Текуща демографска ситуация в областта през 2020 година:

• Населението на областта се увеличава.
• Намалява абсолютният брой на живородените и коефициентът на обща раждаемост.
• Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.
• Намалява детската смъртност.
• Намалява броят на сключените граждански бракове.
• Увеличава се броят на бракоразводите.

Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2020 г. населението на област Перник е 120 426 души, което е 1.7% от цялото население на страната. В сравнение с 2019 г. населението на областта се увеличава с 1 236 души, или с 1.0%.

           Мъжете са 58 550 (48.6%), а жените – 61 876 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат

 1 057 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

Текущата демографска ситуация в областта през 2020 г. се характеризира с:

• Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
• Намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на раждаемост, който остава под средния за страната;
• Продължава да намалява броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта;
• Нараства относителен дял на извънбрачните раждания;
• Увеличава се коефициентът на обща смъртност, който е над средния за страната.
• През 2020 г. областта е сред областите в страната с най-висока обща смъртност.
• Намалява детската смъртност;
• Броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите намаляват;
• Положителен механичен прираст в областта.
• Всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.

През 2020 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Благоевград са 152.0 хил., или 77.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) през 2020 г. се понижава с 1.4 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица e 144.2 хил., или 56.0% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 75.5 хил. са мъже и 68.7 хил. са жени. Коефициентите на заетост са съответно 60.8% за мъжете и 51.5% за жените. По степени на образование разпределението на заетите лица е следното: с висше образование са 33.3 хил. лица, със средно – 92.1 хил. и с основно или по-ниско образование – 18.9 хил., като коефициентът на заетост е съответно – 77.4, 64.0 и 26.7%. В сравнение с 2019 г. през 2020 г. се наблюдава увеличение на коефициента на заетост за лицата с висше образование – с 1.0 процентни пункта, докато за лицата със средно образование и за тези с основно и по-ниско образование бележи спад съответно – с 5.2  и 5.6 процентни пункта (фиг. 1.).

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Благоевград през 2019 г. е 3 139 милиона лева. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение нараства с 5.1%. Произведеният в областта БВП е 2.6% от общия за страната. На човек от населението се падат 10 329 лв. от стойностния обем на показателя за област Благоевград, при 17 170 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

• През 2020 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Кюстендил са 48.5 хил., или 69.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 0.2 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица в областта e 47.6 хил., или 46.7% от населението на 15 и повече навършени години.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 46.2 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 66.0%, съответно 67.9% за жените и 64.3% за мъжете. В сравнение с 2019 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се намалява с 1.6 процентни пункта.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 25 – 34 навършени години е 68.9%, или с 5.3 процентни пункта по-малко спрямо 2019 година.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област София (столица) през 2019 година е 51 282 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2018г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 15.5%. Произведеният в областта БВП е 42.8% от общия за страната. На човек от населението се падат 38 603 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 17 170 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 38 603 лв.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

През януари 2021 г. в Софийска област са функционирали 81 места за настаняване с общо    7 134 броя легла. В сравнение с януари 2020 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е намалял с 18.2%, като броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди е по-малко с 19.3%, а този на местата за настаняване от категория 3 звезди и категория 4 и 5 звезди – с 16.7%.

Реализираните приходи от нощувки през януари 2021 г. са 3 337.4 хил. лв., като 70.7% от тях са приходи от нощувки на български граждани. В сравнение с януари 2020 г. приходите от нощувки в Софийска област са намалели с 58.3%, като приходите от нощувки на чужденци са намалели с 83.6%, а тези на български граждани са се увеличили с 16.2%.

1. Води

През 2019 г. 100.0% от населението на област София(столица) е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта намалява от 126 л/ден през 2018 г. на 124 л/ден през 2019 г.(фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (124 л/ден/чов.) и Благоевград (113 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (66 л/ден/чов.).

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в Софийска област през четвърто тримесечие на 2020 г. е 56.5%, като в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. се увеличава с 0.2 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 116.9 хил., от които 67.6 хил. са мъже и 49.3 хил. са жени. В сравнение със същия период на предходната година броят на заетите нараства с 5.8%, като с 6.5% се увеличава броят на мъжете и с 4.9% – на жените.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2020 г. е 76.2% и не се променя в сравнение със същото тримесечие на 2019 година. Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2020 г. в Софийска област са 115.0 хил., като 65.9 хил. от тях са мъже и 49.0 хил. – жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на заетите в Софийска област в тази възрастова група нараства с 5.6%.

По окончателни данни Националния статистически институт през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Благоевград са 658.2 млн. лв. или с 22.6% повече в сравнение с 2018 година.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 625.1 млн. лв. като при жилищните сгради е отчетено намаление със 9.2%, а при нежилищните сгради – увеличение с 19.9% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 33.1 млн. лева. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищни сгради е 49.3%, а на нежилищни сгради – 50.7%.

През 2019 г. приходите от сградно строителство в област Благоевград достигат 202.7 млн. лв. като се увеличават с 6.4% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.5%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.5% от общите приходи от сградно строителство.

В област Благоевград приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават със 31.6% спрямо 2018 г. и достигат 455.5 млн. лева. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 74.4%, следван от „Други приходи“ – 21.9%.