Териториални статистически бюра

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Благоевград през 2022 г. е 4 639 млн.лв. В сравнение с 2021 г. обемът му в номинално изражение нараства с 22.6%. Произведеният в областта БВП е 2.8% от общия за страната. На човек от населението се падат 16 041 лв. от стойностния обем на показателя за област Благоевград, при 25 956 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

През четвъртото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 72 жилищни сгради със 133 жилища в тях и 18 349 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 57 други сгради с 5 722 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради, броят на жилищата в тях, както и общата им застроена площ намаляват съответно с 2.7, 35.1 и 34.9%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава увеличение както на броя им – с 62.9%, така и на разгънатата им застроена площ – със 7.2%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник са по-малко с 5.3%, жилищата в тях и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 21.3 и 31.5%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ се увеличават съответно с 16.3 и 76.0%.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. в област Перник е започнал строежът на 39 жилищни сгради с 56 жилища в тях и с 9 035 кв. м обща застроена площ, и на 4 други сгради със 788 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите нови жилищни сгради, жилищата в тях и общата им застроена площ намаляват съответно с 18.8, 8.2 и 0.7%. Започнатите други сгради са по-малко с 42.9%, а разгънатата им застроена площ  – с 60.7%.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. в Софийска област са издадени разрешителни за строеж на 186 жилищни сгради с 275 жилища в тях и 46 719 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 124 други сгради с 34 671 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са с 2.6% по-малко, намаляват жилищата в тях с 31.4%, както и общата им застроена площ – с 26.2%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради се увеличават с 47.6%, а разгънатата им застроена площ намалява със 17.7%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 10.1%, броят на жилищата в тях се увеличава с 2.2%, а разгънатата им застроена площ е по-малка с 0.9%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради е с 85.1% повече, а разгънатата им застроена площ се увеличава със 117.6%.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. в Софийска област е започнал строежът на 117 жилищни сгради със 165 жилища в тях и с 23 494 кв. м разгъната застроена площ, както и на 18 други сгради с 10 270 кв.м разгъната застроена площ.

Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 20.4%, жилищата в тях – с 27.3%, а общата им застроена площ – с 32.3%. Започнатите други видове сгради са с 57.1% по-малко, а общата им застроена площ – със 75.5%.

През декември 2023 г. в Софийска област са функционирали 97 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 7 287 легла в тях. В сравнение с декември 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 1.0%, а броят на леглата в тях се увеличава с 6.7%.  

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2023 г. е 59 993, или с 16.0% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

През декември 2023 г. са функционирали 16 хотела от категория 4 и 5 звезди, 26 места за настаняване с 3 звезди и 55 места за настаняване с 1 и 2 звезди. В сравнение с декември 2022 г. е отчетено увеличение на легладенонощията в хотелите с 4 и 5 звезди с 12.3% и в местата за настаняване с 3 звезди – с 8.7%. В местата за настаняване с 1 и 2 звезди е отчетено намаление на  легладенонощията с 2.5%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през декември 2023 г. е 28 684, като в сравнение със същия месец на 2022 г. се увеличава с 18.2%. Увеличение е отчетено както при чуждите граждани, така и при българските – съответно с 29.2 и 15.9% Приходите от нощувки през декември 2023 г. са 6 054.3 хил. лв. и в сравнение с декември 2022 г. са с 44.5% повече. Приходите от нощувки на български граждани се увеличават с 47.9%, а тези на чужди граждани – с 38.0%.

През декември 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 78 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 233 стаи и 2 976 легла в тях. В сравнение с декември 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода намалява с 3.7%, а леглата в тях се увеличават с 0.4%.

            Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2023 г. е 18 191, или с 6.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 17 359 нощувки, а чуждите – 832.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2023 г. се увеличава с 4.4% в сравнение със същия месец на предходната година и достига 9 903. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2023 г., са 9 459 и са реализирали средно по 1.8 нощувки. Чуждите граждани са 444 и са реализирали средно по 1.9 нощувки.

            Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2023 г. е 19.9%, като се увеличава с 1.0 процентни пункта спрямо декември 2022 година.

            Приходите от нощувки през декември 2023 г. се увеличават с 16.6% в сравнение с декември 2022 г. и достигат 1 343.7 хил. лева.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 37 жилищни сгради с 41 жилищa в тях и 7 187 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 34 други сгради с 6 946 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 21.3%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 12.8 и 14.3%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 2.9%, а общата им застроена площ – с 81.3%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и разгърнатата им застроена площ са повече в област Кюстендил съответно с 94.7 и 47.4%, а жилищата в тях – с 36.7%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ се увеличават съответно с 25.9 и 33.3%.

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в Софийска област през 2022 г. е 5 725 млн.лв.  В сравнение с 2021 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 25.9%. Произведеният в областта БВП е 3.4% от общия за страната. На човек от населението се падат 25 014 лв. от стойностния обем на показателя за Софийска област, при 25 956 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).  

По окончателни данни на НСИ за 2022 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в област София (столица), са 127 144, което е с 2.4% повече в сравнение с 2021 година.

Микропредприятията (до 9 заети) са най-много – 117 952. Броят на малките предприятия (10 – 49 заети) е 7 356, на средните (50 – 249 заети) – 1 513, а на големите предприятия (над 250 заети) – 323.

Броят на заетите лица в нефинансовите предприятия е  759 660 , или с 2.0% повече  спрямо предходната година. С най-голям относителен дял е сектор  „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети “ – 23.7% от общия брой на заетите, следван от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 14.8%.

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Кюстендил през 2022 г. е 1 486 млн.лв. В сравнение с 2021 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 12.0%. Произведеният в областта БВП е 0.9 % от общия за страната. На човек от населението се падат 13 575 лв. от стойностния обем на показателя за област Кюстендил, при 25 956 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).  

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националния статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2022 г. 22 422 са активните предприятия в област София (столица), които декларират, че бизнеса им е семеен. В сравнение с 2021 г. техния брой намалява със 100, или с 0.4%, а в сравнение с 2017 г.  –  с 951, или 4.1%.

През 2022 г. на територията на област София (столица) функционират 21.4% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на първо място.