Статистически данни

За 2022 г. 448 409 нефинансови предприятия в България са подали годишен отчет за дейността си в Националния статистически институт (НСИ), което е с 8.6% повече в сравнение с 2021 година. Заетите лица в тях, в еквивалент на пълна заетост, са 2 220 091, или с 4.3% повече спрямо предходната година. Стойността на продукцията по текущи цени е 277 910 млн. лв. и е отчетен положителен финансов резултат от 39 803 млн. лева (данните са предварителни).

Годишен отчет за дейността си през 2022 г. в НСИ са представили 46 090 предприятия от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“, или 10.3% от общия брой нефинансови предприятия. В този сектор има 107 756 заети лица, които са произвели продукция на стойност 13 832 млн. лв. по текущи цени. Отчетен е положителен финансов резултат от 3 513 млн. лева.

Промишлените предприятия, представили в НСИ годишен отчет за дейността си, са 35 737, или 8.0% от общия брой, като с най-голям дял е сектор „Преработваща промишленост“ - 84.5%. Стойността на продукцията в промишлените сектори по текущи цени е 119 854 млн. лв. и формира 43.1% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Заетите в промишлеността са 579 987, или 26.1% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Промишлените предприятия са приключили 2022 г. с положителен финансов резултат от 12 002 млн. лв., като с най-голям принос е сектор „Преработваща промишленост“, който формира 58.3% от този резултат.

Годишен отчет за дейността си са представили 23 748 строителни предприятия, или 5.3% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. Най-голям е делът на предприятията от строителния сектор, извършващи специализирани строителни дейности - 52.5%. Заетите в строителните предприятия са 144 137 и формират 6.5% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Стойността на продукцията в строителния сектор е 22 931 млн. лв. по текущи цени, или 8.2% от общия обем на продукцията. Строителният сектор завършва 2022 г. с положителен финансов резултат от 2 043 млн. лв. по текущи цени, като 39.9% от него са реализирани в „Строителство на сгради“.

В НСИ годишен отчет за дейността си през 2022 г. са представили 137 294 търговски предприятия, или 30.6% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. Най-голям е делът на предприятията в търговията на дребно - 68.2%. Заетите лица в търговията са 490 207, или 22.1% от общия брой заети в нефинансовите предприятия. В търговския сектор е произведена продукция на стойност 38 017 млн. лв. по текущи цени, което представлява 13.7% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Търговските предприятия реализират положителен финансов резултат от 10 068 млн. лв. по текущи цени, като търговията на едро формира 70.6% от този резултат.

Данните от подадените годишни отчети в НСИ показват, че най-много са предприятията в сектора на услугите - 205 540, или 45.8% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. В този сектор са заети 898 004 души, или 40.4% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. Стойността на продукцията в сектора е 83 276 млн. лв. по текущи цени и формира 30.0% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Услугите приключват 2022 г. с положителен финансов резултат от 12 177 млн. лв., като 23.6% са реализирани в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2022 г. възлизат на 29 251 млн. евро по текущи цени.

През 2022 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 12 822 млн. евро. Следва секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - 6 837 млн. евро.

Направените инвестиции в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ са с 3.1 процентни пункта повече в сравнение с предходната година, а в сектор „Строителство“ те намаляват с 0.4 процентни пункта.

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 27 471 млн. лв. по текущи цени.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрия (с изкл. на строителството) - 7 115 млн. лв., следван от сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 6 917 млн. лева.

Наблюдава се нарастване в структурата на разходите за ДМА в сектора на промишлеността, като относителният им дял се увеличава с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2021 г., и спад в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 0.5 процентни пункта.

През отчетната годината е регистрирана промяна и в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 0.5 пункта в сравнение с предходната година и достига 34.9%, също така намаляват машини, производствено оборудване и апаратура с 0.1 пункта, за закупуване на земя - с 1.4 пункта, и за транспортни средства - с 0.3 пункта, като формират съответно 28.0, 8.3 и 13.7% от общия обем инвестиции в ДМА. Същевременно вложените средства за други разходи нарастват с 2.3 пункта и достигат 15.1%.

През август 2023 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.0 пункт спрямо предходния месец. По-неблагоприятен бизнес климат се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, докато в строителството е регистрирано повишение.

Несигурната икономическа среда остава основният проблем за дейността на предприятията във всички сектори.

Общият индекс на цените на производител се увеличава с 0.5% през юли 2023 г. спрямо предходния месец. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост - с 0.8%. Намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 0.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 0.3% през юли спрямо юни 2023 година. Понижение е отчетено в добивната промишленост - с 4.0%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%, и в преработващата промишленост - с 0.1%.

Общият индекс на цените на производител намалява с 13.7% през юли 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Значителен спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 37.0%, и в преработващата промишленост - с 2.6%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 11.2%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 18.1% в сравнение с юли 2022 година. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 36.8%, в преработващата промишленост - с 1.7%, докато в добивната промишленост се наблюдава увеличение - с 3.7%.

През юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 33.3%, електрическа енергия - със 17.7%, и дизелово гориво - със 7.6%. Намалява производството на: твърди горива - с 24.2%, и автомобилен бензин - с 10.1%. Производството на природен газ остава без изменение.

Спрямо същия месец на предходната година намалява производството на: твърди горива - с 66.6%, природен газ - с 50.0%, електрическа енергия - с 26.5%, автомобилен бензин - с 14.6%, дизелово гориво - с 11.8%, и пропан-бутанови смеси - с 11.1%.

През юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нарастват доставките на дизелово гориво - с 9.1%. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 20.9%, твърди горива - с 16.1%, електрическа енергия - със 7.0%, природен газ - с 3.3%, и автомобилен бензин - с 2.2%.

Спрямо същия месец на 2022 г. нарастват доставките на: дизелово гориво - със 7.6%, и  пропан-бутанови смеси - с 3.0%. Намаляват доставките на: твърди горива - с 67.5%, автомобилен бензин - с 22.4%, природен газ - с 19.4%, и електрическа енергия - с 4.7%.

Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2023 г. са 820.5 хил., или с 12.1% повече от юли 2022 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират пътуванията с цел почивка и екскурзия - 44.8%, следвани от тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 38.6%, и със служебна цел - 16.6%.

Посещенията на чужди граждани в България са 1 836.0 хил., или с 19.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 50.3%, следвани от посещенията с други цели - 43.9%, и със служебна цел - 5.8%.

Транзитните преминавания през страната са 35.9% (658.3 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

Превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт през второто тримесечие на 2023 г. нарастват с 10.6%, докато извършената работа намалява с 12.4% в сравнение със съответното тримесечие на 2022 година. Данните са предварителни. 

С 1.5% се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа също бележи ръст от 6.4%.
 
Товарен сухопътен транспорт
Превозените товари от сухопътния транспорт са с 10.4% повече спрямо същото тримесечие на 2022 г., докато при извършената работа се наблюдава намаление с 12.1%.

Товарен воден транспорт
Речният и морският транспорт са превозили с 15.4% повече товари спрямо съответното тримесечие на миналата година, но при извършената работа, измерена в тонкилометри, се отчита спад с 24.6%.

Пътнически сухопътен транспорт
Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 1.6% по-малко спрямо същия период на предходната година, а извършената работа се увеличава с 6.0%. 

Пътнически воден транспорт
При пътническия воден транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа, съответно с 9.0 хил. пътници и с 94.0 хил. пътниккилометра.

Градски електротранспорт
Предприятията от градския електротранспорт са превозили с 6.0% повече пътници спрямо периода април - юни 2022 година. Извършената работа също нараства с 8.7%. 

През второто тримесечие на 2023 г. 1 172.4 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 79.2%, са пътували само в страната, 16.7% - само в чужбина, а 4.1% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 8.9%.

Индексът на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“ намалява с 3.9% през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение с предходното тримесечие. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ се наблюдава увеличение на оборота с 3.1%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

През второто тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 0.6% над равнището на същото тримесечие на 2022 година. При оборота в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е отчетен ръст с 16.2%. Данните са предварителни и календарно изгладени.

През второто тримесечие на 2023 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 6 646 млн. лв., което е с 23.5% повече в сравнение с предходното тримесечие. Данните са предварителни.

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Инвестиции“.