Териториални статистически бюра

През четвъртото тримесечие на 2025 г. общият брой на заетите лица в област Кюстендил е 43.6 хил., от които 21.8 хил. са мъже и 21.8 хил. са жени. По брой на заетите лица област Кюстендил заема деветнадесето място сред всички 28 области в страната. С най-голям брой заети лица са областите София (столица), Пловдив и Варна, а с най-малък брой заети са областите Видин, Силистра и Търговище.

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в областта през четвъртото тримесечие на 2025 г. е 47.6% (при 53.1% за страната), съответно 50.2% за мъжете и 45.1% за жените. По показателя коефициент на заетост област Кюстендил заема седемнадесето място в страната.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2025 г. намаляват спрямо края на септември2025 г. с 1.2% и достигат 25.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.6 и 14.0%.

В края на декември 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са повече с 0.1%  в сравнение с края на декември 2024 година.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 2.8% (до 7.1 хил.), а в частния сектор достигат (до 18.7 хил.).

През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2025 г. с 1.8%, като достига    1 793 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 518 лв., а за частния – 1 511 лева.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2025 г. е 25 с 44 новопостроени жилища в тях.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2025 г. със стоманенобетонна конструкция са 96.0%, а с тухлена – 4.0%.

През четвъртото тримесечие на 2025 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 17 жилищни сгради с 24 жилища в тях и 3 986 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 38 други сгради с 8 980 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 57.5%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ – съответно с 62.5 и 67.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 15.2%, а общата им застроена площ – с 94.2%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил са по-малко с 26.1%, а броят на жилищата в тях и разгърнатата им застроена площ съответно с 51.0 и 45.7%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ са повече съответно с 2.7 и 91.8%.

През януари 2026 г. в област Перник са функционирали 7 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 188 стаи и 359 легла в тях. В сравнение с януари 2025 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода и на леглата в тях намалява съответно – с 22.2 и 17.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари 2026 г. е 3 380.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2026 г. е 1 818.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Перник през януари 2026 г. е 30.4%, като спрямо януари 2025 г. се увеличава с 7.1 процентни пункта.

Приходите от нощувки през януари 2026 г. достигат 145.0 хил. евро.

1. Брой предприятия

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2024 г. са представили общо 6 658 нефинансови предприятия, извършвали стопанска дейност на територията на област Перник. Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Перник (4 788) и Радомир (919), или съответно 71.9% и 13.8% от общия брой за областта.

Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 30.9%, следван от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ – 15.0% и сектор „Други дейности, некласифицирани другаде“ – 8.4%.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 94.7%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 4.4%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.7%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.2% от общия брой предприятия.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2024 г. възлизат на 268.4 млн. евро по текущи цени, което е с 0.5% повече в сравнение с 2023 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2024 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 196.1 млн. евро, или с 2.4% по-малко в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 68.5 млн. евро, което е с 10.1% повече в сравнение с 2023 година.

През януари 2026 г. в област София (столица) са функционирали 178 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 9.8 хил., а на леглата – 17.7 хиляди. В сравнение с януари 2025 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода се е увеличил със 1.1%, а броят на леглата в тях се е увеличил с 7.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през януари 2026 г. е 170.9 хил., или със 16.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 113.1 хил. нощувки, а българските – 57.8 хиляди.

През януари 2026 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 79.6% от общия брой нощувки на чужди граждани и 53.2% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 16.4% от нощувките на чужди граждани и 28.9 % – на български, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 4.0 и 17.9%.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2024 г. възлизат на 673.1 млн. евро по текущи цени, което е с 4.2% повече в сравнение с 2023 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 2.0% и съответно 3.1% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2024 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 304.2 млн. евро, или с 1.2% повече в сравнение с предходната година. В предприятията от отрасъл Индустрия в областта са инвестирани 180.3 млн. евро, което е с 9.3% повече в сравнение с 2023 година.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2024 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Благоевград са 1 210.7 млн. лв., като спрямо 2023 г. намаляват с 10.1%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 1 135.4 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 18.4%, а при нежилищните сгради се наблюдава намаление с 4.9% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 75.3 млн. лв., или с 43.2% повече в сравнение с 2023 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 64.9%, а на жилищни сгради – 35.1%.