През 2018 г. на територията на област Перник са регистрирани 667 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2017 г. се наблюдава намаление с 8.3%. През годината са настъпили 54 тежки произшествия, при които броят на ранените е 56, а на загиналите – 9 души. В сравнение с 2017 г. броят на загиналите лица намалява с 25.0%, на тежките ПТП  – с 18.2%, а на ранените лица – със 17.6%.

От общия брой за страната делът на пътнотранспортните произшествия с пострадали в област Перник е 0.8%, на ранените – 0.7%, а на загиналите – 1.5%.

Броят на ПТП по вина на водачите на моторни превозни средства (МПС) е 51, или 94.4% от общия брой за областта. От тях с най-голям брой ПТП са водачите, управлявали лични МПС – 44, или 86.3%.

Най-голям брой произшествия е регистриран през месеците януари, юли и август – по 7, или 38.9% от общия брой ПТП, а най-малък през месеците февруари, април и ноември – по 1. През месец януари ранените лица са най-много – 9, или 16.1% от общия брой за годината. Най-много са загиналите лица през месеците март и октомври – по 2, или 44.4% от общия брой загинали през годината.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на юни 2019 г. се увеличават спрямо края на март2019 г. с 0.3% и достигат 28.2 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 25.5 и 17.5%.

Спрямо края на първото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.6% (до 6.5 хил.), а в частния сектор – с 0.2% (до 21.7 хиляди).

В края на юни 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 1.4 хил., или с 4.8% по-малко в сравнение с края на юни 2018 година.

 През второто тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо първото тримесечие на 2019 г. с 8.2%, като достига 1 007 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 063 лв., а за частния – 989 лева.

В сравнение с второто тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 13.5%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 12.8%, а в частния сектор – с 13.5%.

През второто тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 46 жилищни сгради с 85  жилища в тях и 15 713 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 20 други сгради с 2 687 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 53.3%, а общата им застроена площ бележи ръст от 49.8%, но броят на жилищата в тях остава без промяна. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява с 16.7%, а разгънатата им застроена площ – с 83.1%.

В сравнение с второто тримесечие на 2018 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник нараства с 64.3%, броят на жилищата в тях – с 84.8%, а разгънатата им застроена площ – със 154.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намаляват с 41.2%, а разгънатата им застроена площ – с 56.8%.

През 2018 г. са приключили делата за 538 извършени пресъпления. Делата за 162 от тях са завършили с ефективни осъдителни присъди за 281 – с условно осъждане, за 13 – с оправдаване, за 1 – с прекратяване, а за 81 – с освобождаване от наказание.

През 2018 година с осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата за 443 извършени престъпленияв област Перник, което е с 11.3% повече в сравнение с 2017 година.

Броят на обвиняемите лица в областтапрез 2018 г. е 519, от които:

• с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 167 лица, или 32.2% от общия брой на обвиняемите;

• условно осъдени са 261 лица (50.3%);

• освободени от наказателна отговорност са 80 лица (15.4%);

• оправдателна присъда са получили 10 обвиняеми лица (1.9%);

• прекратено е делото на 1 лицe (0.2%).

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

През 2018 г. в област Перник са издадени 6 книги и 3 брошури с тираж по 700 екземпляра.

В сравнение с предходната година през 2018 г. намалява, както броят на издадените в областта книги и брошури, така и средният им тираж. Броят на издадените книги и брошури намалява два пъти, а средният им тираж – с 33.3% и достига 156 броя.

 През 2018 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 6 590 заглавия, или 67.0%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 8.3 и 4.8%. За област Перник този дял е 0.1%.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2018 г. са 4 с 448 легла, заведенията за извънболнична помощ са 27 с 5 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 35 легла (табл. 1).

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2018 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 295 легла и 3 специализирани болници със 153 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

• За активно лечение – 2 с 93 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 370.6 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 759.6.

Към 31.12.2018 г. заведенията за извънболнична помощ в област Перник са 27 с 5 легла. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 9 заведения с 5 легла.

Към  31.12.2018 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 62 394 сгради с 96 106 жилища в тях. В сравнение с 2017 г. жилищните сгради са с 84 повече, а жилищата в тях се увеличават със 109. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.

            Стоманобетонните и панелните сгради са 3 547 с 23 711 жилища в тях, тухлените – 49 789 с 63 338 жилища, а 9 057 жилища се намират в 9 058 сгради с друга конструкция. В градовете 41.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 57.0%  – в тухлени и 1.2% в други сгради. В селата 75.9% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.7% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 5.4% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

1. Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1.1. Музеи

Към 31.12.2018 г. в област Перник функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 57.0 хил. фондови единици. В сравнение с 2017 г. техният брой се увеличава с 0.2%. Към 31.12.2018 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 517. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 14 024 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2018 г. са 38.5 хил. и в сравнение с 2017 г. се увеличават с 2.2% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 58.8% от посещенията в музеите. В сравнение с 2017 г. посещенията на чужденци в музеите се увеличават с 15.7%, докато изнесените беседи намаляват с 25.5%.

Общият персонал на музеите през 2017 г. е 43 души, или с 4.4% по-малко в сравнение с предходната година.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.5 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2015 – 2017 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.3 години по-ниска от средната за страната – 74.8 години.

Различните равнища на смъртност при мъжете и жените определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.6 години, докато при жените е с 8.3 години по-висока – 77.9 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.5 и 1.8 години.

В периода между 2008 и 2018 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.0 години. При жените тя се увеличила с 1.0 години, а при мъжете – с 1.1 години Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).

Към 31.12.2018 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 455 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 8.6%.

В градовете детските ясли са 12 със 425 места, а в селата – 1 с 30 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 399 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2018 г. е 15.9% при 17.3 – средно за страната. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (66.7%), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.7%.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.