През второто тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 95 жилищни сгради със 121 жилища в тях и 22 254 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/ офиси с 573 кв. м РЗП и на 82 други сгради с 28 165 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 33.8%, жилищата в тях – с 4.3% и съответната им РЗП е повече с 12.7%. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради са без промяна, но тяхната РЗП намалява с 44.6%. При броя на издадените разрешителни за строеж на други сгради се наблюдава увеличение с 26.2%, докато разгънатата им застроена площ бележи спад с 41.9%.

В сравнение с второто тримесечие на 2018 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са по-малко с 6.9%, броят на жилищата в тях – с 60.6%, а разгънатата им застроена площ – с 41.1%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, бележат спад с 25.0%, а тяхната РЗП – с 34.4%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се намаляват с 13.7%, а разгънатата им застроена площ – с 31.1%.

1. Лечебни заведения и леглови фонд.

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2018 г. са 11 с 1 650 легла, заведенията за извънболнична помощ са 75 с 39 легла, а другите лечебни  и здравни заведения са 4 с 23 легла (табл. 1).

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2018 г. на територията на област Благоевград функционират 5 многопрофилни болници с 1 074 легла и 5 специализирани болници с 496 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

• За активно лечение – 2 със 139 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 3 с 357 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 540.8 на 100 000 души от населението, при средно за страната е 759.6.

Към 31.12.2018 г. заведенията за извънболнична помощ в област Благоевград са 75 с 39 легла.

Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 28 заведения с 19 легла.

През 2018 г. в област Благоевград са приключилиделата за 1 602 извършени престъпления. Делата за 466 от тях са завършили с ефективно осъждане, за 835 – с условно осъждане, за 48 – с оправдаване, за 13 – с прекратяване, и за 240 – с освобождаване от наказание.

С осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата за 1 301 извършени престъпления, което е повече с 1.0% в сравнение с 2017 година.

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Издадени книги и брошури

През 2018 г. в област Благоевград са издадени 109 книги с тираж 25 050 и 6 брошури с тираж  1 100.

В сравнение с предходната година през 2018 г. намалява, както броят на издадените в областта книги и брошури, така и средният им тираж. Броят на издадените книги и брошури намалява с 41 (26.3%), а средният им тираж – с 13.7% и достига 227 броя.

През 2018 г. в област София (столица) са издадени преобладаващият брой от книгите и брошурите в страната – 6 590 заглавия, или 67.0%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 8.3 и 4.8%. За област Благоевград този дял е 1.2%.

Към  31.12.2018 г. жилищният фонд в област Благоевград се състои от 79 265 сгради със 140 519 жилища в тях. В сравнение с 2017 г. жилищните сгради са с 10 повече, а жилищата в тях се увеличават с 13. В градовете се намират 59.2% от всички жилища в областта, а в селата – 40.8%.

            Стоманобетонните и панелните сгради са 3 461 с 26 155 жилища в тях, тухлените – 67 045 със 104 895 жилища, а 9 469 жилища се намират в 8 759 сгради с друга конструкция. В градовете 29.9% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 68.3%  – в тухлени и 1.8% в други сгради. В селата 83.9% от жилищата се намират в тухлени сгради, 14.0% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 2.1% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 75.9 години, или с 0.1 години повечеспрямо предходния период 2015 – 2017 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.1 години по-висока от средната за страната – 74.8 години.

[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Подробна информация за очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението в страната за отделните възрасти е публикувана на сайта на НСИ в рубриката „Население и демографски процеси“, тема „Таблици за смъртност“.Различните равнища на смъртност при мъжете и жените определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 72.4 години, докато при жените е със 7.2 години по-висока – 79.6 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Благоевград е по-високо от регистрираното средно за страната, съответно с – 1.2 и 1.0 години.

Към 31.12.2018 г. в област Благоевград функционират 57 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 1 945 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения и местата в тях в областта намаляват съответно – с 3.4 и 0.9%.

В градовете детските ясли са 32 със 1 446 места, а в селата – 25 с 499 места.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Благоевград към 31.12.2018 г. е 23.6%, при 17.3% – средно за страната. По този показател област Благоевград се нарежда на второ място в страната, като с по-висока осигуреност е само област Габрово (26.7%).

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Благоевград показват, че:

• През учебната 2018/2019 година в детски градини са записани 10 872 деца, или с 0.1% по-малко в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 1 427 и 1 124 ученици.
• През учебната 2018/2019 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“,  „бакалавър” и „магистър“ е 9 431.

            Предучилищно образование

      През учебната 2018/2019 г. броят на самостоятелните детските градини в област Благоевград е 65 и намалява в сравнение с 2017/2018 учебна година с 4.4%. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2018/2019 г. е 10 872, от които 5 579, или 51.3% са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 0.1%  (фиг.1).

      Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване^[1], за учебната 2018/2019 година е 88.9%, или с 0.3 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2017/2018 година.

      Средният брой деца в една детска градина за областта е 167. Средният брой деца, формиращи една група е 23, като този брой е най-висок в община Банско – 27 и община Гърмен – 26. Най нисък среден брой деца в една група е в община Сатовча – 18, и в община Белица – 19.

[1] Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3 – 6 години към броя на населението в същата възрастова група.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на март 2019 г. намаляват с 0.6% спрямо края на декември 2018 г., като достигат до 88.0 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.2% (до 20.4 хиляди), докато в частния сектор намаляват  с 1.1% до – 67.6 хиляди.

В края на март 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 1.6%. По сектори в сравнение с края на март 2018 г. наетите в частния сектор намаляват с 2.8% (или с 1.9 хил.), докато в  обществения сектор бележат увеличение  с 2.6% (или с 0.5 хил.).

През първото тримесечие на 2019 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 1.0% – до 779 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 036 лв., а за частния – 702 лева.

През първото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 8.0% в сравнение със съответния период на предходната година.

Текуща демографска ситуация в областта през 2018 година:

• Населението на областта продължава да намалява и застарява.
• Намалява абсолютният брой на живородените и се запазва коефициентът на обща раждаемост.
• Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.
• Увеличава се детската смъртност.
• Нараства броят на сключените граждански бракове, а броят на бракоразводите намалява.

           Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2018г. населението на област Благоевград е 305 123 души, което е 4.4% от цялото население на страната. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 2 759 души, или с 0.9%.

           Мъжете са 148 542 (48.7%), а жените – 156 581 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат

 1 054 жени.  Броят на мъжете преобладава във възрастите до 49 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

           Продължава процесът на застаряване на населението, който се изразява в  увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.