 1 328 120 души, което представлява 19.0% от населението на България. В сравнение с 2017 г. населението се увеличава с 2 691 души, или с 0.2%. Мъжете са 636 963 (48.0%), а жените – 691 157 (52.0%). Най-голям е броят на мъжете във възрастите 30-34 г., а на жените – 40-44 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.

            В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 231 939, или 17.4% от населението на област София (столица). В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.

Към 31 декември 2018 г. населението на Софийска област е 229 041 души, което представлява 10.9% от населението на Югозападен район и 3.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. населението на Софийска област намалява с 2 522 души, или с 1.1%.

Мъжете са 112 497 (49.1%), а жените – 116 544 (50.9%), което означава, че на 1 000 мъже се падат 1 036 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 59 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на Софийска област. В Софийска област 61.5% от населението живее в градове, а 38.5% – в села.

И през 2018 г. продължава процесът на застаряване на населението. Към 31 декември лицата на 65 и повече навършени години са 53 797, или 23.5% от населението на областта. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. В Софийска област хората в трудоспособна възраст са 133 731 души като 53.7% от тях са мъже, а 46.3% са жени. В под трудоспособна възраст са 33 585 души, а 61 725 души са в над трудоспособна възраст.