Териториални статистически бюра

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в Софийска област през 2021 г. е 4 547 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 11.0%. Произведеният в областта БВП е 3.3% от общия за страната. На човек от населението се падат 19 263 лв. от стойностния обем на показателя за Софийска област, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).  

През януари 2023 г. в Софийска област са функционирали 86 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване с 6 588 легла в тях. В сравнение с януари 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, намалява с 4.4%, а броят на леглата в тях – с 12.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари 2023 г. е 92 147, или с 12.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.

През януари 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 88.5% от общия брой нощувки на чужди и 28.2% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 10.8% от нощувките на чужди и 42.5% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 0.7 и 29.3%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през януари 2023 г. е 25 848, като в сравнение със същия месец на 2022 г. намалява с 19.1%. Намаление е отчетено както при чуждите граждани – с 9.8%, така и при българските – с 26.6%.

Приходите от нощувки през януари 2023 г. са 7 409.3 хил. лв. и в сравнение с януари 2022 г. са с 6.4% по-малко. Приходите от нощувки на български граждани намаляват с 23.5%, докато тези на чужди граждани се увеличават с 2.4%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 114.9 хил. – 64.7 хил. мъже и 50.3 хил. жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. броят на заетите лица намалява с 0.7%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 57.4%, като при мъжете този дял е 66.1%, а при жените – 49.0%.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2022 г. са 112.2 хил., като в сравнение със същия период на 2021 г. броят им е намалял с 0.8%. Коефициентът на заетост за населението в тази възрастова група е 77.0%. За мъжете коефициентът на заетост е 83.2%, а за жените – 70.4%.

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата в Софийска област, които самоопределят здравето си като добро – 101 020 (47.4%), следвани от много добро – 54 760 (25.7%), и задоволително – 37 536 (17.6%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 7 609 и 1 478 души, или 3.6 и 0.7% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 2 732 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 8 194, или 3.8% от отговорилите лица.

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в Софийска област, са 10 046, или с 0.9% повече в сравнение с 2020 година. Нетните приходи от продажби са 16 319 млн. лв. и са с 20.8% повече от предходната година. Броят на заетите лица в нефинансовите предприятия от областта е 58 214.

Стойността на продукцията в Софийска област за 2021 г. е в размер на 13 487 млн. лв., като е отчетено увеличение от 13.4% спрямо 2020 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост”, където са реализирани 73.3% от общата стойност на продукцията.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял – 92.8% от общия брой в областта. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.9% от всички предприятия, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.1%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.2%.

Крайният финансов резултат на предприятията в Софийска област за 2021 г. е печалба в размер на 1 357 млн. лева. Предприятията, приключили финансовата година с печалба, са 6 931, със загуба – 2 019, а с нулев финансов резултат – 1 096.

Тенденции в развитието на миграцията

Миграцията на населението е основен фактор, който оказва влияние върху броя и структурите на населението както на страната като цяло, така и за отделните региони и територии.

Миграцията е обект на наблюдение още от първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 година. До 1946 г. тя е регистрирана предимно чрез сравняване на месторождението и местоживеенето на преброяваните лица. Данните от проведените през този период преброявания показват, че миграцията има предимно външен характер – изселвания от страната на население с небългарски произход и заселвания на българи от територии, останали в съседните държави след войните.

От 1946 до 1985 г. миграцията се наблюдава чрез съпоставяне на местоживеенето при предходното и текущото преброяване. През този период движението на населението има предимно вътрешен характер. Основното направление на миграцията е от селата към градовете, което е резултат от протичащите през периода процеси на колективизация в селското стопанство, индустриалното развитие на градовете и засиленото строителство. В края на 1965 г. е регистриран и най-големият брой мигрирали лица – близо 1 500 хиляди.

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 година. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, вкл. за лицата, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в Софийска област е 40 044. От тях 38.9% са мъже и 61.1% са жени.

Лицата със завършена най-висока степен на средно образование са 112 725. От тях 34.2% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 65.8% – професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ). Професионалното средно образование е по-разпространено при мъжете (58.8%) отколкото при жените (41.2%). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 2 689 лица, а 3 702 лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование.

През септември 2022 г. в Софийска област са функционирали 87 места за настаняване с общо 6 191 броя легла. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е намалял с 1.1%.

Броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди се е увеличил с 6.3%, но е намалял този от категория 3 звезди – с 4.0% и от категория 4 и 5 звезди – с 20.0%.