По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на юни 2020 г. достигат 26.6 хиляди, което е с 1.8% по-малко спрямо края на март 2020 година.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.3 и 13.4%.
Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2019 г. са 5 с 1 004 легла, заведенията за извънболнична помощ са 31 с 18 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 3 с 22 легла (табл. 1).
В сравнение с 2018 г. в област Кюстендил броят на заведенията за болнична помощ остава без промяна, а на леглата в тях се увеличава с 4.5%.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2019 г. на територията на област Кюстендил функционират 3 многопрофилни болници за активно лечение с 648 легла и 2 специализирани болници за рехабилитация с 356 легла.
Към 31.12.2019 г. жилищният фонд в област Кюстендил се състои от 58 284 сгради или с 28 повече в сравнение с 2018 година. Жилищата в тях са 86 926. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.
Стоманобетонните и панелните сгради са 1 330 с 12 593 жилища в тях, тухлените – 48 977 с 66 281 жилища, а 8 052 жилища се намират в 7 977 сгради с друга конструкция. В градовете 25.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 72.7% – в тухлени и 1.5% в други сгради. В селата 80.2% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.1% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 1.7% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).
Културни институции
В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
1. Музеи
Към 31.12.2019 г. в област Кюстендил функционират 3 музея[1].
Движимите културни ценности, включени в експозициите на музеите в област Кюстендил са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 150 хил. фондови единици. От тях цифровизирани са 3 511 фондови единици, което е с 0.9% повече в сравнение с предходната година. Общата полезна площ, на която са разположени експозициите на музеите в област Кюстендил е 7 291 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2019 г. са 128 хил. и в сравнение с 2018 г. се увеличават с 8.7%. В дните със свободен вход са осъществени 9.1% от посещенията в музеите. Регистрирано е увеличение на посещенията на чужденци в музеите с 2.9% в сравнение с предходната година.
Към 31.12.2019 г. в област Кюстендил функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 439 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 13, или с 2.9%.
В градовете детските ясли са 11 с 397 места, а в селата – 2 с 42 места. В областта към 31.12.2019 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 170 места и са обслужени 137 деца, а яслените групи към ДГ – с 269 места, като са посещавани от 200 деца
Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления
По данни на НСИ през 2019 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС[1] малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 111 (Фиг. 1). В сравнение с 2018 г. броят им нараства с 22.0%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2019 г. са следните:
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
За 2019 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 391.42 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 28.8% от населението на областта или около 34.5 хил. лица (табл. 1).
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2017 – 2019 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2016 – 2018 г. остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.9 години. Стойността на показателя варира от 72.8 години в областите Враца и Сливен до 76.7 години в областите Кърджали и София (столица), като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.
Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.
В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.3 години, а при жените – 78.1 години. Най-голяма е разликата между двата пола в областите Кюстендил (8.9 години), Перник (8.2 години) и Смолян (8.1 години), а най-малка – в областите Кърджали и София (столица), съответно 5.7 и 6.2 години.
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2020 г. достигат 27.1 хиляди, което е с 0.6% по-малко спрямо края на декември 2019 година.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.9 и 13.4%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 1.0% (до 7.0 хил.), а в частния сектор – с 0.5% (до 20.1 хиляди).
В края на март 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 4.4% по-малко в сравнение с края на март 2019 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Други дейности“, „Добивна промишленост” и „Селско, горско и рибно стопанство“. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2020 г. спрямо същия период на предходната година има в дейност „Финансови и застрахователни дейности”.
През първото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 916 лв. и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.2%. Най-голямо увеличение има в „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Операции с недвижими имоти”. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата е „Строителство”.
Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил: