Дейност на местата за настаняване в област София (столица) през юни 2025 година

През юни 2025 г. в област София (столица) са функционирали 181 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 9.7 хил., а на леглата – 17.3 хиляди. В сравнение с юни 2024 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода се е увеличил с 20.6%, а броят на леглата в тях се е увеличил с 13.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през юни 2025 г. е 217.4 хил., или с 8.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 147.4 хил. нощувки, а българските – 70.0 хиляди.

През юни 2025 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 78.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 47.9% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 16.8% от нощувките на чужди граждани и 29.9 % – на български, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 4.7 и 22.2%.

Култура – кина, радио- и телевизионна програмна дейност, сценични изкуства и музеи в Софийска област през 2024 година

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио-телевизионната програмна дейност и производството на филми.

1. Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите, музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

Музеи

Към 31.12.2024 г. в Софийска област функционират 7 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности в тях са 95 хил. фондови единици и в сравнение с 2023 г. техният брой се увеличава с 2.0%.

Посещенията в музеите през 2024 г. са 227 хил. и в сравнение с предходната година намаляват с 2.0%. В дните със свободен вход са осъществени 0.7% от посещенията през годината.

През 2024 г. в Софийска област няма функционираща библиотека с библиотечен фонд над 200 хиляди единици.

Наети лица и средна брутна заплата в област Благоевград през второто тримесечие на 2025 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на юни 2025 г. намаляват спрямо края на март2025 г. с 1.4% и достигат 85.9 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 25.1 и 12.9%.

В края на юни 2025 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се увеличава с 1.2%. По сектори в сравнение с края на юни 2024 г. наетите в обществения сектор се увеличават с 5.1% (или с 1.2 хил.), докато в частния сектор броят намалява с 0.3% (0.2 хиляди).

През второто тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо първото тримесечие на 2025 г. с 9.7%, като достига 1 828 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 345 лв., а за частния – 1 621 лева.

Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Кюстендил през периода 2022 – 2024 година

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2022 – 2024 г., е 73.6 години, като спрямо предходния период (2021 – 2023 г.) се повишава с 1.4 години. Средната продължителност на живота в областта е с 2.0 години по-ниска от средната за страната – 75.6 години.


[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Подробна информация за очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението в страната за отделните възрасти е публикувана на сайта на НСИ в рубриката „Население и демографски процеси“, тема „Таблици за смъртност“.

Наети лица и средна работна заплата в област Кюстендил през второто тримесечие на 2025 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на юни 2025 г. намаляват спрямо края на март2025 г. с 1.3% и достигат 26.4 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 27.0 и 13.8%.

В края на юни 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са по-малко с 0.3%  в сравнение с края на юни 2024 година.

Спрямо края на второто тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 1.3% (до 7.0 хил.), а в частния сектор намаляват с 0.9% (до 19.4 хил.).

През второто тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо първото тримесечие на 2025 г. със 7.4%, като достига    1 779 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 385 лв., а за частния – 1 549  лева.

Образование в Софийска област през учебната 2024/2025 година

Основните резултати от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че в Софийска област:

  • през учебната 2024/2025 година в предучилищното образование (детските градини и подготвителните групи в училищата) са записани 8 080 деца;
  • към 31.12.2024 г. функционират 96 училища, в които са записани 23 937 ученици;
  • основно образование през 2024 г. са завършили 2 051 ученици, а средно –       1 229;
  • записаните в различните степени на висшето образование („професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“) за академичната 2024/2025 година са 1 114;
  • към 31.12.2024 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ се обучават 11 лица.

Дейност на местата за настаняване в област Кюстендил през юни 2025 година

През юни 2025 г. в област Кюстендил са функционирали 91 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 331 стаи и 3 157 легла в тях. В сравнение с юни 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, остава непроменен, а леглата се увеличават с 0.3%.

  Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юни 2025 г. е 18 566, или с 8.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 15 188 нощувки, а чуждите – 3 378.

Наети лица и средна брутна заплата в област София (столица) през второто тримесечие на 2025 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област София (столица) към края на юни 2025 г. намалява спрямо края на март2025 г. с 0.1% и достигат 825.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – съответно 20.6 и 13.5%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.2% (до 150.4 хил.), а в частния сектор – с 2.1% (до 675.3 хиляди).

В края на юни 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област София (столица) са повече с 2.0%  в сравнение с края на юни 2024 година.

През второто тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо първото тримесечие на 2025 г. с 3.0%, като достига  3 489 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 3 416 лв., а за частния – 3 506 лева.

В сравнение с второто тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата за област София (столица) нараства с 11.5%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 14.0%, а в частния – с 10.9%.

Брачност и бракоразводност в област Перник през 2024 година

Брачност

През 2024 г. в област Перник са регистрирани 274 юридически брака – с 12 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 2.5‰ (фиг. 1).

От всички регистрирани бракове 80.3% (220) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 54 брака.

По общини коефициентът на брачност е най-нисък в община Перник (2.3‰), следвана от община Радомир – с 2.6‰. Най-висок коефициент има в община Ковачевци – 5.4‰.

Сключилите брак през 2024 г. при мъжете и жените са най-много във възрастовата група 40 – 49 съответно 21.2% и 19.7%.

За 74.8% от мъжете и жените, сключили граждански брак през 2024 г., той е бил първи.

По показателят „предишно семейно положение при сключване на брака“, най-голям е броят на неженените мъже – 205 следван от разведените – 61. При жените също най-голям е броят на неомъжените – 205, следван от броя на разведените – 62.

Основни данни за културата в област Перник през 2024 година

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио – телевизионната програмна дейност и производството на филми.

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2024 г. в област Перник функционират 4 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

През 2024 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 65 хил. фондови единици и в сравнение с 2023 г. техният брой се увеличава с 428 (0.7%). Цифровизирани са 2 534 фондови единици, като броя им се запазва същия спрямо предходната година. Общата полезна площ, на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 9 828 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2024 г. са 45 хил. и в сравнение с 2023 г. се намаляват с 69.2% (фиг. 1). В дните със свободен вход са осъществени 50.0% от посещенията (22.4 хиляди). Регистрирано е и намаление на посещенията на чужденци в музеите – 3.3 хил., или с 33.0% спрямо предходната година.