Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2019 г. възлизат на 187.0 млн. евро по текущи цени, което е с 6.1% по-малко в сравнение с 2018 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.7% и съответно 1.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2019 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 108.9 млн. евро, или с 14.7% по-малко в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 77.0 млн. евро, което е с 5.6% повече в сравнение с 2018 година.

И през 2019 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 155.0 млн. евро, или 82.9% от общия обем. Спрямо 2018 г. относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта намалява с 3.8 процентни пункта.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2020 г. показват, че 83.4% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 78.9%, като е отбелязан ръст от 14.6 процентни пункта спрямо предходната година.
За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Перник с достъп до интернет се е увеличил над два пъти.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2020 г. област Перник се нарежда на второ място в страната, след област София-столица (90.8%). Най-малък е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Видин – 44.8%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2020 г. намаляват спрямо края на юни2020 г. с 0.4% и достигат 28.0 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 22.9 и 16.5%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 2.2% (до 6.7 хил.), докато в частния сектор намаляват с 1.2% (до 21.3 хиляди).

В края на септември 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 0.1 хил., или с 0.5% по-малко в сравнение с края на септември 2019 година.

През третото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 68 жилищни сгради с 90 жилища в тях и 19 605 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 30 други сгради с 3 413 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 51.1%, броят на жилищата в тях с – 3.4%, а общата им застроена площ бележи ръст от 31.6%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава увеличение както на броя им с 66.7%, така и при разгънатата им застроена площ – със 114.7%.

В сравнение с третото тримесечие на 2019 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник нараства с 30.8%, докато броят на жилищата в тях намалява с 26.2%, а разгънатата им застроена площ е повече с 13.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 6.3%, а разгънатата им застроена площ – със 72.6%.

През 2019 г. на територията на област Перник са регистрирани 589 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2018 г. се наблюдава намаление с 11.7%. През годината са настъпили 68 тежки произшествия, при които броят на ранените е 82, а на загиналите – 14 души. В сравнение с 2018 г. броят на загиналите лица нараства с 55.6%, на ранените лица – с 46.4%, а на тежките ПТП – с 25.9% (Фиг.1).

Броят на ПТП по вина на водачите на моторни превозни средства (МПС) е 65, или 95.6% от общия брой за областта. От тях с най-голям брой ПТП са водачите, управлявали лични МПС – 60, или 92.3%.

Най-голям брой произшествия е регистриран през месец ноември – 9, или 13.2% от общия брой ПТП, а най-малък през месец февруари – 3 През месец юли ранените лица са най-много – 13, или 15.9% от общия брой за годината. Най-много са загиналите лица през месец март – 3, или 21.4% от общия брой загинали през годината.

В рамките на седмицата, най-много ПТП са настъпили в сряда – 14. В същия ден са регистрирани най-много ранени лица – 21. Най-голям е броят на загиналите лица в неделя – 4.

През юли 2020 г. в област Перник са функционирали 8 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 190, а на леглата – 357. В сравнение с юли 2019 г. общият брой на функциониралите през периода места за настаняване намалява с 33.3%, а на леглата в тях – с 27.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юли 2020 г. е 1 949, или с 36.2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на юни 2020 г. се увеличават спрямо края на март2020 г. с 1.1% и достигат 28.1 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.1 и 16.9%.

Спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.6% (до 6.6 хил.), докато в частния сектор се увеличават с 1.7% (до 21.5 хиляди).

В края на юни 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 0.5% по-малко в сравнение с края на юни 2019 година.

 През второто тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо първото тримесечие на 2020 г. с 0.3%, като достига 963 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 168 лв., а за частния – 896 лева.

През 2019 г. са приключили делата за 571 извършени пресъпления. Делата за 176 от тях са завършили с ефективни осъдителни присъди за 310 – с условно осъждане, за 7 – с оправдаване, за 1 – с прекратяване, а за 77 – с освобождаване от наказание.

През 2019 година с осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата за 486 извършени престъпленияв област Перник, което е с 9.7% повече в сравнение с 2018 година.

Броят на обвиняемите лица в областтапрез 2019 г. е 554, от които:

• с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 172 лица, или 31.0% от общия брой на обвиняемите;

• условно осъдени са 292 лица (52.7%);

• освободени от наказателна отговорност са 83 лица (15.0%);

• оправдани са 6 обвиняеми лица (1.1%);

• прекратено е делото на 1 лицe (0.2%).

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2019 г. са 4 с 447 легла, заведенията за извънболнична помощ са 26 с 5 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 37 легла (табл. 1)

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2019 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 153 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

• За активно лечение – 2 с 93 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2019 г. е 375.0 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 776.8.

Към  31.12.2019 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 62 507 сгради с 96 278 жилища в тях. В сравнение с 2018 г. жилищните сгради са със 113 повече, а жилищата в тях се увеличават със 172. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.

            Стоманобетонните и панелните сгради са 3 648 с 23 857 жилища в тях, тухлените – 49 794 с 63 357 жилища, а 9 064 жилища се намират в 9 065 сгради с друга конструкция. В градовете 41.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 57.0%  – в тухлени и 1.2% в други сгради. В селата 75.7% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.7% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 5.6% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).