Териториални статистически бюра

През 2023 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 802.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 14.4%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 261.8 млн. лева., което е с 15.1% повече в сравнение с 2022 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е строителството – 143.2 млн. лева, или с 74.7% повече в сравнение с предходната година.

През 2023 г.  разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 13 979.4 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 24.4%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 3 513.0 млн. лв., което е с 15.4% повече в сравнение с 2022 година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2023 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в сектор „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство“ и „Операции с недвижими имоти“ съответно с 2.0 и 2.5 процентни пункта.

В сектор „Строителство“ инвестициите за ДМА са повече с 26.2 процентни пункта.

През 2023 г. в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове в областта се наблюдава намаляване на направените инвестиции в земя и други разходи съответно с 1.5 и 2.0 процентни пункта. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции нараства с 4.0 процентни пункта и достигат 46.1% от общия обем инвестиции в ДМА. Спрямо 2022 г. относителният дял на вложените инвестиции за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура намалява с 1.0 процентни пункта и достига 22.2% от общия обем инвестиции в ДМА, а за транспортни средства нараства с 0.5%.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2023 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 782 593, което представлява 34.0% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2022 г. броят на наетите се увеличава с 13 827 души или с 1.8%. Увеличение се наблюдава в петнадесет икономически дейности, като най-голямо е в „Добивна  промишленост“ (34.7%), „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“(14.5%) и „Култура, спорт и развлечения“ (7.9%). Намаление на наетите лица е регистрирано в четири икономически дейности, като най-значимо е в „Административни и спомагателни дейности“ (2.2%) и „Селско, горско и рибно стопанство“ (1.2%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 18.5 и 14.3%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (782 593) област София (столица) заема първо място сред 28-те области в страната.

В област София (столица) средната брутна годишна работна заплата за 2023 г. е 34 262 (фиг.1), при 24 485 лв. средно за страната.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2023 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Благоевград сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 85 213, което представлява 3.7% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2022 г. броят на наетите намалява с 1 128 души или с 1.3%. Увеличение се наблюдава в осем икономически дейности, като най-голямо е в „Хотелиерство и ресторантьорство“ (8.9%), „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (5.9%) и „Строителство“ (3.2%). Намаление на наетите лица е регистрирано в десет икономически дейности, като най-значимо е в „Добивна промишленост“ (38.9%) и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ (24.4%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 26.6 и 13.9%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (85 213) област Благоевград заема шесто място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 782.6 хил., а най-малък в област Видин – 15.8 хиляди.

Общият брой на заетите лица в област Перник през третото тримесечие на 2024 г. е 48.8 хил., от които 26.0 хил. са мъже и 22.8 хил. са жени. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. броят на заетите намалява с 3.6%.Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години е 50.7% (при 53.8% за страната), съответно 57.3% за мъжете и 44.8% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. този коефициент е по-нисък с 1.6 процентни пункта, като при мъжете има увеличение с 4.2 процентни пункта, а при жените намалява с 6.8 процентни пункта.

По коефициент на заетост област Перник е на 13-то място в страната, след област Габрово (51.5%) и преди област Ямбол (50.6%). С най-голям коефициент на заетост е област Варна (63.8%).

През третото тримесечие на 2024 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 44.6 хил., като 24.2 хил. от тях са мъже, а 20.4 хил. са жени. Спрямо третото тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица в тази възрастова група намалява с 3.3 хил., или с 6.9%.

През третото тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 107.4 хил., от които 58.8 хил. са мъже, а 48.6 хил. – жени. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. броят на заетите лица в областта се увеличава с 5.8%.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 55.7%, като при мъжете този дял е 62.7%, а при жените – 49.0%. В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години нараства с 3.5 процентни пункта.

През октомври 2024 г. в Софийска област са функционирали 82 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 6 316 легла в тях. В сравнение с октомври 2023 г. намалява както общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода – с 4.7%, така и броят на леглата в тях – с 4.8%. 

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през октомври 2024 г. е 36 943, или с 5.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

През октомври 2024 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 84.0% от общия брой нощувки на чужди и 52.3% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 13.4% от нощувките на чужди граждани и 11.6% – на български граждани. В останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) са реализирани 36.0% от нощувките на българските граждани и 2.5% от нощувките на чуждите граждани.

  През октомври 2024 г. в област Кюстендил са функционирали 72 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с     1 130 стаи и 2 688 легла в тях. В сравнение с октомври 2023 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, намалява с 11.1%, а леглата намаляват с 8.2%.

  Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през октомври 2024 г. е 17 484, или с 3.8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 15 595 нощувки, а чуждите – 1 889.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през октомври 2024 г. се увеличава с 10.8% в сравнение със същия месец на предходната година и достига          10 494. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Кюстендил през октомври 2024 г., са 9 320 и са реализирали средно по 1.7 нощувки. Чуждите граждани са 1 174 и са реализирали средно по 1.6 нощувки.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2024 г. намаляват спрямо края на юни2024 г. с 2.7% и достигат 28.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 22.4 и 15.2%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2023 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 2.4% (до 8.0 хил.), а в частния сектор се увеличават с 1.1% (до 20.7 хиляди).

В края на септември 2024 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 1.4%  в сравнение с края на септември 2023 година.

         През третото тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата за областта  се увеличава спрямо второто тримесечие на 2024 г. с 0.6%, като достига 1 803 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 983 лв., а за частния – 1 738 лева.

В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата за област Перник нараства с 16.1%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава със 17.1%, а в частния – с 15.8%.

През третото тримесечие на 2024 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 23 жилищни сгради с 24 жилищa в тях и 4 309 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 14 други сгради с 2 804 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 25.8%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 22.6 и 21.4%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 39.1%, а общата им застроена площ – с 87.1%.

В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил са по-малко с 51.1%, а броят на жилищата в тях и разгърнатата им застроена площ съответно с 48.9 и 48.6%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 60.0 и 92.5%.