Териториални статистически бюра

През декември 2025 г. в Софийска област са функционирали 85 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 6 973 легла в тях. В сравнение с декември 2024 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 8.6%, а броят на леглата в тях – с 5.2%. 

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември        2025 г. е 55 345, или с 10.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през декември 2025 г. е 24 952, като в сравнение със същия месец на 2024 г. намалява с 8.0%. В сравнение с месец декември 2024 г. пренощувалите български граждани са с 5.3% по-малко, а чуждите граждани – с 18.2%. Приходите от нощувки през декември 2025 г. са 7047.4 хил. лв. и в сравнение с декември 2024 г. се увеличават с 10.2%. Приходите от нощувки на български граждани се увеличават с 14.2%, а тези на чужди граждани – с 3.2%.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2024 г. е 1 004 млн. евро.  В сравнение с 2023 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 12.9%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 087 евро от стойностния обем на показателя за област Перник, при 16 265 евро за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

  През декември 2025 г. в област Кюстендил са функционирали 71 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с     1 107 стаи и 2 672 легла в тях. В сравнение с декември 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, намалява с 10.1%, а леглата намаляват с 9.7%.

  Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2025 г. е 17 883, или с 4.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2024 г. възлизат на 49.1 млн. евро по текущи цени, което е с 16.1% по-малко в сравнение с 2023 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.1% и съответно 0.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2024 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 28.4 млн. евро, или с 21.4% по-малко в сравнение с предходната година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 9.2 млн. евро, или с 1.1% по-малко спрямо 2023 година.

През 2024 г. с най-голям размер на ПЧИ са общините Кюстендил и Дупница, съответно с 38.9 и 11.5 млн. евро.

1. Брой предприятия

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2024 г. са представили общо 7 340 нефинансови предприятия, извършвали стопанска дейност на територията на област Кюстендил. Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Кюстендил (3 735) и Дупница (2 375), или съответно 50.9% и 32.4% от общия брой за областта.

Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 30.9%, следван от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ – 15.0% и сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 11.7%.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 95.3%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 4.0%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.6%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националния статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2024 г. 5 861 са активните предприятия в област Благоевград, които декларират, че бизнеса им е семеен. В сравнение с 2023 г. техния брой се увеличава с 99, или с 1.7%, а в сравнение с 2019 г. се увеличава с 618, или с 11.8%.

През 2024 г. на територията на област Благоевград функционират 5.4% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на пето място. С най-голям относителен дял на активните фамилни предприятия са областите София (столица) с 21.5% (23 257 предприятия), Пловдив с 9.7% (10 481 предприятия) и Варна с 6.4% (6 950 предприятия).

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националния статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2024 г. 23 257 са активните предприятия в област София (столица), които декларират, че бизнеса им е семеен. В сравнение с 2023 г. техния брой нараства  с 448, или с 2.0%, а в сравнение с 2019 г. намалява  с 355, или 1.5%.

През 2024 г. на територията на област София (столица) функционират 21.5% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на първо място.

През 2024 г.  разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 17 743.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 26.9%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 3 770.1 млн. лв., което е със 7.3% повече в сравнение с 2023 година.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2024 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“ и „Операции с недвижими имоти“ съответно с 3.8 и 1.0 процентни пункта.

В сектор „Строителство“ инвестициите за ДМА са повече с 24.3 процентни пункта.

През 2024 г. в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове в областта се наблюдава намаляване на направените инвестиции в земя и транспортни средства с 0.5 и 2.1 процентни пункта. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 8.2 процентни пункта и достигат 37.9% от общия обем инвестиции в ДМА. Спрямо 2023 г. относителният дял на вложените инвестиции за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура нараства с 9.0 процентни пункта и достига 31.2% от общия обем инвестиции в ДМА, а за други разходи  – с 1.8%.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2024 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 788 765, което представлява 33.9% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2023 г. броят на наетите се увеличава с 6 172 души или с 0.8%. Увеличение се наблюдава в десет икономически дейности, като най-голямо е в „Хотелиерство и ресторантьорство“ (5.5%), „Строителство“ (5.4%) и „Култура, спорт и развлечения“ (5.2%). Намаление на наетите лица е регистрирано в девет икономически дейности, като най-значимо е в „Селско, горско и рибно стопанство“ (10.0%) и „Административни и спомагателни дейности“ (3.9%)

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 18.7 и 14.0%.

 Достъп до интернет

През 2025 г. 90.6% от домакинствата в Софийска област имат достъп до интернет в домовете си. Въпреки че през последната година делът на тези домакинства в областта е нараснал с 9.7 процентни пункта, по този показател Софийска област остава под общия за страната – 92.8%.

Използване на интернет

През 2025 г. 78.7% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място.

Най-активни са лицата с висше образование – 91.9% от тях използват интернет поне веднъж седмично.

От мъжете 79.9% сърфират редовно, докато делът на жените, използващи интернет поне веднъж седмично, е 77.5%.