Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в Софийска област през четвърто тримесечие на 2019 г. е 56.3%, като в сравнение със същото тримесечие на 2018 г. се увеличава с 0.7 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 110.5 хил., от които 63.5 хил. са мъже и 47.0 хил. са жени. В сравнение със същия период на предходната година броят на заетите нараства с 0.3%, като с 2.4% нараства броят на мъжете, а с 2.5% намалява този на жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2019 г. е 76.2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2018 г. нараства с 0.9 процентни пункта. Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2019 г. в Софийска област са 108.9 хил., като 62.5 хил. от тях са мъже и 46.5 хил. – жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. броят на заетите в Софийска област в тази възрастова група е без промяна, но броят на заетите мъже се увеличава с 2.0%, а този на жените намалява с 2.3%.

Води

През 2018 г. 100.0% от населението на област София(столица) е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта остава непроменена спрямо 2017 година – 126 л/ден (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Благоевград (117 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

През 2018 г. в област София(столица) не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2018 г. е 1.1% от населението в страната, като най-засегнати са областите Габрово (28.2%) и Търговище (13.1%) и Сливен (7.8%).

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 6 778.7 млн. лв., като спрямо 2017 г. нарастват с 10.4%.   

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 6 156.4 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 8.6% , а при нежилищните сгради – с 21.7% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 622.3 млн. лв., или с 9.5% повече в сравнение с 2017 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 60.0%, а на жилищни сгради – 40.0%.

            През 2018 г. приходите от сградно строителство са 3 626.9 млн. лв., като спрямо 2017 г. нарастват с 13.9%. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.9%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.1% от общите приходи от сградно строителство.

            В област София (столица) приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции са 3 151.8 млн. лв., като нарастват с 6.6% спрямо предходната година. Относителният дял на гражданското строителство е 46.5% от общите приходи на строителните предприятия. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 59.1%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област Кюстендил през 2018 година е 1 115 млн. лв. Това нарежда областта на 24-то място в страната. В сравнение с 2017 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 9.8%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 285 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 33 437 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно със 7 600 и 7 029 лева.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

• През 2019 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 58.2 хил., или 77.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 5.4 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 55.7 хил., или 52.9% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 29.4 хил. (52.8%) са мъже и 26.3 хил. (47.2%) са жени.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 53.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.9%, съответно 72.4% за мъжете и 69.3% за жените. В сравнение с 2018 г. коефициентът на заетост (15 – 64 години) се увеличава с 4.2 процентни пункта, като най-голямо увеличение се наблюдава във възрастовата група 35 – 44 години с 5.2 процентни пункта и във възрастовата група 45 – 54 години с 4.9 процентни пункта.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 16.9 хил., от които 7.6 хил. са мъже и 9.3 хил. – жени. В сравнение с 2018 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 4.5 хиляди. При мъжете икономически неактивните лица са по-малко с  2.5 хил., а при жените – с 2.0 хиляди.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 13.4 хил., като коефициентът на заетост е 73.1%. В сравнение с 2018 г. този коефициент се увеличава с 2.9 процентни пункта.

Води

През 2018 г. 99.2% от населението на област Благоевград е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото общественото водоснабдяване в областта нараства от 110 л/ден средно на човек през 2017 г. на 117 л/ден/чов. през 2018 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Благоевград (117 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2019 г. достигат 27.3 хиляди, което е с 1.6% по-малко спрямо края на септември 2019 година.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.4 и 13.5%.

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Благоевград са 536.7 млн. лв., или с 29.2% повече в сравнение с 2017 година.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 508.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено намаление с 23.7%, а при нежилищните сгради – увеличение с 4.7% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 27.8 млн. лева. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищни сгради е 57.5%, а на нежилищни сгради – 42.5%.

През 2018 г. приходите от сградно строителство в област Благоевград са 190.5 млн. лв., като намаляват с 11.2% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 54.6%, а от строителство на нежилищни сгради – 45.4% от общите приходи от сградно строителство.

В област Благоевград приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават със 72.2% спрямо 2017 г. и достигат 346.2 млн. лева. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 61.9%, следван от „Други приходи“ – 32.9%.

През четвъртото тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 20 жилищни сгради с 35 жилища в тях и 5 243 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 23 други сгради с 10 140 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 11.1%, жилищата в тях – с 25.0%, а общата им застроена площ – с 52.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано намаление с 43.9%, но при общата им застроена площ се наблюдава нарастване с 90.9%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил се увеличава със 100.0%, броят на жилищата в тях – със 133.3%, а разгънатата им застроена площ – със 142.1%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 51.1%, докато разгънатата им застроена площ е повече с 23.5%.

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 104.1 млн. лв., като спрямо 2017 г. се увеличават с 21.4%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 89.0 млн. лв., като при нежилищните сгради е отчетено увеличение с 23.0%, а при жилищните сгради – с 4.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 15.1 млн. лв., или с 10.8% повече в сравнение с 2017 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищните сгради е 51.0%, а на нежилищните сгради – 49.0%.

През 2018 г. приходите от сградно строителство в област Кюстендил са 59.0 млн. лв., като се увеличават с 11.1% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 57.3%, а от строителство на нежилищни сгради – 42.7% от общите приходи от сградно строителство.