Териториални статистически бюра

          По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради на територията на Софийска област през третото тримесечие на 2025 г. е 141 със 175 жилища.

          От тях 78.7% са със стоманобетонна конструкция, 16.3% – с тухлена конструкция и 5.0% са с панелна или друг вид конструкция.

          От въведените в експлоатация през третото тримесечие новопостроени жилища най-голям е делът на жилищата с три стаи – 29.7%, а най-малко са жилищата с една стая – 0.6%. От новопостроените жилища 20.0% са с четири стаи, 20.0% – с шест и  повече стаи,  17.1% – с пет стаи и 12.6% са с две стаи.

През третото тримесечие на 2025 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 73 жилищни сгради със 114 жилища в тях и с 15 413 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 60 други сгради с 4 455 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15.1%, броят на жилищата в тях – с 6.6%, а разгънатата им застроена площ – с 24.4%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава увеличение на броя им – с 13.2%, а разгънатата им застроена площ намалява с 13.4%.

В сравнение с третото тримесечие на 2024 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради, жилищата в тях и разгънатата им застроена площ в област Перник нарастват съответно – с 37.7, 111.1 и 68.7%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличава с 36.4%, а разгънатата застроена площ намалява с 45.2%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ)  наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2025 г. нараства спрямо края на юни2025 г. с 1.0% и достигат 30.1 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 22.4 и 15.8%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 1.9% (над 8.0 хил.), а в частния сектор нарастват с 5.7% (до 21.9 хиляди).

В края на октомври 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 4.6% в сравнение с края на октомври 2024 година.

През третото тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата за областта  се намалява спрямо второто тримесечие на 2025 г. с 2.1%, като достига 2 004 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 174 лв., а за частния – 1 942 лева.

През октомври 2025 г. в област Перник са функционирали 8 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 216 стаи и 415 легла в тях. В сравнение с октомври 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода и на леглата в тях намалява съответно – с 20.0 и 5.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през октомври 2025 г. е 3 786. Българските граждани са реализирали 3 038 нощувки, а чуждите – 748.

През 2024 г. на територията на област Кюстендил са регистрирани 361 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2023 г. се наблюдава увеличение със 7.1%. През годината в областта са регистрирани 124 тежки пътнотранспортни произшествия, в следствие на които са загинали 8 лица и са ранени 148 души. Спрямо предходната година броят на ПТП се увеличава с 31.9%, този на ранените лица с 8.0%, а броят на загиналите лица – с 33.3% (фиг. 1).

Резултатите от проведеното през 2025 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 89.5% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 92.8% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира намаление от 1.6 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.

За периода 2016 – 2025 г. използването на ИКТ става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 34.1 процентни пункта.

  През третото тримесечие на 2025 г. общият брой на заетите лица в област София (столица) е 690.3 хил., от които 345.7 хил. са мъже, а 344.6 хил. – жени. В сравнение с второто тримесечие на 2025 г. общият брой на заетите лица нараства с 25.0 хил., а спрямо третото тримесечие на 2024 г. – с 24.2 хиляди.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 62.5%, като при мъжете този дял е 66.2%, а при жените – 59.1%. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години нараства с 1.8 процентни пункта.   

  През третото тримесечие на 2025 г. общият брой на заетите лица на 15 – 64 навършени години в област София (столица) е 660.8 хил., от които 330.7 хил. са мъже и 330.0 хил. – жени. В сравнение с второто тримесечие на 2025 г. общият брой на заетите лица нараства със 17.3 хил., а спрямо третото тримесечие на 2024 г. нараства със 17.4 хиляди.

Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група (15 – 64 г.) е 77.3% (77.2% за мъжете и 77.3% за жените). В сравнение с второто тримесечие на 2025 г. този коефициент нараства с 2.1 процентни пункта, а спрямо третото тримесечие на 2024 г.  – с 1.4 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област София (столица) към края на септември 2025 г. намалява спрямо края на юни2025 г. с 0.4% и достигат 822.6 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – съответно 20.5 и 13.6%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.2% (до 150.5 хил.), а в частния сектор – с 2.0% (до 672.1 хиляди).

В края на септември 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област София (столица) са повече с 1.9%  в сравнение с края на септември 2024 година.

През третото тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата за областта намалява спрямо второто тримесечие на 2025 г. с 0.4%, като достига  3 474 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 3 421 лв., а за частния – 3 486 лева.

В сравнение с третото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата за област София (столица) нараства с 12.1%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 15.7%, а в частния – с 11.3%.

През септември 2025 г. в област Кюстендил са функционирали 91 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с     1 315 стаи и 3 230 легла в тях. В сравнение със септември 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 2.2%, а леглата с 3.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември 2025 г. е 20 791, или с 1.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 17 542 нощувки, а чуждите – 3 249.

През септември 2025 г. в област София (столица) са функционирали 180 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 9.6 хил., а на леглата – 17.2 хиляди. В сравнение със септември 2024 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода се е увеличил с 20.8%, а броят на леглата в тях се е увеличил с 14.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през септември 2025 г. е 231.5 хил., или със 17.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 163.6 хил. нощувки, а българските – 67.9 хиляди.

През септември 2025 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 79.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 47.0% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 15.7% от нощувките на чужди граждани и 31.5 % – на български, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 4.4 и 21.5%.