Териториални статистически бюра

PDF файл

През първото тримесечие на 2018 г. общинските администрациии на територията на Софийска област са издали разрешителни за строеж на 89 жилищни сгради с 93 жилища в тях и 17 550 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/офиси с 1 204 кв. м РЗП и на 55 други сгради с 35 130 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 39.1%, броят на жилищата в тях – с 20.8%, а общата им застроена площ – с 25.0%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други сгради намалява респективно с 40.0 и 15.4%, докато тяхната РЗП нараства съответно с 25.5 и 65.9%.
В сравнение с първото тримесечие на 2017 година броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са без изменение, жилищата в тях се увеличават с 2.2%, а общата им застроена площ – с 16.5%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 45.5%, докато тяхната РЗП се увеличава с 3.1%.
През първо тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 31 жилищни сгради с 36 жилища в тях и със 7 958 кв. м обща застроена площ и на 18 други сгради с 12 920 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 29.5%, жилищата в тях – с 50.0%, а общата им застроена площ – с 10.3%. Броят на започнатите други сгради спада с 55.0%, а разгънатата им застроена площ – с 34.4%.
В сравнение с първото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 16.2%, жилищата в тях – с 18.2%, но тяхнато РЗП е повече с 12.8%. Броят на започнатите други видове сгради намалява с 14.3%, докато общата им застроена площ се увеличава с 27.7%.

PDF файл
 

Към 31 декември 2017 г. населението на област София (столица) е 1 325 429души, което представлява 18.8% от населението на България. В сравнение с 2016 г. населението се увеличава с 1 792 души, или с 0.1%. Мъжете са 635 040 (47.9%), а жените – 690 389 (52.1%). Най-голям е броят на мъжете и на жените във възрастите 40-44 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.
В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 228 605, или 17.2% от населението на област София (столица). В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен при жените отколкото сред мъжете.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 20.3%, а на мъжете – 13.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската продължителност на живота при тях. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст.
Към 31.12.2017 г. децата до 15 години в областта са 190 811, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2016 г. този дял се увеличава с 0,2 процентни пункта.
Общият коефициент на възрастова зависимост в област София (столица) е 46.3%. За сравнение през 2005 и 2016 г. този коефициент е бил съответно 36.8 и 45.3%.

PDF файл

Основните резултати за Софийска област от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:
• През учебната 2017/2018 година в детски градини са записани 7 357 деца, или с 0.6% повече в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2017 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 724 и 755 ученици.
• Записаните в степени „бакалавър“ и „магистър“ на висшето образование за академичната 2017/2018 година са 2 609.
Предучилищно образование
Към 1.12.2017 г. в Софийска област функционират 74 самостоятелни детски градини с директор. В тях са записани 7 357 деца като в сравнение с предходната година броят на децата се увеличава с 0.6%.
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2017/2018 година е 83.0%, или с 2.0 процентни пункта повече спрямо учебната 2016/2017 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 99, като една група се формира средно от 23 деца.
Педагогическият персонал, зает в детските градини, е 648 души, като в сравнение с предходната учебна година се увеличава с 9 души, или с 1.4%. Детските учители са 605, или 93.4% от педагогическия персонал.

PDF файл

Цена на рентата на земеделската земя в област София (столица) през 2017 година

През 2017 г. в област София (столица) средната цена на рента на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 32 лв., като намалява спрямо 2016 година с 1 лев. В сравнение със средната цена за страната, през 2017 г. цената на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя в област София (столица) е по-ниска с 30.4%.

Методологични бележки
Наблюдението за цената на земеделската земя и рентата в селското стопанство се провежда в съответствие с изискванията на целевата методология на Евростат, отчитайки и националните особености в развитието на пазара на земеделската земя и рентните отношения в България.
Респонденти. Наблюдението за 2017 г. обхваща 2246 респонденти (земеделски стопанства, специализирани дружества за инвестиции в земеделска земя и агенции за недвижими имоти). Източниците за подбор на респондентите са три: Годишен отчет на нефинансовите предприятия (със стабилна икономическа дейност „селско стопанство”), Годишен отчет на специализираните инвестиционни предприятия (инвестиции в земя) – Справка за разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, и Годишен отчет на селскостопанските предприятия. Критерий за подбор на респондентите е стойността на направените разходи за придобиване на земя и за плащане на ренти. Приложен е праг, над който всички единици се наблюдават изчерпателно.

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на март 2018 г. нарастват с 0.9% спрямо края на декември 2017 г., като достигат до 89.4 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 г. наетите лица в частния и в обществения сектор се увеличават съответно – с 0.7% (до 69.5 хиляди) и с 1.7% до – 19.9 хиляди.
В края на март 2018 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 1.8%. По сектори в сравнение с края на март 2017 г. наетите в частния сектор намаляват с 2.5% (или с 1.8 хил.), докато в обществения сектор бележат увелечение с – 0.6% (или с 0.1 хил.).
През първото тримесечие на 2018 г. средната месечна заплата за областта намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г.с 1.6% до – 721 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 931 лв., а за частния – 659 лева.
През първото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 5.3% в сравнение със съответния период на предходната година.

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2018 г. намаляват с 1.3% спрямо края на декември 2017 г., като достигат 29.0 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.5 и 14.5%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.8% (до 7.3 хил.), а в частния сектор с 1.4% (до 21.7 хиляди).
В края на март 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 0.3% по-малко в сравнение с края на март 2017 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, „Добивна промишленост” и „Административни и спомагателни дейности”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2018 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Култура,спорт и развлечения” и „Транспорт, складиране и пощи”.
През първото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 754 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. с 0.8%. Най-голямо намаление има в „Операции с недвижими имоти” – с 38.9%, и „Финансови и застрахователни дейности” – с 20.6%. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата е „Селско, горско и рибно стопанство”- с 14.6%.

PDF файл
 

Към 31.12.2017 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 419 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта се остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 3.5%.
В градовете детските ясли са 12 със 399 места, а в селата – 1 с 20 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 361 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.
Осигуреността с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2017 г. е 15.0 на 100 деца до 3-годишна възраст при 16.9 – средно за страната. В сравнение с 2016 година стойността на показателя за областта се повишава с 0.4 процентни пункта. В областта най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (75.0 на 100 деца), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.5 на 100 деца до 3-годишна възраст.
През 2017 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи към ДГ в област Перник са постъпили 392 деца или с 6.8% повече от предходната година. В края на годината в детските ясли се отглеждат и възпитават 370 деца (табл. 2), от тях момчета са 195 и 175 момичета. В сравнение с 2016 г. броят на децата в детски ясли към 31.12.2017 г. се увеличава с 2.8%, при регистрирано намаление за страната с 0.1%

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 73.6 години, като спрямо предходния период 2014 – 2016 г. тя остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е с 1.2 години по-ниска от средната за страната – 74.8 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.9 години, докато при жените е със 7.7 години по-висока – 77.6 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.8 и 1.4 години.
В периода между 2008 и 2017 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.1 години. При жените тя се увеличила с 0.7 години, а при мъжете – с 1.4 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).

PDF файл

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2014 – 2016 г. тя намалява с 0.3 години. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.8 години. Стойността на показателя варира от 72.9 години в областите Враца и Монтана до 76.4 години в областите София (столица) и Кърджали, като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.
Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната. В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.5 години, а при жените – 77.5 години. Най-голяма е разликата между двата пола в област Кюстендил (8.0 години), а най-малка – в област Шумен (5.9 години).

PDF файл
 

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2017 г. на отчет в детските педагогически стаи в област Благоевград са водени 393 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2016 г. броят им се увеличава с 35, или 9.8%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:
• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) – 72.0%;
• Малолетни (8 – 13 г.) – 28.0%;
• Момчета – 317 (80.7%);
• Учащи – 291 лица (74.1%);
• В криминогенна среда живеят 97 малолетни и непълнолетни (24.7%).
Броят на заведените на отчет в ДПС в област Благоевград през 2017 г. малолетни и непълнолетни е 183, или 46.6% от всички водени на отчет лица, като 68.9% от тях са непълнолетни. В сравнение с 2016 г. броят на новозаведените се увеличава с 32.6%.