Териториални статистически бюра

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2021 г. е 1 321 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 16.9%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 11 084 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2021 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 9 925.9 млн. лв., като спрямо 2020 г. намаляват с 23.4%.

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 9 418.2 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение със 17,8%, а при нежилищните сгради е отчетено намаление с 2.9% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 507.7 млн. лв., или със 7.4% повече в сравнение с 2020 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 64.0%, а на жилищни сгради – 36.0%.

            През 2021 г. приходите от сградно строителство нарастват с 8.0% спрямо 2020 г. и достигат 4 356.6 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 57.1%, а от строителство на нежилищни сгради – 42.9% от общите приходи от сградно строителство.

Тенденции в развитието на миграцията

Миграцията на населението е основен фактор, който оказва влияние върху броя и структурите на населението както на страната като цяло, така и за отделните региони и територии.

Миграцията е обект на наблюдение още от първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 година. До 1946 г. тя е регистрирана предимно чрез сравняване на месторождението и местоживеенето на преброяваните лица. Данните от проведените през този период преброявания показват, че миграцията има предимно външен характер – изселвания от страната на население с небългарски произход и заселвания на българи от територии, останали в съседните държави след войните.

От 1946 до 1985 г. миграцията се наблюдава чрез съпоставяне на местоживеенето при предходното и текущото преброяване. През този период движението на населението има предимно вътрешен характер. Основното направление на миграцията е от селата към градовете, което е резултат от протичащите през периода процеси на колективизация в селското стопанство, индустриалното развитие на градовете и засиленото строителство. В края на 1965 г. е регистриран и най-големият брой мигрирали лица – близо 1 500 хиляди.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2021 г. възлизат на 14 694 млн. евро, което е с 5.1% повече в сравнение с 2020 година.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 534 млн. евро, което е с 8.5% повече в сравнение с 2020 година. Следващ по обем е отрасъл „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“, като ПЧИ възлизат на 2 900 млн. евро, или с 1.9% по-малко спрямо предходната година. В сектор „Операции с недвижими имоти“ преките чуждестранни инвестиции са 2 442 млн. евро, или с 0.2% по-малко от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 2 245 млн. евро, което е с 11.0% повече спрямо 2020 година.

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 година. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, вкл. за лицата, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд в България. Преброяванията се провеждат веднъж на всеки десет години, за да бъде предоставена детайлна картина на населението и условията, при които живее.

Брой и прираст на населението

Населението на страната към 7 септември 2021 г., според данните от Преброяване 2021, е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете – 3 136 262 (48.1%), или на 1000 жени се падат 927 мъже.

Населението на област София (столица) е 1 274 290. Това означава, че на територията на област София (столица) живее 19.5% от населението на страната. Жените са 668 513 (52.5%), а мъжете – 605 777 (47.5%), или на 1000 жени се падат 906 мъже.

В периода между последните две преброявания населението в област София (столица) е намаляло със 17 301 души, или с 1.3% (Приложение, Таблица 1). В страната за този десетгодишен период това е областта с най-малка загуба на население.

Средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград е 84 789, което представлява 3.8% от общия брой на наетите лица в страната на база резултатите от годишния отчет по труда за 2021 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор. Броят на наетите лица нараства с 1 552 души или с 1.9%, спрямо 2020 година. В шест икономически дейности има намаление на наети лица, като най-високо е регистрирано в „Култура, спорт и развлечения“ (22.0%), „Селско, горско и рибно стопанство“ (4.9%) и „Добивна промишленост“ (3.9%). Увеличение се наблюдава в тринадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Други дейности“ (23.2%), „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (18.1%), „Финансови и застрахователни дейности“ (11.8%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (10.2%).

В разпределение по икономически дейности, най-голям процент на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се наблюдава в „Преработваща промишленост” (29.9%)  и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” (12.7%).

Област Благоевград се нарежда на шесто място сред 28-те области в страната по брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2021 година. Най-голям е броят на наетите лица в област София (столица) – 761.3 хил., а най-малък в област Видин – 15.4 хиляди.

В област Благоевград средната брутна годишна работна заплата за 2021 г. е 12 226 лева, при 18 733 лв. средно за страната.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2021 г. възлизат на 223.7 млн. евро по текущи цени, което е с 0.2% по-малко в сравнение с 2020 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 168.6 млн. евро, или с 23.9% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 52.8 млн. евро, което е с 36.4% по-малко в сравнение с 2020 година.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2021 г. възлизат на 507.3 млн. евро по текущи цени, което е с 2.0% по-малко в сравнение с 2020 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.8% и съответно 3.0% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 222.5 млн. евро, или с 11.6% по-малко в сравнение с предходната година. В предприятията от сектор Идустрия в областта са инвестирани 153.2 млн. евро, което е със 7.7% повече в сравнение с 2020 година.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2021 г. възлизат на 40.4 млн. евро по текущи цени, което е с 1.1% по-малко в сравнение с 2020 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.1% и съответно 0.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 21.8 млн. евро, или с 13.1% по-малко в сравнение с предходната година. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 10.3 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 6.0 млн. евро, или с 25.4% повече спрямо предходната година. През 2021 г. тези три дейности заедно формират 94.1% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 1.2% спрямо 2020 година.