Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:
Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления
През 2019 г. на отчет[1] в детските педагогически стаи в област Перник са водени 154 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2018 г. броят им намалява с 8, или с 4.9%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:
[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.
Текуща демографска ситуация в областта през 2019 година:
Брой и структури на населението
Към 31 декември 2019 г. населението на област Перник е 119 190 души, което е 1.7% от цялото население на страната. В сравнение с 2018 г. населението на областта намалява с 1 690 души, или с 1.4%.
Мъжете са 57 932 (48.6%), а жените – 61 258 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат
1 057 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 50 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Продължава процесът на застаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.
• През 2019 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 58.2 хил., или 77.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 5.4 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица e 55.7 хил., или 52.9% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 29.4 хил. (52.8%) са мъже и 26.3 хил. (47.2%) са жени.
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 53.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.9%, съответно 72.4% за мъжете и 69.3% за жените. В сравнение с 2018 г. коефициентът на заетост (15 – 64 години) се увеличава с 4.2 процентни пункта, като най-голямо увеличение се наблюдава във възрастовата група 35 – 44 години с 5.2 процентни пункта и във възрастовата група 45 – 54 години с 4.9 процентни пункта.
• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 16.9 хил., от които 7.6 хил. са мъже и 9.3 хил. – жени. В сравнение с 2018 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 4.5 хиляди. При мъжете икономически неактивните лица са по-малко с 2.5 хил., а при жените – с 2.0 хиляди.
• Заетите лица с висше образование в област Перникса 13.4 хил., като коефициентът на заетост е 73.1%. В сравнение с 2018 г. този коефициент се увеличава с 2.9 процентни пункта.
Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2018 година е 1 113 млн. лв. Това нарежда областта на 25 място в страната. В сравнение с 2017 г. обемът му в номинално изражение нараства с 15.5%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 153 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 15 615 лв. за страната.
Създадената през 2018 г. брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2017 г. с 15.9% и възлиза на 996 млн.лв. Създадената в областта БДС е 1.0% от общата за страната .
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2019 г. се увеличават спрямо края на септември2019 г. с 0.4% и достигат 28.0 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 25.1 и 17.9%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.4% (до 6.7 хил.), докато в частния сектор намаляват с 0.3% (до 21.3 хиляди).
В края на декември 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 0.6% в сравнение с края на декември 2018 година.
През четвъртото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2019 г. със 7.6%, като достига 1 051 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 151 лв., а за частния – 1 019 лева.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 16.0%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 15.3%, а в частния сектор – с 16.2%.
През 2018 г. 98.6% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта намалява от 109 л/ден през 2017 г. на 106 л/ден през 2018 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/чов./ден) и Благоевград (117 л/чов./ден), а с най-ниско – област Търговище (69 л/чов./ден).
По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 154.3 млн. лв., като спрямо 2017 г. се увеличават с 44.1%.
Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 145.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 9.4%, а при нежилищните сгради – с 36.3% спрямо предходната година.
Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 8.4 млн. лв., като спрямо 2017 г. намаляват с 42.5%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 70.5%, а на жилищни сгради – 29.5%.
През 2018 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 61.5 млн. лв., като се увеличават с 3.6% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 56.1%, а от строителство на нежилищни сгради – 43.9% от общите приходи от сградно строителство.
В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 94.4% спрямо 2017 г. и достигат 92.8 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 60.2% от общите приходи на строителните предприятия.
По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2018 г. са представили общо 5 412 нефинансови предприятия от област Перник, или с 2.1% повече в сравнение с 2017 година.
Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 5 049 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 298, а на средните (от 50 до 249 заети) е 53. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 12.
Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 773 млн. лв., като е отчетено увеличение с 11.4% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 56.3%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 25.1 и 6.2%.
Произведената продукция в област Перник през 2018 г. възлиза на 2 118 млн. лв. по текущи цени, като е отчетен ръст от 14.9% спрямо 2017 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 63.2% от произведената продукция.
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2018 г. възлизат на 199.1 млн. евро, което е с 2.5% по-малко в сравнение с 2017 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.4% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на преките чуждестранни инвестиции област Перник заема четиринадесето място в страната.
През 2018 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 127.6 млн. евро, или с 8.2% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 72.9 млн. евро, което е с 11.3% по-малко в сравнение с 2017 година.
И през 2018 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 172.7 млн. евро, или 86.7% от общия обем. Спрямо 2017 г. относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта нараства с 9.8 процентни пункта.