Териториални статистически бюра

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио – телевизионната програмна дейност и производството на филми.

1. Културни институции

Културни институции са музеите, театрите, музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2024 г. на територията на София (столица) функционират 20 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Посещенията в музеите през 2024 г. са 902 хил. и в сравнение с 2023 г. се увеличават с 2.1%. Регистрирано е увеличение на посещенията на чужденци в музеите – със 44 хил., или със 13.4%, в сравнение с предходната година.

Общият персонал на музеите в област София (столица) през 2024 г. е 806 души и нараства с 0.8% в сравнение с 2023 година.

През 2024 г. в област София (столица) са регистрирани 5 064 юридически брака – с 224 по-малко спрямо предходната година. Коефициентът на брачност^[1] намалява и възлиза на 3.9‰. От всички регистрирани бракове 97.2% (4 924) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 140 брака.

[1] Брой сключени бракове на 1 000 души от населението.

През 2024 г.  в област София (столица) средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 34.2 и 31.9 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.1 години за мъжете и 0.3 за жените. За 86.4% от жените и 85.5% от мъжете сключеният граждански брак през 2024 г. е бил първи.

Броят на разводите в област София (столица) през 2024 г. е 1 858 , или със 122 по-малко от регистрираните през 2023 г., а коефициента на бракоразводност е 1.4‰ (фиг.1).

През април 2025 г. в област София (столица) са функционирали 181 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 9.6 хил., а на леглата – 17.1 хиляди. В сравнение с април 2024 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода се е увеличил с 25.7%, а броят на леглата в тях се е увеличил с 14.4%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през април 2025 г. е 201.8 хил., или с 5.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 137.4 хил. нощувки, а българските – 64.5 хиляди.

През април 2025 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 81.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 47.7% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 14.5% от нощувките на чужди граждани и 29.9 % – на български, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 4.0 и 22.4%.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Софийска област към края на март 2025 г. са 60 825. В сравнение с останалите области от Югозападен район Софийска област е на трето място след областите София (столица) и Благоевград, като към края на март 2025 г. обхваща 5.9% от наетите лица в него.

Средната брутна месечна работна заплата в Софийска област за януари 2025 г. е 2 177 лв., за февруари – 2 205 лв. и за март – 2 278 лв. За първото тримесечие на тази година тя е 2 220 лв., което нарежда Софийска област на трето място в страната по размер на средната брутна месечна работна заплата за този период след областите София (столица) и Варна. През първо тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата на наетите в Софийска област остава под размера на тази за страната (2 443 лв.).

През последните 5 години средната работна заплата в Софийска област е нараснала с 53.7% – от 1 444 лв. за първо тримесечие на 2021 г. до 2 220  лв. за първо тримесечие на 2025 година.

През първото тримесечие на 2025 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 105.7 хил., от които 58.4 хил. са мъже, а 47.3 хил. – жени. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица в областта се увеличава с 8.1%.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 55.0%, като при мъжете той е 62.6%, а при жените – 47.8%. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години нараства с 4.4 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2025 г. се увеличават спрямо края на декември2024 г. с 3.9% и достигат 26.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 27.7 и 13.6%.

В края на март 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са по-малко с 2.0%  в сравнение с края на март 2024 година.

Спрямо края на първото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 0.7% (до 7.0 хил.), а в частния сектор намаляват с 3.0% (до 19.7 хил.). През първото тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. с 1.3%, като достига 1 656 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 021 лв., а за частния – 1 518  лева.

В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства със 7.9%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 6.9%, а в частния – с 8.0%.

През първото тримесечие на 2025 г. общият брой на заетите лица в област Кюстендил е 44.4 хил., от които 22.5 хил. са мъже , а 21.9 хил. са жени. Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в областта през първото тримесечие на 2025 г. е 47.9% (при 52.8% за страната), съответно 51.3% за мъжете и 44.9% за жените. По брой на заетите лица област Кюстендил заема двадесето място сред всички 28 области в страната. С най-голям брой заети лица са областите София (столица), Пловдив и Варна, а с най-малък брой заети са областите Видин, Търговище и Силистра. По показателя коефициент на заетост област Кюстендил заема шестнадесето място в страната.

През април 2025 г. в област Кюстендил са функционирали 79 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с     1 174 стаи и 2 709 легла в тях. В сравнение с април 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, остава непроменен, а леглата се увеличават с 1.6%.

  Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април       2025 г. е 17 447, или със 7.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 15 844 нощувки, а чуждите – 1 603.

През първото тримесечие на 2025 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 112 жилищни сгради със 134 жилища в тях и с 19 851 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 35 други сгради с 25 810 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 83.6%, броят на жилищата в тях намалява със 7.6%, а общата им застроена площ нараства с 2.0%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление на броя им – с 38.6%, а разгънатата им застроена площ се увеличава близо четири пъти.

В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник нарастват с 47.4%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ намаляват съответно – с 13.0 и 20.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличава с 16.7%, а разгънатата застроена площ над четири пъти.

През първото тримесечие на 2025 г. в област Перник е започнал строежът на 64 жилищни сгради с 85 жилища в тях и с 15 765 кв. м обща застроена площ, и на 9 други сгради с 19 916 кв. м РЗП.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.

През 2024 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи на територията на област Перник са водени 171 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• непълнолетни 131 (на възраст от 14 до 17 години) – 76.6%;
• малолетни 40 (8-13 години) – 23.4%;
• момчета – 128 (74.9%);
• момичета – 43 (25.1%);
• учащи – 110 (64.3%);
• в криминогенна среда живеят 76 малолетни и непълнолетни (44.4%).

[1] Съгласно чл.26, ал.1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните лица се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.