Към 31 декември 2019 г. населението на Софийска област е 226 671 души, което представлява 10.8% от населението на Югозападен район и 3.3% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. населението на Софийска област намалява с 2 370 души, или с 1.0%.

Мъжете са 111 249 (49.1%), а жените – 115 422 (50.9%), което означава, че на 1 000 мъже се падат 1 038 жени. Броят на мъжете е по-голям от този на жените във възрастите до 59 години. С нарастването на възрастта се увеличава относителният дял на жените от общото население на Софийска област. В Софийска област 61.6% от населението живее в градове, а 38.4% – в села.

И през 2019 г. продължава процесът на застаряване на населението. Към 31 декември лицата на 65 и повече навършени години са 53 481, или 23.6% от населението на областта. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта.

В Софийска област хората в трудоспособна възраст са 132 072 души като 53.8% от тях са мъже, а 46.2% са жени. В под трудоспособна възраст са 33 589 души, а 61 010 души са в над трудоспособна възраст.

Бракове

През 2019 г. в област София (столица) са регистрирани 6 292 юридически брака – с 228 повече спрямо предходната година. Коефициентът на брачност^[1] се повишава и възлиза на 4.7‰. От всички регистрирани бракове 96.9% (6 096) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 196 брака.

Сключилите брак през 2019 г. във възрастова група 25-34 години са 55.4% за мъжете и 60.2% за жените.

            За 84.2% от мъжете и 86.3% от жените, сключили граждански брак през 2019 г., той е бил първи.

Разводи

            Броят на разводите през 2019 г. е 2 308, или със 32 по-малко спрямо 2018 г. От всички прекратени бракове  96% се отнасят за населението в градовете.

            Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.6%), следват причините „несходство в характерите“ (26.5%) и фактическа раздяла (5.2%).

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот^[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2017 – 2019 г., е 73.4 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2016 – 2018 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.5 години по-ниска от средната за страната – 74.9 години.

[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Подробна информация за очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението в страната за отделните възрасти е публикувана на сайта на НСИ в рубриката „Население и демографски процеси“, тема „Таблици за смъртност“.

Основните резултати за Софийска област от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:

• През учебната 2019/2020 година в детски градини са записани 7 652 деца, или с 1.4% повече в сравнение с предходната година.

• През 2019 г. равен брой ученици са завършили средното си образование в общообразователни и професионални училища – по 729 ученици.

• Записаните в степени „бакалавър“ и „магистър“ на висшето образование за академичната 2019/2020 година са 1 770.

Към 31 декември 2019 г. населението на област София (столица) е 1 328 790 души, което представлява 19.1% от населението на България. В сравнение с 2018 г. населението се увеличава с 670 души, или с 0.05%. Мъжете са 637 465 (48.0%), а жените – 691 325 (52.0%). Най-голям е броят на мъжете във възрастите 30-34 г., и на жените е 30-34 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.

            В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 235 188, или 17.7% от населението на област София (столица). В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

Към 31.12.2019 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 460 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 1.1%.

В градовете детските ясли са 12 с 440 места, а в селата – 1 с 20 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 404 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2019 г. е 16.4% при 17.9% – средно за страната. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (46.2%), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.7%.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2017 – 2019 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2016 – 2018 г. остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.9 години. Стойността на показателя варира от 72.8 години в областите Враца и Сливен до 76.7 години в областите Кърджали и София (столица), като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.

Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.

В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.3 години, а при жените – 78.1 години. Най-голяма е разликата между двата пола в областите Кюстендил (8.9 години), Перник (8.2 години) и Смолян (8.1 години), а най-малка – в областите Кърджали и София (столица), съответно 5.7 и 6.2 години.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2020 г. достигат 27.1 хиляди, което е с 0.6% по-малко спрямо края на декември 2019 година.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.9 и 13.4%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 1.0% (до 7.0 хил.), а в частния сектор – с 0.5% (до 20.1 хиляди).

В края на март 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 4.4% по-малко в сравнение с края на март 2019 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Други дейности“, „Добивна промишленост” и „Селско, горско и рибно стопанство“. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2020 г. спрямо същия период на предходната година има в дейност „Финансови и застрахователни дейности”.

През първото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 916 лв. и нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.2%. Най-голямо увеличение има в „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Операции с недвижими имоти”. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата е „Строителство”.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2019 г. линията на бедност общо за страната е 413.04 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 586.2 хил. лица, или 22.6% от населението на страната. Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2019 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 475.25 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 25.3 хил. лица, или 20.9% от населението на областта.

Текуща демографска ситуация в областта през 2019 година:

• Населението на областта продължава да намалява и застарява.
• Нараства абсолютният брой на живородените и коефициентът на обща раждаемост.
• Запазва се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.
• Намалява детската смъртност.
• Намалява броят на сключените граждански бракове, а броят на бракоразводите се увеличава.

           Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2019 г. населението на област Благоевград е 302 694 души, което е 4.4% от цялото население на страната. В сравнение с 2018 г. населението на областта намалява с 2 429 души, или с 0.8%.

           Мъжете са 147 231 (48.6%), а жените – 155 463 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат

 1 056 жени.  Броят на мъжете преобладава във възрастите до 48 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

           Продължава процесът на застаряване на населението, който се изразява в  увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.