Териториални статистически бюра

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността През 2019 г. линията на бедност в област Плевен е 344.6 лв. средномесечно на лице от домакинство, при 413.10 лв. за страната. При този размер на линията под прага на бедност за област Плевен са били 14.3% от населението на областта, при 22.6% от населението на страната

 През 2019 г. в област Плевен са издадени 82 книги с тираж 14 хил. бр. и 8 брошури с тираж 1 хил. броя.

В сравнение с 2018 г. броят на издадените заглавия на книги намалява с 23, а средният тираж¹ на една книга за областта през 2019 г. е 170 броя, като през предходната година е бил 149. Броят на издадените заглавия на брошури се увеличават със 7 спрямо предходната година, като средният тираж на една брошура за областта е 100 броя.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2019 г. в област Плевен функционират 13 заведения за болнична помощ с 2 236 легла в тях (табл.1).

Заведенията за извънболнична помощ са 58 с 49 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 7 с 232 легла.

1. Лечебни и здравни заведения към 31.12.2019 година    

   (Брой)

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2019 г. многопрофилните болници са 12 с 2 200 легла  В областта има една специализирана болница с 36 легла. В сравнение с 2018 г. легловият фонд на болниците се увеличава с 0.1% за сметка на увеличения брой легла в многопрофилните болници.

Осигуреността на населението с болнични легла за страната в края на 2019 г. е 776.8 на 100 000 души от населението.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 018.0 на 100 000 души от населението), Пловдив (985.3) и Плевен (946.2), а най-ниски са в областите Перник (375.0), Ямбол (385.2) и Видин (404.4).  

В края на 2019 г. заведенията за извънболнична помощ са 58 с 49 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с 2018 г. броят на тези заведенията се увеличава с едно, а броят на леглата в тях се запазва.

Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 25 с 23 легла. Диагностично-консултативните центрове са 7 заведения с 26 легла.

В края на годината в областта функционират 25 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове без легла, диализни центрове и центрове за трансфузионна хематология. В края на 2019 г. броят на тези заведения е 7 с 232 легла.

Най-многобройни сред другите лечебни и здравни заведения в област Плевен са хосписите – 3 заведения със 102 легла.

Медицински персонал

В края на 2019 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в областта практикуват 1 483 лекари. Лекарите по дентална медицина са 160. Медицинските специалисти по здравни грижи са 2 150, от тях 1 398 са медицински сестри.

Към 31.12.2019 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното (табл.2):

• Мъже са 641 (43.2%), жени – 842 (56.8%).
• Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 – 64 години – 529, или 35.7%.
• Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 266, или 17.9%, а най-възрастните (на 65 и повече години) – 198, или 13.4%.

• Практикуващи лекари по пол и възраст към 31.12.2019 година

Осигуреността с лекари в края на 2019 г. общо за страната е 42.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 10.6 на 10 000 души от населението.

Най-висока е осигуреността с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (62.8 на 10 000 души от населението), София (столица) (51.2), Пловдив (51.0) и Варна (50.7).

Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.8 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Силистра (27.7).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.9 на 10 000 души от населението.

Най-висок е показателят за областите Плевен (8.3 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.0) и Монтана (6.9). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.4 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3), Разград и Русе (по 4.6).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за област Плевен е 6.8 на 10 000 души от населението.

Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.2 на 10 000 души), София (столица) (14.2), Варна (12.4), Перник и Смолян (по 11.8). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище (5.4), София (5.5), Разград (5.7) и Силистра (5.9 на 10 000 души от населението).

През второто тримесечие на 2020 г. местните администрации на територията на област Ловеч са издали разрешителни за строеж на 21 жилищни сгради с по едно жилище в тях и с 2 793 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 13 други сгради с 5 468 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради и на жилищата в тях се увеличава със 110.0%, а общата им застроена площ – с 24.9%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад с 31.6%, а разгънатата им застроена площ – с 22.5%.

В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 25.0%, броят на жилищата в тях – с 27.6% , а разгънатата им застроена площ – с 37.8%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 43.5%, а общата  им застроена площ – с 23.5%.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив – 244, София (столица) – 210, и Варна – 145. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 1 843, Пловдив –  1 109, и Варна – 913.

През второто тримесечие на 2020 г. в област Ловеч е започнал строежът на 12 жилищни сгради с по едно жилище в тях и 2 285 кв. м обща застроена площ, и на 19 други сгради с 7 371 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие се наблюдава увеличаване на броя на започнатите жилищни сгради с 33.3%, жилищата в тях – с 20.0%, а общата им застроена площ – с 44.5%. Броят на започнатите други сгради е по-малко с 13.6%, но тяхната РЗП се увеличава с 20.8%.

В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. намалява броят на започнатите жилищни сгради и на жилищата в тях с 29.4%, а общата им застроена площ – с 19.1%. Започнатите други сгради са по-малко с 20.8%, а разгънатата им застроена площ – с 19.4%.

Строителство на най-голям брой нови жилищни сгради е започнало в областите: Пловдив – 178, София (столица) – 129, и Варна – 120. Най-много други сгради са започнати в Пловдив – 62, Варна – 40, и Силистра – 39.

Методологични бележки

Тримесечното статистическо наблюдение за издадените разрешителни за строеж и започнатото строителство осигурява информация както за издадените от местните администрации разрешителни за строеж, така и за започнатото строителство на нови сгради според техния вид и разгъната застроена площ. Тази информация може да се използва като индикатор за бъдещата активност на строителните предприятия в страната.

Видовете сгради сe посочват в съответствие с Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСC – 2001) и се подразделят на:

• Жилищни – сгради, полезната площ на които в голямата си част е предназначена за жилищни цели за постоянно обитаване.

 • Нежилищни – сгради за различни нежилищни нужди, които включват:

– административни – офиси и сгради за административна дейност на ведомства и други организации и сдружения (представителни сгради – банки, пощи, правителствени сгради, сгради за конференции, конгреси, съдилища, общини);

– други сгради – всички останали видове сгради, предназначени за различни дейности: производствена, търговска, транспортна, просветна, културна, спортна, селскостопанска, здравеопазване, бази за почивка и краткосрочно пребиваване (хотели, мотели, почивни домове, хижи и др.).

Разгъната (обща) застроена площ е сумата  от застроените площи на всички етажи по външни измерения.

ЖИЛИЩЕН ФОНД В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН КЪМ 31.12.2019  ГОДИНА

По данни на Националния статистически институт, към 31.12.2019 г. жилищният фонд в област Плевен се състои от 100 803 жилищни сгради. В градовете се намират 36 597 жилищни сгради, а в селата  –  64 206 сгради. Жилищните сгради в областта представляват 4.9% от общия жилищен фонд в страната.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция в област Плевен преобладават тухлените сгради с гредоред – 75.9 хил. или 75.3% от всички жилищни сгради, следвани от тухлените сгради с бетонна плоча – 16.5 хил. или 16.3% и сгради с „Друга“ конструкция – 6.8 хил. или 6.8%. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 1.1%, а панелните – 0.5%. В градовете 62.8% са тухлени сгради с гредоред, а 29.8% са тухлени сгради с бетонна плоча.

Най-висок е относителният дял на жилищните сгради, построени в периода 1946 – 1960 г. – 40.0%, а най-нисък на тези, построени от началото на 2011 г. – 0.4%.

 Към 31.12.2019 г. в област Плевен преобладават едноетажните жилищни сгради – 75.0 хил. или 74.4% от всички сгради в областта. Сградите на два етажа са 22.9 хил. (22.7%), а триетажните са 1.3 хил. (1.3%).

Към 31.12.2019 г. броят на жилищата в област Плевен е 146 742. В градовете се намират 60.3% от всички жилища в областта, а в селата – 39.7%. Спрямо предходната година броят на жилищата в област Плевен се увеличава със 150 или 0.1% (табл. 1).

1. Жилища в област Плевен към 31.12. по местонамиране

                                                                                                                                              (Брой)

Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи, съответно 29.2% и 35.2%, следвани от жилищата с четири стаи – 18.4%. Най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4.0%. Едностайните жилища са 7.0% от всички жилища в областта.

В градовете най-висок е относителният дял на двустайните жилища – 37.4%, а в селата на тристайните жилища – 39.2%.

Към 31.12.2019 г. осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в област Плевен е 621 при средно за страната 571 и 702 за Северозападния район. Най-много жилища на 1000 души от населението са регистрирани в общините Никопол – 803 и Пордим  –  769, а най-малко в община Плевен – 568 (фиг.1).

Фиг. 1. Жилища на 1 000 души от населението в област Плевен към

 31.12.2019 г. по общини

В Северозападният район област Видин е с най-голяма  осигуреност с жилища на 1 000 души от населението  – 818, следвана от област Ловеч – 775.

Населеността на жилищата, която се определя от средния брой лица, живеещи в едно жилище за област Плевен е 1.6 лица през 2019 година. В градовете живеят средно 1.8 лица в едно жилище, а в селата – 1.3 лица.

Общата полезна площ на жилищата е 10 843 хил. кв. м или с 0.1% повече в сравнение с 2018 година. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 73.9 кв. м.

Средната жилищна площ на човек от населението в област Плевен е 39.3 кв. м при средна за страната – 35.6 кв. метра.

Методологични бележки

Основна цел на статистиката на жилищния фонд е да осигурява информация за състоянието на жилищните сгради и жилищата в Р България. Данните за Баланса на жилищния фонд към 31.12. са получени на база на резултатите от преброяването на жилищните сгради и жилищата към 1.02.2011 г., като всяка година се добавят данните за новопостроените и се изваждат данните за разрушените жилищни сгради и жилища през съответната година.

Стоманобетонни сгради са тези, на които носещият скелет и подовите конструкции са изградени от стоманобетон, а стените са от панели, тухлена зидария или други материали.

Масивни сгради са тези, на които носещите стени са от тухлена и каменна зидария, а поясите, гредите и подовата конструкция са изградени от стоманобетон, но нямат стоманобетонни колони. Към масивните сгради спадат тези, на които само подовите елементи са сглобяеми.

В групата „други сгради“ са включени построените от камък, кирпич (сурови тухли), дърво и други материали.

Жилище е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни или спомагателни) и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата), независимо от това дали има изградена кухня. Жилище е и всяко единично помещение (стая), което не е свързано с други помещения, има самостоятелен изход на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата) и служи едновременно за кухня и за живеене или само за живеене.

В състава на жилищната площ се включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, ползвани стаи като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете и кухните над 4 кв. м.

В състава на спомагателната площ се включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ, по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Жилищната площ на човек от населението е изчислена към броя на населението в края на годината.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.

Данните за жилищните сгради и жилищата в тях са получени на база административно – териториалното деление на страната към 31.12. на всяка година.

Повече информация и данни за жилищния фонд, могат да бъдат намерени на интернет страницата на НСИ – http://www.nsi.bg/Жилищен фонд/.

            През второто тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Ловеч е 44.2 хил., от които 26.0 хил. са мъже, а 18.2 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица намалява с 4.6 хил., а спрямо второто тримесечие на 2019 г. намалението е с 5.3 хиляди.          

Коефициентът на заетост в областта през второто тримесечие на 2020 г. е 42.0% (при 52.0% за страната), съответно 51.2% за мъжете и 33.4% за жените. По брой на заетите лица област Ловеч е на двадесет и първо място сред областите в страната, а по коефицент на заетост – на двадесет и четвърто място.            

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Ловеч към края на юни  2020 г. намаляват с 2.1% спрямо края на март 2020 г., като достигат 29.9 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите  по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 38.4%, „Търговия, ремонт на автомобили мотоциклети“- 12.0%, и „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – 9.2%.

В края на юни 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Ловеч са с 1.7 хил. или с 5.3% по-малко в сравнение със съшия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Ловеч за април 2020 г. е 1 048 лв., за май  – 1 027 лв. и за юни – 1 049 лева.

През второто тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за област Ловеч е 1 041 лева и нараства спрямо първото тримесечие на 2020 г. – с 3.2%. В обществения сектор средната брутна месечна работна заплата е по-висока от средната за областта с 10.3% и с 15.8% по-висока в сравнение с частния сектор.

През второто тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за област Ловеч нараства със 7.0% в сравнение с второто тримесечие на 2019 г.. Спрямо същият период на предходната година средната брутна месечна работна заплата през второто тримесечие на 2020 г. в обществения сектор нараства с 6.8%, а в частния сектор – с 6.4%. (фиг. 1)

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово или служебно правоотношение в област Плевен към края на юни 2020 г. се увеличават с 0.5% спрямо края на март 2020 г., като достигат 57.2 хиляди. Спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. най-голямо увеличение на наетите лица в абсолютно изражение се наблюдава в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство“, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Строителство“. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в „Преработваща промишленост“ и „Образование“.

В структурата на наетите лица по икономически дейности през второто тримесечие на 2020 г. най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” – 26.1%, „ Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – 16.3%, „Хуманно здравеопазване и социална работа” – 12.2% и „ Образование” – 10.0%.

В края на юни 2020 г. наетите лица по трудово или служебно правоотношение в област Плевен са с 34 повече в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо увеличение на наетите в процентно изражение се наблюдава в икономическите дейности, „Добивна промишленост” – 15.5%, „Строителство” – 15.4%, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – 11.7 и „Култура, спорт и развлечения” – 5.8%. Най-голямо намаление на наетите лица има в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Други дейности“ – съответно 24.5 и 9.8%.

 Средната брутна месечна работна заплата за април 2020 г. е 969 лв., за май – 981 лв. и за юни – 1 002 лева.

Основните резултати за област Плевен от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:

• През учебната 2019/2020 година в детски градини са записани 6 833 деца, или с 2.2% повече в сравнение с предходната година.

• В началното образование (I – IV клас) се обучават 8.1 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 6.8 хиляди.

• Завършилите средно образование през 2019 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 723 и 790 ученици.

• Записаните в степени „бакалавър“ и „магистър“ на висшето образование за академичната  2019/2020 година са  3 241.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Видин към края на юни 2020 г. намаляват с 1.2% спрямо края на март 2020 г., като достигат до 15.0 хиляди.

Спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 2.3% (до 6.5 хил.), а в частния сектор намаляват с 3.7% (до 8.6 хиляди).

В края на юни 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Видин са с 8.9% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като намалението в обществения сектор е с 1.0%., а в частния сектор намалението е с 14.1%.

През второто тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна заплата за областта нараства спрямо първото тримесечие на 2020 г. с 4.8% до 916 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1090 лв., а за частния – 783 лева.