Образование в област София (столица) през учебната 2018/2019 година

Основните резултати от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че в област София (столица):

  • През учебната 2018/2019 година в детски градини са записани 44.9 хил. деца, или с 0.9% по-малко в сравнение с предходната година.
  • Завършилите средно образование през 2018 година в общообразователни и професионални училища са съответно 5.9 и 3.4 хил. ученици.
  • Записаните в различните степени на висшето образование за академичната 2018/2019 година са 101.2 хиляди.
  • Към 31.12.2018 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ се обучават 3 761 лица, от които 273 чужди граждани.

Издателска дейност в област София (столица) през 2018 година

През 2018 г. в област София (столица) са издадени:

  • 5 733 книги с годишен тираж 8 155 хиляди
  • 857 брошури с годишен тираж 2 111 хиляди
  • 109 вестници с годишен тираж 200 млн.

            В сравнение с предходната година през 2018 г. броят на издадените книги и брошури намалява с 551 (7.7%), а средния тираж се  увеличава от 811 през 2017 г. на 1 558 през 2018г., или с 92.1 %.

Детски ясли в област София (столица) през 2018 година

Към 31.12.2018 г. в област София (столица) функционират 191 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 8 303 места в тях (табл. 1). Продължава очерталата се в последните години тенденция на увеличение броя заведения в област София (столица). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 298, или с 3.5%.

В градовете детските ясли са 186 с 8 165 места, а в селата – 5 със 138 места.

През 2018 г. на територията на област София (столица) в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 6 857 деца, или с 1 289 деца по-малко в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитание в детските ясли остават 8 422 деца (фиг. 1), от които момчетата са 4 333, а момичета – 4 089.

Жилищен фонд в област София (столица) през 2018

Към 31.12.2018 г. в област София (столица) са регистрирани 610 087 жилища, което представлява 15.4% от жилищата в страната.

Повече от половината жилища в София (столица) са с две и три стаи, съответно 40.9 и 34.2%, следвани от тези с една стая (13.5%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (1.8%). Жилищата, състоящи се от четири стаи са 7.8% от всички жилища в областта.

През периода 2009-2018 г. общият брой на жилищата в област София (столица) се е увеличил с 14.1%, като най-чувствително се е увеличил броя на жилищата с шест и повече стаи – 89.1%. През този 10 годишен период се запазва тенденцията на преобладаващия дял на жилищата с две стаи от общия брой на жилищата в областта, който е 40.6% през 2009 г. и 40.9% през 2018 година.

Към 31.12.2018 г. общата полезна площ на жилищата в област София (столица) е 45 252 хил. кв. м, което е с 0.05% повече в сравнение с 2017 година. В областта 74.9% от общата полезна площ е жилищна, 15.4% е спомагателна, а площта на кухните е 9.7%.

През периода 2009-2018 г. общата полезна площ на жилищата в област София (столица) се е увеличила с 29.4%, като дела на жилищната площ е нараснал с 58.1%, а спомагателната площ е намаляла с 21.6%.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област София (столица) през първото тримесечие на 2019 година

През първото тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 213 жилищни сгради с 2 906 жилища в тях и 357 787 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 8 административни сгради/офиси с  54 044 кв. м РЗП  и на 46 други сгради с 59 165  кв. м РЗП.

 Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради  намалява с 35.1%, а жилищата в тях и общата им застроена площ  – съответно с 45.1 и 46.4%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, бележат спад с 38.5%, а тяхната РЗП – със 74.9%. При другите видове сгради издадените разрешителни за строеж са по-малко с 4.2%, а общата им застроена площ – с 42.6%.

В сравнение с първото тримесечие на 2018 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради  нарастват с 3.9%, броят на жилищата в тях – с 24.3%, а разгънатата им застроена площ – с 18.6%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават със 7.0%, а тяхната РЗП – с 6.2% (фиг. 1).

Противообществени прояви и престъпления на малолетни и непълнолетни лица през 2018 година в област София (столица)

Малолетни и непълнолетни лица, водени заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.

През 2018 г. на отчет[1] в детските педагогически стаи на територията на област София (столица) са водени 1 651 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2017 г. броят им нараства с 38, или 2.4%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

  • Непълнолетни (на възраст
  •  от 14 до 17 г.) са 81.6%
  • Малолетни (8-13г.) – 18.4%.
  • Момчетата са 1130, или 68.4%.
  • Учащи са 1 335 лица (80.9%).

[1] Съгласно чл.26, ал.1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

Население и демографски процеси в област София (столица) през 2018 година

Към 31 декември 2018 г. населението на област София (столица) е 1 328 120 души, което представлява 19.0% от населението на България. В сравнение с 2017 г. населението се увеличава с 2 691 души, или с 0.2%. Мъжете са 636 963 (48.0%), а жените – 691 157 (52.0%). Най-голям е броят на мъжете във възрастите 30-34 г., а на жените – 40-44 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.

            В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 231 939, или 17.4% от населението на област София (столица). В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.

Брачност и бракоразводност в област София (столица) през 2018 година

Бракове

            През 2018 г. в област София (столица) са регистрирани 6 064 юридически брака – с 11 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност[1] е непроменен – 4.6‰. От всички регистрирани бракове 97.2% (5 892) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 172 брака.

Сключилите брак през 2018 г. във възрастова група 25-34 години са 58.4% за мъжете и 61.6% за жените.

            За 85.2% от мъжете и 86.9% от жените, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.

Разводи

            Броят на разводите през 2018 г. е 2 340, или със 127 повече спрямо 2017 г. От всички прекратени бракове  96.1% се отнасят за населението в градовете.

            Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (65.8%), следват причините „несходство в характерите“ (28.7%) и фактическа раздяла (4.7%).

За 9.0% от жените и 12.3% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 г., разводът не е бил първи. Най-голям процент на разводите – 40.2 при мъжете и 37.9 при жените са във възрастовата група 40-49 години, следвани от групата 30-39 при мъжете – 28.2% и 35-39 при жените – 20.9%.


Основни резултати от наблюдението на работната сила в област София (столица) през 2018 година

• През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 697.0 хил., или 77.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.5 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 701.5 хил., или 62.0% от населението на 15 и повече навършени години. Най-висок коефициент на заетост имат висшистите – 75.4 %, следвани от лицата със средно образование – 57.1%, и от лицата с основно и по-ниско образование -23.0%.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 682.6 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 75.6%, съответно 77.5% за мъжете и 73.8% за жените. В сравнение с 2017 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 1.0 процентен пункт.

Безработните лица в област София (столица) са 14.5 хиляди. В сравнение с 2017 г. броят на безработните лица намалява с 26.4%.

Коефициентът на безработица намалява с 0.8 процентни пункта (при 1.0 процентен пункта намаление за страната) в сравнение с 2017 г. и достига 2.0%.

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 205.6 хил., от които 92.5 хил. са мъже и 113.1 хил. – жени. В сравнение с 2017 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 2.6%, съответно с 1.1% за мъжете и с 3.8% за жените.

Брутен вътрешен продукт за област София (столица) през 2017 година

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) за област София (столица)  през 2017 година е 40 127 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил със 6.7%. Произведеният в областта БВП е 39.7% от общия за страната. На човек от населението се падат  30 295 лв. от стойностния обем на БВП  за областта, при 14 280 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 30 295 лв.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).