Индикатори за бедност и социално включване в област София(столица) през 2016 година

PDF файл
 

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2016 г. линията на бедност общо за област София (столица) е 472.6 лв. средно месечно на лице от домакинство.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 6.2%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.9 процентни пункта.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.2 до 22.4%, или с 2.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 38.5%, или с 18.3 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

Дейност на местата за настаняване в област Благоевград през септември 2017 година

PDF файл
 

През септември 2017 г. в област Благоевград са функционирали 207 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, като броят на леглата в тях е 13.7 хиляди. В сравнение със септември 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) в област Благоевград намалява с 3.7% и леглата в тях съответно с 1.4%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в Благоевградска област възлиза на 88.2 хил., или с 2.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 25.1%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди реализираните нощувки нарастват с 16.0%.
През септември 2017 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 72.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 52.7% от българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 14.8% от нощувките на чужденци и 28.6% – на български граждани., а в местата за настаняване с 1 и 2 звезди тези дялове са съответно 12.3% и 18.7%.
Пренощувалите лица в местата за настаняване в област Благоевград през септември 2017 г. се увеличават с 0.3% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 43.7 хиляди. От всички пренощували лица 76.0% са български граждани, като по-голямата част от тях (48.6%) са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Пренощувалите чужденци са 10.5 хиляди, като 68.5% от тях също са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.5 броя нощувки.

Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през третото тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2017 г. се увеличават спрямо края на юни 2017 г. с 1.2% и достигат 27.5 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.2 и 16.4%.
Спрямо края на третото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 4.3% (до 6.3 хил.), докато в частния сектор намаляват с 2.2% (до 21.2 хиляди).
В края на септември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 0.2 хил., или с 0.8% по-малко в сравнение с края на септември 2016 година.
През третото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо второто тримесечие на 2017 г. с 0.4%, като достига 772 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 889 лв., а за частния – 737 лева.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 10.3%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 9.3%, а в частния сектор – с 10.5%.

Наети лица и средна брутна заплата в област Кюстендил през третото тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на септември 2017 г. се увеличават с 1.5% спрямо края на юни 2017 г., като достигат 29.1 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.4 и 16.1%.
Спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.5% (до 7.3 хил.), а в частния сектор нарастват с 2.2% (до 21.8 хиляди).
В края на септември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 934, или с 3.1% по-малко в сравнение с края на септември 2016 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост”, „Професионални дейности и научни изследвания” и „Други дейности”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на септември 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Финансови и застрахователни дейности“ и „Транспорт, складиране и пощи”.
През третото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта остава на същото ниво от 722 лв. спрямо второто тримесечие на 2017 година. Най-голямо увеличение има в „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 6.3%, и „Финансови и застрахователни дейности“ – с 5.4%. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата е „Култура, спорт и развлечения”- с 13.5%.
Средната брутна месечна работна заплата през третото тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 831 лв., а за частния – 685 лева.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 8.2%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Добивна промишленост”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 5.7%, а в частния сектор – с 8.7%.

Наети лица и средна брутна работна заплата през третото тримесечие на 2017 година (област Благоевград)

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на септември 2017 г. намаляват с 0.6% спрямо края на юни 2017 г., като достигат до 88.7 хиляди. Спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. наетите лица в частния сектор намаляват с 0.6% (до 68.8 хиляди) и в обществения сектор са по-малко с 0.6% до – 19.8 хиляди.
В края на септември 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 2.5%. По сектори в сравнение с края на юни 2016 г. наетите в частния сектор се увеличават с 2.4% (или с 1.6 хил.) и в обществения сектор с – 3.0% (или с 0.6 хил.).
През второто тримесечие на 2017 г. средната месечна заплата за областта нараства спрямо първото тримесечие на 2017 г.с 0.3% до – 708 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 894 лв., а за частния – 652 лева.
През второто тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 5.5% в сравнение със съответния период на предходната година.

Наети лица и средна работна заплата в Софийска област през трето тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Софийска област към края на септември 2017 г. са 57 998 или с 1.1% по-малко спрямо края на юни 2017 г. В сравнение с останалите области от Югозападен район Софийска област е на трето място след областите София (столица) и Благоевград, като към края на септември 2017 г. обхваща 6.1% от наетите лица в него.
Средната брутна месечна работна заплата в Софийска област за юли 2017 г. е 973 лв., за август – 940 лв. и за септември е 1 026 лв. За третото тримесечие на тази година тя е 979 лв. и е най-високата в Югозападен район след тази на област София (столица). В сравнение с останалите 27 области в страната Софийска област е на четвърто място по размер на средната брутна месечна работна заплата за това тримесечие, като преди нея са само областите София (столица) (1 405 лв.), Стара Загора (1 011 лв.) и Варна (992 лв.). Въпреки това през трето тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата на наетите в Софийска област е под размера на тази за страната (1 037 лв.).
През последните 10 години средната месечна работна заплата в Софийска област е нараснала два пъти – от 494 лв. за първо тримесечие на 2008 г. до 979 лв. за трето тримесечие на 2017 г. В този период средната месечна работна заплата в областта най-съществено е надвишавала тази за страната през второ и трето тримесечие на 2011 г. – с 5.4%, а най-голямо отклонение спрямо стойността за страната в отрицателна посока е в четвърто тримесечие на 2010 г. – с 11.1%.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Кюстендил през третото тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 11 жилища в тях и 2 410 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/офиси с 375 кв. м РЗП и на 39 други сгради с 9 812 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 56.5%, жилищата в тях – с 57.7%, а общата им застроена площ – с 33.0%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване с 8.3%, докато общата им застроена площ бележи спад с 25.8% (Фиг. 1).
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил намалява с 9.1%, докато броят на жилищата в тях остава непроменен, а разгънатата им застроена площ се увеличава с 24.4%. При другите видове сгради броят на издадените разрешителни за строеж нараства с 21.9%, а тяхната РЗП – с 59.3%.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в Софийска област през трето тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. в Софийска област са издадени разрешителни за строеж на 111 жилищни сгради със 123 жилища в тях и 20 097 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 93 други сгради с 35 966 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 18.4%, жилищата в тях – с 11.5%, а общата им застроена площ – с 18.3%. Броят на другите сгради, които са получили разрешителни за строеж, е с 57.9% по-малко, а тяхната РЗП намалява с 81.9%.
В сравнение със същото тримесечие на предходната година издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 3.7%, броят на жилищата в тях се увеличава със 7.0%, а общата им застроена площ – с 10.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради нараства с 1.1%, но тяхната РЗП намалява с 47.8%.
През трето тримесечие на 2017 г. в Югозападен район 22.0% от издадените разрешителни за строеж на жилищните сгради, са на територията на Софийска област, което я нарежда на второ място в района след област София (столица).
През третото тримесечие на 2017 г. е започнал строежът на 63 жилищни сгради със 70 жилища в тях и с 11 642 кв. м обща застроена площ, и на 40 други сгради с 46 548 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 37.6%, жилищата в тях – с 33.3%, а общата им застроена площ – с 36.4%. Броят на започнатите други сгради е със 77.1% по-малко, а разгънатата им застроена площ спада с 69.6%.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради са повече с 3.3%, жилищата в тях – с 6.1%, а разгънатата им застроена площ – с 1.4%. Броят на започнатите други видове сгради е без промяна, но тяхната РЗП през настоящия период нараства с 42.9%.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Перник през третото тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 41 жилищни сгради с 43 жилища в тях и 7 065 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 35 други сгради с 9 260 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 10.9%, жилищата в тях – с 18.9%, а общата им застроена – с 15.6%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличава с 2.9%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 55.5%.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник нараства с 86.4%, броят на жилищата в тях – със 79.2%, а разгънатата им застроена площ – с 88.0%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават с 29.6%, а разгънатата им застроена площ – с 1.5%.

През третото тримесечие на 2017 г. в област Перник е започнал строежът на 31 жилищни сгради с 59 жилища в тях и с 8 388 кв. м обща застроена площ, и 10 други сгради с 916 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради са повече с 14.8%, жилищата в тях – с 90.3%, а общата им застроена площ – със 128.0%. Броят на започнатите други сгради нараства със 100.0%, а тяхната РЗП – със 148.2%.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 244.4%, броят жилищата в тях – близо пет пъти, а разгъната им застроена площ – над пет пъти. Започнатите други видове сгради бележат ръст от 11.1%, а тяхната разгъната застроена площ е по-малко с 63.7%

Пътнотранспортни произшествия, убити и ранени в област София (столица) през 2016 година

PDF файл
 

През 2016 г. в област София (столица) са регистрирани 16 138 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2015 г. се наблюдава намаление с 1.9%. През годината са настъпили 1 064 броя тежки произшествия, при които леко ранени са 790 души, тежко ранени са 521, а убити – 42 души. Спрямо предходната година леко ранените и убити лица намаляват съответно със 7.5 и 33.3%, докато тежко ранените се увеличават със 17.3%. По брой пътнотранспортни произшествия с пострадали област София (столица) заема първо място в страната.
От участниците в движението с най-голям дял са ранените водачи на МПС (35.0%), следвани от пешеходците (33.4%) и пътниците с – 31.5%. Произшествията по вина на водачите в област София (столица) са 1 059 броя, като 60.0% от тях са извършени с личен автомобил.
Най-много пътнотранспортни произшествия са регистрирани в петък – 183 с най-много ранени лица – 235 , или 17.9% от всички ранени за областта.
През 2016 година най-много ПТП с пострадали са регистрирани през месец септември – 107, а най-малко през месец декември – 58. (фиг.2) Броят на ранените е най-голям през месец август – 133, а най-малко ранени има през месец декември- 67.