Динамиката в развитието на демографските процеси и измененията в структурите на населението през последните десетилетия оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравноосигурителната и системата за социална защита.
Текущата демографска ситуация в областта се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата смъртност.
Като положителна тенденция през 2015 г. може да се отчете намаляващата детска смъртност.
- Брой и структури на населението
Към 31.12.2015 г. населението на област Монтана е 137 188 души, което представлява 1.9% от населението на страната и нарежда областта на 18 място по брой на населението. В сравнение с 2014 г. населението на област Монтана намалява с 2162 души, или с 1.6%.
Мъжете са 67 227 (49.0%), а жените – 69 961 (51.0%), или на 1000 мъже се падат 1041 жени.
Продължава процесът на застаряване на населението, който се изразява в увеличаване на относителния дял на населението над 65 и повече навършени години и запазване на дела на децата до 15 години на нивото на предходната година.
В края на 2015 г. лицата на 65 и повече навършени години са 35 008, или 25.5% от населението на област Монтана. В сравнение с 2014 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 2.8 процентни пункта.
Към 31.12.2015 г. децата до 15 години са 18 285 или 13.3% от общия брой на населението на областта. Този дял се запазва същия на нивото от 2014 година..
Общият коефициент на възрастова зависимост[1] в област Монтана към края на 2015 г. е 63.5%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по 1.6 лица в активна възраст. За сравнение през 2005 и 2014 г. този коефициент е бил съответно 56.7 и 62.4%.
Област Монтана е една от областите с най-неблагоприятно съотношение по този показател като след нея са само областите Видин (68.1%) и Ловеч (64.9%), а най-благоприятно е то в областите София (столица) – 44.3%, и Благоевград – 47.8%.
Застаряването на населението в област Монтана води до повишаването на неговата средна възраст, която през 2015 г. е 45.9 години. При мъжете тя е 44.0, а при жените – 47.7 години.
Процесът на застаряване се проявява както в селата на областта, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 43.6, а в селата – 50.0 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват, както застаряването на населението, така и законодателните промени[2] при определяне на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2015 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст се запазват както през 2014 г. – до навършване на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2015 г. е 76 702 души, или 55.9% от населението на област Монтана, като мъжете са 41 526, а жените – 35 176. Броят на трудоспособното население намалява с 1 451 души, или с 1.9% през 2015 г. спрямо предходната година.
Към края на 2015 г. над трудоспособна възраст са 40 798 души, или 29.7%, а под трудоспособна възраст –19 688 души, или 14.4% от населението на областта.
- Население под, във и над трудоспособна възраст в област Монтана към 31.12
| Година | Възраст | ||
| под трудоспособна | в трудоспособна | над трудоспособна | |
| 1990 | 19.1 | 50.5 | 30.4 |
| 1995 | 17.5 | 50.7 | 31.8 |
| 2001 | 15.7 | 53.3 | 31.0 |
| 2005 | 14.7 | 56.3 | 29.0 |
| 2006 | 14.4 | 56.8 | 28.8 |
| 2007 | 14.2 | 57.2 | 28.6 |
| 2008 | 14.0 | 57.7 | 28.3 |
| 2009 | 14.0 | 57.8 | 28.2 |
| 2010 | 14.0 | 57.5 | 28.5 |
| 2011 | 13.8 | 56.4 | 29.8 |
| 2012 | 14.0 | 56.7 | 29.3 |
| 2013 | 14.2 | 56.6 | 29.2 |
| 2014 | 14.3 | 56.1 | 29.6 |
| 2015 | 14.4 | 55.9 | 29.7 |
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2015 г. това съотношение е 62. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 94 млади хора.
- Териториално разпределение на населението
Към 31.12.2015 г. в градовете живеят 87 012, или 63.4%, а в селата – 50 176, или 36.6% от населението на областта.
Към края на 2015 г. в областта има 130 населени места, 8 града и 122 села.
В съответствие с административно-териториалното устройство областта е разделена на 11 общини.
- Население в област Монтана по общини към 31.12.2015 година
|
Общини |
Население към 31.12.2015г. – брой | Население към 31.12.2015г. – % от общото за областта | Прираст на населението – брой | Прираст на населението – % |
| Област Монтана | 137188 | 100.0 | -2162 | -1.6 |
| Берковица | 17201 | 12.5 | -346 | -2.0 |
| Бойчиновци | 8660 | 6.3 | -4 | 0.0. |
| Брусарци | 4608 | 3.4 | -67 | -1.4 |
| Вълчедръм | 9028 | 6.6 | -197 | -2.1 |
| Вършец | 7656 | 5.6 | -48 | -0.6 |
| Георги Дамяново | 2445 | 1.8 | -45 | -1.8 |
| Лом | 26182 | 19.1 | -562 | -2.1 |
| Медковец | 3825 | 2.8 | 101 | 2.7 |
| Монтана | 49995 | 36.4 | -1018 | -2.0 |
| Чипровци | 3412 | 2.5 | 19 | 0.6 |
| Якимово | 4176 | 3.0 | 5 | 0.1 |
Неравномерно е разпределението на населението по общини на област Монтана. С най-голям брой население към 31.12.2015 г. е община Монтана – 49 995 души, или 36.4% от населението на областта. В община Лом населението е 19.1%, а в община Берковица 12.5% от населението на областта. Най-малък е относителният дял на населението в община Георги Дамяново – 1.8%.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.
- Раждаемост
През 2015 г. в областта са регистрирани 1 133 родени деца, като от тях 1 118 (98.7%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 69 деца.
Коефициентът на обща раждаемост[3] в област Монтана през 2015 година е 8.1‰. През предходната 2014 г. той е 8.5‰. За страната този коефициент за 2015 г. е 9.2‰.
Броят на живородените момчета (587) е с 56 по-голям от този на живородените момичета (531), или на 100 родени момчета се падат 90 момичета.
В градовете и селата живородените през 2015 г. са съответно 712 и 406 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете се изравнява с този в селата – 8.1‰. През 2014 г. тези коефициенти са били съответно 8.8 и 7.8‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводството на населението.
Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2015 г. е 25 815, като спрямо предходната година той намалява с 413, а спрямо 2001 г. – с 11 255 жени.
Съществено значение върху равнището на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Трябва да се има предвид, че близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2015 г. са 12 734 и са намалели спрямо 2014 г. с 2.3%, а в сравнение с 2001 г. – с 37.6%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.
Тоталният коефициент на плодовитост[4] е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2015 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.70. За сравнение, през 2014 г. той е бил – 1.78 деца, а през 2001 г. 1.44 деца
През 2015 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 24.8 години, а през 2014 г. – 24.3 години.
През 2015г. броят на извънбрачните раждания е 827 и е 73.0% от всички раждания. За страната делът на извънбрачните раждания за 2015г. е 58.7%.
Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителства сред младите хора.
- Смъртност
Броят на умрелите в област Монтана през 2015 г. е 2 950 души. Коефициентът на обща смъртност[5] – 21.3‰ и се задържа на нивото на предходната година.
Област Монтана е една от областите в страната с най-висока смъртност (след област Видин – 22.8‰).
Смъртността сред мъжете (22.5‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (20.2‰). През 2015 г. на 1000 жени умират 1050 мъже.
Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (31.8‰) отколкото в градовете (15.4‰).
Показателят за преждевременна смъртност[6] през 2015 г. е 16.9% и е с 2.7 процентни пункта по-нисък спрямо 2014 година. Намаляващата преждевременна смъртност показва, че задържащото се високо ниво на общата смъртност се дължи предимно на умиранията в по-високите възрастови групи.
През 2015 г. в областта са починали 7 деца на възраст под 1 година, а коефициентът на детска смъртност[7] е 6.3‰. През 2001 г. този коефициент е 23.2‰, през 2005 г. – 19.0‰ и през 2014 г. 9.3‰. За страната този коефициент за 2015 г. е 6.6‰.
- Бракове и бракоразводи
Регистрираните юридически бракове в областта през 2015 г. са 507. Те са с 63 повече от 2014 г., когато са регистрирани 444 брака. През последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на сключените бракове. От всички регистрирани бракове 80.7% (409) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 98 брака или 19.3%.
Увеличението на сключените бракове води и до увеличаване коефициента на брачност[8]. За 2015 година той е 3.7‰, за 2014г. – 3.2‰, а през 2001 г. е 2.3‰.
Броят на разводите през 2015 г. е 214 и е с 30 по-голям от този през 2014 година (184). От всички прекратени бракове 80.4% се отнасят за населението в градовете.
- Естествен и механичен прираст на населението
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на областта се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2015 г., в резултат на отрицателния естествен прираст, населението на областта е намаляло с 1832 души, или с 31 души повече в сравнение с 2014 година.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 13.2‰[9]. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 7.3‰, а в селата – минус 23.7‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. Област Монтана е на предпоследно място с най-висок отрицателен естествен прираст. По-голям е този показател само в област Видин – минус 16.7‰.
През 2015 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст. С най-малък по стойност коефициент на отрицателен естествен прираст е община Монтана – минус 9.2‰, а с най-голям – общините Г. Дамяново – минус 36.5‰ и Чипровци – минус 22.6‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст, който за 2015 г. също е отрицателен – минус 330 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се в област Монтана 3875 души и изселилите се от областта – 4205 души.
С отрицателен коефициент на механичен прираст[10] са четири общини в областта – община Монтана – минус 11.0‰, община Лом – минус 9.4‰, община Вълчедръм – минус 5.8‰ и община Берковица – минус 5.7‰. В останалите общини механичният прираст е положителен.
Методологични бележки
Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационна система „Демография“ в Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.
Източник на данните за външната миграция са Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, образец ЕСГРАОН – ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Националната агенция за приходите; Националният осигурителен институт; Министерството на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.
Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.
Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години.
Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.
При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.
[1] Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите” възрасти (населението под 15 на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите” възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти.
[2] Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление
№ 30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 година).
[3] Брой живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението през годината.
[4] Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година.
[5] Брой умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението.
[6] Относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията.
[7] Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1000 живородени.
[8] Брой сключени бракове на 1000 души от населението.
[9] Разликата между броя на живородените и умрелите на 1000 души от средногодишния брой на населението.
10 Разликата между броя на заселените и изселените на 1000 души от средногодишния брой на населението