Териториални статистически бюра

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националния статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2024 г. 1 385 са активните предприятия в област Перник, които декларират, че бизнеса им е семеен. В сравнение с 2023 г. техния брой се увеличава с 10, или с 0.7%, а в сравнение с 2019 г. се увеличава с 81, или с 6.2%.

  През 2024 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 433.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 8.3%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрията (добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване) – 174.6 млн. лв., което е с 10.7% по-малко в сравнение с 2023 година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2024 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Операции с недвижими имоти“ съответно с 1.9 и 3.2 процентни пункта.

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националния статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2024 г. 2 052 са активните предприятия в област Кюстендил, които декларират, че бизнеса им е семеен. В сравнение с 2023 г. техния брой остава без промяна, а в сравнение с 2019 г. броят им се увеличава със 103, или с 5.3%.

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2024 г. нефинансовите предприятия в област Благоевград са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 1 878 млн. лв., от които 56.8% са от нехранителни стоки и 43.2% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 3.1%, като е отчетено увеличение на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия с 10.6%, и спад на продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 2.0%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2024 г. са на стойност 1 578 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 62.3%. В сравнение с 2023 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства със 7.4%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на продажбите на дребно на нехранителни стоки съответно с 10.1% и 5.8%.

През 2024 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 225.3 млн. лв. по текущи цени, което е със 7.2% по-малко в сравнение с предходната година.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрията – 105.9 млн. лв., следван от услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 55.7 млн. лева.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2024 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на индустрията, като относителният им дял се увеличава с 12.7 процентни пункта в сравнение с 2023 г., и спад в сектора на държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа с 8.5 процентни пункта.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2024 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Благоевград сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 86 142, което представлява 3.7% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2023 г. броят на наетите се увеличава с 929 души или с 1.1%. Увеличение се наблюдава в десет икономически дейности, като най-голямо е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (18.8%), „Строителство“ (16.3%) и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (14.4%). Намаление на наетите лица е регистрирано в девет икономически дейности, като най-значимо е в „Добивна промишленост“ (32.5%) и „Селско, горско и рибно стопанство“ (7.3%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 24.5 и 13.6%.

През третото тримесечие на 2025 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 106.0 хил., от които 59.0 хил. са мъже, а 47.0 хил. – жени. В сравнение с третото тримесечие на 2024 г. броят на заетите лица в областта намалява с 1.3%.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 55.2%, като при мъжете той е 63.3%, а при жените – 47.6%. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години намалява с 0.5 процентни пункта.

          По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради на територията на Софийска област през третото тримесечие на 2025 г. е 141 със 175 жилища.

          От тях 78.7% са със стоманобетонна конструкция, 16.3% – с тухлена конструкция и 5.0% са с панелна или друг вид конструкция.

          От въведените в експлоатация през третото тримесечие новопостроени жилища най-голям е делът на жилищата с три стаи – 29.7%, а най-малко са жилищата с една стая – 0.6%. От новопостроените жилища 20.0% са с четири стаи, 20.0% – с шест и  повече стаи,  17.1% – с пет стаи и 12.6% са с две стаи.

През третото тримесечие на 2025 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 73 жилищни сгради със 114 жилища в тях и с 15 413 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 60 други сгради с 4 455 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15.1%, броят на жилищата в тях – с 6.6%, а разгънатата им застроена площ – с 24.4%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава увеличение на броя им – с 13.2%, а разгънатата им застроена площ намалява с 13.4%.

В сравнение с третото тримесечие на 2024 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради, жилищата в тях и разгънатата им застроена площ в област Перник нарастват съответно – с 37.7, 111.1 и 68.7%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличава с 36.4%, а разгънатата застроена площ намалява с 45.2%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ)  наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2025 г. нараства спрямо края на юни2025 г. с 1.0% и достигат 30.1 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 22.4 и 15.8%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 1.9% (над 8.0 хил.), а в частния сектор нарастват с 5.7% (до 21.9 хиляди).

В края на октомври 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 4.6% в сравнение с края на октомври 2024 година.

През третото тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата за областта  се намалява спрямо второто тримесечие на 2025 г. с 2.1%, като достига 2 004 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 174 лв., а за частния – 1 942 лева.