Наблюдение на работната сила в Софийска област през четвъртото тримесечие на 2019 година

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в Софийска област през четвърто тримесечие на 2019 г. е 56.3%, като в сравнение със същото тримесечие на 2018 г. се увеличава с 0.7 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 110.5 хил., от които 63.5 хил. са мъже и 47.0 хил. са жени. В сравнение със същия период на предходната година броят на заетите нараства с 0.3%, като с 2.4% нараства броят на мъжете, а с 2.5% намалява този на жените. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2019 г. е 76.2%, като в сравнение със същото тримесечие на 2018 г. нараства с 0.9 процентни пункта. Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2019 г. в Софийска област са 108.9 хил., като 62.5 хил. от тях са мъже и 46.5 хил. – жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. броят на заетите в Софийска област в тази възрастова група е без промяна, но броят на заетите мъже се увеличава с 2.0%, а този на жените намалява с 2.3%.

Статистика на околната среда в област София (столица) през 2018 година

Води

През 2018 г. 100.0% от населението на област София(столица) е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта остава непроменена спрямо 2017 година – 126 л/ден (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Благоевград (117 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

През 2018 г. в област София(столица) не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2018 г. е 1.1% от населението в страната, като най-засегнати са областите Габрово (28.2%) и Търговище (13.1%) и Сливен (7.8%).

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО НА РАБОТНАТА СИЛА В ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРЕЗ 2019 ГОДИНА

1. Основни резултати за възрастовата група 15 и повече навършени години

През 2019 г. в област Велико Търново икономически активните лица на възраст 15 и повече навършени години са 124.5 хил. и в сравнение с 2018 г. се увеличават с 14.9 хиляди. Коефициентът на икономическа активност е 61.1%, като при мъжете е 67.8%, а при жените – 55.0%.

Наети лица и средна брутна заплата в област Ловеч през четвъртото тримесечи на 2019 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Ловеч към края на декември  2019 г. намаляват с 2.8% спрямо края на септември 2019 г., като достигат 30.5 хиляди.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Варна през 2018 година

1. Общ преглед

По данни на Националния статистически институт в област Варна годишен отчет за дейността през 2018 г. са представили общо 32 959 нефинансови предприятия, в които са заети 151 607 лица. Произведената продукция по текущи цени е на стойност 10 445 млн. лв., а нетните приходи от продажби достигат 17 652 млн. лева.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Сливен през 2019 година

През 2019 г. икономически активните лица в област Сливен са 80.8 хил., а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години – 53.6% (при 56.6% общо за страната).

Преки чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор към 31.12.2018 година в област Добрич

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Добрич към 31.12.2018 г. възлизат на 311.8 млн. евро, което е с 15.4% повече в сравнение с 2017 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.3% и съответно 12.1% от ПЧИ в рамките на Североизточен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Добрич заема 11-то място в страната.

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област София (столица) през 2018 година

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 6 778.7 млн. лв., като спрямо 2017 г. нарастват с 10.4%.   

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 6 156.4 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 8.6% , а при нежилищните сгради – с 21.7% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 622.3 млн. лв., или с 9.5% повече в сравнение с 2017 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 60.0%, а на жилищни сгради – 40.0%.

            През 2018 г. приходите от сградно строителство са 3 626.9 млн. лв., като спрямо 2017 г. нарастват с 13.9%. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.9%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.1% от общите приходи от сградно строителство.

            В област София (столица) приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции са 3 151.8 млн. лв., като нарастват с 6.6% спрямо предходната година. Относителният дял на гражданското строителство е 46.5% от общите приходи на строителните предприятия. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 59.1%.

Брутен вътрешен продукт за област Кюстендил през 2018 година

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) за област Кюстендил през 2018 година е 1 115 млн. лв. Това нарежда областта на 24-то място в страната. В сравнение с 2017 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 9.8%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 285 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 33 437 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно със 7 600 и 7 029 лева.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Перник през 2019 година

• През 2019 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 58.2 хил., или 77.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 5.4 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 55.7 хил., или 52.9% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 29.4 хил. (52.8%) са мъже и 26.3 хил. (47.2%) са жени.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 53.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.9%, съответно 72.4% за мъжете и 69.3% за жените. В сравнение с 2018 г. коефициентът на заетост (15 – 64 години) се увеличава с 4.2 процентни пункта, като най-голямо увеличение се наблюдава във възрастовата група 35 – 44 години с 5.2 процентни пункта и във възрастовата група 45 – 54 години с 4.9 процентни пункта.

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 16.9 хил., от които 7.6 хил. са мъже и 9.3 хил. – жени. В сравнение с 2018 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 4.5 хиляди. При мъжете икономически неактивните лица са по-малко с  2.5 хил., а при жените – с 2.0 хиляди.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 13.4 хил., като коефициентът на заетост е 73.1%. В сравнение с 2018 г. този коефициент се увеличава с 2.9 процентни пункта.