Териториални статистически бюра

През 2023 г. броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област София (столица) е 952, а новопостроените жилища в тях са 6 156. Спрямо 2022 г. сградите са със 166 повече, или с 21.1%, а жилищата в тях нарастват с 358, или с 6.2% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област София (столица) през 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 96.7%, с тухлена – 2.3% и с друга – 1.0%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 952 сгради с 6 156 жилища, Пловдив – 748 сгради с 2  346 жилища, и Варна – 561 сгради с 3 330 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (40.3%), следват тези с три стаи (33.1%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4.4%.

Демографска ситуация в областта през 2023 година:

• Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението;
• Увеличава се броят на живородените деца;
• Намалява броят на умрелите лица;
• Увеличава се детската смъртност;
• Намалява броят на сключените граждански бракове
• Увеличава се броят на бракоразводите.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2023 г. населението на област Благоевград е 287 077 души, което представлява 4.5% от населението на България. В сравнение с 2022 г. населението на областта намалява с 1 084 души, или с 0.4%.

Мъжете са 138 994 (48.4%), а жените – 148 083 (51.6%), или на 1 000 мъже се падат 1 065 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

През 2023 г. броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Благоевград е 310, а новопостроените жилища в тях са 1 239. Спрямо 2022 г. сградите са с 59 повече, или с 23.5%, а жилищата в тях нарастват с 319, или с 34.7% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Благоевград през 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 53.9%, с тухлена – 45.5% и с друга – 0.6%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 952 сгради с 6 156 жилища, Пловдив – 748 сгради с 2 346 жилища, и Варна – 561 сгради с 3 330 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (38.2%), следват тези с две стаи (32.8%), а най-нисък е делът на жилищата с една стая – 3.6%.

През първото тримесечие на 2024 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 76 жилищни сгради със 154 жилища в тях и 24 883 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 30 други сгради с 4 872 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 5.6%, броят на жилищата в тях се увеличава – с 15.8%, а общата им застроена площ – с 35.6%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им – с 47.4%, така и на разгънатата им застроена площ – с 14.9%.

В сравнение с първото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник са повече с 65.2%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ се увеличават съответно – с 57.1 и 37.8%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява с 26.8%, докато разгънатата им застроена площ се увеличава с 60.8%.

През първото тримесечие на 2024 г. в област Перник е започнал строежът на 24 жилищни сгради със 75 жилища в тях и с 11 600 кв. м обща застроена площ, и на 5 други сгради с 443 кв. м РЗП.

Демографска ситуация в Софийска област през 2023 година:

• Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението;
• Увеличава се броят на живородените деца;
• Намалява броят на умрелите лица;
• Намалява броят на сключените граждански бракове и броят на бракоразводите.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2023 г. населението на Софийска област е 226 420 души, което представлява 3.5% от населението на страната. В сравнение с 2022 г. населението на областта намалява с 1 190 души, или с 0.5%.

Мъжете са 110 670 (48.9%), а жените – 115 750 (51.1%), или на 1 000 мъже се падат 1 046 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 59 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

През март 2024 г. в Софийска област са функционирали 96 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 7 429 легла в тях. В сравнение с март 2023 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 1.1%, а броят на леглата в тях – с 10.4%. 

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през март 2024 г. е 79 685, или с 9.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

През март 2024 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 90.0% от общия брой нощувки на чужди и 36.4% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.8% от нощувките на български граждани и 9.2% – на чужди граждани. В останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) са реализирани 27.8% от нощувките на българските граждани и 0.8% от нощувките на чуждите граждани.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през март 2024 г. е 27 821, като в сравнение със същия месец на 2023 г. се увеличава със 17.9%. Увеличение е отчетено както за българските граждани, така и за чуждите – съответно с 19.1 и 15.8%

Към 31.12.2023 г. в област Кюстендил функционират 12 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 443 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения намалява с 3, а местата в тях – с 37.

В градовете детските ясли са 10 с 381 места, а в селата – 2 с 62 места. В община Кюстендил се намират 5 детски ясли с общ капацитет от 165 места. В общините Бобошево, Рила, Невестино и Трекляно няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Кюстендил към 31.12.2023 г. е 18.6%, при 19.5% – средно за страната.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

  През март 2024 г. в област Кюстендил са функционирали 62 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с     1 069 стаи и 2 476 легла в тях. В сравнение с март 2023 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, намалява с 10.1%, а леглата се увеличават с 4.6%.

  Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през март 2024 г. е 18 532, или с 18.0% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 17 576 нощувки, а чуждите –  956.

През март 2024 г. в област Перник са функционирали 11 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 249 стаи и 497 легла в тях. В сравнение с март 2023 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се запазва същия, а на леглата в тях се увеличава с 4.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през март 2024 г. е 3 284. Българските граждани са реализирали 2 504 нощувки, а чуждите – 780.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (SILC)”.

Оценка на бедността

През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 325.9 хил. лица, или 20.6% от населението на страната.

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2023 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 715.08 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 21.4% от населението на областта (таблица 1).