Териториални статистически бюра

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2023 г. възлизат на 646.0 млн. евро по текущи цени, което е с 28.5% повече в сравнение с 2022 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 2.0% и съответно 3.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2023 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 300.5 млн. евро, или с 42.2% повече в сравнение с предходната година. В предприятията от отрасъл Индустрия в областта са инвестирани 165.0 млн. евро, което е с 0.6% повече в сравнение с 2022 година.

И през 2023 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Петрич – 277.4 млн. евро, или 42.9% от общия обем. Спрямо 2022 г. относителният дял на инвестициите в община Петрич спрямо общия размер за областта намалява с 1.3 процентни пункта.

През януари 2025 г. в област Благоевград са функционирали 222 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с
8 216 стаи и 18 612 легла в тях. В сравнение с януари 2024 г. в общият брой места за настаняване, функционирали през периода, няма промяна, но леглата в тях са се увеличили с 1.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари        2025 г. е 246 798, или с 8.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 81 093 нощувки, а чуждите – 165 705.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2025 г. се увеличава с 8.9% в сравнение със същия месец на предходната година и достига
84 775. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Благоевград през януари 2025 г. са 36 606 и са реализирали средно по 2.2 нощувки. Чуждите граждани са 48 169 и са реализирали средно по 3.4 нощувки.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2023 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 340.2 млн. лв., като спрямо 2022 г. се увеличават с 40.2%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 313.5 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 39.5%, а при нежилищните сгради – намаление с 11.1% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 26.7 млн. лв., или с 42.5% повече в сравнение с 2022 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 70.9%, а на жилищни сгради – 29.1%.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 104.6 хил., от които 58.7 хил. са мъже, а 45.9 хил. – жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. броят на заетите лица в областта се увеличава с 5.3%.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 54.3%, като при мъжете той е 62.8%, а при жените – 46.2%. В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години нараства с 3.2 процентни пункта.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица на 15 – 64 навършени години в Софийска област е 103.7 хил., от които 58.0 хил. са мъже и 45.6 хил. – жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. броят на заетите лица се увеличава с 5.8%.

Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група (15 – 64 г.) е 74.7% (80.7% за мъжете и 68.3% за жените). В сравнение със същия период на 2023 г. този коефициент се увеличава с 4.8 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Софийска област към края на декември 2024 г. са 59 371. В сравнение с останалите области от Югозападен район Софийска област е на трето място след областите София (столица) и Благоевград, като към края на декември 2024 г. обхваща 5.9% от наетите лица в него.

Средната брутна месечна работна заплата в Софийска област за октомври 2024 г. е 2 122 лв., за ноември – 2 151 лв. и за декември – 2 195 лв. За четвъртото тримесечие на тази година тя е 2 156 лв., което нарежда Софийска област на четвърто място в страната по размер на средната брутна месечна работна заплата за този период след областите София (столица), Варна и Враца. През четвърто тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата на наетите в Софийска област остава под размера на тази за страната (2 413 лв.).

През последните 5 години средната работна заплата в Софийска област е нараснала с 65.2% – от 1 305 лв. за първо тримесечие на 2020 г. до 2 156  лв. за четвърто тримесечие на 2024 година.

  През януари 2025 г. в област Кюстендил са функционирали 82 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с     1 220 стаи и 2 891 легла в тях. В сравнение с януари 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 12.3%, а леглата се увеличават с 5.0%.

  Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари     2025 г. е 17 133, или с 2.8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 15 614 нощувки, а чуждите – 1 519.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2025 г. се увеличава със 7.0% в сравнение със същия месец на предходната година и достига        10 099. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Кюстендил през януари 2025 г., са 9 325 и са реализирали средно по 1.7 нощувки. Чуждите граждани са 774 и са реализирали средно по 2.0 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през януари 2025 г. е 19.1%, като намалява с 1.5 процентни пункта спрямо януари 2024 година.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2024 г. намаляват спрямо края на септември2024 г. с 0.7% и достигат 25.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 28.2% и 13.6%.

В края на декември 2024 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са по-малко с 3.1%  в сравнение с края на декември 2023 година.

Спрямо края на четвърто тримесечие на 2023 г. наетите лица в обществения сектор  намаляват с 0.2% (до 6.9 хил.), а в частния сектор – с 4.2% (до 18.8 хил.).

      През четвърто тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо трето тримесечие на 2024 г. с 4.9%, като достига 1 634 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 199 лв., а за частния – 1 418  лева.

В сравнение с четвърто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 14.7%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 8.9%, а в частния – със 17.8%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област Благоевград през 2023 година е 4 731 млн. лв. Това нарежда област Благоевград на седмо място в страната. В сравнение с 2022 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 11.7%. Произведеният в областта БВП е 2.6% от общия за страната. На човек от населението се падат 16 449 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 28 733 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) с 61 833 лева.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област София (столица) през 2023 година е 79 371 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2022 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 14.5%. Произведеният в областта БВП е 42.8% от общия за страната. На човек от населението се падат 61 833 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 28 733 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица).

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

1. СТАТИСТИКА НА ВОДИТЕ

През 2023 г. с обществено водоснабдяване (ВиК) е свързано 100.0% от населението на област София (столица), при 99.4% в страната. Потреблението на питейна вода от домакинствата, свързани с ВиК, в област София (столица) се оценява на 126 л/ден средно на човек, или със 20 л/чов./ден. над средното потребление в страната.

През 2023 г. в област София (столица) няма режим на водоснабдяване поради недостиг на вода. В областта 95.9% от населението е свързано с обществената канализация, от които 95.9% са свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води.