Статистически данни

Изнесените стоки са на стойност 92 917.8 млн. лв., или с 35.8% повече спрямо 2021 година. Внесените стоки са за 107 912.8 млн. лв., което е с 40.6% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям ръст при износа на стоки в сравнение с 2021 г. е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (159.1%). Спад не се наблюдава в нито един сектор. Най-голям ръст при вноса на стоки е регистриран в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (222.1%), като отново спад не се наблюдава в нито един от секторите. Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През юли 2023 г. в страната са функционирали 3 697 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 149.5 хил. стаи и 339.3 хил. легла в тях. В сравнение с юли 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 2.3%, а броят на леглата в тях - с 3.5%.

Общият брой на нощувките е 5 819.6 хил., или с 8.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 9.0% и достига 1 441.3 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 454.5 млн. лв., или със 17.6% повече спрямо година по-рано.

През юли 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ запазва нивото от предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Оборотът отбелязва спад във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 4.6%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.9%, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.3%.

Оборотът в търговията на дребно нараства с 1.6% спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Нарастване на оборота се наблюдава в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 8.7%), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано понижение - съответно с 1.9% и с 0.6%.

През юли 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ е без изменение спрямо предходния месец. Намаление с 0.1% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а продукцията от сградното строителство е без промяна. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват намаление от 1.8% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение с 3.8%, а при сградното строителство - с 0.2%.

Индексът на промишленото производство се понижава с 1.3% през юли 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.4%, в добивнатa промишленост - с 8.1%, а увеличение в преработващата промишленост - с 0.9%.

През юли 2023 г. е регистриран спад с 11.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 42.6%, в добивната промишленост - с 23.5%, и при преработващата промишленост - с 3.1%.

През периода 7 август - 3 септември 2023 г. умрелите лица в България са 6 762 души и са с 1 211 по-малко спрямо същия период на 2022 година. Данните за умиранията в България за периода (32 - 35 седмица) и по седмици са налични на следните линкове:

Смъртност | Инфостат (infostat.nsi.bg)

Умирания в България по седмици | Национален статистически институт (nsi.bg)

През второто тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.9%, а брутната добавена стойност (БДС) с 2.2% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. (данните са предварителни и сезонно изгладени).

Растежът на БДС се определя от увеличението при следните икономически дейности:

Строителство - 5.8%, Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - 4.6%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 4,4%, Селско, горско и рибно стопанство - 4.2%, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - 3.1%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - 1.9%, Финансови и застрахователни дейности - 1.8%, Култура, спорт и развлечения; други дейности - 1.0%, и Операции с недвижими имоти - 0.9%.

Спад с 1.0% на годишна база е регистриран в Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване.

По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с увеличение от 4.0% и бруто образуване на основен капитал - със 7.3%. През второто тримесечие на 2023 г. износът на стоки и услуги бележи спад с 0.9%, а вносът на стоки и услуги - с 6.9% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни.

През второто тримесечие на 2023 г. БВП на един зает се увеличава реално с 1.7%  в сравнение с второ тримесечие на 2022 година, по предварителни данни.

През второто тримесечие на 2023 г. най-голямо увеличение на цените в областта на услугите спрямо предходното тримесечие е отчетено при въздушния транспорт и дейности по почистване, съответно с 8.4 и 6.0%. Понижение на цените е регистрирано при куриерските услуги - с 1.7%. 

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Краткосрочна бизнес статистика“.

Публикувани са месечните данни за приходи, разходи и дефицит/излишък на подсектор „Централно държавно управление“ и подсектор „Социалноосигурителни фондове“ за месец юли 2023 г. на основание член 3(2) от Директива 2011/85 на ЕС. Данните на подсектор „Централно държавно управление“ се формират на база месечните касови отчети на бюджетните единици, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в подсектора, а данните на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ се формират на база месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ рубрика „Държавна финансова статистика“.