Териториални статистически бюра

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Издадени книги и брошури

През 2018 г. в област Благоевград са издадени 109 книги с тираж 25 050 и 6 брошури с тираж  1 100.

В сравнение с предходната година през 2018 г. намалява, както броят на издадените в областта книги и брошури, така и средният им тираж. Броят на издадените книги и брошури намалява с 41 (26.3%), а средният им тираж – с 13.7% и достига 227 броя.

През 2018 г. в област София (столица) са издадени преобладаващият брой от книгите и брошурите в страната – 6 590 заглавия, или 67.0%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 8.3 и 4.8%. За област Благоевград този дял е 1.2%.

Към  31.12.2018 г. жилищният фонд в област Благоевград се състои от 79 265 сгради със 140 519 жилища в тях. В сравнение с 2017 г. жилищните сгради са с 10 повече, а жилищата в тях се увеличават с 13. В градовете се намират 59.2% от всички жилища в областта, а в селата – 40.8%.

            Стоманобетонните и панелните сгради са 3 461 с 26 155 жилища в тях, тухлените – 67 045 със 104 895 жилища, а 9 469 жилища се намират в 8 759 сгради с друга конструкция. В градовете 29.9% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 68.3%  – в тухлени и 1.8% в други сгради. В селата 83.9% от жилищата се намират в тухлени сгради, 14.0% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 2.1% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2018 г. в област Кюстендил функционират 4 музея[1].

Движимите културни ценности, включени в експозициите на музеите в област Кюстендил са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 150 хил. фондови единици. От тях цифровизирани са 3 478 фондови единици, което е с 14.6% повече в сравнение с предходната година. Общата полезна площ, на която са разположени експозициите на музеите в област Кюстендил е 6 791 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2018 г. са 118 хил. и в сравнение с 2017 г. намаляват с 8.6%. В дните със свободен вход са осъществени 8.5% от посещенията в музеите. Регистрирано е намаление на посещенията на чужденци в музеите с 5.4% в сравнение с предходната година.

[1] Регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

През първото тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 213 жилищни сгради с 2 906 жилища в тях и 357 787 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 8 административни сгради/офиси с  54 044 кв. м РЗП  и на 46 други сгради с 59 165  кв. м РЗП.

 Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради  намалява с 35.1%, а жилищата в тях и общата им застроена площ  – съответно с 45.1 и 46.4%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, бележат спад с 38.5%, а тяхната РЗП – със 74.9%. При другите видове сгради издадените разрешителни за строеж са по-малко с 4.2%, а общата им застроена площ – с 42.6%.

В сравнение с първото тримесечие на 2018 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради  нарастват с 3.9%, броят на жилищата в тях – с 24.3%, а разгънатата им застроена площ – с 18.6%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават със 7.0%, а тяхната РЗП – с 6.2% (фиг. 1).

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

През 2018 г. в област Перник са издадени 6 книги и 3 брошури с тираж по 700 екземпляра.

В сравнение с предходната година през 2018 г. намалява, както броят на издадените в областта книги и брошури, така и средният им тираж. Броят на издадените книги и брошури намалява два пъти, а средният им тираж – с 33.3% и достига 156 броя.

 През 2018 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 6 590 заглавия, или 67.0%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 8.3 и 4.8%. За област Перник този дял е 0.1%.

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

1. Музеи

Към 31.12.2018 г. в Софийска област функционират 6 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. През 2018 г. движимите културни ценности в музейния фонд на Софийска област са 83 973 фондови единици.

Посещенията в музеите през 2018 г. са 271 хил. и в сравнение с 2017 г. намаляват с 9.3%. В дните със свободен вход са осъществени 7.1% от тях. Спрямо 2017 г. посещенията на чужденци в музеите в Софийска област са намалели със 7.6%.

Общият персонал на музеите в Софийска област през 2018 г. е 60 души и намалява с 9.1% в сравнение с 2017 година.

2. Кина

През 2018 г. в Софийска област прожекциите в кината намаляват с 6.3% в сравнение с предходната година, а посещенията – с 16.1%. Прожектирани са 108 филма, които според националността им се разпределят, както следва: 5 български, 15 европейски, 83 от САЩ и 5 от други страни.

3. Телевизионна програмна дейност

През 2018 г. в Софийска област функционират 3 лицензирани и регистрирани български телевизионни оператора.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 75.9 години, или с 0.1 години повечеспрямо предходния период 2015 – 2017 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.1 години по-висока от средната за страната – 74.8 години.

[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Подробна информация за очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението в страната за отделните възрасти е публикувана на сайта на НСИ в рубриката „Население и демографски процеси“, тема „Таблици за смъртност“.Различните равнища на смъртност при мъжете и жените определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 72.4 години, докато при жените е със 7.2 години по-висока – 79.6 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Благоевград е по-високо от регистрираното средно за страната, съответно с – 1.2 и 1.0 години.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2018 г. в Софийска област на отчет[1] в детските педагогически стаи са водени 353 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2017 г. броят им се увеличава с 26.1%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) – 277 лица (78.5%);
• малолетни (8 – 13 г.) – 76 лица (21.5%);
• момчета – 291 (82.4%);
• момичета – 62 (17.6%);
• учащи – 277 (78.5%);
• в криминогенна среда живеят 179 малолетни и непълнолетни (50.7%).

Броят на заведените[2] на отчет в ДПС в Софийска област през 2018 г. малолетни и непълнолетни е 172, или 48.7% от всички водени на отчет лица, като 74.4% от тях са непълнолетни.

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

[2] Включват се всички малолетни и непълнолетни, които са били новозаведени на отчет в ДПС през календарната година

Малолетни и непълнолетни лица, водени заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.

През 2018 г. на отчет[1] в детските педагогически стаи на територията на област София (столица) са водени 1 651 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2017 г. броят им нараства с 38, или 2.4%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• Непълнолетни (на възраст
•  от 14 до 17 г.) са 81.6%
• Малолетни (8-13г.) – 18.4%.
• Момчетата са 1130, или 68.4%.
• Учащи са 1 335 лица (80.9%).

[1] Съгласно чл.26, ал.1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

По данни на НСИ през 2018 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС^[1] малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 91 (Фиг. 1). В сравнение с 2017 г. броят им намалява с 8.1%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2018 г. са следните:

• 89.0% от водените на отчет са непълнолетни (14 – 17 години), а малолетните (8 – 13 години) са 11.0%;
• Момчета са 80 (87.9%), а момичета – 11, или 12.1%;
• Учащи са били 77 малолетни и непълнолетни лица, или 84.6%;
• Не учат 14  (15.4%) лица;
• В криминогенна среда (семейна и/или приятелска) са живели 39 (42.9%) малолетни и непълнолетни.

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.