Териториални статистически бюра

PDF файл

Към 31.12.2017 г. жилищният фонд в област Кюстендил се състои от 58 225 сгради или с 13 повече в сравнение с 2016 година. Жилищата в тях са 86 806. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.
Стоманобетонните и панелните сгради са 1 295 с 12 528 жилища в тях, тухлените – 48 939 с 66 210 жилища, а 8 068 жилища се намират в 7 991 сгради с друга конструкция. В градовете 25.7% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 72.8% – в тухлени и 1.5% в други сгради. В селата 80.2% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.1% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 1.7% в стоманобетонни и панелни сгради.
Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 66.5% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 15.1%, жилищата с пет и повече стаи – 11.1%, а едностайните са 7.3%.
Както в градовете, така и в селата най-висок е относителният дял на жилищата с две и три стаи, съответно 69.6 и 63.1%. По-голямата част от всички едностайни жилища са в градовете – 67.3%, а многостайните с четири и повече стаи (57.2%) – в селата (фиг. 2).

PDF файл

Към 31.12.2017 г. действащите читалища на територията на област Кюстендил са 97, от тях 26 (26.8%) са в градовете, а 71 (73.2%) в селата. В сравнение с 2012 г. се наблюдава увеличение на броя на читалищата с 20, или 26.0%, съответно с 8 (44.4%) в градовете и с 12 (20.3%) в селата (фиг. 1). Членовете на читалищата в областта са 8 315, като спрямо 2012 г. броят им се увеличава с 2 339, или с 39.1% .
Най-много са действащите читалища в областите Пловдив (207) и Стара Загора (183). Най-малко са читалищата в областите Видин и Габрово – по 77. С изключение на София (столица) във всички области на страната в селата има повече читалища отколкото в градовете.
За първи път в настоящото изследване беше събрана информация за компютърната осигуреност, предоставяне на достъп до интернет, наличието на действащи библиотеки, както и зали за представления в област Кюстендил:
• В 79 читалища, или 81.4% от всички читалища, има действащи библиотеки;
• 51 читалища (52.6%) предлагат услуги за ползване на компютър с достъп до интернет за потребители;
• 49 (50.5%) читалища разполагат със зала за представления.

В съответствие с целите на читалищната дейност се сформират школи/групи/състави, чрез които се „задоволяват потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място“ .

PDF файл

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Издадени книги и брошури

През 2017 г. в област Кюстендил са издадени 15 книги с тираж 4 хил. екземпляра и 4 брошури с тираж хиляда екземпляра.
В сравнение с предходната година през 2017 г. броят на издадените книги и брошури в областта намалява с 4 (17.4%), а средният тираж – от 304 през 2016 г. на 263 през 2017 г., или с 13.5%.
През 2017 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 7 141 заглавия, или 70.9%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 5.9 и 3.8%. За област Кюстендил този дял е 0.2%.
Издадени продължаващи издания (вестници)

В област Кюстендил през 2017 г. са издадени 3 регионални вестника с годишен тираж 338 хил., или по 3 броя годишно на човек от населението в областта. Спрямо предходната година броят на издадените вестници се запазва, а тиражът намалява с 56 хил. (14.2%). Еднократният тираж е 2 хиляди екземпляра през 2017 година.

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на юни 2018 г. се увеличават с 0.8% спрямо края на март 2018 г., като достигат 29.2 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.2 и 14.9%.
Спрямо края на първото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор нарастват с 0.4% (до 7.3 хил.), а в частния сектор с 0.9% (до 21.9 хиляди).
В края на юни 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 2.0% повече в сравнение с края на юни 2017 година. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Транспорт, складиране и пощи” и „Селско, горско и рибно стопанство”. Най-голямо процентно намаление на наетите лица в края на юни 2018 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Финансови и застрахователни дейности”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Добивна промишленост”.
През второто тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 789 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие на 2018 г. с 4.6%. Най-голямо увеличение има в „Операции с недвижими имоти” и „Строителство”. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата е „Финансови и застрахователни дейности”.
Средната брутна месечна работна заплата в област Кюстендил през второто тримесечие на 2018 г. за обществения сектор е 909 лв., а за частния – 747 лева.

PDF файл

През второто тримесечие на 2018 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 11 жилищни сгради с по едно жилище в тях и 1 852 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 14 други сгради със 9 914 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 26.7%, жилищата в тях – с 35.3%, а общата им застроена площ – с 63.1%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано намаление с 56.3%, докато общата им застроена площ бележи нарастване със 123.3% (Фиг. 1).
В сравнение с второто тримесечие на 2017 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил намалява с 52.2%, жилищата в тях – с 57.7%, а разгънатата им застроена площ – с 48.5%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 61.1%, а разгънатата им застроена площ намалява с 25.0%.

PDF файл

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2017 г. в област Кюстендил функционират 5 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности, включени в експозициите на музеите в област Кюстендил са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 150 хил. фондови единици. В сравнение с 2016 г. техният брой се увеличава с 0.3%. От тях цифровизирани са 3 036 фондови единици, което е с 48.3% повече в сравнение с предходната година. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Кюстендил е 7 291 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2017 г. са 129 хил. и в сравнение с 2016 г. се увеличават с 16.0%. В дните със свободен вход са осъществени 8.2% от посещенията в музеите. Регистрирано е увеличение на посещенията на чужденци в музеите с 40.8% в сравнение с предходната година.
Общият персонал на музеите в област Кюстендил през 2017 г. е 85 души и се увеличава с 1.2% в сравнение с 2016 година.
През 2017 г. са организирани различни прояви в музеите на областта като:
• 2 082 изнесени беседи, от които 21.2% на чужди езици;
• 67 временни изложби, в т.ч. собствени – 25;
• 18 концерти;
• 13 обсъждания на книги;
• 7 204 видео прожекции;
• 3 конкурси.

PDF файл

През май 2018 г. в област Кюстендил са функционирали 78 места за настаняване с над 10 легла, от които 36 са хотели и 42 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 218, а на леглата 2 874. В сравнение с май 2017 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 25.8%, а на леглата в тях – с 11.3%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май 2018 г., е 11 563, или с 14.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над 79% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през май 2018 г. в област Кюстендил се увеличават с 22.6% в сравнение със същия месец на 2017 г. и достигат 7 628. От всички пренощували лица над 80% са български граждани. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през май 2018 г., са реализирали средно по 1.5 нощувки, а пренощувалите чужденци – средно по 1.6 нощувки. През този месец от всички пренощували лица 75.7% са предпочели да отседнат в хотели в областта.
Най-много чужденци посетили област Кюстендил през май 2018 г. са граждани на бившата югославска република Македония – 18.1%, Китай – 9.9%, Нидерландия – 7.0%, Тайван – 6.7%, Германия – 6.5%, Италия – 5.9%, Гърция – 5.6%, и Испания – 4.5%.

PDF файл

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2017 г. са 5 с 1 011 легла, заведенията за извънболнична помощ са 29 с 18 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 3 с 20 легла.
В сравнение с 2016 г. в област Кюстендил броят на заведенията за болнична помощ и леглата в тях остава без промяна.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2017 г. на територията на област Кюстендил функционират 3 многопрофилни болници за активно лечение с 655 легла и 2 специализирани болници за рехабилитация с 356 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 834.9 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на шесто място в страната по този показател. Най-висока е стойността на показателя за област Пловдив (970.7 на 100 000 души от населението), а най-ниска – в област Ямбол (361.1). Осигуреността на населението с болнични легла средно за страната в края на 2017 г. е 748.1 на 100 000 души от населението.
Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в област Кюстендил са 29 с 18 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина 14 заведения са медицински центрове с 18 броя леглови фонд.

PDF файл

Към 31.12.2017 г. в област Кюстендил функционират 15 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 473 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 91, или с 16.1%.
В градовете детските ясли са 11 с 393 места, а в селата – 4 с 80 места.
В областта към 31.12.2017 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 152 места и са обслужени 92 деца, а яслените групи към ДГ – с 321 места, като са посещавани от 256 деца.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2017 г. за областта е 18.2 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 16.9%. По този показател област Кюстендил се нарежда на седмо място в страната, като преди нея с най-висока осигуреност са областите Габрово (24.8%), Благоевград (23.1%), София-град (21.3%), Враца (20.4%), Плевен (19.8%) и Ловеч (19.3%). Най-ниска е осигуреността с места в детските ясли в областите Сливен (8.8%), Пазарджик (9.6%), Кърджали (10.3%) и Силистра (11.0%).
През 2017 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 251 деца, или със 103 деца по-малко в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли в област Кюстендил остават 348 деца (табл. 2). От тях момчета са 178, а момичета – 170. В сравнение с 2016 г. броят на децата в детските ясли намалява със 17.3%.

PDF файл

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

По данни на НСИ през 2017 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 99 (Фиг. 1). В сравнение с 2016 г. броят им намалява с 5.7%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2017 г. са следните:
• 84.8% от водените на отчет са непълнолетни (14 – 17 години), а малолетните (8 – 13 години) са 15.2%;
• Момчета са 88 (88.9%), а момичета – 11, или 11.1%;
• Учащи са били 83 малолетни и непълнолетни лица, или 83.8%;
• Не учат 14 (14.1%) лица;
• В криминогенна среда (семейна и/или приятелска) са живели 57 (57.6%) малолетни и непълнолетни.

Коефициентът на водените на отчет в детските педагогически стаи малолетни и непълнолетни лица през 2017 г. е 10 на 1000 души от средногодишното население на възраст 8 – 17 години в областта.