Териториални статистически бюра

PDF файл
 

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в Софийска област през четвърто тримесечие на 2017 г. е 49.9%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 8.1 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 100.3 хил., от които 56.5 хил. са мъже и 43.9 хил. са жени. В сравнение със същия период на предходната година броят на заетите нараства със 17.9 %, като с 14.4 % нараства броят на мъжете и с 23.0 % – този на жените.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2017 г. е 67.7 %, като в сравнение със същото тримесечие на 2016 г. нараства с 11.6 процентни пункта. Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2017 г. в Софийска област са 99.7 хил., като 56.2 хил. от тях са мъже и 43.6 хил. – жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят на заетите в Софийска област в тази възрастова група нараства с 18.3%, като броят на заетите мъже намалява с 14.7%, а този на жените – с 23.5 %.

PDF файл
 

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Благоевград през 2016 година е 2 583 млн. лв. Това нарежда областта на 7 място в страната. В сравнение с 2015 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 4.2%. Произведеният в областта БВП е 2.7% от общия за страната. На човек от населението се падат 8 290 лв. от стойностния обем на показателя.
Създадената през 2016 г. брутна добавена стойност (БДС) в област Благоевград възлиза на 2 229 млн.лв., което е с 4.0% повече в сравнение с 2015 година.
Добавената стойност реализирана от дейностите в секторът на услугите е 1 305 млн. лв. и представлява 58.5% от общата БДС за областта. В сравнение с 2015 г. относителният и дял се увеличава с 1.1 процентни пункта.
През 2016 г. добавената стойност реализирана от дейностите в индустриалния сектор е в размер на 707 млн. лв. и представлява 31.7% от общата БДС за областта. Спрямо 2015 година нейният относителен дял се намалява с 0.9 процентни пункта.
Относителният дял на аграрния сектор представлява 9.8% от добавената стойност на областта и е в размер на 217 млн. лева. Спрямо 2015 г. относителният дял бележи намаление с 0.2 процентни пункта.

PDF файл
 

1. Води
През 2016 г. 96.2% от населението на област Благоевград е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 110 л/ден през 2015 г. на 111 л/ден през 2016 година (фиг.1), като по този показател областта се нарежда на трето място в страната. През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 100 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.), Бургас (112 л/ден/чов.) , а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).
През 2016 г. в област Благоевград, както и в още 13 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (28.5%), Ловеч (28.3%) и Търговище (12.0%).
В областта 81.0% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 50.5% от населението (12.6% за страната).
2. Дълготрайни материални активи с екологично предназначение
В края на 2016 г. общата стойност на наличните дълготрайни материални активи за околната среда в област Благоевград е 185.7 млн. лв., или с 0.7% повече в сравнение с 2015 година.

PDF файл
 

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Кюстендил през 2016 година е 928 млн. лв. Това нарежда областта на 25-то място в страната. В сравнение с 2015 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 0.5%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 440 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 28 465 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно с 6 392 и 6 080 лева.
Създадената от отраслите на регионалната икономика брутна добавена стойност (БДС) в област Кюстендил през 2016 г. възлиза на 801 млн.лв., което е с 0.3% повече спрямо 2015 година. БДС за областта представлява 1.0% от общо генерираната добавена стойност за страната.
Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 444 млн. лв. и представлява 55.4% от общата БДС за областта. В сравнение с 2015 г. делът на сектора в добавената стойност се увеличава с 1.7 процентни пункта.
Индустриалният сектор намалява своя обем и относителен дял в БДС за областта. През 2016 г. са реализирани 266 млн. лв. или 33.2% , което е с 2.3 процентни пункта по-малко спрямо 2015 година.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2017 г. се увеличават с 1.0% спрямо края на септември 2017 г., като достигат 29.4 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 30.7 и 17.2%.
Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор нарастват с 0.3% (до 7.3 хил.), а в частния сектор с 1.2% (до 22.0 хиляди).
В края на декември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 53, или с 0.2% повече в сравнение с края на декември 2016 година. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти”, „Финансови и застрахователни дейности”, „Транспорт, складиране и пощи” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”. Най-голямо процентно намаление на наетите лица в края на декември 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Добивна промишленост” и „Професионални дейности и научни изследвания”.
През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 760 лв. и се увеличава спрямо третото тримесечие на 2017 г. с 5.3%. Най-голямо увеличение има в „Култура,спорт и развлечения” – с 27.4%, и „Образование” – с 22.0%. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата е „Финансови и застрахователни дейности”- с 20.7%.
Средната брутна месечна работна заплата в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 912 лв., а за частния – 709 лева.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за областта нараства с 11.6%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Образование” и „Добивна промишленост”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 11.6%, а в частния сектор – с 11.5%.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2017 г. се увеличават спрямо края на септември 2017 г. с 1.3% и достигат 27.9 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.0 и 16.5%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.6% (до 6.3 хил.), докато в частния сектор намаляват с 0.7% (до 21.6 хиляди).
В края на декември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са по-малко с 0.2% в сравнение с края на декември 2016 година.
През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2017 г. с 3.1%, като достига 796 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 980 лв., а за частния – 741 лева.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства със 7.6%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 12.0%, а в частния сектор – с 5.6%.

PDF файл
 

През четвъртото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 12 жилища в тях и 1 317 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 32 други сгради с 3 775 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради остава непроменен, докато жилищата в тях нарастват с 9.1%, а общата им застроена площ бележи спад с 45.4%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано намаление със 17.9%, а тяхната разгъната застроена площ – с 61.5% (Фиг. 1).
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил остава непроменен, докато жилищата в тях намаляват с 52.0%, а общата им застроена площ – с 59.8%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради e по-малко с 38.5%, а разгънатата им застроена площ – с 59.2%.
През четвъртото тримесечие на 2017 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив – 215, София (столица) – 201, Бургас – 123, Варна – 116 и Пазарджик – 74. По този показател област Кюстендил се нарежда на 20-то място сред 28-те области в страната.

PDF файл
 
1.Води

През 2016 г. в област София (столица) потреблението на вода в домакинствата, свързани с общественото водоснабдяване остава относително устойчиво. Използваната питейна вода средно на човек от населението e 127 л/ден/човек през 2016 г. и 2015 година (фиг.1). Домакинствата в област София (столица) са с най-голямо потребление, следвани от домакинствата в област Бургас (112 л/ден/човек). Най-ниска е консумацията на вода в област Търговище (69 л/ден/човек).
През 2016 г. в област София (столица), на режим на водоподаване е 0.0% от населението (0.0% през 2015г.), при 2.1% за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (28.5%), Ловеч (28.3%) и Търговище (12.0%).
В областта 96.1% от населението е свързано с обществена канализация. С обществена канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 0.2% от населението (12.6% за страната).

2. Разходи за опазване на околната среда и дълготрайни материални активи за околната среда

Опазването на околната среда включва всички дейности, които са пряко ориентирани към предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяването, което е резултат от производствени или други процеси.
Отстраняването на уврежданията на околната среда изисква допълнителни средства. Размерът на средствата е основен показател за мерките, които обществото и държавата предприемат, за да се намали отрицателното въздействие на социално-икономическите процеси в околната среда.
Разходите за околната среда включват два компонента: разходи за поддържане и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. В края на 2016 г. наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение в област София (столица) е 808.1 млн. лв. (809.8 млн. лв. през 2015 година).

PDF файл
 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2016 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово служебно правоотношение е 723 290, което представлява 31.8% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2015 г. броят на наетите се увеличава с 15 991 души или с 2.3%. Увеличение се наблюдава в петнадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Добивна промишленост“ (49.0%), „Селско, горско и рибно стопанство“ (8.1%), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (7.9%). Намаление на наетите лица е регистрирано в четири икономически дейности, като най-значимо е в „Строителство“ (3.1%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 20.2 и 9.7 процентни пункта.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (723.3 хил.) област София (столица) заема първо място сред 28-те области в страната.
В област София (столица) средната брутна годишна работна заплата за 2016г. е 15 658 (фиг.1), при 11 379 лв. средно за страната.

PDF файл
 

През декември 2017 г. в област Кюстендил са функционирали 68 места за настаняване с над 10 легла, от които 35 са хотели и 33 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 179, а на леглата 2 786. В сравнение с декември 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се запазва, а леглата в тях намаляват с 1.0%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2017 г., е 13 380, или с 10.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над 92% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2017 г. в област Кюстендил се увеличава с 12.8% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 8 186. От всички пренощували лица над 92% са български граждани и са реализирали средно по 1.6 нощувки. Чуждите граждани имат средно по 1.8 реализирани нощувки. Както българските, така и пренощувалите чужденци са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през декември са пренощували 71.4% от всички лица.
Най-много чужденци посетили област Кюстендил през декември 2017 г. са граждани на бившата югославска република Македония – 40.6%, Гърция – 9.9%, Италия – 9.5%, Сърбия – 6.2%, Руска федерация – 5.5% и Германия – 5.2%.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2017 г. е 15.5%, като спрямо декември 2016 г. се увеличава с 1.6 процентни пункта. В хотелите общата заетост на леглата е 16.7%, а в другите места за краткосрочно настаняване – 13.5%.