Статистически данни
- Бизнес статистика
- Демографска и социална статистика
- Доходи, разходи и потребление на домакинствата
- Жилищен фонд
- Здравеопазване
- Култура
- Население - демография, миграция и прогнози
- Образование и учене през целия живот
- Пазар на труда
- Правосъдие и престъпност
- Преброяване на населението и жилищния фонд
- Социална защита
- Социално включване и условия на живот
- Ключови показатели
- Макроикономическа статистика
- Брутен вътрешен продукт (БВП)
- Брутен национален доход (БНД)
- Държавна финансова статистика
- Европейска система от национални и регионални сметки 2010
- Заетост и отработени човекочасове - национално ниво
- Заетост и отработени човекочасове - регионално ниво
- Инфлация и индекси на потребителските цени
- Национални сметки - доклади за качество по програма за предоставяне на данни за Евростат
- Паритети на покупателната способност (ППС) - Програма за европейски и международни сравнения
- Пенсионни права в социалното осигуряване
- Секторни нефинансови сметки по институционални сектори
- Статистика на цените на жилища
- Таблици "Ресурс-използване"
- Финансови национални сметки
- Околна среда и енергетика
- Регионална статистика и показатели за мониторинг
- Селско и горско стопанство
- Данъчна статистика
Прессъобщения
Индекси на цените на жилища през второ тримесечие на 2023 година
Цените на жилищата в страната са се увеличили с 4.3% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие. Най-голямо увеличение е регистрирано в град Варна (+7.9%), следван от градовете Пловдив (+6.8%) и София (+4.9%). Намаление е регистрирано в град Стара Загора (-2.2%) и град Бургас (-1.1%).
През второто тримесечие на 2023 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 10.7% в сравнение с второто тримесечие на 2022 година.
Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Статистика на цените на жилища“.
Индекс на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие на 2023 година
През второто тримесечие на 2023 г. спрямо второто тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 13.8% (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 19.3%, в услугите - с 13.7%, и в строителството - с 16.1%.
Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 24.0%, „Преработваща промишленост“ - с 20.1%, и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 18.3%.
Европейска система за интегрирана статистика на социалната защита, 2021 г.
През 2021 г. България е отделила 25 415.8 млн. лв. за социални обезщетения. За финансиране на социалната защита в страната са изразходвани 13 896.9 млн. лв. от държавния бюджет, а приходите от осигурителни вноски са в размер на 15 117.8 млн. лева.
През 2021 г. изплатените обезщетения за социална защита, разпределени по функции, са:
- „Болест/Здравна грижа“ - 7 420.7 млн. лева;
- „Инвалидност“ - 2 186.5 млн. лева;
- „Навършена възраст/Старост“ - 11 289.1 млн. лева;
- „Наследници“ - 1 253.1 млн. лева;
- „Семейство/Деца“ - 2 161.3 млн. лева;
- „Безработица“ - 701.2 млн. лева;
- „Жилищни нужди“ - 0.62 млн. лева;
- „Социално изключване, некласифицирано другаде“ - 403.3 млн. лева.
Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита през 2021 г. заемат разходите по функция „Навършена възраст/Старост“ (44.4%) с основен компонент „разходи за пенсии“, следвани от разходите по функция „Болест/Здравна грижа“ (29.2%) и „Инвалидност“ (8.6%).
Повече информация и данни за приходите и разходите за социална защита могат да бъдат намерени на сайта на Националния статистически институт, раздел „Социална защита“, както и в Информационна система ИНФОСТАТ.
Инфлация и индекси на потребителските цени за август 2023 година
През август 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.4% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.7%.
През август 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: транспорт (+4.6%), здравеопазване (+0.6%), ресторанти и хотели (+0.6%) и разнообразни стоки и услуги (+0.4%). Намаление е регистрирано в групите: облекло и обувки (-2.3%), съобщения (-0.6%) и жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.3%).
През август 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.5%.
Основни резултати от изследването на образованието и обучението на възрастни през 2022 година (предварителни данни)
Изследването на образованието и обучението на възрастни (Adult Education Survey) се провежда във всички държави - членки на ЕС, по единна методология и чрез общ хармонизиран въпросник в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2019 година.
Според резултатите от изследването 637.9 хил. лица (18.9%) на възраст 25 - 64 години са участвали в поне едно неформално обучение през последните 12 месеца. В сравнение с предходната вълна на изследването те намаляват с 3.6 процентни пункта. Докато почти всяко трето лице (31.1%) с висше образование е участвало в поне едно неформално обучение, то този дял е 4.7% при тези с основно или по-ниско образование.
Във формално образование през последните 12 месеца са записани 81 хил. лица, или 2.4%. Най-висок е делът на записаните за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ - 35.3 хил. лица, или 43.5% от всички записани във формалното образование или обучение.
Във форма на самостоятелно обучение са участвали 1 481.6 хил., или 43.8% от населението на възраст 25 - 64 години. Жените са по-активни от мъжете - съответно 46.9 и 40.8%.
През последните 12 месеца 218.3 хил. лица (6.5%) на възраст 25 - 64 години са потърсили информация относно възможностите за образование и обучение. От тях 183.4 хил. лица (84.0%) са открили възможности за включване в образователна или обучителна дейност.
Основните причини (пречки) пред включване на населението в образование или обучение са: липса на свободно време (36.1%), твърде висока цена на образователната/обучителната програма (22.5%) и семейни причини (10.4%).
Поне един чужд език ползват 47.9% от населението в активна трудова възраст (25 - 64 години). С най-голям дял са ползващите английски език - 30.4%, следвани от ползващите руски (14.8%), немски (4.8%) и френски език (1.9%).
Малко над една трета от населението (36.5%) чете вестници всеки ден, включително и електронни издания. От хората с основно или по-ниско образование 9.0% четат вестници, а сред тези със средно и висше образование - съответно 37.8 и 47.9%.
Търговия със стоки на България с трети страни през периода януари - юли 2023 година (предварителни данни)
Износът на стоки от България за трети страни намалява с 4.6% в сравнение с периода януари - юли 2022 г. и е в размер на 17 592.7 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 20.0% и е на стойност 22 011.8 млн. лева.
Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - юли 2022 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (29.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (21.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (38.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Храни и живи животни“ (18.1%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (16.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (39.8%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 50 746.8 млн. лв. през периода януари - юли 2023 г., което е с 5.5% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 56 020.4 млн. лв. и намалява с 8.9%.
Търговия със стоки на България с ЕС през периода януари - юни 2023 година (предварителни данни)
През периода януари - юни износът на стоки от България за ЕС намалява с 5.4% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 28 367.0 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 1.0% и достига 29 281.2 млн. лева. През юни 2023 г. износът за ЕС намалява с 13.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 729.6 млн. лв., а вносът намалява с 13.0% и е на стойност 4 834.4 млн. лева.
Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (16.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (71.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (20.7%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (65.5%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
Търговия със стоки на България през 2022 година - окончателни данни
Изнесените стоки са на стойност 92 917.8 млн. лв., или с 35.8% повече спрямо 2021 година. Внесените стоки са за 107 912.8 млн. лв., което е с 40.6% повече в сравнение с предходната година.
Най-голям ръст при износа на стоки в сравнение с 2021 г. е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (159.1%). Спад не се наблюдава в нито един сектор. Най-голям ръст при вноса на стоки е регистриран в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (222.1%), като отново спад не се наблюдава в нито един от секторите. Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
Дейност на местата за настаняване през юли 2023 година
През юли 2023 г. в страната са функционирали 3 697 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 149.5 хил. стаи и 339.3 хил. легла в тях. В сравнение с юли 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 2.3%, а броят на леглата в тях - с 3.5%.
Общият брой на нощувките е 5 819.6 хил., или с 8.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 9.0% и достига 1 441.3 хиляди.
Приходите от нощувки достигат 454.5 млн. лв., или със 17.6% повече спрямо година по-рано.
Индекси на оборота в раздел „Tърговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ през юли 2023 година
През юли 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ запазва нивото от предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Оборотът отбелязва спад във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 4.6%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.9%, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.3%.
Оборотът в търговията на дребно нараства с 1.6% спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни.
Нарастване на оборота се наблюдава в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 8.7%), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано понижение - съответно с 1.9% и с 0.6%.