Национален статистически институт

„Статистика на работната сила”

Цвета Костова - Севастиянова

Станислава Статкова

Даниела Маринкова

Цветанка Зиврипанова

Владимир Станойков

Началник на отдел

Държавен експерт

Главен експерт

Младши експерт

Младши експерт

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

[email protected]

[email protected]

[email protected]

[email protected]

[email protected]

(+359 2) 9857 619

(+359 2) 9857 664

(+359 2) 9857 132

(+359 2) 9857 469

(+359 2) 9857 549

Годишни данни от наблюдението на работната сила

Наблюдението на работната сила е извадково статистическо изследване, провеждано чрез домакинствата. Основната цел на изследването е да осигури данни за икономическата активност на населението на 15 и повече навършени години и за основните характеристики на заетите и безработните лица и лицата извън работната сила в Република България.

В наблюдението на работна сила се използват класификации, хармонизирани с действащите международни класификации по отношение на икономическите дейности, професиите, степените на завършено образование и други. Основните класификации са:

• Международна стандартна класификация на образованието 2011 (МСКО 2011);
• Международна стандартна класификация на образованието 1997 (МСКО 1997) - до 2013 г. включително;
• Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008);
• Национална класификация на професиите и длъжностите - 2005 - съвместима с Международната стандартна класификация на професиите ISCO'88 - до 2010 г. включително;
• Национална класификация на професиите и длъжностите - 2011 - съвместима с Международната стандартна класификация на професиите ISCO'08 - от 2011 година;
• Международна класификация на статуса в заетостта (ICSE-93);
• Класификация на териториалните единици за статистически цели в България (NUTS).

Наблюдението обхваща лицата, живеещи в обикновените домакинства в страната. Въпросите, отнасящи се за икономическата активност, се задават на лицата на възраст 15 - 89 навършени години.

Заети са лицата на възраст 15 - 89 навършени години, които през наблюдавания период, който е една календарна седмица:

• извършват работа, дори за един час, за което получават работна заплата или друг доход;
• не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради:

- годишен отпуск, болест, отпуск при раждане и отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст, гъвкав график на работното време;

- участие в обучение, свързано с работата;

- сезонност на работата, ако продължават редовно да извършват дейности, свързани с работата и извън активния сезон;

- друго отсъствие (вкл. неплатен отпуск за гледане на дете между 2- и 8-годишна възраст), ако очакваната му продължителност е 3 месеца или по-малко.

Лицата, произвеждащи селскостопански продукти се считат за заети, ако основната част от продукцията е предназначена за продажба или за размяна.

Безработни са лицата на възраст 15 - 74 навършени години, които през наблюдавания период не са заети лица, съгласно посочената по-горе дефиниция, като едновременно с това:

• са на разположение да започнат работа до две седмици след края на наблюдавания период;
• активно търсят работа през период от четири седмици, вкл. наблюдаваната седмица, или вече са намерили работа, която очакват да започнат до три месеца след края на наблюдавания период.

За активни методи на търсене на работа се считат:

- контакт с държавно бюро по труда с цел намиране на работа;

- контакт с частни бюра, агенции, фирми, извършващи посредническа дейност по наемане на работа;

- директно отнасяне към работодатели;

- търсене на съдействие от роднини, приятели и познати за намиране на работа;

- подаване или отговаряне на обяви за работа в печатни или електронни медии;

- изучаване на обяви за работа в печатни или електронни медии;

- явяване на изпит, тест или интервю за кандидатстване за работа;

- качване или актуализиране на автобиография (CV) онлайн;

- подготовка за започване на самостоятелен бизнес (търсене на земя, сграда,  помещение, оборудване; кандидатстване за разрешения, патенти, кредити, с цел започване на самостоятелен бизнес).

Заетите и безработните лица съставляват работната сила (икономически активното население).

Коефициент на икономическа активност - относителен дял на икономически активното население (работната сила) от общото население (в съответната група).

Коефициент на заетост - относителен дял на заетите лица от общото население (в съответната група).

Коефициент на безработица - относителен дял на безработните лица от икономически активното население (работната сила).

Продължителност на безработицата - определя се като по-краткия от следните два периода:

• продължителност на търсене на работа;
• продължителност на времето, през което лицето е било без работа.

Продължително безработни лица - лицата, които са безработни от една година и повече.

Коефициент на продължителна безработица - относителен дял на продължително безработните лица от икономически активното население (работната сила).

Лица извън работната сила (текущо икономически неактивно население) - лицата, които не са нито заети, нито безработни през наблюдавания период, вкл. всички лица под 15 или над 89 навършени години.

Обезкуражени лица - лицата на възраст 15 - 74 навършени години, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото предполагат, че няма да намерят подходяща работа.

Продължителност на работно време - разпределението на лицата според продължителността на работното време - пълно или непълно, е извършено въз основа на преценката на анкетираните лица. Фактическото седмично работно време се отнася за броя на часовете, вкл. извънредните, през които лицето работи в рамките на наблюдавания период на основната си работа.

Статус в заетостта - според статуса в заетостта лицата се класифицират в следните групи:

• работодатели - лица, които сами или в съдружие с други лица управляват собствени предприятия (фирми, стопанства), работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат на работа поне едно лице;
• самостоятелно заети лица - лица, които сами или в съдружие с други лица извършват стопанска дейност, работят на свободна (частна) практика, работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като не наемат на работа други лица;
• наети лица - лица, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор или друго възнаграждение, работещи в обществени предприятия и организации или за частен работодател;
• неплатени семейни работници - лица, които работят без заплащане във фирма, предприятие или стопанство на родствено лице.

Икономическа дейност - определя се от вида на производството или извършваните услуги от предприятието или поделението, където е основната работа на лицето.

Икономически сектори - разпределението на заетите по икономически сектори е извършено чрез групиране на икономическите дейности по следния начин:

• Сектор „Селско и горско стопанство” включва селско, ловно, горско и рибно стопанство.
• Сектор „Индустрия” включва добивна промишленост, преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива, доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване и строителство.
• Сектор „Услуги” включва всички останали икономически дейности.

Професия - определя се от вида на работата, която извършва лицето към наблюдавания период.

Непълно заети лица и потенциална работна сила

• Лица, работещи на непълно работно време, желаещи и имащи готовност да работят повече
• Лица, търсещи работа, но нямащи готовност да започнат работа веднага - лица извън работната сила, които:

    - търсят активно работа през последните 4 седмици, вкл. наблюдаваната, но нямат готовност да започнат работа в рамките на 2 седмици след края на наблюдавания период; или

    - са намерили работа, но нямат готовност да започнат работа в рамките на 2 седмици след края на наблюдавания период.

•  Лица, имащи готовност да започнат работа, но нетърсещи работа - лица извън работната сила, които желаят да работят и имат готовност да започнат работа до 2 седмици след края на наблюдавания период и:

   - не търсят работа; или

   - използват само пасивни методи на търсене на работа през последните 4 седмици; или

   - са намерили работа, която очакват да започнат след повече от 3 месеца.

Специфични показатели

• Коефициент на заетост на жените с най-малко едно дете под 7 години – относителен дял на заетите жени (на 15 - 64 навършени години), които имат деца под 7 години, живеещи в домакинството, от общия брой на жените с деца на тази възраст, живеещи в домакинството.
• Вариация на коефициента на заетост (15 - 64 навършени години) по статистически райони - изчислява се като коефициент на вариация на коефициента на заетост (15 - 64 години) по статистически райони (NUTS 2). Показателят измерва регионалните различия в заетостта в рамките на страната. Стойността му е 0, когато коефициентът на заетост е еднакъв за всички райони и се увеличава при увеличаване на различията в коефициента на заетост между отделните райони.
• Вариация на коефициента на безработица по статистически райони - изчислява се като коефициент на вариация на коефициента на безработица по статистически райони (NUTS 2). Показателят измерва регионалните различия в безработицата в рамките на страната. Стойността му е 0, когато коефициентът на безработица е еднакъв за всички райони и се увеличава при увеличаване на различията в коефициента на безработица между отделните райони.
• Относителен дял на лицата, живеещи в домакинства без заети лица - представлява съотношението между лицата (на 0 - 17 или 18 - 59 навършени години), които живеят в домакинства без заети лица и населението на същата възраст. Студентите на възраст 18 - 24 навършени години, които живеят в домакинства, съставени само от студенти в същата възрастова група, се изключват.
•  Рано напуснали образование и обучение - Относителен дял на лицата на възраст 18 - 24 навършени години, завършили най-много основно образование и неучастващи в образование и обучение през последните 4 седмици, вкл. наблюдаваната седмица, от населението на същата възраст.
• Относителен дял на младежите (на възраст 20 - 24 навършени години) със завършено най-малко средно образование - относителен дял на лицата на възраст 20 - 24 навършени години със завършено най-малко средно образование (степен 3 съгласно МСКО 2011) от населението на същата възраст.
• Относителен дял на населението на възраст 25 - 34 навършени години със завършено висше образование - относителен дял на лицата на възраст 25 - 34 навършени години със завършено висше образование (степени 6 - 8 съгласно МСКО 2011) от населението на същата възраст.
• Относителен дял на населението на възраст 25 - 64 навършени години, участващо в образование и обучение - съотношението между броя на лицата на възраст 25 - 64 навършени години, участващи в образование или обучение през последните 4 седмици, вкл. наблюдаваната седмица, и населението на същата възраст.
• Неработещи и неучещи младежи - относителен дял на лицата на възраст 15  - 24/15 - 29 години, които не са заети през наблюдавания период и не участват в образование или обучение през последните 4 седмици, вкл. наблюдаваната седмица, от населението на същата възраст.

Лица

Наблюдението на работната сила обхваща постоянното население на страната.

За територията на Република България.

2003 - 2024 година

Не се прилага.

Повечето от абсолютните данни представляват брой лица и са посочени в хиляди, а относителните дялове и коефициентите - в проценти (%). Продължителността на фактическото работно време е представено в часове.

За всяко лице, включено в извадката, наблюдаваният период е една календарна седмица (от понеделник до неделя). В рамките на всяко тримесечие извадката е равномерно разпределена във всички 13 календарни седмици.

Концепциите и дефинициите, използвани в изследването на работната сила, са в съответствие с:

Препоръките на Международната организация на труда;

Законодателството на Европейския съюз

     До 2020 г. включително:

• Регламент (ЕО) № 577/98 на Съвета от 9 март 1998 г. относно организацията на извадковото изследване на работната сила в Общността;
• Регламент № 1897/2000 на Комисията от 7 септември 2000 г. относно приложението на дефиницията за безработица в наблюдението на работната сила в Общността;
• Регламент (ЕО) № 2257/2003 на Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2003 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 577/98 на Съвета и адаптиране на характеристиките на изследването;
• Регламент 1372/2007 на Европейския парламент и Съвета от 23 октомври 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 577/98;
•  Регламент № 377/2008 на Комисията от 25 април 2008 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 577/98 относно кодификацията, която ще се използва за предаване на данни от 2009 г. нататък и на използването на подизвадка за събиране на данни по структурните променливи и за определянето на референтните тримесечия;
• Регламент (ЕС) № 545/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 577/98 на Съвета относно организацията на извадковото изследване на работната сила в Общността;

    От 2021 г.:

• Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2019 година за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, за изменение на регламенти (EО) № 808/2004, (EО) № 452/2008 и (EО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент (EО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (EО) № 577/98 на Европейския парламент и на Съвета;
• Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2240 на Комисията от 16 декември 2019 година за определяне на техническите елементи на масива от данни, установяване на техническите формати за предаване на информация и определяне на подробните изисквания и съдържанието на докладите за качеството във връзка с организацията на извадково изследване в област „Работна сила“ в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета;
• Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2180 НА КОМИСИЯТА от 16 декември 2019 година за определяне на подробните правила и съдържание за докладите за качеството съгласно Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета;
• Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 година за определяне на технически характеристики по отношение на елементи, които са общи за няколко масива от данни съгласно Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета.

 Закон за статистиката.

Не се прилага.

Опазването на тайната на индивидуалните данни е гарантирано съгласно:

• Закон за статистиката;
• Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество.

Индивидуални данни не се публикуват, спазвайки чл. 25 от Закона за статистиката. Разпространението на индивидуални данни се извършва само съгласно чл. 26 от Закона за статистиката.

Индивидуалните анонимизирани данни, които се предоставят за изследователски и научни цели, не съдържат административна информация, като лични данни и адрес, позволяващи директна идентификация. Извършва се и допълнително агрегиране на данните по отделни променливи.

Датата за публикуване на статистическата информация е посочена в Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ. Основните годишни резултати от наблюдението на работната сила се разпространяват чрез прессъобщение и на интернет сайта на НСИ.

Календарът е наличен на интернет сайта на НСИ: http://www.nsi.bg/bg/node/488

Данните се публикуват на интернет сайта на НСИ в рубрика Пазар на труда в съответствие със Закона за статистиката (Глава 5) и Кодекса на европейската статистическа практика, зачитайки професионалната независимост и с цел обективност, прозрачност, при което всички потребители са равнопоставени.

Достъпността от всички потребители до резултатите от статистическите изследвания и тяхната равнопоставеност са регламентирани в Правилника за разпространение на статистически продукти и услуги на Националния статистически институт.

Годишно

Прессъобщения с основните резултати от наблюдението на работната сила се публикуват на интернет сайта на НСИ (www.nsi.bg), съгласно Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ.

Общи издания на НСИ:

• Статистически годишник;
• Статистически справочник;
• Брошура „България”.

Подробни годишни резултати от наблюдението на работната сила са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Пазар на труда - Наблюдение на работната сила - Годишни данни: http://www.nsi.bg/bg/node/4002, както и в информационната система ИНФОСТАТ: https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=96

Анонимизирани индивидуални данни могат да бъдат предоставени за научни и изследователски цели по индивидуална заявка, съгласно Правилника на НСИ за предоставяне на анонимизирани индивидуални данни за научни и изследователски цели: http://www.nsi.bg/bg/node/575

Информационна услуга по заявка, съгласно Правилника за разпространение на статистически продукти и услуги на НСИ.

• Методология на наблюдението на работната сила: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/LFS_Methodology.pdf
•  Брошура „Наблюдение на работната сила”
•  Указания за попълване на анкетните карти за наблюдение на работната сила.

Доклад за качеството на наблюдението на работната сила съгласно Европейската стандартна структура за доклади по качество (ESQRS) е наличен на сайта на НСИ: https://nsi.bg/bg/node/15276

Осигуряването на качеството в наблюдението на работната сила се извършва в съответствие с политиката и програмата за управление на качеството в НСИ.

НСИ следва и програма за изпълнение на препоръките на Работна група на Евростат за качеството на наблюдението на работната сила.

Ежегодно се подготвят доклади за качеството на наблюдението на работната сила, съдържащи информация за различните аспекти на качеството.

Основни потребители на статистическа информация от наблюдението на работната сила са:

• Международни организации:

- Европейска комисия - Главна дирекция „Заетост” и други дирекции;

- Евростат - отдел „Пазар на труда” и други отдели в Евростат;

- Европейска централна банка;

- Организация за икономическо сътрудничество и развитие;

- Международна организация на труда;

- ЮНЕСКО;

- УНИЦЕФ.

• Потребители в страната:

- Министерства и държавни агенции;

- Българска народна банка;

- Синдикати;

- Организации на работодателите;

- Неправителствени организации;

- Научни организации и институти;

- Отделни фирми и организации – за собствени маркетингови проучвания или консултантски услуги.

Няма информация.

Наблюдението на работната сила в България обхваща всички задължителни променливи, съгласно законодателството на Европейския съюз по отношение на наблюдението на работната сила.

Наблюдението на работната сила се извършва върху двустепенна гнездова извадка, включваща около 19.6 хил. домакинства всяко тримесечие (около 0.65% от домакинствата в страната). Както при всяко извадково изследване резултатите са обременени от грешки, дължащи се на извадката, както и на други грешки, свързани с невъзможността да бъдат анкетирани някои от единиците в извадката, възможни грешки при регистрацията на отговорите, обработката и други.

За оценка на стохастичната точност на резултатите от наблюдението се изчисляват коефициенти на вариация (относителни стандартни грешки) и интервали на доверителност (обхватът от стойности, които в 95% от случаите съдържат истинската стойност на показателя в генералната съвкупност) по основни показатели.

Основните годишни резултати от наблюдението на работната сила се обявяват около два месеца и половина след края на съответната година.

Резултатите от наблюдението се представят точно на датите, заложени в Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ.

Поради единството на използваните принципи, променливи, дефиниции и класификации е налице висока степен на сравнимост на резултатите от наблюдението на работната сила между страните-членки на ЕС.

От 2003 г. се въвежда непрекъснато наблюдение на работната сила, осигуряващо средни тримесечни и годишни оценки. От същата година започва прилагането на хармонизираната дефиниция за безработица, съгласно Регламент No 1897/2000.

От първото тримесечие на 2012 г. е въведен нов подход при претеглянето на единиците от извадката за наблюдението на работната сила, чието влияние трябва да се има предвид при ползването на данните от наблюдението на работната сила. Основните промени се състоят в следното:

• увеличен е броят на възрастовите групи на ниво общо за страната (от 4 на 14), за които се осъществява съпоставимост между оценките от наблюдението и тези от текущата демографска статистика;
• от данните за населението, използвани при оценката на резултатите от наблюдението на работната сила, са изключени лицата, живеещи в колективни домакинства (които са извън обхвата на изследването).

Върху сравнимостта на резултатите от наблюдението с предходни години оказва влияние и различието в данните за населението между текущата демографска статистика (използвани при първоначалната оценка на тримесечните и годишните резултати от наблюдението през 2010 и 2011 г.) и тези, получени при Преброяването на населението към 1 февруари 2011 година. Поради наличието на нови оценки за населението на база на Преброяване 2011 и промените в начина на претегляне на резултатите от наблюдението на работната сила са подготвени и поместени на интернет сайта на НСИ ревизирани тримесечни и годишни данни за 2010 и 2011 година. Вследствие на посочените промени ревизираните данни за 2010 г. не са напълно съпоставими с данните за предишни години.

Аналогично данните за 2021 и 2022 г. са ревизирани поради наличието на оценки за населението на база на Преброяване 2021.

Във връзка с изпълнението на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и произтичащи от него регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила  от първото тримесечие на 2021 г. са направени промени в методологията на наблюдението на работната сила, свързани преди всичко с дефинициите за заетост и безработица, по-съществените от които са следните:

• лицата, които са в отпуск за гледане на дете между 1- и 2-годишна възраст, през който получават обезщетение във фиксиран размер, се отнасят към заетите лица (до края на 2020 г. са отнасяни към икономически неактивните лица);
• лицата, които са в неплатен отпуск за гледане на дете между 2- и 8-годишна възраст, се считат за  заети, само ако еднократната продължителност на ползване на този вид отпуск е най-много 3 месеца, т. е. не ползват наведнъж целия полагаем им се отпуск (по 6 месеца за всеки от родителите). До края на 2020 г. всички лица, ползващи такъв вид отпуск, са отнасяни към заетите лица;
• лицата, които отсъстват от работа по причини, различни от годишен отпуск, заболяване или злополука и отпуск за отглеждане на дете, се считат за заети, само ако продължителността на отсъствието 3 месеца или по-малко (независимо дали получават частично възнаграждение);
• лицата, които произвеждат селскостопански продукти за собствено потребление, са изключени от категорията на заетите лица, дори чрез това производство да задоволяват основна част от потреблението в домакинството. За заети се считат само лицата, произвеждащи селскостопанска продукция, основната част от която е предназначена за продажба или за размяна.

Поради направените промени в методологията на наблюдението на работната сила, данните от 2021 г. нататък не са напълно съпоставими с тези за предишни години.

Съгласуваност с данните за населението

Оценките на текущата демографска статистика за населението на страната (по пол, местоживеене, възрастови групи, области) се използват при претеглянето на резултатите от извадката при наблюдението на работната сила, като се използват последните налични оценки. От 2012 г. от данните за населението, използвани при оценката на резултатите от наблюдението на работната сила, са изключени лицата, живеещи в колективни домакинства (които са извън обхвата на изследването).

Съгласуваност с оценките за заетите лица по методологията на Национални сметки

Национални сметки използват информация от различни източници, които се комбинират с оглед да се получи възможно най-изчерпателна и съвместима с другите показатели на Национални сметки оценка, в резултат на което данните за заетите лица според Национални сметки могат да се различават от тези на използваните източници. Основното различие с данните от Наблюдението на работната сила (Таблица 3 в приложението) е по отношение на броя на заетите лица в селското стопанство. При оценката на данните за самостоятелно заетите лица в селското стопанство Национални сметки използват данни от преброяването на земеделските стопанства и извадкови изследвания на земеделските стопанства, провеждани от Министерство на земеделието, храните и горите.

Между Наблюдението на работната сила и Национални сметки съществуват и концептуални различия като например:

• съгласно Европейската система от сметки (ЕСС’ 95) данните за заетите лица според методологията на Национални сметки се основават на концепцията за резидентност на производствените единици, докато Наблюдението на работната сила обхваща заетите лица, които са постоянно население на страната, вкл. работещи в други страни;
• Наблюдението на работната сила не обхваща лицата, живеещи в колективни домакинства, които се включват в оценките на  Национални сметки;

Като цяло данните на Национални сметки са по-подходящи за измерване и анализ на заетостта като влагане на труд, докато данните на Наблюдението на работната сила са по-подходящи за анализ на труда като социално явление.

 Съгласуваност с данните от Наблюдението на наетите лица, работната заплата и другите разходи за труд

Основното различие в данните между двете изследвания (Таблица 1 в приложението) се състои в това, че наблюденията на наетите лица, средствата за работна заплата и другите разходи за труд осигуряват данни за лицата, които са в трудово правоотношение с работодател съгласно Кодекса на труда или в служебно правоотношение по Закона за държавния служител, докато Наблюдението на работната сила обхваща и лица, наети на работа по друг вид договор или без договор, както и самостоятелно заетите лица (работодатели, лица, работещи за своя сметка, и лица, работещи без формално заплащане в семеен бизнес). За разлика от Наблюдението на работната сила в броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се не включват лицата, работещи в дейностите по отбрана и опазване на обществения ред.

Различията в единиците на наблюдение, в наблюдавания период, в начина на класифицирането на данните по икономически дейности, в принципите на териториално отнасяне (по местоживеене/по месторабота) и др. също оказват влияние върху сравнимостта на резултатите.

Съгласуваност с данните за регистрираните безработни

Основните методологически различия между Наблюдението на работната сила и данните на Агенцията по заетостта (Таблица 2 в приложението) са следните:

• Наблюдението на работната сила е извадково анкетно изследване, при което информацията се получава от самите лица, докато данните на Агенцията по заетостта се основават на регистри и имат изчерпателен характер.
• Данните на Агенцията по заетостта се отнасят за безработните лица, регистрирани в бюрата по труда. Съгласно прилаганата международна дефиниция в Наблюдението на работната сила безработни могат да бъдат и лица, които не са регистрирани в бюрата по труда, но търсят работа чрез други активни методи - чрез частни посреднически агенции, директно отнасяне към работодатели, чрез съдействие от роднини и познати, чрез подаване, отговаряне или изучаване на обяви в печатни или електронни медии, качване или актуализиране на автобиография (CV) онлайн и др. Дори регистрацията в бюрата по труда сама по себе си не е активен метод за търсене на работа. За активен метод се счита контактът с бюрото по труда с цел намиране на работа.
• За разлика от регистрираните безработни, според Наблюдението на работната сила безработни могат да бъдат също учащи и пенсионери, които търсят активно работа и имат готовност да започнат работа.
• При изчисляването на коефициента на безработица при Наблюдението на работната сила се използват текущи данни за икономически активното население (работната сила), получени при същото наблюдение, докато данните за икономически активните лица, използвани за изчисляване на равнището на регистрираната безработица, са от преброяването на населението, поради което са постоянна величина за по-дълъг период от време.

Поради закръгляването на данните директно от компютър, в някои случаи общите данни могат да се различават незначително от сумата на отделните групи, включващи се в тях.

Средната продължителност на интервюто по наблюдението на работната сила на едно лице е около 15 минути. Продължителността на интервюто зависи от статуса на отделното лице и поредността на участие в наблюдението.

Ревизия на вече публикувани данни обикновено не се прави. По изключение ревизия на данните може да се направи след получаване на нови оценки за населението след преброяване.

Публикувани са ревизирани данни с оценки за населението на база на Преброяване 2011 и Преброяване 2021.

Източник на данните е наблюдението на работната сила, което се извършва върху извадка от около 19.6 хил. домакинства от цялата страна.

Тримесечно. Годишните данни са осреднени стойности от четирите тримесечия на годината.

Данните се събират с помощта на анкетна карта чрез провеждането на персонално интервю с лицата от домакинствата, включени в извадката. Въпросите за икономическата активност се задават на лицата на възраст 15 - 89 навършени години.

В процеса на събиране на информацията се извършва логически контрол. Преди публикуване на информацията се извършват допълнителни проверки за съвместимост.

Масивите с данни се изпращат в НСИ, където на национално равнище се извършва допълнителен контрол и претегляне на първичните данни. Претеглените данни се групират по различни признаци и се оформят в таблици за разпространение и публикуване.

Не се прилага.

Национален статистически институт

„Статистика на работната сила”

Цвета Костова - Севастиянова

Станислава Статкова

Даниела Маринкова

Цветанка Зиврипанова

Владимир Станойков

Началник на отдел

Държавен експерт

Главен експерт

Младши експерт

Младши експерт

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

[email protected]

[email protected]

[email protected]

[email protected]

[email protected]

(+359 2) 9857 619

(+359 2) 9857 664

(+359 2) 9857 132

(+359 2) 9857 469

(+359 2) 9857 549

Годишни данни от наблюдението на работната сила

Наблюдението на работната сила е извадково статистическо изследване, провеждано чрез домакинствата. Основната цел на изследването е да осигури данни за икономическата активност на населението на 15 и повече навършени години и за основните характеристики на заетите и безработните лица и лицата извън работната сила в Република България.

В наблюдението на работна сила се използват класификации, хармонизирани с действащите международни класификации по отношение на икономическите дейности, професиите, степените на завършено образование и други. Основните класификации са:

• Международна стандартна класификация на образованието 2011 (МСКО 2011);
• Международна стандартна класификация на образованието 1997 (МСКО 1997) - до 2013 г. включително;
• Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008);
• Национална класификация на професиите и длъжностите - 2005 - съвместима с Международната стандартна класификация на професиите ISCO'88 - до 2010 г. включително;
• Национална класификация на професиите и длъжностите - 2011 - съвместима с Международната стандартна класификация на професиите ISCO'08 - от 2011 година;
• Международна класификация на статуса в заетостта (ICSE-93);
• Класификация на териториалните единици за статистически цели в България (NUTS).

Наблюдението обхваща лицата, живеещи в обикновените домакинства в страната. Въпросите, отнасящи се за икономическата активност, се задават на лицата на възраст 15 - 89 навършени години.

Заети са лицата на възраст 15 - 89 навършени години, които през наблюдавания период, който е една календарна седмица:

• извършват работа, дори за един час, за което получават работна заплата или друг доход;
• не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради:

- годишен отпуск, болест, отпуск при раждане и отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст, гъвкав график на работното време;

- участие в обучение, свързано с работата;

- сезонност на работата, ако продължават редовно да извършват дейности, свързани с работата и извън активния сезон;

- друго отсъствие (вкл. неплатен отпуск за гледане на дете между 2- и 8-годишна възраст), ако очакваната му продължителност е 3 месеца или по-малко.

Лицата, произвеждащи селскостопански продукти се считат за заети, ако основната част от продукцията е предназначена за продажба или за размяна.

Безработни са лицата на възраст 15 - 74 навършени години, които през наблюдавания период не са заети лица, съгласно посочената по-горе дефиниция, като едновременно с това:

• са на разположение да започнат работа до две седмици след края на наблюдавания период;
• активно търсят работа през период от четири седмици, вкл. наблюдаваната седмица, или вече са намерили работа, която очакват да започнат до три месеца след края на наблюдавания период.

За активни методи на търсене на работа се считат:

- контакт с държавно бюро по труда с цел намиране на работа;

- контакт с частни бюра, агенции, фирми, извършващи посредническа дейност по наемане на работа;

- директно отнасяне към работодатели;

- търсене на съдействие от роднини, приятели и познати за намиране на работа;

- подаване или отговаряне на обяви за работа в печатни или електронни медии;

- изучаване на обяви за работа в печатни или електронни медии;

- явяване на изпит, тест или интервю за кандидатстване за работа;

- качване или актуализиране на автобиография (CV) онлайн;

- подготовка за започване на самостоятелен бизнес (търсене на земя, сграда,  помещение, оборудване; кандидатстване за разрешения, патенти, кредити, с цел започване на самостоятелен бизнес).

Заетите и безработните лица съставляват работната сила (икономически активното население).

Коефициент на икономическа активност - относителен дял на икономически активното население (работната сила) от общото население (в съответната група).

Коефициент на заетост - относителен дял на заетите лица от общото население (в съответната група).

Коефициент на безработица - относителен дял на безработните лица от икономически активното население (работната сила).

Продължителност на безработицата - определя се като по-краткия от следните два периода:

• продължителност на търсене на работа;
• продължителност на времето, през което лицето е било без работа.

Продължително безработни лица - лицата, които са безработни от една година и повече.

Коефициент на продължителна безработица - относителен дял на продължително безработните лица от икономически активното население (работната сила).

Лица извън работната сила (текущо икономически неактивно население) - лицата, които не са нито заети, нито безработни през наблюдавания период, вкл. всички лица под 15 или над 89 навършени години.

Обезкуражени лица - лицата на възраст 15 - 74 навършени години, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото предполагат, че няма да намерят подходяща работа.

Продължителност на работно време - разпределението на лицата според продължителността на работното време - пълно или непълно, е извършено въз основа на преценката на анкетираните лица. Фактическото седмично работно време се отнася за броя на часовете, вкл. извънредните, през които лицето работи в рамките на наблюдавания период на основната си работа.

Статус в заетостта - според статуса в заетостта лицата се класифицират в следните групи:

• работодатели - лица, които сами или в съдружие с други лица управляват собствени предприятия (фирми, стопанства), работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат на работа поне едно лице;
• самостоятелно заети лица - лица, които сами или в съдружие с други лица извършват стопанска дейност, работят на свободна (частна) практика, работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като не наемат на работа други лица;
• наети лица - лица, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор или друго възнаграждение, работещи в обществени предприятия и организации или за частен работодател;
• неплатени семейни работници - лица, които работят без заплащане във фирма, предприятие или стопанство на родствено лице.

Икономическа дейност - определя се от вида на производството или извършваните услуги от предприятието или поделението, където е основната работа на лицето.

Икономически сектори - разпределението на заетите по икономически сектори е извършено чрез групиране на икономическите дейности по следния начин:

• Сектор „Селско и горско стопанство” включва селско, ловно, горско и рибно стопанство.
• Сектор „Индустрия” включва добивна промишленост, преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива, доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване и строителство.
• Сектор „Услуги” включва всички останали икономически дейности.

Професия - определя се от вида на работата, която извършва лицето към наблюдавания период.

Непълно заети лица и потенциална работна сила

• Лица, работещи на непълно работно време, желаещи и имащи готовност да работят повече
• Лица, търсещи работа, но нямащи готовност да започнат работа веднага - лица извън работната сила, които:

    - търсят активно работа през последните 4 седмици, вкл. наблюдаваната, но нямат готовност да започнат работа в рамките на 2 седмици след края на наблюдавания период; или

    - са намерили работа, но нямат готовност да започнат работа в рамките на 2 седмици след края на наблюдавания период.

•  Лица, имащи готовност да започнат работа, но нетърсещи работа - лица извън работната сила, които желаят да работят и имат готовност да започнат работа до 2 седмици след края на наблюдавания период и:

   - не търсят работа; или

   - използват само пасивни методи на търсене на работа през последните 4 седмици; или

   - са намерили работа, която очакват да започнат след повече от 3 месеца.

Специфични показатели

• Коефициент на заетост на жените с най-малко едно дете под 7 години – относителен дял на заетите жени (на 15 - 64 навършени години), които имат деца под 7 години, живеещи в домакинството, от общия брой на жените с деца на тази възраст, живеещи в домакинството.
• Вариация на коефициента на заетост (15 - 64 навършени години) по статистически райони - изчислява се като коефициент на вариация на коефициента на заетост (15 - 64 години) по статистически райони (NUTS 2). Показателят измерва регионалните различия в заетостта в рамките на страната. Стойността му е 0, когато коефициентът на заетост е еднакъв за всички райони и се увеличава при увеличаване на различията в коефициента на заетост между отделните райони.
• Вариация на коефициента на безработица по статистически райони - изчислява се като коефициент на вариация на коефициента на безработица по статистически райони (NUTS 2). Показателят измерва регионалните различия в безработицата в рамките на страната. Стойността му е 0, когато коефициентът на безработица е еднакъв за всички райони и се увеличава при увеличаване на различията в коефициента на безработица между отделните райони.
• Относителен дял на лицата, живеещи в домакинства без заети лица - представлява съотношението между лицата (на 0 - 17 или 18 - 59 навършени години), които живеят в домакинства без заети лица и населението на същата възраст. Студентите на възраст 18 - 24 навършени години, които живеят в домакинства, съставени само от студенти в същата възрастова група, се изключват.
•  Рано напуснали образование и обучение - Относителен дял на лицата на възраст 18 - 24 навършени години, завършили най-много основно образование и неучастващи в образование и обучение през последните 4 седмици, вкл. наблюдаваната седмица, от населението на същата възраст.
• Относителен дял на младежите (на възраст 20 - 24 навършени години) със завършено най-малко средно образование - относителен дял на лицата на възраст 20 - 24 навършени години със завършено най-малко средно образование (степен 3 съгласно МСКО 2011) от населението на същата възраст.
• Относителен дял на населението на възраст 25 - 34 навършени години със завършено висше образование - относителен дял на лицата на възраст 25 - 34 навършени години със завършено висше образование (степени 6 - 8 съгласно МСКО 2011) от населението на същата възраст.
• Относителен дял на населението на възраст 25 - 64 навършени години, участващо в образование и обучение - съотношението между броя на лицата на възраст 25 - 64 навършени години, участващи в образование или обучение през последните 4 седмици, вкл. наблюдаваната седмица, и населението на същата възраст.
• Неработещи и неучещи младежи - относителен дял на лицата на възраст 15  - 24/15 - 29 години, които не са заети през наблюдавания период и не участват в образование или обучение през последните 4 седмици, вкл. наблюдаваната седмица, от населението на същата възраст.

Лица

Наблюдението на работната сила обхваща постоянното население на страната.

За територията на Република България.

2003 - 2024 година

Не се прилага.

Източник на данните е наблюдението на работната сила, което се извършва върху извадка от около 19.6 хил. домакинства от цялата страна.

Тримесечно. Годишните данни са осреднени стойности от четирите тримесечия на годината.

Данните се събират с помощта на анкетна карта чрез провеждането на персонално интервю с лицата от домакинствата, включени в извадката. Въпросите за икономическата активност се задават на лицата на възраст 15 - 89 навършени години.

В процеса на събиране на информацията се извършва логически контрол. Преди публикуване на информацията се извършват допълнителни проверки за съвместимост.

Масивите с данни се изпращат в НСИ, където на национално равнище се извършва допълнителен контрол и претегляне на първичните данни. Претеглените данни се групират по различни признаци и се оформят в таблици за разпространение и публикуване.

Не се прилага.

Осигуряването на качеството в наблюдението на работната сила се извършва в съответствие с политиката и програмата за управление на качеството в НСИ.

НСИ следва и програма за изпълнение на препоръките на Работна група на Евростат за качеството на наблюдението на работната сила.

Ежегодно се подготвят доклади за качеството на наблюдението на работната сила, съдържащи информация за различните аспекти на качеството.

Основни потребители на статистическа информация от наблюдението на работната сила са:

• Международни организации:

- Европейска комисия - Главна дирекция „Заетост” и други дирекции;

- Евростат - отдел „Пазар на труда” и други отдели в Евростат;

- Европейска централна банка;

- Организация за икономическо сътрудничество и развитие;

- Международна организация на труда;

- ЮНЕСКО;

- УНИЦЕФ.

• Потребители в страната:

- Министерства и държавни агенции;

- Българска народна банка;

- Синдикати;

- Организации на работодателите;

- Неправителствени организации;

- Научни организации и институти;

- Отделни фирми и организации – за собствени маркетингови проучвания или консултантски услуги.

Няма информация.

Наблюдението на работната сила в България обхваща всички задължителни променливи, съгласно законодателството на Европейския съюз по отношение на наблюдението на работната сила.

Наблюдението на работната сила в България обхваща всички задължителни променливи, съгласно законодателството на Европейския съюз по отношение на наблюдението на работната сила.

Наблюдението на работната сила се извършва върху двустепенна гнездова извадка, включваща около 19.6 хил. домакинства всяко тримесечие (около 0.65% от домакинствата в страната). Както при всяко извадково изследване резултатите са обременени от грешки, дължащи се на извадката, както и на други грешки, свързани с невъзможността да бъдат анкетирани някои от единиците в извадката, възможни грешки при регистрацията на отговорите, обработката и други.

За оценка на стохастичната точност на резултатите от наблюдението се изчисляват коефициенти на вариация (относителни стандартни грешки) и интервали на доверителност (обхватът от стойности, които в 95% от случаите съдържат истинската стойност на показателя в генералната съвкупност) по основни показатели.

Данни за 2024 година.

13.2%

Относителен дял на неотговорилите домакинства - %¹

¹ Необитаемите жилища не са включени при изчисляване дела на неотговорилите.

Данни за 2024 година.

Импутация се извършва само по определени променливи (икономическа дейност, професия, статус на основната работа) като обхваща незначителен брой случаи.

Не се прилага.

Ревизия на вече публикувани данни обикновено не се прави. По изключение ревизия на данните може да се направи след получаване на нови оценки за населението след преброяване.

Публикувани са ревизирани данни с оценки за населението на база на Преброяване 2011 и Преброяване 2021.

Основните годишни резултати от наблюдението на работната сила се обявяват около два месеца и половина след края на съответната година.

Основните годишни резултати от наблюдението на работната сила се обявяват около два месеца и половина след края на съответната година.

Резултатите от наблюдението се представят точно на датите, заложени в Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ.

Резултатите от наблюдението се представят точно на датите, заложени в Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ.

Поради единството на използваните принципи, променливи, дефиниции и класификации е налице висока степен на сравнимост на резултатите от наблюдението на работната сила между страните-членки на ЕС.

От 2003 г. се въвежда непрекъснато наблюдение на работната сила, осигуряващо средни тримесечни и годишни оценки. От същата година започва прилагането на хармонизираната дефиниция за безработица, съгласно Регламент No 1897/2000.

От първото тримесечие на 2012 г. е въведен нов подход при претеглянето на единиците от извадката за наблюдението на работната сила, чието влияние трябва да се има предвид при ползването на данните от наблюдението на работната сила. Основните промени се състоят в следното:

• увеличен е броят на възрастовите групи на ниво общо за страната (от 4 на 14), за които се осъществява съпоставимост между оценките от наблюдението и тези от текущата демографска статистика;
• от данните за населението, използвани при оценката на резултатите от наблюдението на работната сила, са изключени лицата, живеещи в колективни домакинства (които са извън обхвата на изследването).

Върху сравнимостта на резултатите от наблюдението с предходни години оказва влияние и различието в данните за населението между текущата демографска статистика (използвани при първоначалната оценка на тримесечните и годишните резултати от наблюдението през 2010 и 2011 г.) и тези, получени при Преброяването на населението към 1 февруари 2011 година. Поради наличието на нови оценки за населението на база на Преброяване 2011 и промените в начина на претегляне на резултатите от наблюдението на работната сила са подготвени и поместени на интернет сайта на НСИ ревизирани тримесечни и годишни данни за 2010 и 2011 година. Вследствие на посочените промени ревизираните данни за 2010 г. не са напълно съпоставими с данните за предишни години.

Аналогично данните за 2021 и 2022 г. са ревизирани поради наличието на оценки за населението на база на Преброяване 2021.

Във връзка с изпълнението на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и произтичащи от него регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила  от първото тримесечие на 2021 г. са направени промени в методологията на наблюдението на работната сила, свързани преди всичко с дефинициите за заетост и безработица, по-съществените от които са следните:

• лицата, които са в отпуск за гледане на дете между 1- и 2-годишна възраст, през който получават обезщетение във фиксиран размер, се отнасят към заетите лица (до края на 2020 г. са отнасяни към икономически неактивните лица);
• лицата, които са в неплатен отпуск за гледане на дете между 2- и 8-годишна възраст, се считат за  заети, само ако еднократната продължителност на ползване на този вид отпуск е най-много 3 месеца, т. е. не ползват наведнъж целия полагаем им се отпуск (по 6 месеца за всеки от родителите). До края на 2020 г. всички лица, ползващи такъв вид отпуск, са отнасяни към заетите лица;
• лицата, които отсъстват от работа по причини, различни от годишен отпуск, заболяване или злополука и отпуск за отглеждане на дете, се считат за заети, само ако продължителността на отсъствието 3 месеца или по-малко (независимо дали получават частично възнаграждение);
• лицата, които произвеждат селскостопански продукти за собствено потребление, са изключени от категорията на заетите лица, дори чрез това производство да задоволяват основна част от потреблението в домакинството. За заети се считат само лицата, произвеждащи селскостопанска продукция, основната част от която е предназначена за продажба или за размяна.

Поради направените промени в методологията на наблюдението на работната сила, данните от 2021 г. нататък не са напълно съпоставими с тези за предишни години.

Съгласуваност с данните за населението

Оценките на текущата демографска статистика за населението на страната (по пол, местоживеене, възрастови групи, области) се използват при претеглянето на резултатите от извадката при наблюдението на работната сила, като се използват последните налични оценки. От 2012 г. от данните за населението, използвани при оценката на резултатите от наблюдението на работната сила, са изключени лицата, живеещи в колективни домакинства (които са извън обхвата на изследването).

Съгласуваност с оценките за заетите лица по методологията на Национални сметки

Национални сметки използват информация от различни източници, които се комбинират с оглед да се получи възможно най-изчерпателна и съвместима с другите показатели на Национални сметки оценка, в резултат на което данните за заетите лица според Национални сметки могат да се различават от тези на използваните източници. Основното различие с данните от Наблюдението на работната сила (Таблица 3 в приложението) е по отношение на броя на заетите лица в селското стопанство. При оценката на данните за самостоятелно заетите лица в селското стопанство Национални сметки използват данни от преброяването на земеделските стопанства и извадкови изследвания на земеделските стопанства, провеждани от Министерство на земеделието, храните и горите.

Между Наблюдението на работната сила и Национални сметки съществуват и концептуални различия като например:

• съгласно Европейската система от сметки (ЕСС’ 95) данните за заетите лица според методологията на Национални сметки се основават на концепцията за резидентност на производствените единици, докато Наблюдението на работната сила обхваща заетите лица, които са постоянно население на страната, вкл. работещи в други страни;
• Наблюдението на работната сила не обхваща лицата, живеещи в колективни домакинства, които се включват в оценките на  Национални сметки;

Като цяло данните на Национални сметки са по-подходящи за измерване и анализ на заетостта като влагане на труд, докато данните на Наблюдението на работната сила са по-подходящи за анализ на труда като социално явление.

 Съгласуваност с данните от Наблюдението на наетите лица, работната заплата и другите разходи за труд

Основното различие в данните между двете изследвания (Таблица 1 в приложението) се състои в това, че наблюденията на наетите лица, средствата за работна заплата и другите разходи за труд осигуряват данни за лицата, които са в трудово правоотношение с работодател съгласно Кодекса на труда или в служебно правоотношение по Закона за държавния служител, докато Наблюдението на работната сила обхваща и лица, наети на работа по друг вид договор или без договор, както и самостоятелно заетите лица (работодатели, лица, работещи за своя сметка, и лица, работещи без формално заплащане в семеен бизнес). За разлика от Наблюдението на работната сила в броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се не включват лицата, работещи в дейностите по отбрана и опазване на обществения ред.

Различията в единиците на наблюдение, в наблюдавания период, в начина на класифицирането на данните по икономически дейности, в принципите на териториално отнасяне (по местоживеене/по месторабота) и др. също оказват влияние върху сравнимостта на резултатите.

Съгласуваност с данните за регистрираните безработни

Основните методологически различия между Наблюдението на работната сила и данните на Агенцията по заетостта (Таблица 2 в приложението) са следните:

• Наблюдението на работната сила е извадково анкетно изследване, при което информацията се получава от самите лица, докато данните на Агенцията по заетостта се основават на регистри и имат изчерпателен характер.
• Данните на Агенцията по заетостта се отнасят за безработните лица, регистрирани в бюрата по труда. Съгласно прилаганата международна дефиниция в Наблюдението на работната сила безработни могат да бъдат и лица, които не са регистрирани в бюрата по труда, но търсят работа чрез други активни методи - чрез частни посреднически агенции, директно отнасяне към работодатели, чрез съдействие от роднини и познати, чрез подаване, отговаряне или изучаване на обяви в печатни или електронни медии, качване или актуализиране на автобиография (CV) онлайн и др. Дори регистрацията в бюрата по труда сама по себе си не е активен метод за търсене на работа. За активен метод се счита контактът с бюрото по труда с цел намиране на работа.
• За разлика от регистрираните безработни, според Наблюдението на работната сила безработни могат да бъдат също учащи и пенсионери, които търсят активно работа и имат готовност да започнат работа.
• При изчисляването на коефициента на безработица при Наблюдението на работната сила се използват текущи данни за икономически активното население (работната сила), получени при същото наблюдение, докато данните за икономически активните лица, използвани за изчисляване на равнището на регистрираната безработица, са от преброяването на населението, поради което са постоянна величина за по-дълъг период от време.

Годишните данни от наблюдението на работната сила са осреднени стойности от четирите тримесечия на годината.

Съгласуваност с оценките за заетите лица по методологията на Национални сметки

Национални сметки използват информация от различни източници, които се комбинират с оглед да се получи възможно най-изчерпателна и съвместима с другите показатели на Национални сметки оценка, в резултат на което данните за заетите лица според Национални сметки могат да се различават от тези на използваните източници. Основното различие с данните от Наблюдението на работната сила (Таблица 3 в приложението) е по отношение на броя на заетите лица в селското стопанство. При оценката на данните за самостоятелно заетите лица в селското стопанство Национални сметки използват данни от преброяването на земеделските стопанства и извадкови изследвания на земеделските стопанства, провеждани от Министерство на земеделието, храните и горите.

Между Наблюдението на работната сила и Национални сметки съществуват и концептуални различия като например:

• съгласно Европейската система от сметки (ЕСС’ 95) данните за заетите лица според методологията на Национални сметки се основават на концепцията за резидентност на производствените единици, докато Наблюдението на работната сила обхваща заетите лица, които са постоянно население на страната, вкл. работещи в други страни;
• Наблюдението на работната сила не обхваща лицата, живеещи в колективни домакинства, които се включват в оценките на  Национални сметки;

Като цяло данните на Национални сметки са по-подходящи за измерване и анализ на заетостта като влагане на труд, докато данните на Наблюдението на работната сила са по-походящи за анализ на труда като социално явление.

Поради закръгляването на данните директно от компютър, в някои случаи общите данни могат да се различават незначително от сумата на отделните групи, включващи се в тях.

Прессъобщения с основните резултати от наблюдението на работната сила се публикуват на интернет сайта на НСИ (www.nsi.bg), съгласно Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ.

Общи издания на НСИ:

• Статистически годишник;
• Статистически справочник;
• Брошура „България”.

Подробни годишни резултати от наблюдението на работната сила са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Пазар на труда - Наблюдение на работната сила - Годишни данни: http://www.nsi.bg/bg/node/4002, както и в информационната система ИНФОСТАТ: https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=96

Анонимизирани индивидуални данни могат да бъдат предоставени за научни и изследователски цели по индивидуална заявка, съгласно Правилника на НСИ за предоставяне на анонимизирани индивидуални данни за научни и изследователски цели: http://www.nsi.bg/bg/node/575

Информационна услуга по заявка, съгласно Правилника за разпространение на статистически продукти и услуги на НСИ.

• Методология на наблюдението на работната сила: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/LFS_Methodology.pdf
•  Брошура „Наблюдение на работната сила”
•  Указания за попълване на анкетните карти за наблюдение на работната сила.

Доклад за качеството на наблюдението на работната сила съгласно Европейската стандартна структура за доклади по качество (ESQRS) е наличен на сайта на НСИ: https://nsi.bg/bg/node/15276

Средната продължителност на интервюто по наблюдението на работната сила на едно лице е около 15 минути. Продължителността на интервюто зависи от статуса на отделното лице и поредността на участие в наблюдението.

Опазването на тайната на индивидуалните данни е гарантирано съгласно:

• Закон за статистиката;
• Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество.

Индивидуални данни не се публикуват, спазвайки чл. 25 от Закона за статистиката. Разпространението на индивидуални данни се извършва само съгласно чл. 26 от Закона за статистиката.

Индивидуалните анонимизирани данни, които се предоставят за изследователски и научни цели, не съдържат административна информация, като лични данни и адрес, позволяващи директна идентификация. Извършва се и допълнително агрегиране на данните по отделни променливи.