Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Перник през 2020 година

• През 2020 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 56.8 хил., или 76.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се понижава с 1.4 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 54.1 хил., или 51.4% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 27.9 хил. са мъже и 26.2 хил. са жени. Коефициентите на заетост са съответно 55.0% за мъжете и 48.1% за жените.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 52.1 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 69.8%, съответно 69.6% за мъжете и 70.0% за жените. В сравнение с 2019 г. коефициентът на заетост (15 – 64 години) e по-нисък с 1.1 процентни пункта, като намалението при мъжете е с 2.8 процентни пункта, а при жените има увеличение с 0.7 процентни пункта.

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 17.9 хиляди. В сравнение с 2019 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група се увеличават с 1.0 хиляди.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 15.2 хил., като коефициентът на заетост е 74.0%. В сравнение с 2019 г. този коефициент нараства с 0.9 процентни пункта.

Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през четвъртото тримесечие на 2020 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2020 г. намаляват спрямо края на септември2020 г. с 1.1% и достигат 27.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.6 и 16.6%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.8% (до 6.7 хил.), а в частния сектор намаляват – с 1.7% (до 21.0 хиляди).

В края на декември 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са по-малко с 1.1% в сравнение с края на декември 2019 година.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2020 г. с 3.4%, като достига 1 025 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 327 лв., а за частния – 925 лева.

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност в област Перник през 2019 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2019 г. е 1 123 милиона лева. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение нараства с 0.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 356 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 17 170 лв. за страната.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Перник през 2019 година

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 146.4 млн. лв. по текущи цени.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 70.0 млн. лева. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 22.8 млн. лева.

През 2019 г. в структурата на  разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности се наблюдава спад на направените инвестиции в промишления сектор и сектора на услугите, като относителният им дял намалява съответно с 2.3 и 1.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

През 2019 г. в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сгради, строителни съоръжения и конструкции, и в транспортни средства, като относителният им дял се увеличава съответно с 8.0 и 2.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Перник за 2019 година

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2019 г. са представили общо 5 500 нефинансови предприятия от област Перник, или с 1.6% повече в сравнение с 2018 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 5 146 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 290, а на средните (от 50 до 249 заети) е 53. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 11.

Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 844 млн. лв. по текущи цени, като е отчетено увеличение с 2.6% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 51.7%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 29.7 и 5.8%.

Произведената продукция в област Перник намалява в сравнение с предходната година с 5.4% до 2 004 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 58.2% от произведената продукция.

Статистика на околната среда в област Перник през 2019 година

През 2019 г. 98.4% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 106 л/ден през 2018 г. на 107 л/ден през 2019 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (124 л/чов./ден) и Благоевград (113 л/чов./ден), а с най-ниско – област Търговище (66 л/чов./ден).

През 2019 г. в област Перник е регистриран режим на водоснабдяване за 84.5% от населението поради недостиг на вода. С ограничено водоснабдяване през 2019 г. е 6.0% от населението в страната, като най-засегната е област Перник, следвана от област Плевен (47.6%).

Област Перник е сред областите с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води. През 2019 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с вторично третиране) е свързано 74.5% от населението в областта, при общо за страната 64.5%. С обществена канализационна мрежа, но без наличие на пречистване, е свързано 5.2% от населението (11.8% за страната).

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област Перник през 2019 година

По окончателни данни през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 145.5 млн. лв., като спрямо 2018 г. намаляват с 5.7%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 133.3 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено намаление с 20.5%, докато при нежилищните сгради – увеличение с 29.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 12.2 млн. лв., като спрямо 2018 г. нарастват с 45.4%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 58.4%, а на жилищни сгради – 41.6%.

През 2019 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 62.3 млн. лв., като се увеличават с 1.4% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на нежилищни сгради е 56.0%, а от строителство на жилищни сгради – 44.0% от общите приходи от сградно строителство.

В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции намаляват с 10.4% спрямо 2018 г. до 83.2 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 57.2% от общите приходи на строителните предприятия.

Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия в област Перник към 31.12.2019 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2019 г. възлизат на 187.0 млн. евро по текущи цени, което е с 6.1% по-малко в сравнение с 2018 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.7% и съответно 1.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2019 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 108.9 млн. евро, или с 14.7% по-малко в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 77.0 млн. евро, което е с 5.6% повече в сравнение с 2018 година.

И през 2019 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 155.0 млн. евро, или 82.9% от общия обем. Спрямо 2018 г. относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта намалява с 3.8 процентни пункта.

Основни резултати от изследването за използването на информационно – комуникационните технологии от домакинствата и лицата през 2020 г. в област Перник

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2020 г. показват, че 83.4% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 78.9%, като е отбелязан ръст от 14.6 процентни пункта спрямо предходната година.
За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Перник с достъп до интернет се е увеличил над два пъти.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2020 г. област Перник се нарежда на второ място в страната, след област София-столица (90.8%). Най-малък е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Видин – 44.8%.

Наети лица и средна брутна работна заплата в област Перник през третото тримесечие на 2020 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2020 г. намаляват спрямо края на юни2020 г. с 0.4% и достигат 28.0 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 22.9 и 16.5%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 2.2% (до 6.7 хил.), докато в частния сектор намаляват с 1.2% (до 21.3 хиляди).

В края на септември 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 0.1 хил., или с 0.5% по-малко в сравнение с края на септември 2019 година.