Статистически данни

Пътуванията на български граждани в чужбина през януари 2023 г. са 504.0 хил., или със 7.2% над регистрираните през януари 2022 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през януари 2023 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 48.1%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 27.3%, и със служебна цел - 24.6%.

През януари 2023 г. посещенията на чужди граждани в България са 711.8 хил., или с 60.0% повече в сравнение с януари 2022 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 35.4% (252.3 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. 1 025.7 хил. български граждани^[1] са реализирали туристически пътувания^[2]. Преобладаващата част от тях - 80.8%, са пътували само в страната, 16.0% - само в чужбина, а 3.2% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2021 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 28.1%.

Общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“ се понижава с 1.3% през четвъртото тримесечие на 2022 г. в сравнение с предходното тримесечие. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ общият индекс на оборота нараства с 3.8%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общият индекс на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 26.3% над равнището на същото тримесечие на 2021 година. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ общият индекс на оборота е по-висок с 18.4%. Данните са предварителни и календарно изгладени.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. се увеличават както превозените товари с 6.7%, така и извършената работа от сухопътния и водния товарен транспорт (с 21.1%) в сравнение със същото тримесечие на 2021 година. Данните са предварителни.

С 27.0% нарастват превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) през четвъртото тримесечие на 2022 година. Извършената работа също бележи ръст от 40.2%.

Товарен сухопътен транспорт

Превозените товари от сухопътния транспорт са с 6.4% повече, а извършената работа нараства с 22.4% спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година.

Товарен воден транспорт

Превозените товари от речния и морския транспорт са с 16.8% повече. Извършената работа, измерена в тонкилометри, намалява с 29.8%.

Пътнически сухопътен транспорт

Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 16.4% повече, а извършената работа нараства с 40.3% спрямо съответното тримесечие на 2021 година.

Пътнически воден транспорт

През четвъртото тримесечие на 2022 г. при водния пътнически транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа, съответно със 17.8 хил. пътници и с 535.5 хил. пътниккилометра.

Градски електротранспорт

През периода октомври - декември 2022 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили с 43.9% повече пътници, а извършената работа нараства с 39.4%.

Според резултатите, получени от Наблюдението на работната сила, през четвъртото тримесечие на 2022 г.:

- Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 74.4%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 2.6 процентни пункта.

- Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години нараства с 3.0 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. и достига 71.5%.

- Коефициентът на безработица е 3.9%, или с 0.6 процентни пункта по-нисък в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 година.

Наблюдението на работната сила е извадково статистическо изследване. Всяко тримесечие се анкетират 19.6 хиляди обикновени домакинства от цялата страна, подбрани на случаен принцип.

Тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 2 426 лв. и нараства с 19.1% спрямо същото тримесечие на 2021 година.

Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 2 259 лв. и се увеличава с 19.9% спрямо същото тримесечие на 2021 година.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява през четвъртото тримесечие на 2022 г. в сравнение със същото тримесечие на 2021 година. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - от 19.6 на 18.9 кг, на месо - от 10.1 на 9.6 кг, и на плодове - от 13.3 на 12.8 килограма.

По предварителни данни на НСИ, през януари 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 1.1% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за януари 2023 г. спрямо януари 2022 г. е 16.4%.

През януари 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: транспорт (+2.3%), разнообразни стоки и услуги (+1.7%), здравеопазване (+1.5%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+1.5%). Намаление на цените е регистрирано в групите: облекло и обувки (-1.9%) и развлечения и култура (-0.1%).

По предварителни данни на НСИ, през януари 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 1.0% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за януари 2023 г. спрямо януари 2022 г. е 14.1%.

Индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2022 г. се повишава с 18.0% спрямо същото тримесечие на 2021 г. в резултат на повишаване на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 14.7% и на продукцията от животновъдството с 36.2%.

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват ръст с 28.2%, като в растениевъдството се увеличават с 25.9%, а в животновъдството - с 41.3%.

В растениевъдството през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо същото тримесечие на 2021 г. най-висок ръст отбелязват цените на зърнените култури - с 30.3%. Тенденцията се запазва и спрямо 2021 г., като нарастването на цените на зърнените култури е с 47.5% и на техническите култури - с 8.8%.

В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо същото тримесечие на 2021 г. цените на живите животни нарастват с 38.0%, а на продуктите от животновъдството - с 34.3%. Спрямо 2021 г. увеличението е съответно с 37.5 и с 45.2%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2022 г. е по-висок с 22.8% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 38.1% спрямо 2021 година.

Най-голямо увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. отбелязват цените на минералните торове - с 54.1%, на фуражите - с 30.7%, и на посевния и посадъчния материал - с 24.9%.

Спрямо предходната година най-голямо е увеличението при цените на: минералните торове - със 118.2%, препаратите за растителна защита - с 38.6%, и фуражите - с 38.1%.

Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват ръст от 2.1% през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2022 г. намаляват с 0.7% спрямо края на септември 2022 г., като достигат 2.26 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо края на третото тримесечие на 2022 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Административни и спомагателни дейности“ - с 5.9%, в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 5.8%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 4.5%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Образование“ - с 1.2% и „Култура, спорт и развлечения“ - с 1.1%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата нараства със 7.8% спрямо третото тримесечие на 2022 г. и достига 1 879 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ - с 19.7%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 14.9%, „Финансови и застрахователни дейности“ - с 12.6%, и „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 11.0%.