Противообществени прояви и престъпления на малолетните и непълнолетните лица в област София (столица) през 2020 година

Малолетни и непълнолетни лица, водени заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2020 г. на отчет[1] в детските педагогически стаи на територията на област София (столица) са водени 1 369 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

  • непълнолетни (на възраст от 14 до 17 години) – 86.3%;
  • малолетни (8-13 години) – 13.7%;
  • момчетата са 963, или 70.3%;
  • учащи са 1 182 лица (86.3%);
  • в криминогенна среда живеят 558 малолетни и непълнолетни (40.8%).

Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища в област София (столица) през първото тримесечие на 2021 година

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област София (столица) през първото тримесечие на 2021 г. е 148, а новопостроените жилища в тях са 1 421. Спрямо първото тримесечие на 2020 г. сградите са с 47 повече, или с 46.5%, а жилищата в тях нарастват с 518, или с 57.4%

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област София (столица) през първото тримесечие на 2021 г. със стоманобетонна конструкция са 96.6%, с тухлена – 3.4%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 148 сгради с 1 421 жилища, Пловдив – 131 сгради с 433 жилища, и Варна – 118 сгради със 764 жилища в тях.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област София (столица) през първото тримесечие на 2021 година

През първото тримесечие на 2021 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 229 жилищни сгради с 2 920 жилища в тях и 370 988 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 5 административни сгради/офиси с 60 227 кв. м РЗП и на 39 други сгради със 127 386 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 0.4%, жилищата в тях с 14.4%, а общата им застроена площ – с 12.0%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради е регистрирано нарастване с 11.4%, a при общата им застроена площ – близо два пъти.

В сравнение с първото тримесечие на 2020 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради нарастват с 0.9%, а броят на жилищата в тях и разгънатата им застроена площ – съответно с 16.2 и 11.0%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради нарастват с 62.5%, а тяхната РЗП – над два пъти.

Брачност и бракоразводност в област София (столица) през 2020 година

Бракове

            През 2020 г. в област София (столица) са регистрирани 4 669 юридически брака – с 1623 по-малко спрямо предходната година. Коефициентът на брачност[1] намалява и възлиза на 3.5‰. От всички регистрирани бракове 96.9% (4 524) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 145 брака.


Сключилите брак през 2020 г. във възрастова група 25-34 години са 54.3% за мъжете и 58.7% за жените.

            За 84.7% от мъжете и 86.1% от жените, сключили граждански брак през 2020 г., той е бил първи.

Разводи

            Броят на разводите през 2020 г. е 1 782, или със 526 по-малко спрямо 2019 г. От всички прекратени бракове  96.1% се отнасят за населението в градовете.

            Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67%), следват причините „несходство в характерите“ (27%) и фактическа раздяла (5.6%).

Население и демографски процеси в област София (столица) през 2020 година

Към 31 декември 2020 г. населението на област София (столица) е 1 308 412 души, което представлява 18.9% от населението на България. В сравнение с 2019 г. населението намалява с 20 хиляди души, или с 1.5%. Мъжете са 627 198 (47.9%), а жените – 681 214 (52.1%), или на 1 000 мъже се падат 1 086 жени. Делът на населението във възрастовата група 30-34 г. е най-висок както за мъжете, така и за жените. През 2020 година София (столица) отчита намаление на населението, което не е било регистрирано от 2001 година.

В края на 2020 г. лицата на 65 и повече навършени години са 230 824, или 17.7% от населението на област София (столица). В сравнение с 2019 г. делът на населението в тази възрастова група остава непроменен. Процесът на застаряване е по-силно изразен при жените отколкото сред мъжете.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област София (столица) през 2020 година

• През 2020 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 677.5 хил., или 76.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 1.1 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 676.9 хил., или 60.5% от населението на 15 и повече навършени години. Най-висок коефициент на заетост имат висшистите – 75.7 %, следвани от лицата със средно образование – 51.3%, и лицата с основно и по-ниско образование – 23.2%.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 658.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 74.4%, съответно 77.8% за мъжете и 71.1% за жените. В сравнение с 2019 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) намалява с 2.0 процентни пункта.

Брутен вътрешен продукт за област София (столица) през 2019 година

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) за област София (столица) през 2019 година е 51 282 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2018г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 15.5%. Произведеният в областта БВП е 42.8% от общия за страната. На човек от населението се падат 38 603 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 17 170 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 38 603 лв.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

Статистика на околната среда в област София (столица) през 2019 година

  1. Води

През 2019 г. 100.0% от населението на област София(столица) е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта намалява от 126 л/ден през 2018 г. на 124 л/ден през 2019 г.(фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (124 л/ден/чов.) и Благоевград (113 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (66 л/ден/чов.).

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област София (столица) през 2019 година

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 7 298.0 млн. лв., като спрямо 2018 г. нарастват със 7.7%.         

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 6 797.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 12,9%, а при нежилищните сгради – със 17,7% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 500.1 млн. лв., или с 19.6% по-малко в сравнение с 2018 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 56.5%, а на жилищни сгради – 43.5%.             През 2019 г. приходите от сградно строителство нарастват с 9.3% спрямо 2018 г. и достигат 3 965.5 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.9%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.1% от общите приходи от сградно строителство.

Чуждестранни преки инвестиции в област София (столица) към 31.12.2019 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2019 г. възлизат на 12 693 млн. евро, което е с 2.1% повече в сравнение с 2018 година.

През 2019 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 275 млн. евро, което е с 0.2% повече в сравнение с 2018 година. Следващ по обем на направените ПЧИ е отрасъл „Операции с недвижими имоти“ – 2 586 млн. евро, или с 10.6% повече от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 1 951 млн. евро, което е с 0.5% по-малко спрямо 2018 година. В сектор „Строителство“ преките чуждестранни инвестиции са 351 млн. евро, или с 28.7% повече в сравнение с предходната година.