Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Кюстендил през второто тримесечие на 2024 година

През второто тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите лица в област Кюстендил е 41.2 хил., от които 21.7 хил. са мъже , а 19.6 хил. са жени. Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в областта през второто тримесечие на 2024 г. е 44.1% (при 53.2% за страната), съответно 48.8% за мъжете и 39.8% за жените. По брой на заетите лица област Кюстендил заема 23-то място сред всички 28 области в страната. С най-голям брой заети лица са областите София (столица), Пловдив и Варна, а с най-малък брой заети са областите Видин, Разград и Силистра. По показателя коефициент на заетост област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в Софийска област през второто тримесечие на 2024 година

През второто тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 104.4 хил., от които 55.4 хил. са мъже, а 49.0 хил. – жени. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. броят на заетите лица в областта намалява с 1.3%.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 54.0%, като при мъжете този дял е 59.1%, а при жените – 49.2%. В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години намалява 0.3 процентни пункта.

През второто тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица на 15 – 64 навършени години в Софийска област е 104.0 хил., от които 55.1 хил. са мъже и 49.0 хил. – жени. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. броят на заетите лица се увеличава с 0.1%.

Дейност на местата за настаняване в област Пазарджик през август 2024 година

През август 2024 г. в област Пазарджик са функционирали 120 места за настаняване с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 3 807, а на леглата – 8 014. В сравнение с август 2023 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 4.0%, докато леглата в тях нарастват с 0.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2024 г. е 130 533, или с 8.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 94.0% от тях са осъществени от български граждани и 6.0% – от чужди.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Израел (45.2%).

Пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2024 г. в област Пазарджик намаляват с 3.0% в сравнение със същия месец на 2023 г. и достигат           44 787. От всички пренощували лица 95.6% са български граждани и са реализирали средно по 2.9 нощувки. Пренощувалите чужди граждани са 1 990 и са реализирали средно по 3.9 нощувки.

Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Габрово към 31.12.2023 година

1. Лечебни заведения и леглови фонд

В края на 2023 г. в област Габрово функционират 7 заведения за болнична помощ с 915 легла (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 1.1%.

Пътнотранспортни произшествия, загинали и ранени в област Стара Загора през 2023 година

През 2023 година на територията на област Стара Загора са регистрирани 1304 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2022 г. се наблюдава увеличение със 7.1%.

Дейност на местата за настаняване в област Видин през август 2024 година

През август 2024 г. в област Видин са функционирали 31 места за настаняване с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 531, а на леглата – 1024. В сравнение с август 2023 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) е с 1 по-малко.

Дейност на местата за настаняване в област Монтана през юли 2024 година

През август 2024 г. в област Монтана са функционирали 36 места за настаняване с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на леглата в тях е 1 618. В сравнение с август 2023 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) е намалял с 5.3%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в областта, регистрирани през август 2024 г., е 14 571 или с 13.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Доходи, разходи и потребление на домакинствата в област София (столица) през 2023 година

Доходи на домакинствата

През 2023 г. в област София (столица) годишният общ доход средно на лице от домакинство е 14 079 лв. и нараства с 25.3% спрямо 2022 година. За последните 10 години общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 2.0 пъти (табл. 1.)

През периода 2014 – 2023 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:

  • Доходът от работна заплата през 2023 г. е 9 659 лв. и се увеличава със 30.7% спрямо 2022 г., а нарастването му в сравнение с 2014 г. е 2.2 пъти;
  • Доходите от пенсии за последната година са 2 665 лева. Те намаляват с 5.7% спрямо 2022 г. и се увеличават 2.3 пъти в сравнение с 2014 година;
  • Доходите от самостоятелна заетост през 2023 г. са 885 лв. и нарастват 3.2 пъти спрямо 2022 г., а спрямо 2014 г.  – 1.4 пъти.
  • Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 83 лв. и се увеличава 2.3 пъти спрямо 2022 г., а спрямо 2014 г. намалява 3.6 пъти.
  • Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2023 г. са 226 лева. Те се намаляват с 24.7% спрямо 2022 г., а спрямо 2014 г. се увеличават 1.2 пъти.

Пътнотранспортни произшествия, убити и ранени в област София (столица) през 2023 година

През 2023 г. в област София (столица) са регистрирани 8 557 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2022 г. се наблюдава намаление с 1.6%. През годината са настъпили 751 тежки произшествия, при които леко ранени са 550 души, тежко ранени са 330, а загинали – 42 души. В сравнение с 2022 г. броят на загиналите намалява с 2.3%,  броя на тежко ранените – с 11.5%, докато броят на леко ранените нараства с 16.5%.

По брой пътнотранспортни произшествия с пострадали област София (столица) заема второ място в страната.

От общия брой за страната делът на пътнотранспортните произшествия с пострадали в област София (столица) е 10.7%, на ранените – 9.7%, а на загиналите – 8.0%.

През 2023 г. най-много ПТП с пострадали са регистрирани през месец юли – 82 или 10.9% от общия брой ПТП, а най-малко през месец февруари – 45 или 6.0%. През месец юли ранените лица са най-много – 104, или 11.8% от общия брой за годината. Най-много са загиналите лица през месец май – 8, или общо 19.0% от всички загинали през годината.

            В рамките на седмицата, най-много ПТП са настъпили в четвърък – 134, като същия ден са регистрирани и най-много ранени – 147 лица. Загиналите лица са най- много в петък – 10, или 23.8% от всички загинали в областта.

Жилищен фонд в област Перник през 2023 година

Към 31.12.2023 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 64 885 сгради със 100 434 жилища в тях. В селата се намират 70.6% от всички жилищни сгради, а в градовете – 29.4%. Жилищните сгради в областта представляват 3.1% от общия жилищен фонд в страната.

Тухлените с бетонна плоча и гредоред са 47 405 жилищни сгради, a 14.0% – в стоманобетонни сгради, 11.9% в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и  само 1.0% в панелни сгради.

Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 68.1 хил., или 67.8% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 15.8 хил. (15.7%), жилищата с една стая – 6.9 хил. (6.9%), жилищата с пет стаи – 4.9 хил. (4.8%), а с шест и повече стаи са 4.8 хил. (4.8%).

В градовете най-висок е относителният дял на жилищата с две, три и четири стаи с 83.7%, а в селата най-нисък – с една и шест и повече стаи съответно с 4.5 и 5.6%.

Според броя на етажите на жилищните сгради най-висок е относителния дял на двуетажните жилищни сгради – 47.5%, а най-нисък на тези, на десет и повече етажа – 0.04%.