Териториални статистически бюра

Към 31.12.2018 г. жилищният фонд в област Кюстендил се състои от 58 256 сгради или с 31 повече в сравнение с 2017 година. Жилищата в тях са 86 879. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%. Стоманобетонните и панелните сгради са 1 308 с 12 560 жилища в тях, тухлените –              48 964 с 66 258 жилища, а 8 061 жилища се намират в 7 984 сгради с друга конструкция. В градовете 25.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 72.7% – в тухлени и 1.5% в други сгради. В селата 80.2% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.1% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 1.7% в стоманобетонни и панелни сгради.

През май 2019 г. в област Кюстендил са функционирали 80 места за настаняване с над 10 легла, от които 37 са хотели и 43 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 223, а на леглата 2 802. В сравнение с май 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 2.6%, а на леглата в тях намалява с 2.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май 2019 г., е 13 440, или с 16.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над  82% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2018 г. са 5 с 961 легла, заведенията за извънболнична помощ са 30 с 18 легла, а другите лечебни  и здравни заведения са 3 с 22 легла (табл. 1).

В сравнение с 2017 г. в област Кюстендил броят на заведенията за болнична помощ остава без промяна, а на леглата в тях намалява с 4.9%.

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2018 г. на територията на област Кюстендил функционират 3 многопрофилни болници за активно лечение с 605 легла и 2 специализирани болници за рехабилитация с 356 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 807.3 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на шесто място в страната по този показател. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниски са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7). Осигуреността на населението с болнични легла средно за страната в края на 2018 г. е 759.6 на 100 000 души от населението.

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2018 г. в област Кюстендил функционират 4 музея[1].

Движимите културни ценности, включени в експозициите на музеите в област Кюстендил са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 150 хил. фондови единици. От тях цифровизирани са 3 478 фондови единици, което е с 14.6% повече в сравнение с предходната година. Общата полезна площ, на която са разположени експозициите на музеите в област Кюстендил е 6 791 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2018 г. са 118 хил. и в сравнение с 2017 г. намаляват с 8.6%. В дните със свободен вход са осъществени 8.5% от посещенията в музеите. Регистрирано е намаление на посещенията на чужденци в музеите с 5.4% в сравнение с предходната година.

[1] Регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

По данни на НСИ през 2018 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС^[1] малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 91 (Фиг. 1). В сравнение с 2017 г. броят им намалява с 8.1%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2018 г. са следните:

• 89.0% от водените на отчет са непълнолетни (14 – 17 години), а малолетните (8 – 13 години) са 11.0%;
• Момчета са 80 (87.9%), а момичета – 11, или 12.1%;
• Учащи са били 77 малолетни и непълнолетни лица, или 84.6%;
• Не учат 14  (15.4%) лица;
• В криминогенна среда (семейна и/или приятелска) са живели 39 (42.9%) малолетни и непълнолетни.

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

Към 31.12.2018 г. в област Кюстендил функционират 14 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 452 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 21, или с 4.4%.

В градовете детските ясли са 12 с 410 места, а в селата – 2 с 42 места.

В областта към 31.12.2018 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 170 места и са обслужени 128 деца, а яслените групи към ДГ – с 282 места, като са посещавани от 245 деца.Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2018 г. за областта е 17.8 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 17.3%. По този показател област Кюстендил се нарежда на десето място в страната. Най-високи са стойностите на показателя за областите  Габрово (26.7%), Благоевград (23.6%) и Плевен (21.6%).

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:

• През учебната 2018/2019 година в детските градини са записани 3.1 хил. деца, като се наблюдава намаление от 2.6% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 3.9 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 3.0 хиляди.
• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 335 и 461 ученици.
• Новоприети в професионалните училища и паралелки през учебната 2018/2019 година са 500 ученици.

Предучилищно образование

Към 1.12.2018 г. в областта функционират 19 самостоятелни детски градини с директор. От тях 17 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2018/2019 година е 3.1 хиляди. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 2.6%, а спрямо учебната 2014/2015 година – с 15.7% (Фиг. 1.).

Броят на местата в детските градини в област Кюстендил е 3.6 хил., като на 100 деца се падат 116 места. За страната като цяло на 100 деца се падат 107 места.

Обхватът на децата в това образователно ниво в областта, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване[1], за учебната 2018/2019 година е 81.3%, или с 0.2 процентни пункта повече спрямо учебната 2017/2018 година.

[1] Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3 – 6 години към броя на населението в същата възрастова група.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение  „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. За 2018 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 329.08 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 14.7% от населението на областта или около 17.8 хил. лица (табл. 1).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2019 г. нарастват с 2.5% спрямо края на декември 2018 г., като достигат 28.4 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.7 и 13.7%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.1% (до 7.1 хил.), а в частния сектор с 3.3% (до 21.3 хиляди).

В края на март 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 2.1% по-малко в сравнение с края на март 2018 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности“ и „Добивна промишленост”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2019 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, „Селско, горско и рибно стопанство” и „Строителство”.

През първото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 845 лв. и се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 5.0%. Най-голямо увеличение има в „Транспорт, складиране и пощи” и „Хотелиерство и ресторантьорство”. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Селско, горско и рибно стопанство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2015 – 2017 г. остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.8 години. Стойността на показателя варира от 72.7 и 72.8 години в областите Монтана и Враца до 76.6 години в областите Кърджали и София (столица), като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.

Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.

В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.5 години, а при жените – 77.5 години. Най-голяма е разликата между двата пола в областите Силистра (8.5 години), Перник (8.2 години) и Кюстендил (8.0 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (съответно с 6.0 години).

[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.