Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област София (столица) през 2018 година

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 6 778.7 млн. лв., като спрямо 2017 г. нарастват с 10.4%.   

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 6 156.4 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 8.6% , а при нежилищните сгради – с 21.7% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 622.3 млн. лв., или с 9.5% повече в сравнение с 2017 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 60.0%, а на жилищни сгради – 40.0%.

            През 2018 г. приходите от сградно строителство са 3 626.9 млн. лв., като спрямо 2017 г. нарастват с 13.9%. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.9%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.1% от общите приходи от сградно строителство.

            В област София (столица) приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции са 3 151.8 млн. лв., като нарастват с 6.6% спрямо предходната година. Относителният дял на гражданското строителство е 46.5% от общите приходи на строителните предприятия. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 59.1%.

Брутен вътрешен продукт за област Кюстендил през 2018 година

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) за област Кюстендил през 2018 година е 1 115 млн. лв. Това нарежда областта на 24-то място в страната. В сравнение с 2017 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 9.8%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 285 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 33 437 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно със 7 600 и 7 029 лева.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Перник през 2019 година

• През 2019 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 58.2 хил., или 77.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 5.4 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 55.7 хил., или 52.9% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 29.4 хил. (52.8%) са мъже и 26.3 хил. (47.2%) са жени.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 53.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.9%, съответно 72.4% за мъжете и 69.3% за жените. В сравнение с 2018 г. коефициентът на заетост (15 – 64 години) се увеличава с 4.2 процентни пункта, като най-голямо увеличение се наблюдава във възрастовата група 35 – 44 години с 5.2 процентни пункта и във възрастовата група 45 – 54 години с 4.9 процентни пункта.

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 16.9 хил., от които 7.6 хил. са мъже и 9.3 хил. – жени. В сравнение с 2018 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 4.5 хиляди. При мъжете икономически неактивните лица са по-малко с  2.5 хил., а при жените – с 2.0 хиляди.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 13.4 хил., като коефициентът на заетост е 73.1%. В сравнение с 2018 г. този коефициент се увеличава с 2.9 процентни пункта.

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО НА РАБОТНАТА СИЛА ПРЕЗ 2019 ГОДИНА В ОБЛАСТ РАЗГРАД

През 2019 г. икономически активните лица в област Разград на възраст 15 – 64 навършени години са 49.4 хиляди. В сравнение с 2018 г. общият коефициент на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 5.3 процентни пункта и достига 68.5%, като при жените увеличението е с 4.2 процентни пункта, а при мъжете – с 6.4 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 46.0 хил., или 47.7% от населението на 15 и повече навършени години в област Разград.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 44.6 хил. Спрямо 2018 г. броят им в областта нараства с 8.0%. Общият коефициент на заетост на населението на 15 – 64 навършени години в област Разград през 2019 г. е 61.8%. Коефициентът на заетост при мъжете (15 – 64 навършени години) е 67.8% и бележи увеличение спрямо 2018 г. с 6.8 процентни пункта. При жените в същата възрастова група коефициентът на заетост е 55.6% и спрямо 2018 г. се увеличава с 4.5 процентни пункта.

(още…)

Дейност на местата за настаняване в област Сливен през януари 2020 година

По данни на Националния статистически институт през януари 2020 г. на територията на област Сливен са функционирали 46 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

Дейност на местата за настаняване в област Търговище през януари 2020 година

През януари 2020 г. в област Търговище са функционирали 12 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 278, а на леглата – 535.

Дейност на местата за настаняване в област Смолян през декември 2019 година

През декември 2019 г. в област Смолян са функционирали 280 места за настаняване с над 10 легла, от които 127 са хотели и 153 – други места за краткосрочно настаняване (хижи, квартири, почивни станции, бунгала и ваканционни селища). Броят на стаите в тях е 5 552, а на леглата -11 774. В сравнение с предходния месец общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 42.9%, а леглата в тях – с 44.8%. Спрямо декември 2018 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 3.4%, а леглата в тях – с 0.9%.

Реализираните нощувки в област Смолян са 90 551, като 75 743 (83.6%) от тях са от български граждани, а 14 808 (16.4%) – от чужденци. В сравнение със същия месец на предходната година, през декември 2019 г. реализираните нощувки се увеличават с 9.7%, като нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди се увеличават с 1.0%, в категориите с 3 звезди – с 6.2%, а в местата с 4 и 5 звезди – с 18.8%.

През декември 2019 г. в местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 53.5% от нощувките на чужденци и 39.6% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 41.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 33.1% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 4.6 и 27.3%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2019 г. се увеличават с 0.4% в сравнение със същия месец на 2018 г. и достигат 33 157. От всички пренощували лица 87.8% са българи и са реализирали средно по 2.6 нощувки. От тях 40.8% са нощували в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Пренощувалите чужденци са 4 061, като 55.0% от тях също са предпочели местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Средният брой реализирани нощувки във всички места за настаняване е 2.7.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Хасково през 2019 година

  • През 2019 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 101.6 хил., или 71.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) нараства с 3.0 процентни пункта.
  • Общият брой на заетите лица достига 103.1 хил., или 53.0 % от населението на 15 и повече навършени години.
  • Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 101.2 хиляди.
  • Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години е 70.9% (73.7% за мъжете и 67.9% за жените), с 4.9 процентни пункта по-висок в сравнение с 2018 година.
  • Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години достига 64.6%, с 3.2 процентни пункта по-висок в сравнение с 2018 година.
  • Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 41.2 хиляди, от които 19.0 хил. са мъже и 22.2 хил. са жени.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Варна през 2019 година

• През 2019 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Варна са 221.6 хил., или 71.7% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 2.4 процентни пункта.

Статистика на околната среда в област Благоевград през 2018 година

Води

През 2018 г. 99.2% от населението на област Благоевград е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото общественото водоснабдяване в областта нараства от 110 л/ден средно на човек през 2017 г. на 117 л/ден/чов. през 2018 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Благоевград (117 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).