Териториални статистически бюра

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2023 г. са 4 с 447 легла, заведенията за извънболнична помощ са 26 с 5 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 4 със 17 легла (Таблица 1).

В област Перник броят на заведенията за болнична помощ и леглата в тях остават без промяна спрямо 2022 година.

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2023 г. на територията на област Перник функционират 2 многопрофилни болници с 322 легла и 2 специализирани болници със 125 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

• За активно лечение – 1 с 65 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.

Осигуреността на населението на област Перник с болнични легла в края на 2023 г. е една от най-ниските в страната – 403.0 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 864.5. Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 297.0 на 100 000 души от населението), Смолян (1 150.8) и Пловдив (1 092.0).

1. Лечебни заведения и леглови фонд

В края на 2023 г. в област Кюстендил функционират 5 заведения за болнична помощ с 988 легла, заведенията за извънболнична помощ са 32 с 12 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 3 с 22 легла (табл. 1)

В сравнение с 2022 г. в област Кюстендил броят на заведенията за болнична помощ и на леглата в тях остава без промяна.

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2023 г. на територията на областта функционират 3 многопрофилни болници за активно лечение с 632 легла и 2 специализирани болници за рехабилитация с 356 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2023 г. е 917.6 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 864.5. Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 297.0 на 100 000 души от населението), Смолян (1 150.8) и Пловдив (1 092.0), а най-ниски са в областите Перник (402.6), Ямбол (425.1) и Видин (431.9).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област София (столица) към края на март 2024 г. нарастват спрямо края на декември2023 г. с 2.0% и достигат 808.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – съответно 20.5 и 13.6%.

Спрямо края на първото тримесечие на 2023 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.1% (до 148.8 хил.), а в частния сектор се увеличават с 1.5% (до 659.9 хиляди).

В края на март 2024 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област София (столица) са повече с 1.2%  в сравнение с края на декември 2023 година.

През първото тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. с 4.7%, като достига 3 037 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 656 лв., а за частния – 3 125 лева.

През първото тримесечие на 2024 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 27 жилищни сгради с 39 жилища в тях и 8 499 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 41 други сгради с 11 766 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 27.0%, броят на жилищата в тях с 4.9%, но общата им застроена площ се увеличава с 18.3%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 20.6%, а общата им застроена площ – с  69.4%.

В сравнение с първото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и разгърнатата им застроена площ са повече в област Кюстендил съответно с 68.8 и 125.9%, а жилищата в тях – с 50.0%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ се увеличават съответно със 127.8 и 188.9%.

През април 2024 г. в област Кюстендил са функционирали 79 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с     1 153 стаи и 2 667 легла в тях. В сравнение с април 2023 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, намалява с 11.2%, а леглата с 20.8%.

  Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април 2024 г. е 16 222, или с 8.8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 14 675 нощувки, а чуждите – 1 547.

През април 2024 г. в област Перник са функционирали 11 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 249 стаи и 497 легла в тях. В сравнение с април 2023 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода и на леглата в тях намалява съответно с 8.3 и 3.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април 2024 г. е 3 238. Българските граждани са реализирали 2 530 нощувки, а чуждите – 708.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през април 2024 г. е       1 877. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Перник през април 2024 г. са 1 581 и са реализирали средно по 1.6 нощувки. Чуждите граждани са 296 и са реализирали средно по 2.4 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Перник през април 2024 г. е 21.7%, като спрямо април 2023 г. нараства с 0.2 процентни пункта.

Приходите от нощувки през април 2024 г. достигат 178.6 хил. лeвa.

През първото тримесечие на 2024 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 126 жилищни сгради с 309 жилища в тях и 44 962 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 64 други сгради с 24 223 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 5.3%, жилищата в тях – с 31.6%, а общата им застроена площ – с 10.0%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване с 36.2%, но при общата им застроена площ спад с 27.9%.

В сравнение с първото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и разгънатата им застроена площ се увеличава съответно със 17.8 и 8.9%, докато броят на жилищата в тях намалява с 4.6%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава увеличение както на броя им – с 30.6%, така и при разгънатата им застроена площ – с 68.4%.

През първото тримесечие на 2024 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 217 жилищни сгради с 3 329 жилища в тях и 346 442 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 8 административни сгради/офиси с 36 112 кв. м РЗП и на 35 други сгради с 52 994 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 50.1%, жилищата в тях с 56.0%, а общата им застроена площ – с 57.8%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради е регистрирано нарастване с 60.0%, но при общата им застроена площ спад с 40.8%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по – малко с 22.2%, а тяхната РЗП – със 71.7%.

През 2023 г. броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Благоевград е 310, а новопостроените жилища в тях са 1 239. Спрямо 2022 г. сградите са с 59 повече, или с 23.5%, а жилищата в тях нарастват с 319, или с 34.7% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Благоевград през 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 53.9%, с тухлена – 45.5% и с друга – 0.6%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 952 сгради с 6 156 жилища, Пловдив – 748 сгради с 2 346 жилища, и Варна – 561 сгради с 3 330 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (38.2%), следват тези с две стаи (32.8%), а най-нисък е делът на жилищата с една стая – 3.6%.

През 2023 г. броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област София (столица) е 952, а новопостроените жилища в тях са 6 156. Спрямо 2022 г. сградите са със 166 повече, или с 21.1%, а жилищата в тях нарастват с 358, или с 6.2% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област София (столица) през 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 96.7%, с тухлена – 2.3% и с друга – 1.0%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 952 сгради с 6 156 жилища, Пловдив – 748 сгради с 2  346 жилища, и Варна – 561 сгради с 3 330 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (40.3%), следват тези с три стаи (33.1%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4.4%.