През април 2019 г. в областта са функционирали 204 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.1 хил., а на леглата – 9.7 хиляди. В сравнение с април 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава със 7.9%, а леглата в тях – с 3.3%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 87.1 хил., като 64.8 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 22.3 хил. – от чужденци.
В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 54.6% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 36.7%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 38.4% от нощувките на чужденци и 39.2% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.0 и 24.1%.
Естествен и механичен прираст на населението.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 1 440 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст в област Пазарджик е минус 5.6‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 4.1‰, а в селата – минус 8.1‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.
През 2018 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.9‰) и Сливен (-3.6‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.4‰, следвана от областите Монтана – минус 14.0‰, и Кюстендил – минус 13.4‰
Всички общини в област Пазарджик също са с отрицателен естествен прираст, като с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Сърница (-0.2‰), Ракитово (-0.3‰) и Велинград (-3.4‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Лесичово – минус 15.8‰, следвана от общините Стрелча (-14.9‰) и Белово (-13.1‰).
Съществено
влияние върху броя и структурите на населението оказва
и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който за област Пазарджик е минус 1 046 души. Той се формира
като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.
През първото тримесечие на 2019 г. местните администрации в област Търговище са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 12 жилища в тях и 1 654 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 10 други сгради с 5 832 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са с 11.1% повече, докато броят на жилищата в тях намалява със 75.5%, а общата им застроена площ – с 57.8%. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, са по-малко с 23.1%, но общата им застроена площ се увеличава с 46.8%.
Към 31.12.2018 г. в област Бургас действат 12 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство със 100.0 хил. фондови единици и в сравнение с 2017 г. техният брой намалява с 3.5%. Цифровизирани са 16.7 фондови единици, което е с 44.3% повече в сравнение с предходната година.
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. За 2018 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 329.08 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 14.7% от населението на областта или около 17.8 хил. лица (табл. 1).
Детски ясли в област Враца през 2018 година
Към 31.12.2018 г. в област Враца функционират 31 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 878 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта намалява с 1, а местата в се увеличават с 27, или с 3.1%.
В градовете на областта детските ясли са 24 със 761 места, а в селата – 7 със 117 места. В община Враца се намират 13 детски ясли с общ капацитет от 458 места. В област Враца няма нито една община без функциониращи детски ясли.
Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Стара Загора са:
• През учебната 2018/2019 година в детските градини са записани 10 268 деца или с 0.4% повече от броя им през предходната година.
• През 2018 г. завършилите средно образование в общообразователните и професионални училища са съответно 1 065 и 1 289 ученици.
• Броят на студентите в различните степени на висшето образование за академичната 2018/2019 година е 5 232.
• Към 31.12.2018 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ се обучават 123 лица.