• През 2019 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 58.2 хил., или 77.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 5.4 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 55.7 хил., или 52.9% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 29.4 хил. (52.8%) са мъже и 26.3 хил. (47.2%) са жени.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 53.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.9%, съответно 72.4% за мъжете и 69.3% за жените. В сравнение с 2018 г. коефициентът на заетост (15 – 64 години) се увеличава с 4.2 процентни пункта, като най-голямо увеличение се наблюдава във възрастовата група 35 – 44 години с 5.2 процентни пункта и във възрастовата група 45 – 54 години с 4.9 процентни пункта.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 16.9 хил., от които 7.6 хил. са мъже и 9.3 хил. – жени. В сравнение с 2018 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 4.5 хиляди. При мъжете икономически неактивните лица са по-малко с  2.5 хил., а при жените – с 2.0 хиляди.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 13.4 хил., като коефициентът на заетост е 73.1%. В сравнение с 2018 г. този коефициент се увеличава с 2.9 процентни пункта.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2018 година е 1 113 млн. лв. Това нарежда областта на 25 място в страната. В сравнение с  2017 г. обемът му в номинално изражение нараства с 15.5%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 153 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 15 615 лв. за страната.

Създадената през 2018 г. брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2017 г. с 15.9% и възлиза на 996 млн.лв. Създадената в областта БДС е 1.0% от общата за страната .

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2019 г. се увеличават спрямо края на септември2019 г. с 0.4% и достигат 28.0 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 25.1 и 17.9%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.4% (до 6.7 хил.), докато в частния сектор намаляват с 0.3% (до 21.3 хиляди).

В края на декември 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 0.6% в сравнение с края на декември 2018 година.

През четвъртото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2019 г. със 7.6%, като достига 1 051 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 151 лв., а за частния – 1 019 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 16.0%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 15.3%, а в частния сектор – с 16.2%.

1. Води

През 2018 г. 98.6% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта намалява от 109 л/ден през 2017 г. на 106 л/ден през 2018 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/чов./ден) и Благоевград (117 л/чов./ден), а с най-ниско – област Търговище (69 л/чов./ден).

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 154.3 млн. лв., като спрямо 2017 г. се увеличават с 44.1%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 145.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 9.4%, а при нежилищните сгради – с 36.3% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 8.4 млн. лв., като спрямо 2017 г. намаляват с 42.5%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 70.5%, а на жилищни сгради – 29.5%.

През 2018 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 61.5 млн. лв., като се увеличават с 3.6% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 56.1%, а от строителство на нежилищни сгради – 43.9% от общите приходи от сградно строителство.

В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 94.4% спрямо 2017 г. и достигат 92.8 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 60.2% от общите приходи на строителните предприятия.

По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2018 г. са представили общо 5 412 нефинансови предприятия от област Перник, или с 2.1% повече в сравнение с 2017 година.

Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 5 049 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 298, а на средните (от 50 до 249 заети) е 53. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 12.

Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 773 млн. лв., като е отчетено увеличение с 11.4% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 56.3%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 25.1 и 6.2%.

Произведената продукция в област Перник през 2018 г. възлиза на 2 118 млн. лв. по текущи цени, като е отчетен ръст от 14.9% спрямо 2017 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 63.2% от произведената продукция.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2018 г. възлизат на 199.1 млн. евро, което е с 2.5% по-малко в сравнение с 2017 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.4% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на преките чуждестранни инвестиции област Перник заема четиринадесето място в страната.

През 2018 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 127.6 млн. евро, или с 8.2% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 72.9 млн. евро, което е с 11.3% по-малко в сравнение с 2017 година.

И през 2018 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 172.7 млн. евро, или 86.7% от общия обем. Спрямо 2017 г. относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта нараства с 9.8 процентни пункта.

През 2018 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 134.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 3.3%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 67.2 млн. лв., което е с 18.1% повече от 2017 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 22.9 млн. лв., или с 9.1% повече в сравнение с предходната година. През 2018 г. тези сектори заедно формират 67.2% от общия размер разходи за ДМА в област Перник, а общият им относителен дял нараства спрямо 2017 г. със 7.2 процентни пункта. В сектор „Строителство“ инвестициите в ДМА са 16.0 млн. лева, или с 13.8% повече в сравнение с 2017 година.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2019 г. показват, че 68.8% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 75.1%, като е отбелязан ръст от 1.1 процентни пункта спрямо предходната година. За десетгодишен период използването на ИКТ в област Перник става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил над четири пъти.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2019 г. област Перник се нарежда на 19-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Русе – 84.4% и София-столица – 83.0%, а най-малък в област Ямбол – 53.4%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2019 г. намаляват спрямо края на юни2019 г. с 1.3% и достигат 27.9 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 25.5 и 17.5%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.4% (до 6.6 хил.), докато в частния сектор намаляват с 2.1% (до 21.3 хиляди).

В края на септември 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 1.1 хил., или с 4.0% по-малко в сравнение с края на септември 2018 година.

 През третото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за областта намалява спрямо второто тримесечие на 2019 г. с 3.0%, като достига 977 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 036 лв., а за частния – 959 лева.

В сравнение с третото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 12.2%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 10.2%, а в частния сектор – с 12.7%.