Териториални статистически бюра

През декември 2022 г. в област Кюстендил са функционирали 81 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 279 стаи и 2 965 легла в тях. В сравнение с декември 2021 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 14.1%, а на леглата в тях – с 1.4%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2022 г. е 17 046, или с 44.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Български граждани са реализирали 16 195 нощувки, а чуждите – 851.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2022 г. се увеличава с 35.2% в сравнение със същия месец на предходната година и достига 9 484.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2022 г. е 18.9%, като спрямо декември 2021 г. се увеличава с 5.9 процентни пункта.

Приходите от нощувки през декември 2022 г. се увеличават два пъти в сравнение с декември 2021 г. и достигат 1 152.4 хил. лева.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Благоевград през 2021 г. е 3 785 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение нараства с 15.9%. Произведеният в областта БВП е 2.7% от общия за страната. На човек от населението се падат 12 629 лв. от стойностния обем на показателя за област Благоевград, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 година. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, вкл. за лицата, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.

Местонамиране на работното място на заетите на възраст 15 и повече навършени години

В област Перник към 7 септември 2021 г. 1 547 лица, или 3.3% от отговорилите на въпроса са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 1 527 лица, или 3.2%. Абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят – 22 723 (48.3%) са близки по стойности с тези на лицата, които пътуват до населеното място, в което работят – 21 129 (44.9%). Заетите, които пътуват извън страната, са 129, или 0.3%.

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 51 342 (45.8%), следвани от много добро – 26 731 (23.8%), и задоволително – 22 154 (19.8%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 5 360 и 1 061 души, или 4.8 и 0.9%     (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 466 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 048, или 3.6% от отговорилите лица.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2021 г. е 1 321 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 16.9%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 11 084 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2021 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 9 925.9 млн. лв., като спрямо 2020 г. намаляват с 23.4%.

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 9 418.2 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение със 17,8%, а при нежилищните сгради е отчетено намаление с 2.9% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 507.7 млн. лв., или със 7.4% повече в сравнение с 2020 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 64.0%, а на жилищни сгради – 36.0%.

            През 2021 г. приходите от сградно строителство нарастват с 8.0% спрямо 2020 г. и достигат 4 356.6 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 57.1%, а от строителство на нежилищни сгради – 42.9% от общите приходи от сградно строителство.

Тенденции в развитието на миграцията

Миграцията на населението е основен фактор, който оказва влияние върху броя и структурите на населението както на страната като цяло, така и за отделните региони и територии.

Миграцията е обект на наблюдение още от първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 година. До 1946 г. тя е регистрирана предимно чрез сравняване на месторождението и местоживеенето на преброяваните лица. Данните от проведените през този период преброявания показват, че миграцията има предимно външен характер – изселвания от страната на население с небългарски произход и заселвания на българи от територии, останали в съседните държави след войните.

От 1946 до 1985 г. миграцията се наблюдава чрез съпоставяне на местоживеенето при предходното и текущото преброяване. През този период движението на населението има предимно вътрешен характер. Основното направление на миграцията е от селата към градовете, което е резултат от протичащите през периода процеси на колективизация в селското стопанство, индустриалното развитие на градовете и засиленото строителство. В края на 1965 г. е регистриран и най-големият брой мигрирали лица – близо 1 500 хиляди.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2021 г. възлизат на 14 694 млн. евро, което е с 5.1% повече в сравнение с 2020 година.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 534 млн. евро, което е с 8.5% повече в сравнение с 2020 година. Следващ по обем е отрасъл „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“, като ПЧИ възлизат на 2 900 млн. евро, или с 1.9% по-малко спрямо предходната година. В сектор „Операции с недвижими имоти“ преките чуждестранни инвестиции са 2 442 млн. евро, или с 0.2% по-малко от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 2 245 млн. евро, което е с 11.0% повече спрямо 2020 година.

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 година. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, вкл. за лицата, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд в България. Преброяванията се провеждат веднъж на всеки десет години, за да бъде предоставена детайлна картина на населението и условията, при които живее.

Брой и прираст на населението

Населението на страната към 7 септември 2021 г., според данните от Преброяване 2021, е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете – 3 136 262 (48.1%), или на 1000 жени се падат 927 мъже.

Населението на област София (столица) е 1 274 290. Това означава, че на територията на област София (столица) живее 19.5% от населението на страната. Жените са 668 513 (52.5%), а мъжете – 605 777 (47.5%), или на 1000 жени се падат 906 мъже.

В периода между последните две преброявания населението в област София (столица) е намаляло със 17 301 души, или с 1.3% (Приложение, Таблица 1). В страната за този десетгодишен период това е областта с най-малка загуба на население.