Териториални статистически бюра

През ноември 2024 г. в област София (столица) са функционирали 144 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 8.4 хил., а на леглата – 14.7 хиляди. В сравнение с ноември 2023 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода е намалял с 1.4%, а броят на леглата в тях е намалял с 1.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през ноември 2024 г. е 191.9 хил., или с 10.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 123.1 хил. нощувки, а българските – 68.8 хиляди.

През ноември 2024 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 82.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 51.4% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 13.7% от нощувките на чужди граждани и 31.1 % – на български, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 3.8 и 17.5%.

През ноември 2024 г. в област Благоевград са функционирали 175 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 6 576 стаи и 14 902 легла в тях. В сравнение с ноември 2023 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, намалява с 2.8%, а на леглата в тях се увеличава с 0.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през ноември 2024 г. е 104 333, или с 2.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 89 795 нощувки, а чуждите – 14 538.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през ноември 2024 г. се увеличава със 7.5% в сравнение със същия месец на предходната година и достига 52 468. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Благоевград през ноември 2024 г. са 46 354 и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Чуждите граждани са 6 114 и са реализирали средно по 2.4 нощувки.

Достъп до интернет

През 2024 г. 80.9% от домакинствата в Софийска област имат достъп до интернет в домовете си. Въпреки че през последната година делът на тези домакинства в областта е нараснал с 2.2 процентни пункта, в сравнение с останалите 28 области в страната по този показател Софийска област се нарежда на предпоследно място.

Използване на интернет

През 2024 г. 59.9% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място.

В Софийска област през 2024 г. най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование – 70.7%.

От мъжете в областта 58.9% сърфират редовно, докато делът на жените, използващи интернет поне веднъж седмично, е 61.1%.

Електронно управление (е-управление)

Делът на лицата в Софийска област, използващи глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции, е 14.6%^[1].

Електронна търговия

През 2024 г. 44.8%^[2] от лицата в Софийска област пазаруват по интернет стоки и услуги за лични цели.

[1] Относителният дял се отнася за лицата, които използват интернет за взаимодействие с административни органи и публични институции през последните 12 месеца преди интервюто.

[2] Относителният дял се отнася за лицата, които купуват стоки и услуги през последните 12 месеца преди интервюто.

През ноември 2024 г. в Софийска област са функционирали 81 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 6 340 легла в тях. В сравнение с ноември 2023 г. намалява както общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода – с 12.0%, така и броят на леглата в тях – с 5.3%. 

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през ноември     2024 г. е 37 615, или с 22.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през ноември 2024 г. е 21 793, като в сравнение със същия месец на 2023 г. се увеличава с 25.6%. В сравнение с месец ноември 2023 г. пренощувалите чужди граждани са повече с 58.2%, а българските граждани – с 23.7%.

През ноември 2024 г. 82.7% от чуждите граждани и 66.2% от българските граждани са пренощували в хотелите с 4 и 5 звезди в Софийска област. В местата за настаняване с 3 звезди са пренощували 14.4% от чуждите граждани и 12.4% – от българските граждани. В останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) са пренощували 21.4% от българските граждани и 2.9% от чуждите граждани.

През 2023 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 802.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 14.4%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 261.8 млн. лева., което е с 15.1% повече в сравнение с 2022 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е строителството – 143.2 млн. лева, или с 74.7% повече в сравнение с предходната година.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2023 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 782 593, което представлява 34.0% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2022 г. броят на наетите се увеличава с 13 827 души или с 1.8%. Увеличение се наблюдава в петнадесет икономически дейности, като най-голямо е в „Добивна  промишленост“ (34.7%), „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“(14.5%) и „Култура, спорт и развлечения“ (7.9%). Намаление на наетите лица е регистрирано в четири икономически дейности, като най-значимо е в „Административни и спомагателни дейности“ (2.2%) и „Селско, горско и рибно стопанство“ (1.2%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 18.5 и 14.3%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (782 593) област София (столица) заема първо място сред 28-те области в страната.

В област София (столица) средната брутна годишна работна заплата за 2023 г. е 34 262 (фиг.1), при 24 485 лв. средно за страната.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2023 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Благоевград сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 85 213, което представлява 3.7% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2022 г. броят на наетите намалява с 1 128 души или с 1.3%. Увеличение се наблюдава в осем икономически дейности, като най-голямо е в „Хотелиерство и ресторантьорство“ (8.9%), „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (5.9%) и „Строителство“ (3.2%). Намаление на наетите лица е регистрирано в десет икономически дейности, като най-значимо е в „Добивна промишленост“ (38.9%) и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (24.4%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 26.6 и 13.9%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (85 213) област Благоевград заема шесто място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 782.6 хил., а най-малък в област Видин – 15.8 хиляди.

През 2023 г.  разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 13 979.4 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 24.4%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 3 513.0 млн. лв., което е с 15.4% повече в сравнение с 2022 година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2023 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в сектор „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство“ и „Операции с недвижими имоти“ съответно с 2.0 и 2.5 процентни пункта.

В сектор „Строителство“ инвестициите за ДМА са повече с 26.2 процентни пункта.

През 2023 г. в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове в областта се наблюдава намаляване на направените инвестиции в земя и други разходи съответно с 1.5 и 2.0 процентни пункта. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции нараства с 4.0 процентни пункта и достигат 46.1% от общия обем инвестиции в ДМА. Спрямо 2022 г. относителният дял на вложените инвестиции за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура намалява с 1.0 процентни пункта и достига 22.2% от общия обем инвестиции в ДМА, а за транспортни средства нараства с 0.5%.

Общият брой на заетите лица в област Перник през третото тримесечие на 2024 г. е 48.8 хил., от които 26.0 хил. са мъже и 22.8 хил. са жени. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. броят на заетите намалява с 3.6%.Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години е 50.7% (при 53.8% за страната), съответно 57.3% за мъжете и 44.8% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. този коефициент е по-нисък с 1.6 процентни пункта, като при мъжете има увеличение с 4.2 процентни пункта, а при жените намалява с 6.8 процентни пункта.

По коефициент на заетост област Перник е на 13-то място в страната, след област Габрово (51.5%) и преди област Ямбол (50.6%). С най-голям коефициент на заетост е област Варна (63.8%).

През третото тримесечие на 2024 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 44.6 хил., като 24.2 хил. от тях са мъже, а 20.4 хил. са жени. Спрямо третото тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица в тази възрастова група намалява с 3.3 хил., или с 6.9%.

През третото тримесечие на 2024 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 23 жилищни сгради с 24 жилищa в тях и 4 309 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 14 други сгради с 2 804 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 25.8%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 22.6 и 21.4%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 39.1%, а общата им застроена площ – с 87.1%.

В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил са по-малко с 51.1%, а броят на жилищата в тях и разгърнатата им застроена площ съответно с 48.9 и 48.6%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 60.0 и 92.5%.