По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на декември 2016 г. се увеличават с 1.2% спрямо края на септември 2016 г., като достигат до 87.6 хиляди. Спрямо края на третото тримесечие на 2016 г. наетите лица в частния сектор нараства с 1.9% (до 68.5 хиляди), докато в обществения сектор броят им намалява с 1.0% до – 19.1 хиляди.
В края на декември 2016 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 0.2%. По сектори в сравнение с края на септември 2015 г. наетите в частния сектор намаляват с 0.6% (или с 0.4 хил.), а в обществения сектор се увеличават е с 2.9% (или с 0.5хил.).
През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната месечна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2016 г.с 4.2% до – 699 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 898 лв., а за частния – 639 лева.
През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 9.7% в сравнение със съответния период на предходната година.
В сравнение с останалите области на страната през четвъртото тримесечие на 2016 г. област Благоевград е на 26-то място по показател средна брутна работна заплата, като само в област Видин получават по-ниско заплащане – 679 лева и област Кюстендил – 681 лева.
Най-висока средна месечна работна заплата получават наетите в областите София (столица) – 1 336 лв., Враца – 967 лв. и Стара Загора – 964 лева.
Брутен вътрешен продукт за област Перник през 2015 година
Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Перник през 2015 година е 760 млн. лв. Това нарежда областта на 26 място в страната. В сравнение с 2014 г. обемът му в номинално изражение е нараснал с 0.1%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 6 021 лв. от стойностния обем на показателя.
Създадената през 2015 г. брутна добавена стойност (БДС) в област Перник е намаляла в сравнение с 2014 г. с 0.3% и възлиза на 657 млн.лв.
Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 427 млн. лв. и представлява 65.0% от общата БДС за областта. В сравнение с 2014 г. относителният и дял се увеличава с 2.4 процентни пункта.
През 2015 г. добавената стойност реализирана от дейностите в индустриалния сектор е в размер на 183 млн. лв. и представлява 27.9% от общата БДС за областта. Спрямо 2014 година нейният относителен дял намалява с 2.4%.
Относителният дял на аграрния сектор представлява 7.1% от добавената стойност на областта и е в размер на 47 млн. лева. Спрямо 2014 г. остава без промяна.
Статистика на околната среда в област София (столица) – годишни данни за 2015 година
През 2015 г. в област София (столица) потреблението на вода в домакинствата, свързани с общественото водоснабдяване остава относително устойчиво. Използваната питейна вода средно на човек от населението намалява от 128 л/ден/човек през 2014 г. на 127 л/ден/човек през 2015 година (фиг.1). Въпреки икономията домакинствата в област София (столица) са с най-голямо потребление, следвани от домакинствата в област Бургас (111 л/ден/човек). Най-ниска е консумацията на вода в област Търговище (67 л/ден/човек).
През 2015 г. в област София (столица), на режим на водоподаване е 0.0% от населението (0.0% през 2014г.), при 1.7% за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (26.1%), София област (15.5%) и Ловеч (11.4%).
В областта 96.1% от населението е свързано с обществена канализация. С обществена канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 0.1% от населението (13.2% за страната).
Опазването на околната среда включва всички дейности, които са пряко ориентирани към предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяването, което е резултат от производствени или други процеси.
Отстраняването на уврежданията на околната среда изисква допълнителни средства. Размерът на средствата е основен показател за мерките, които обществото и държавата предприемат, за да се намали отрицателното въздействие на социално-икономическите процеси в околната среда.
Разходите за околната среда включват два компонента: разходи за поддържане и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. В края на 2015 г. наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение в област София (столица) е 809.8 млн. лв. (671.7 млн.лв. през 2014 година).
Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област София (столица) през 2015 година
През 2015 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 7 999.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 2.3%.
Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектор търговия – 2 419.7 млн. лв., което е с 9.9% по-малко в сравнение с 2014 година. В промишления сектор са направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи за 995.8 млн. лв., което е с 12.4% по-малко в сравнение с предходната година. През 2015 г. тези два сектора формират 42.7% от общия размер разходи за ДМА в област София (столица), а общият им относителен дял намалява спрямо 2014 г. с 4.0 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 1 403.1 млн. лв., което е 1.8 пъти повече в сравнение с 2014 година.
През 2015 г. е регистрирана промяна в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове. Относителният дял на направените инвестиции за машини, производствено оборудване и апаратура нараства с 1.0 пункт в сравнение с предходната година и достига 22.2%. Спрямо 2014 г. се увеличават разходите за закупуване на земя с 0.8 пункта и достига 7.1%. Същевременно намаляват вложените средства за придобиване на сгради, строителни съоръжения и конструкции с 4.6 пункта, които формират 45.9% от общия обем инвестиции в ДМА.
Дейност на нефинансовите предприятия в област Благоевград през 2015 година
По данни на Националния статистически институт през 2015 г. годишен отчет за дейността в област Благоевград са представили общо 19 383 нефинансови предприятия , или с 4.8% повече в сравнение с 2014 година. Най-голяма е групата на микро-предприятията, с персонал до 9 заети – 18 081 предприятия. Броят на малките предприятия (10 – 49 заети) е 1 090, а на средните (50 – 249 заети) е 190. Големите предприятия с над 250 заети са 22.
Произведената продукция в област Благоевград през 2015 г. възлиза на 4 806 млн. лв., като е отчетен ръст от 14.2% спрямо 2014 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 40.7% от произведената продукция.
През 2015 година активните предприятия в област Благоевград са реализирали приходи от дейността в размер на 6 393 млн. лева. Отчетен е ръст от 11.0% на годишна база. Разходите за дейността възлизат на 5 918 млн. лв., което е с 9.4% повече в сравнение с 2014 година.
Нетните приходи от продажби в област Благоевград достигат 5 956 млн. лв., като е отчетено увеличение с 12.6% в сравнение с предходната година. Предприятията от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ са реализирали най-голям дял от нетните приходи от продажби – 31.5%, следвани от сектор „Промишленост“ и „Други услуги“ съответно 28.0 и 27.8%.
През 2015 година 66.8% от предприятията са приключили финансовата година с печалба, 19.3% със загуба и 13.9% с нулев финансов резултат.
Броят на заетите лица в нефинасовите предприятия в областта през 2015 г. е 85 715, или с 1.9% повече в сравнение с предходната година.
Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през четвъртото тримесечие на 2016 година
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2016 г. се увеличават спрямо края на септември 2016 г. с 0.8% и достигат 28.0 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.3 и 18.9%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 2.2% (до 6.2 хил.), а в частния сектор – с 0.4% (до 21.8 хиляди).
В края на декември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 0.4 хил., или с 1.6% повече в сравнение с края на декември 2015 година.
През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2016 г. с 5.8%, като достига 740 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 875 лв., а за частния – 701 лева.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства със 7.6%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 9.0%, а в частния сектор – със 7.1%.
Дейност на местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2016 година
През декември 2016 г. в област Кюстендил са функционирали 68 места за настаняване с над 10 легла, от които 33 са хотели и 35 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 210, а на леглата 2 813. В сравнение с декември 2015 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 25.9%, а на леглата в тях – с 9.0%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2016 г., е 12 143, или с 42.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над 93% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2016 г. в област Кюстендил се увеличават с 34.8% в сравнение със същия месец на 2015 г. и достигат 7 257. От всички пренощували лица над 93% са български граждани. Както българските, така и пренощувалите чужденци са реализирали средно по 1.7 нощувки. Те са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през декември са пренощували 67.8% от всички лица.
Издадени разрешителни за строеж в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2016 година
През четвъртото тримесечие на 2016 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 25 жилищa в тях и 3 278 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 52 други сгради с 9 261 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 9.1%, докато броят на жилищата в тях се увеличава със 127.3%, а общата им застроена площ – с 69.1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради нараства с 62.5%, а общата им застроена площ е повече с 50.3%.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил остава непроменен, докато броят на жилищата в тях се увеличава със 127.3%, а разгънатата им застроена площ е повече със 137.7%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на други видове сгради, нараства със 100.0%, а разгънатата им застроена площ – с 52.3%.
Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 200, Пловдив – 163, Варна – 133, Бургас – 88, и област София – 75. По този показател област Кюстендил се нарежда на 17-то място сред 28-те области в страната.
Дейност на местата за настаняване в Софийска област през декември 2016 година
През декември 2016 г. в Софийска област са функционирали 101 места за настаняване с общо 8 089 броя легла. В сравнение с декември 2015 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е нараснал с 34.7%, като най-много се е увеличил броят на местата за настаняване от категория 3 звезди (с 47.4%), следван от местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди (с 34.1%) и местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди (с 20.0%).
Реализираните приходи от нощувки през декември 2016 г. са над 3 539 хил. лв., като 70.6% от тях са от приходи от нощувки на български граждани.
В сравнение с декември 2015 г. приходите от нощувки в Софийска област са нараснали с 39.7%, като приходите от нощувки на български граждани в тях са нараснали с 33.6%, а тези на чужденци – с 56.9%.
През декември 2016 г. в сравнение със същия месец от предходната година в курортен комплекс Боровец пренощувалите български граждани в местата за настаняване в него са с 49.8% повече и съответно реализираните от тях нощувки са се увеличили с 80.7%. Приходите от нощувки на български граждани в курортния комплекс също нарастват – в сравнение със същия период от миналата година те са с 49.3% повече. В сравнение със същия месец на 2015 г. чуждите граждани, пренощували в местата за настаняване в курортен комплекс Боровец, са се увеличили с 48.6%, реализирали са с 25.1% повече нощувки и съответно приходите от тях са с 50.6% повече.
Статистика на околната среда в област Кюстендил през 2015 година
През 2015 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 92 л/ден през 2014 г. на 94 л/ден през 2015 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.) и Бургас (111 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (67 л/ден/чов.).
През 2015 г. в област Кюстендил, на режим на водоподаване е 1.0% от населението, при 1.7%. за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (26.1%), София област (15.5%), Ловеч (11.4%) и Търговище (8.9%).
В областта 75.1% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 13.2% от населението (13.2% за страната).
Опазването на околната среда включва всички дейности, които са пряко ориентирани към предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяването, което е резултат от производствени или други процеси.
Разходите за околната среда включват два компонента: разходи за поддържане и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. През 2015 г. за опазване и възстановяване на околната среда в страната са изразходвани 3 102.3 млн. лева.