Териториални статистически бюра

През второто тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 327 жилищни сгради с 4 631 жилища в тях и 501 611 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 5 административни сгради/офиси с 11 548 кв. м РЗП и на 52 други сгради с 68 322 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нараства с 35.1%, жилищата в тях – с 1.4%, а общата им застроена площ – с 5.7%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради е регистрирано намаление с 28.6%, а при общата им застроена площ – с 58.0%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради и тяхната РЗП са по-малко съответно с 16.1 и 36.8%.

През второто тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 114 жилищни сгради с 376 жилища в тях и
46 474 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 92 други сгради с 55 241 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 6.5%, броят на жилищата в тях – с 16.0%, както и общата им застроена площ – с 12.6%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са с 87.8% повече, а общата им застроена площ нараства над два пъти.

В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Благоевград, както и броят на жилищата в тях са по-малко с 8.1%, а разгънатата им застроена площ – с 16.1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са с 84.0% повече, а общата им застроена площ – със 110.0%.

През второто тримесечие на 2023 г. в област Благоевград е започнал строежът на 87 жилищни сгради с 337 жилища в тях и с 35 908 кв. м обща застроена площ и на 42 други сгради с 19 127 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите жилищни сгради се увеличават с 22.5%, броят на жилищата в тях – с 80.2%, както и общата им застроена площ – с 22.6%. Броят на започнатите други сгради са с 35.5% повече, а тяхната РЗП – със 117.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на юни 2023 г. намалява с 1.3% спрямо края на март 2023 г., като достигат до 84.7 хиляди. Спрямо края на първото   тримесечие на 2023 г. наетите лица се увеличават в обществения сектор с 0.3% (до 21.9, хиляди), докато в частния сектор намаляват с 1.8% до – 62.8 хиляди.

В края на юни 2023 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се запазва същият. По сектори в сравнение с края на юни 2022 г. наетите в обществения сектор се учеличават с – 1.5% (или с 0.3 хил.),а в частния сектор намаляват с 0.6% (или с 0.4 хил.).

През второто тримесечие на 2023 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо предходното тримесечие с 4.6% до – 1 296 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 699 лв., а за частния – 1147 лева.

През второто тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 13.8% в сравнение със съответния период на предходната година.

През 2022 г. в област София (столица) са приключени делата за 2 520 извършени престъпления. От тях 1 377 са завършили с условно осъждане, 836 – с ефективно осъждане, 107 – с оправдаване, 15 – с прекратяване и 185 с освобождаване от наказание.

            С ефективни и условни присъди са приключили делата за 2 213 извършени престъпления, което е с 18.5% повече в сравнение с 2021 година.

            През 2022 г. обвиняеми в областта са били 2 347 лица от които:

• условно осъдени са 1 280 лица (54.6%);
• с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 779 лица, или 33.2% от общия брой на обвиняемите;
• освободени от наказателна отговорност са 190 лица (8.1%);
• оправдани са 83 лица (3.5%);
• на 15 лица делата са прекратени (0.6%)

Броят на осъдените лица с влезли в сила присъди е 2 059, което е с 13.0% повече в сравнение с 2021 година. Осъдените непълнолетни лица (14-17 години) са 74, или 3.6% от всички осъдени в областта.

През второто тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица в област Кюстендил е 46.7 хил., от които 24.2 хил. са мъже , а 22.5 хил. са жени. Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в областта през второто тримесечие на 2023 г. е 49.4% (при 52.9% за страната), съответно 53.9% за мъжете и 45.3% за жените. По брой на заетите лица област Кюстендил заема 18-то място сред всички 28 области в страната. С най-голям брой заети лица са областите София (столица), Пловдив и Варна, а с най-малък брой заети са областите Видин, Разград и Силистра. По показателя коефициент на заетост област Кюстендил заема тринадесето място в страната.

През юли 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 103 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 604 стаи и 3 844 легла в тях. В сравнение с юли 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода остава непроменен, докато на леглата в тях се увеличава с 3.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2023 г. е 30 307, или с 24.0% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 26 780 нощувки, а чуждите – 3 527.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на юни 2023 г. намаляват спрямо края на март2023 г. с 0.6% и достигат 26.6 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 30.3 и 13.8%.

В края на юни 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са повече с 0.9%  в сравнение с края на юни 2022 година.

Спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 0.5% (до 6.8 хил.), а в частния сектор се увеличават с 1.1% (до 19.8 хиляди).

         През второто тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо първото тримесечие на 2023 г. с 2.2%, като достига 1 291 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 659 лв., а за частния – 1 159 лева.

В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 14.7%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 13.3%, а в частния – с 15.7%.

Доходи на домакинствата

През 2022 г. в област Кюстендил годишният общ доход средно на лице от домакинството е 8 780 лв. и нараства с 14.8% спрямо 2021 година. За последните 6 години общият доход средно на лице от домакинството се увеличава 1.8 пъти (табл. 1).

През периода 2017 – 2022 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:

• Доходът от работна заплата през 2022 г. е 3 858 лв. и намалява с 4.4% спрямо 2021 г., а нарастването му в сравнение с 2017 г. е 1.8 пъти;
• Доходите от пенсии за последната година са 3 528 лева. Те нарастват с 36.3% спрямо 2021г. и с 2.1 пъти в сравнение с 2017 година;
• Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 688 лв. и се увеличават с 61.1% спрямо 2021 г., а спрямо 2017 г. нарастват с 1.9 пъти;
• Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 80 лв. и се увеличава с 48.1% спрямо 2021 г., докато спрямо 2017 г. намалява с 0.8 пъти;
• Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2022 г. са 200 лева. Те намаляват с 19.0% спрямо 2021 г., докато спрямо 2017 г. нарастват 3.0 пъти.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Кюстендил през второто тримесечие на 2023 г. е 12, а новопостроени жилища в тях са 26. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. сградите са с 1 по-малко, или 7.7%, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 10, или 62.5% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Кюстендил през второто тримесечие на 2023 г. със стоманенобетонна конструкция са 66.7%, с тухлена и друга – 33.3%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 204 сгради с 1 168 жилища, Пловдив – 163 сгради с 449 жилища, и Бургас – 130 сгради с 1 352 жилища в тях.

През второто тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 25 жилищни сгради с 37 жилищa в тях и 6 788 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 35 други сгради с 9 727 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 56.3%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 42.3 и 80.4%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 94.4%, а общата им застроена площ – със 138.8%.

В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и разгърнатата им застроена площ са по-малко в област Кюстендил съответно с 28.6 и 35.1%, а жилищата в тях – с 10.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ се увеличават съответно с 94.4 и 180.2%.