Дейност на нефинансовите предприятия в област Кюстендил през 2018 година

По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2018 г. са представили общо 5 935 нефинансови предприятия, извършвали стопанска дейност на територията на област Кюстендил, или с 3.6% повече в сравнение с 2017 година. Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Кюстендил (2 971) и Дупница (2 149), или съответно 50.1% и 36.2% от общия брой за областта.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 93.6%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.4%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

Нефинансовите предприятия в област Кюстендил приключват 2018 г. с положителен финансов резултат от 101 млн. лева. Предприятията, реализирали печалба, са 72.9% от общия брой, със загуба – 15.7% и с нулев резултат – 11.4%.

Преки чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия в област Перник към 31.12.2018 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2018 г. възлизат на 199.1 млн. евро, което е с 2.5% по-малко в сравнение с 2017 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.4% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на преките чуждестранни инвестиции област Перник заема четиринадесето място в страната.

През 2018 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 127.6 млн. евро, или с 8.2% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 72.9 млн. евро, което е с 11.3% по-малко в сравнение с 2017 година.

И през 2018 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 172.7 млн. евро, или 86.7% от общия обем. Спрямо 2017 г. относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта нараства с 9.8 процентни пункта.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Перник през 2018 година

През 2018 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 134.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 3.3%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 67.2 млн. лв., което е с 18.1% повече от 2017 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 22.9 млн. лв., или с 9.1% повече в сравнение с предходната година. През 2018 г. тези сектори заедно формират 67.2% от общия размер разходи за ДМА в област Перник, а общият им относителен дял нараства спрямо 2017 г. със 7.2 процентни пункта. В сектор „Строителство“ инвестициите в ДМА са 16.0 млн. лева, или с 13.8% повече в сравнение с 2017 година.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в Софийска област през третото тримесечие на 2019 година

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в Софийска област през третото тримесечие на 2019 г. е 56.6%, като в сравнение със същото тримесечие на 2018 г. се увеличава с 3.1 процентни пункта. През третото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 111.4 хил., от които 62.8 хил. са мъже и 48.5 хил. са жени. В сравнение със същия период на предходната година броят на заетите нараства с 4.6%, като с 2.1% нараства броят на мъжете и със 7.5% – този на жените.

Дейност на местата за настаняване в област Благоевград през октомври 2019 година

През октомври 2019 г. в област Благоевград са функционирали 170 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5 739, а на леглата – 12 419. В сравнение с октомври 2018 г. общият брой на функциониралите през периода места за настаняване намалява със 7.1% и на леглата – с 4.0%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през октомври 2019 г. е 87 659, или с 19.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над 66% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани. Пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2019 г. са повече с 15.5% в сравнение със същия месец на предходната година и достигат 43 891 броя. От всички пренощували лица 71.0% са българи. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през октомври 2019 г. са реализирали средно по 1.9 нощувки, а чуждите граждани са реализирали средно по 2.3 нощувки.

Доходи, разходи и потребление на домакинствата в област София (столица) през 2018 година

През 2018 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област София (столица) е 8 224 лв. и нараства с 8.2% спрямо 2017 година. За периода 2014-2018 г. общият доход средно на лице от домакинство нараства с 19.4%.

През периода 2014 – 2018 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинството:  Доходът от работна заплата се увеличава с 12.8% спрямо 2017 г., а нарастването му спрямо 2014 г. е 26.1%.  Доходите от пенсии нарастват с 6.3% спрямо 2017 г., или с 27.5% в сравнение с 2014 година;  Доходът от трудова дейност извън работна заплата намалява спрямо 2017 г. с 63.4%, а в сравнение с 2014 година със 76.9%.  Доходите от самостоятелна заетост нарастват с 1.1% спрямо 2017 г., а спрямо 2014 г. нарастват с 1.3%.  Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) намаляват с 23.8% спрямо 2017 г. и нарастват 3.7 % спрямо 2014 година.

Наети лица и средна брутна работна заплата в Софийска област през третото тримесечие на 2019 година

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Софийска област към края на септември 2019 г. са 58.7 хил. или с 0.4% по-малко спрямо края на юни 2019 г. В сравнение с останалите области от Югозападен район Софийска област е на трето място след областите София (столица) и Благоевград, като към края на септември 2019 г. обхваща 6.0% от наетите лица в него. Средната брутна месечна работна заплата в Софийска област за юли 2019 г. е 1 173 лв., за август – 1 119 лв. и за септември – 1 187 лв. За третото тримесечие на тази година тя е 1 160 лв., което нарежда Софийска област на четвърто място в страната след областите София (столица), Стара Загора и Варна по размер на средната брутна месечна работна заплата за този период. През трето тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата на наетите в Софийска област остава под размера на тази за страната (1 249 лв.).

Наблюдение на работната сила в област София (столица) през третото тримесечие на 2019 година

През третото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години в област София (столица) е 705.5 хил., от които 358.0 хил. са мъже, а 347.4 хил. са жени.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 62.5%, при мъжете този дял е 67.1%, а при жените – 58.4%. В сравнение  със същото тримесечие  на 2018 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години се увеличава с 0.3 процентни пункта.  

            През третото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на 15 – 64 навършени години в област София (столица) е 686.8 хил., от които 347.6 хил. са мъже и 339.2 хил. са жени.

 Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група (15 – 64) е 76.6% (78.3% за мъжете и 75.0% за жените). В сравнение със същото тримесечие на 2018 г. този коефициент се увеличава с 0.6 процентни пункта.

Използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата в област Кюстендил през 2019 година

Резултатите от проведеното през 2019 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 62.5% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 75.1% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира увеличение от 2.7 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет. За периода 2009 – 2019 г. използването на ИКТ става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от два пъти (фиг. 1).

През 2019 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Ямбол, Кюстендил, Велико Търново и Видин, а с най-висок – Русе, София (столица), Смолян и Пловдив (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 27-то място в страната.

Основни резултати от изследването за използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата в област Перник през 2019 г.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2019 г. показват, че 68.8% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 75.1%, като е отбелязан ръст от 1.1 процентни пункта спрямо предходната година. За десетгодишен период използването на ИКТ в област Перник става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил над четири пъти.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2019 г. област Перник се нарежда на 19-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Русе – 84.4% и София-столица – 83.0%, а най-малък в област Ямбол – 53.4%.