Статистически данни

В Националния статистически институт по предварителни данни годишен отчет за дейността си за 2022 г. са представили 44 лицензирани застрахователя, 10 пенсионноосигурителни дружества, 31 управлявани от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване, както и 19 фонда за извършване на плащания, 252 специализирани инвестиционни предприятия и 10 137 сдружения и фондации.

Застрахователи

В Националния статистически институт (НСИ) годишен отчет за дейността си за 2022 г. са представили 44 лицензирани застрахователя с балансова стойност на активите към 31.12.2022 г. от 8 881 млн. лв. и реализиран оборот^[1] от 3 711 млн. лева.

Застрахователите отчитат положителен финансов резултат от дейността си през 2022 г. в размер на 234 млн. лева. В животозастраховането е реализирана печалба от 69 млн. лв., а в „Общо застраховане“ - 165 млн. лева.

Пенсионноосигурителни дружества и пенсионни фондове

През 2022 г. дейност са развивали 10 пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към края на годината от 543 млн. лева.

Приходите от дейността на тези дружества достигат 296 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 69 млн. лева.

В НСИ отчет за дейността си за 2022 г. са представили 31 лицензирани фонда за допълнително пенсионно осигуряване, както и 19 фонда за извършване на плащания. Балансовата стойност на активите на пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване към 31.12.2022 г. е 19 291 млн. лв., а инвестициите достигат 17 321 млн. лева. Балансовата стойност на активите на фондовете за извършване на плащания към 31.12.2022 г. е 69 млн. лв., а инвестициите са в размер на 28 млн. лева.

Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване към 31.12.2022 г. е 4 920 995, а брутните постъпления от осигурителни вноски - 2 233 млн. лева.

Специализирани инвестиционни предприятия

Годишен отчет за дейността си за 2022 г. в НСИ са представили 252 специализирани инвестиционни предприятия с обща балансова стойност на активите към края на годината от 12 723 млн. лева. Получените чужди активи (финансови инструменти и парични средства на клиенти) са в размер на 7 785 млн. лева.

Финансовите приходи на специализираните инвестиционни предприятия през 2022 г. възлизат на 1 894 млн. лв., а финансовият резултат за годината е печалба от 56 млн. лева.

Сдружения и фондации

По предварителни данни сдруженията и фондациите, представили годишен отчет за дейността си за 2022 г. в НСИ, са 10 137. Балансовата стойност на активите им към 31.12.2022 г. е в размер на 1 466 млн. лева.

Членовете на сдруженията и фондациите към 31.12.2022 г. са 2 094 527, като от тях юридическите лица са 179 127, а физическите - 1 915 400. В тях работят 54 605 доброволни сътрудници, които са отработили 1 188 745 часа.

За 2022 г. 448 409 нефинансови предприятия в България са подали годишен отчет за дейността си в Националния статистически институт (НСИ), което е с 8.6% повече в сравнение с 2021 година. Заетите лица в тях, в еквивалент на пълна заетост, са 2 220 091, или с 4.3% повече спрямо предходната година. Стойността на продукцията по текущи цени е 277 910 млн. лв. и е отчетен положителен финансов резултат от 39 803 млн. лева (данните са предварителни).

Годишен отчет за дейността си през 2022 г. в НСИ са представили 46 090 предприятия от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“, или 10.3% от общия брой нефинансови предприятия. В този сектор има 107 756 заети лица, които са произвели продукция на стойност 13 832 млн. лв. по текущи цени. Отчетен е положителен финансов резултат от 3 513 млн. лева.

Промишлените предприятия, представили в НСИ годишен отчет за дейността си, са 35 737, или 8.0% от общия брой, като с най-голям дял е сектор „Преработваща промишленост“ - 84.5%. Стойността на продукцията в промишлените сектори по текущи цени е 119 854 млн. лв. и формира 43.1% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Заетите в промишлеността са 579 987, или 26.1% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Промишлените предприятия са приключили 2022 г. с положителен финансов резултат от 12 002 млн. лв., като с най-голям принос е сектор „Преработваща промишленост“, който формира 58.3% от този резултат.

Годишен отчет за дейността си са представили 23 748 строителни предприятия, или 5.3% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. Най-голям е делът на предприятията от строителния сектор, извършващи специализирани строителни дейности - 52.5%. Заетите в строителните предприятия са 144 137 и формират 6.5% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Стойността на продукцията в строителния сектор е 22 931 млн. лв. по текущи цени, или 8.2% от общия обем на продукцията. Строителният сектор завършва 2022 г. с положителен финансов резултат от 2 043 млн. лв. по текущи цени, като 39.9% от него са реализирани в „Строителство на сгради“.

В НСИ годишен отчет за дейността си през 2022 г. са представили 137 294 търговски предприятия, или 30.6% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. Най-голям е делът на предприятията в търговията на дребно - 68.2%. Заетите лица в търговията са 490 207, или 22.1% от общия брой заети в нефинансовите предприятия. В търговския сектор е произведена продукция на стойност 38 017 млн. лв. по текущи цени, което представлява 13.7% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Търговските предприятия реализират положителен финансов резултат от 10 068 млн. лв. по текущи цени, като търговията на едро формира 70.6% от този резултат.

Данните от подадените годишни отчети в НСИ показват, че най-много са предприятията в сектора на услугите - 205 540, или 45.8% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. В този сектор са заети 898 004 души, или 40.4% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. Стойността на продукцията в сектора е 83 276 млн. лв. по текущи цени и формира 30.0% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Услугите приключват 2022 г. с положителен финансов резултат от 12 177 млн. лв., като 23.6% са реализирани в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2022 г. възлизат на 29 251 млн. евро по текущи цени.

През 2022 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 12 822 млн. евро. Следва секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - 6 837 млн. евро.

Направените инвестиции в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ са с 3.1 процентни пункта повече в сравнение с предходната година, а в сектор „Строителство“ те намаляват с 0.4 процентни пункта.

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 27 471 млн. лв. по текущи цени.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрия (с изкл. на строителството) - 7 115 млн. лв., следван от сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 6 917 млн. лева.

Наблюдава се нарастване в структурата на разходите за ДМА в сектора на промишлеността, като относителният им дял се увеличава с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2021 г., и спад в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 0.5 процентни пункта.

През отчетната годината е регистрирана промяна и в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 0.5 пункта в сравнение с предходната година и достига 34.9%, също така намаляват машини, производствено оборудване и апаратура с 0.1 пункта, за закупуване на земя - с 1.4 пункта, и за транспортни средства - с 0.3 пункта, като формират съответно 28.0, 8.3 и 13.7% от общия обем инвестиции в ДМА. Същевременно вложените средства за други разходи нарастват с 2.3 пункта и достигат 15.1%.

През август 2023 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.0 пункт спрямо предходния месец. По-неблагоприятен бизнес климат се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, докато в строителството е регистрирано повишение.

Несигурната икономическа среда остава основният проблем за дейността на предприятията във всички сектори.

Общият индекс на цените на производител се увеличава с 0.5% през юли 2023 г. спрямо предходния месец. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост - с 0.8%. Намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 0.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 0.3% през юли спрямо юни 2023 година. Понижение е отчетено в добивната промишленост - с 4.0%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%, и в преработващата промишленост - с 0.1%.

Общият индекс на цените на производител намалява с 13.7% през юли 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Значителен спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 37.0%, и в преработващата промишленост - с 2.6%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 11.2%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 18.1% в сравнение с юли 2022 година. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 36.8%, в преработващата промишленост - с 1.7%, докато в добивната промишленост се наблюдава увеличение - с 3.7%.

През юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 33.3%, електрическа енергия - със 17.7%, и дизелово гориво - със 7.6%. Намалява производството на: твърди горива - с 24.2%, и автомобилен бензин - с 10.1%. Производството на природен газ остава без изменение.

Спрямо същия месец на предходната година намалява производството на: твърди горива - с 66.6%, природен газ - с 50.0%, електрическа енергия - с 26.5%, автомобилен бензин - с 14.6%, дизелово гориво - с 11.8%, и пропан-бутанови смеси - с 11.1%.

През юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нарастват доставките на дизелово гориво - с 9.1%. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 20.9%, твърди горива - с 16.1%, електрическа енергия - със 7.0%, природен газ - с 3.3%, и автомобилен бензин - с 2.2%.

Спрямо същия месец на 2022 г. нарастват доставките на: дизелово гориво - със 7.6%, и  пропан-бутанови смеси - с 3.0%. Намаляват доставките на: твърди горива - с 67.5%, автомобилен бензин - с 22.4%, природен газ - с 19.4%, и електрическа енергия - с 4.7%.

Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2023 г. са 820.5 хил., или с 12.1% повече от юли 2022 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират пътуванията с цел почивка и екскурзия - 44.8%, следвани от тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 38.6%, и със служебна цел - 16.6%.

Посещенията на чужди граждани в България са 1 836.0 хил., или с 19.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия - 50.3%, следвани от посещенията с други цели - 43.9%, и със служебна цел - 5.8%.

Транзитните преминавания през страната са 35.9% (658.3 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

Превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт през второто тримесечие на 2023 г. нарастват с 10.6%, докато извършената работа намалява с 12.4% в сравнение със съответното тримесечие на 2022 година. Данните са предварителни. 

С 1.5% се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа също бележи ръст от 6.4%.
 
Товарен сухопътен транспорт
Превозените товари от сухопътния транспорт са с 10.4% повече спрямо същото тримесечие на 2022 г., докато при извършената работа се наблюдава намаление с 12.1%.

Товарен воден транспорт
Речният и морският транспорт са превозили с 15.4% повече товари спрямо съответното тримесечие на миналата година, но при извършената работа, измерена в тонкилометри, се отчита спад с 24.6%.

Пътнически сухопътен транспорт
Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 1.6% по-малко спрямо същия период на предходната година, а извършената работа се увеличава с 6.0%. 

Пътнически воден транспорт
При пътническия воден транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа, съответно с 9.0 хил. пътници и с 94.0 хил. пътниккилометра.

Градски електротранспорт
Предприятията от градския електротранспорт са превозили с 6.0% повече пътници спрямо периода април - юни 2022 година. Извършената работа също нараства с 8.7%. 

През второто тримесечие на 2023 г. 1 172.4 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 79.2%, са пътували само в страната, 16.7% - само в чужбина, а 4.1% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 8.9%.

Индексът на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“ намалява с 3.9% през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение с предходното тримесечие. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ се наблюдава увеличение на оборота с 3.1%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

През второто тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 0.6% над равнището на същото тримесечие на 2022 година. При оборота в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е отчетен ръст с 16.2%. Данните са предварителни и календарно изгладени.