Териториални статистически бюра

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

През 2018 г. в област Перник са издадени 6 книги и 3 брошури с тираж по 700 екземпляра.

В сравнение с предходната година през 2018 г. намалява, както броят на издадените в областта книги и брошури, така и средният им тираж. Броят на издадените книги и брошури намалява два пъти, а средният им тираж – с 33.3% и достига 156 броя.

 През 2018 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 6 590 заглавия, или 67.0%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 8.3 и 4.8%. За област Перник този дял е 0.1%.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2018 г. са 4 с 448 легла, заведенията за извънболнична помощ са 27 с 5 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 35 легла (табл. 1).

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2018 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 295 легла и 3 специализирани болници със 153 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

• За активно лечение – 2 с 93 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 370.6 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 759.6.

Към 31.12.2018 г. заведенията за извънболнична помощ в област Перник са 27 с 5 легла. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 9 заведения с 5 легла.

Към  31.12.2018 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 62 394 сгради с 96 106 жилища в тях. В сравнение с 2017 г. жилищните сгради са с 84 повече, а жилищата в тях се увеличават със 109. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.

            Стоманобетонните и панелните сгради са 3 547 с 23 711 жилища в тях, тухлените – 49 789 с 63 338 жилища, а 9 057 жилища се намират в 9 058 сгради с друга конструкция. В градовете 41.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 57.0%  – в тухлени и 1.2% в други сгради. В селата 75.9% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.7% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 5.4% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

1. Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1.1. Музеи

Към 31.12.2018 г. в област Перник функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 57.0 хил. фондови единици. В сравнение с 2017 г. техният брой се увеличава с 0.2%. Към 31.12.2018 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 517. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 14 024 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2018 г. са 38.5 хил. и в сравнение с 2017 г. се увеличават с 2.2% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 58.8% от посещенията в музеите. В сравнение с 2017 г. посещенията на чужденци в музеите се увеличават с 15.7%, докато изнесените беседи намаляват с 25.5%.

Общият персонал на музеите през 2017 г. е 43 души, или с 4.4% по-малко в сравнение с предходната година.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.5 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2015 – 2017 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.3 години по-ниска от средната за страната – 74.8 години.

Различните равнища на смъртност при мъжете и жените определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.6 години, докато при жените е с 8.3 години по-висока – 77.9 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.5 и 1.8 години.

В периода между 2008 и 2018 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.0 години. При жените тя се увеличила с 1.0 години, а при мъжете – с 1.1 години Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).

Към 31.12.2018 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 455 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 8.6%.

В градовете детските ясли са 12 със 425 места, а в селата – 1 с 30 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 399 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2018 г. е 15.9% при 17.3 – средно за страната. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (66.7%), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.7%.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност общо за страната е 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната.

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2018 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 353.17 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 11.9% от населението на областта (табл.1).

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:

• През учебната 2018/2019 година в детски градини са записани 3 515 деца, или с 1.9% по-малко в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 359 и 465 ученици.
• През учебната 2018/2019 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър“ е 88.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2018 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи в област Перник са водени 162 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2017 г. броят им намалява с 16, или с 9.0%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) – 127 лица, или 78.4%;
• Малолетни (8 – 13 г.) –  35 лица, или 21.6%;
• Момчета – 126 (77.8%);
• Учащи – 127 лица (78.4%);
• В криминогенна среда живеят 117 малолетни и непълнолетни (72.2%).

Текуща демографска ситуация в областта през 2018 година:

• Населението на областта продължава да намалява и застарява.
• Увеличава се абсолютният брой на живородените и коефициентът на обща раждаемост.
• Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.
• Увеличава се детската смъртност.
• Намалява броят на сключените граждански бракове, а броят на бракоразводите остава непроменен.

           Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2018г. населението на област Перник е 120 880 души, което е 1.7% от цялото население на страната. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 1 541 души, или с 1.3%.

           Мъжете са 58 824 (48.7%), а жените – 62 056 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат

 1 055 жени.  Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

           Продължава процесът на застаряване на населението, който се изразява в  увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.