Статистически данни

Данните от допълнителна анкета към Наблюдението на домакинските бюджети показват, че през второто тримесечие на 2023 г. доходът на 78.0% от домакинствата е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Затруднения при покриване на ежедневните разходи имат 70.6% от анкетираните, но те намаляват с 6.2 процентни пункта спрямо предходното тримесечие. Близо 1/4 от хората ограничават потреблението си на енергия.

Анкетата се провежда по проект „Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2024, 6-годишен модул - Достъп до услуги - Пилотно събиране на годишни данни за 2023“ съгласно споразумение за субсидия с Европейската комисия 101122129 - 2022-BG-ILC-SILC. Проучването има за цел осъществяване на тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата. Анкетирани бяха 5 512 лица на възраст 16 и повече навършени години от 3 050 домакинства.

Резултатите от допълнителната анкета могат да бъдат разгледани в прессъобщенията към рубриката „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“.

През второто тримесечие на 2023 година:

- Коефициентът на безработица е 4.6%, или с 0.1 процентен пункт по-висок в сравнение с второто тримесечие на 2022 година;

- Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години нараства с 0.3 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. и достига 70.3%;

- Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73.7%, като в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. се увеличава с 0.3 процентни пункта.

Данните са от Наблюдението на работната сила - извадково статистическо изследване. Всяко тримесечие се анкетират 19.6 хиляди обикновени домакинства от цялата страна, избрани на случаен принцип.

Индексът на цените на производител на вътрешен пазар на продуктите в горското стопанство се повишава с 22.5% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо предходната година.

Промяната е в резултат на повишението на цените на необработения дървен материал и от иглолистни - с 20.1%, и от широколистни - с 24.4%.

Увеличение с 25.9% се наблюдава и при цените на необработения дървен материал спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Горско стопанство“.

Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват ръст от 1.8% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.

През юли 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.9% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. е 8.5%.

През юли 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+7.5%), ресторанти и хотели (+2.9%), жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+1.8%) и здравеопазване (+0.7%). Намаление е регистрирано в групите: облекло и обувки (-1.4%) и разнообразни стоки и услуги (-0.1%).

През юли 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 1.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. е 7.8%.

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2023 г. е 2 668 лв. и нараства с 20.9% спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2023 г. е 2 379 лв. и се увеличава с 21.3% спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., като най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - от 18.9 на 17.7 кг, и на кисело мляко - от 7.4 на 6.8 килограма.

Подробна информация за Наблюдението на домакинските бюджети и резултатите от него са публикувани на сайта на НСИ в рубриката „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“ и Информационната система ИНФОСТАТ.

Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2023 г. се понижава с 6.4% спрямо същото тримесечие на 2022 г. в резултат на понижение на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 19.5%, докато при индекса на продукцията от животновъдството се наблюдава повишение с 14.8%.

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 4.8%, като в растениевъдството те се понижават с 15.8%, а в животновъдството се увеличават с 12.9%.

В растениевъдството през второто тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. най-висок спад отбелязват цените на техническите култури - 32.1%.

Тенденцията се запазва и спрямо 2022 г., като намалението на цените на техническите култури е с 24.0%.

В животновъдството през второто тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. цените на живите животни нарастват с 19.6%, а на продуктите от животновъдството с 9.3%.  Спрямо 2022 г. увеличението е съответно с 18.8 и 6.0%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие на 2023 г. е по-нисък с 6.1% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 5.1% спрямо 2022 година.

Най-голямо увеличение спрямо второто тримесечие на 2022 г. отбелязват цените на: посевния и посадъчен материал - 18.0%, фуражите - 9.2%, и ветеринарномедицинските продукти - 7.4%.

Спрямо предходната година най-голямо е увеличението при цените на: посевния и посадъчен материал - 11.6%, фуражите - 8.4%, и ветеринарномедицинските продукти - 6.8%.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2023 г. нарастват с 25.2 хил., или с 1.1%, спрямо края на март 2023 г., като достигат 2.33 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо първото тримесечие на 2023 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 29.1%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 3.8%, и „Операции с недвижими имоти“ - с 1.8%. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение, с 1.6%, е регистрирано в дейност „Образование“.

През второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата e 1 957 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2023 г. с 4.0%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Строителство“ - с 8.5%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 8.3%,  и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - със 7.5%.

През периода 3 юли - 6 август 2023 г. умрелите лица в България са 8 956 души и са с 1 154 по-малко спрямо същия период на 2022 година. Данните за умиранията в България за периода (27 - 31 седмица) и по седмици са налични на следните линкове:

Смъртност | Инфостат (infostat.nsi.bg)

Умирания в България по седмици | Национален статистически институт (nsi.bg)

Националният статистически институт публикува данни от изследването „Система на здравни сметки“ за 2021 година. Изследването се провежда в изпълнение на Регламент (ЕС) 2021/1901 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 1338/2008 по отношение на статистиката за разходите и финансирането на здравното обслужване.

Системата на здравни сметки осигурява статистическа информация за разходите за здраве по видове изпълнители на медицински услуги; по функции според целите на медицинските дейности (терапевтична грижа, рехабилитация, клинична лаборатория, санитарен транспорт и др.) и според финансовите източници. Целта е да се оценят всички разходи - както публичните, така и разходите на домакинствата, на нетърговските организации (фондации, сдружения), на частните здравноосигурителни фондове (застрахователи), на предприятията за дейности по трудова медицина.

Общо текущите разходи за здраве през 2021 г. са 11 893.5 млн. лв., като почти две трети от тях (64.7%) са разходи на Правителствени и задължителни контрибутивни схеми (министерства и ведомства, общини, НЗОК, НОИ). Продължава очерталата се тенденция на намаление на разходите на домакинствата, като през текущата година техният дял е 34.0% от общо текущите разходи за здраве (35.5% през 2020 г.). Почти без изменение е делът на разходите на схемите за доброволни плащания на здравни услуги (доброволно здравно осигуряване, НТООД, трудова медицина) – 1.3%.

При анализа на данните трябва да се има предвид, че в обхвата на изследването се включват всички институционални и аналитични статистически единици, които имат функции в съответствие с класификацията на функциите, независимо от това дали са единици на сектор „Здравеопазване” като икономически дейности в статистическата практика. В допълнение, при оценка на текущите разходи за здраве през 2020 и 2021 г. влияние оказва и пандемията от COVID-19 и всички мерки, предприети с оглед ограничаване на разпространението му.

Подробни данни  са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Здравеопазване - Система на здравни сметки.