Териториални статистически бюра

Текущата демографска ситуация в областта през 2019 г. се характеризира с:

• Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
• Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
• Нараства общият коефициент на възрастова зависимост. Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване.;
• Нараства абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който остава под средния за страната;
• Продължава да намалява броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта;
• Запазва се високия относителен дял на извънбрачните раждания;
• Увеличава се коефициентът на обща смъртност, който е над средния за страната. През 2019 г. областта е сред областите в страната с най-висока обща смъртност.
• Увеличава се детската смъртност;
• Броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите нараства;
• Отрицателен механичен прираст в областта. Всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.

• През 2019 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Кюстендил са 49.5 хил., или 69.4% от населението на същата възраст. В сравнение с 2018 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 0.6 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица в областта e 49.7 хил., или 48.1% от населението на 15 и повече навършени години.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област Кюстендил през 2018 година е 1 115 млн. лв. Това нарежда областта на 24-то място в страната. В сравнение с 2017 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 9.8%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 285 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 33 437 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно със 7 600 и 7 029 лева.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2019 г. достигат 27.3 хиляди, което е с 1.6% по-малко спрямо края на септември 2019 година.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.4 и 13.5%.

През четвъртото тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 20 жилищни сгради с 35 жилища в тях и 5 243 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 23 други сгради с 10 140 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 11.1%, жилищата в тях – с 25.0%, а общата им застроена площ – с 52.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано намаление с 43.9%, но при общата им застроена площ се наблюдава нарастване с 90.9%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил се увеличава със 100.0%, броят на жилищата в тях – със 133.3%, а разгънатата им застроена площ – със 142.1%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 51.1%, докато разгънатата им застроена площ е повече с 23.5%.

По окончателни данни през 2018 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 104.1 млн. лв., като спрямо 2017 г. се увеличават с 21.4%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 89.0 млн. лв., като при нежилищните сгради е отчетено увеличение с 23.0%, а при жилищните сгради – с 4.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 15.1 млн. лв., или с 10.8% повече в сравнение с 2017 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищните сгради е 51.0%, а на нежилищните сгради – 49.0%.

През 2018 г. приходите от сградно строителство в област Кюстендил са 59.0 млн. лв., като се увеличават с 11.1% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 57.3%, а от строителство на нежилищни сгради – 42.7% от общите приходи от сградно строителство.

Статистика на околната среда в област Кюстендил през 2018 година Обществено водоснабдяване През 2018 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта намалява от 99 л/ден през 2017 г. на 98 л/ден през 2018 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.), Благоевград (117 л/ден/чов.), Бургас (109 л/ден/чов.) и Перник (106 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.). Статистика на околната среда в област Кюстендил през 2018 година

През 2018 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 133.0 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 1.1%.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2018 г. възлизат на 42.9 млн. евро, което е с 0.4% повече в сравнение с 2017 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 24.6 млн. евро или с 3.3% по-малко от 2017 година, като 39.4% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 11.0 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 4.6 млн. евро или с 24.5% по-малко спрямо предходната година. През 2018 г. тези три дейности заедно формират 93.6% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 2.6% спрямо 2017 година.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2018 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил показват, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 29 019, което представлява 1.3% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2017 г. броят на наетите намаляват с 391 души или с 1.3%. Намаление на наетите лица е регистрирано в тринадесет икономически дейности – най-значимо в процентно изражение е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Добивна промишленост”. Увеличение се наблюдава в шест от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Строителство“ (6.5%), „Финансови и застрахователни дейности“ (5.2%) и „Транспорт, складиране и пощи” (4.2%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.0 и 12.6%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2018 г. областта заема 22 място сред 28-те области в страната. Най-голям е средногодишният брой на наетите в областите София (столица) – 751.1 хил. и Пловдив – 221.8 хил., а най-малък в областите Силистра – 21.0 хил. и Видин – 16.5 хиляди.