Система на здравни сметки (SHA 2011)

Национален статистически институт

„Статистика на здравеопазването и правосъдието“

Евелин Йорданова

началник на отдел

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

[email protected]

+359 2 9857 459

Системата на здравни сметки (СЗС) се разработва като статистическа система с повтарящи се, текущи изчисления и производство на статистическа информация при приложение на хармонизирана методология и стандартни класификации. СЗС е международно приета статистическа система за описание, класифициране и анализ на разходите за здраве и източниците на финансиране. Приложението на тази статистическа система има за цел да се оценят всички разходи за здравеопазване – както публичните, така и разходите на домакинствата, на нетърговските организации - фондации, сдружения, на частните здравноосигурителни фондове, на предприятията за дейности по трудова медицина.

Основните цели на Системата на здравни сметки са:

• Да се осигури международно съпоставима информация в система от стандартни матрици;
• Да се дефинират хармонизирани граници на здравния сектор и приложат хармонизирани дефиниции;
• Да се разграничат основните функции на здравния сектор от функциите, свързани със здравеопазването;
• Да се осъществи анализирането на системата на здравеопазване от икономическа гледна точка в съответствие с методологическите принципи на макроикономическите /националните/ сметки и класификационните разрези на Международната класификация на здравните сметки.

СЗС осигурява статистическа информация на национално ниво за разходите за здраве по видове изпълнители на медицински услуги; по функции според целите на медицинските дейности (терапевтична грижа, рехабилитация, клинична лаборатория, санитарен транспорт и др.) и според финансовите източници.

При разработването на данните за периода 2010 - 2013 г. са приложени дефинициите и класификациите на Система на здравни сметки, версия 1.0. В допълнение, данните за 2011 и 2012 г. са разработени и съгласно новата методология, като са взети предвид ревизиите, направени във връзка с приложението на „Европейската система от сметки, 2010“ (ЕСС 2010). 

При разработването на данните за периода 2013 - 2020 г. са приложени дефинициите и класификациите на Системата на здравните сметки, версия 2011.

При разработване на данните за 2018 г. е извършена ревизия за периода 2013 – 2017 г. поради включването на нов източник на данни и извършената допълнителна методологическа работа по отношение оценката на разходите на домакинствата с цел повишаване качеството и съпоставимостта на данните.

При разработването на данните за 2019 г. е извършена ревизия на данните за 2017 г., предоставяни от НЗОК. В съответствие с изискванията на Регламент 2015/359 на Комисията и  методологически указания на Евростат разходите в ревизираните таблици се предоставени на начислена, а не на касова основа, т.е. в годината, когато дейностите са извършени, а не когато те са заплатени.

С влизането в сила на Закона за личната помощ от 2020 г. са включени разходите за предоставяне на лична помощ за хора с увреждания. Включени са и разходите за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени съобразно индивидуалните потребности от ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, регламентирани в Закона за хората с увреждания.

При разработването на данните за 2020 г. са включени и средствата  от ЕС, използвани за преодоляване на последиците от разпространението на Covid-19.

Системата на здравни сметки се изгражда при използването на Международната класификация на здравните сметки (International Classification for Health Accounts) чрез приложението на три специфични класификации:

• Класификация на функциите (ICHA-HC);
• Класификация на изпълнителите на персонални и колективни медицински услуги (ICHA-HP);
• Класификация на финансовите източници (ICHA-HF ) (Система за здравни сметки, версия 1.0);
• Класификация на финансиращите схеми (ICHA-HF) (Система на здравни сметки, версия 2011);

Методологията и класификациите са разработени от Евростат, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната здравна организация.

В обхвата на изследването се включват всички институционални и аналитични статистически единици, които имат функции в съответствие с класификацията на функциите (ICHA-HC), независимо от това дали в статистическата практика са единици на сектор „Здравеопазване” като икономически дейности.

Данните се разработват само на национално ниво.

Граници на системата на здравеопазване – методологически подход и обхват

Определянето на границите на здравния сектор се предпоставя от целите на СЗС като статистическа система за представяне разходите на обществото като цяло за здраве, а не само на системата на здравеопазване. Три са основните критерии за определяне съпоставими граници на сектора:

• дефиниране на крайното използване на здравните услуги според класификацията на функциите на СЗС;
• определяне границите между здравни и социални грижи и
• класифициране на разходите за здравеопазване по функции и изпълнители.

Разработването на СЗС методологически започва с дефинирането на стоките и услугите, чието крайно потребление формира сектора „Здравеопазване”. Общите разходи за здравеопазване по СЗС измерват крайното използване на тези стоки и услуги плюс капиталовите разходи в институциите, изпълнители на здравни услуги – тези, в които здравеопазването е преобладаваща функция. Разликата със системата на национални сметки е, че при здравните сметки се включват институционалните и аналитични статистически единици, които имат функции в съответствие с класификацията на функциите, независимо от това дали в статистическата практика са единици на сектор „Здравеопазване” като икономически дейности. Всички първични и вторични производители на здравни услуги трябва да бъдат включени, независимо от това дали те са класифицирани в националните статистики като статистически единици от отрасъл Здравеопазване.

Системата на здравни сметки се разработва в три подсистеми. Подсистемите са разработени така, че агрираните таблици се получават чрез детайлното разпределение на разходите по функции, по изпълнители и на функциите по изпълнители в отделни таблици.

Общите разходи са сума от текущите разходи и капиталовите разходи.

Общите разходи за здравеопазване включват разходите на публичния и частния сектор.

Разходите на публичния сектор включват сектор Държавно управление, включително публичните социално-осигурителни фондове:

• разходи на републиканския бюджет;
• на централното правителство - министерства и ведомства;
• на местно правителство - общините;
• на социално осигурителните фондове – Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) и Национален осигурителен институт (НОИ).

Съгласно методологическите изисквания на Системата на здравните сметки, версия 1.0 разходите на частния сектор включват:

• Индивидуални потребителски разходи на домакинствата за регламентирани плащания на медицински и стоматологични и зъботехнически услуги, консумативи и други терапевтични стоки. Включват се и плащанията в системата на търговия на дребно в аптеки, санитарни и оптични магазини.
• Изплатени претенции от застрахователите по смисъла на чл. 83, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (доброволно здравно осигуряване);
• Разходи на нетърговските организации, обслужващи домакинствата - поради това, че не могат да бъдат детайлно разпределени по функция и изпълнители, тези разходи са отнасят към некласифицирани дейности.
• Разходи на предприятия и организации за дейностите по трудова медицина за наетите лица.

Съгласно методологическите изисквания на Системата на здравните сметки, версия 2011 разходите за доброволно здравно осигуряване, НТООД и разходите на предприятия и организации за дейностите по трудова медицина са отделени от частния сектор в отделна Схема за доброволни плащания на здравни услуги. 

Класификация на изпълнителите на здравни услуги (ICHA-HP)

Класификацията на изпълнителите на здравни услуги има за цел рекласифициране на националните институции от здравния сектор в международно съпоставими и приложими категории изпълнители на здравни услуги. Класификацията на изпълнителите на здравни услуги включва единици, в които производството на здравни услуги е основен предмет на дейност и тези, в които производството на здравни услуги е вторична дейност. Като изпълнители на здравни услуги в СЗС се класифицират и домакинствата, в случаите на грижи за болен член на семейството и на сестрински тип грижи.

Класификацията по функции (ICHA-HC) по същество съдържа два класификационни признака:

1. Основна цел/вид на медицинската помощ или дейността:

• лечебна помощ;
• рехабилитация;
• спомагателни медицински дейности;
• медицински продукти за пациенти от извънболничната помощ;
• профилактика и обществено здравеопазване;
• административни разходи за здравна администрация и администрация на здравното осигуряване.

2. Начина/модела на оказване на медицинската помощ:

• болнична;
• извънболнична помощ;
• дневна грижа;
• домашно лечение и други.

Чрез тази класификация се анализират разходите за персонални и колективни здравни услуги. Здравеопазването съчетава /включва/ персонални здравни услуги, осигурявани пряко на отделният човек и колективни здравни услуги, които се отнасят до изпълнението на задачи на общественото здравеопазване, като превенция, профилактика, здравна администрация и администрация на здравното осигуряване.

Регламент (ЕС) 2015/359 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета регламентира събирането на данни за „разходите за крайно потребление“, което е дефинирано като „разходи за крайно потребление на местни единици на стоки и услуги в областта на здравното обслужване“.

Статистическите единици в СЗС са местните единици, доставчици на здравни стоки и услуги за резидентни единици. Включват се и плащанията на институционални единици, които се наричат „финансови агенти“. Финансовите агенти са институционални единици, които управляват една или повече финансиращи схеми. Финансовите агенти са ключови статистически единици при изготвянето на здравните сметки. Докато финансиращите схеми са ключови единици за анализ на начина на финансиране на потреблението на здравни стоки и услуги, данните относно съответните плащания се събират или от финансовите агенти, които управляват различните схеми за финансиране, или от изпълнителите.

Съгласно Методологията за прилагане Системата на здравните сметки SHA 2011 „ключовите концепции за описание на структурата на системата за финансиране на здравеопазването се основават на измерване на: (а) разходите за здравеопазване на финансиращите схеми, при които стоките и услугите се купуват директно от доставчиците на здравни услуги от една страна, и б) видовете приходи на финансиращите схеми от друга страна.

Регламент 2015/359 на Комисията ограничава обхвата си до събиране на данни за разходите за здравеопазване на финансиращите схеми. 

Включват се всички институционални и аналитични статистически единици, които имат функции в съответствие с класификацията на функциите (ICHA-HC), независимо от това дали в статистическата практика са единици на сектор „Здравеопазване” като икономически дейности.

СЗС се фокусира върху потреблението на здравни стоки и услуги от резидентното население, независимо къде се случва това. Това предполага включване на вноса (от нерезидентни доставчици) и изключване на износа (стоки и услуги за здравеопазване, предоставяни на нерезиденти).

За територията на Република България.

2010 - 2013 (данни по Системата на здравните сметки, версия 1.0)
2011 - 2020 (данни по Системата на здравните сметки, версия 2011)

Не се прилага.

Млн. лв.

Година

Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 1338/2008 относно статистиката на Общността за общественото здраве и здравето и безопасността на работното място.

Регламент (ЕС) 2015/359 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на статистиката за разходите и финансирането на здравното обслужване.

В съответствие с основните принципи и стратегия за международно сътрудничество в областта на статистиката на здравеопазването, през декември 2006 година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната здравна организация и Евростат започнаха съвместно събиране на информация по системата на здравни сметки, чрез стандартизиран въпросник.

От отчетната 2014 г. данните се предоставят на трите институции в изпълнение на Регламент (ЕС) 2015/359.

• Закон за статистиката;
• Регламент 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите е едно демократично общество.

Индивидуални данни не се публикуват, спазвайки чл.25 от Закона за статистиката. Разпространението на индивидуалните данни се извършва само съгласно чл. 26 от Закона за статистиката.

Датата за публикуване на статистическата информация е посочена в Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ. Статистическата информация по системата на здравни сметки се публикува годишно: 22 месеца след изтичането на съответния отчетен период или след приключване на процедурата по валидиране на данните от международен експертен екип от Евростат, ОИСР и СЗО.

Календарът е наличен на интернет сайта на НСИ: https://www.nsi.bg/bg/node/488

Данни за системата за здравни сметки се публикуват на интернет сайта на НСИ в рубрика Здравеопазване в съответствие със Закона за статистиката (Глава 5) и Кодекса на европейската статистическа практика, зачитайки професионалната независимост и с цел обективност, прозрачност, при което всички потребители са равнопоставени.

Годишно

Не се прилага.

Не се прилага.

Подробни данни за системата за здравни сметки са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Здравеопазване - Система на здравни сметки: https://www.nsi.bg/bg/node/3302

Онлайн база данни на Евростат.

Не се прилага.

Информационна услуга по заявка, съгласно Правилника за разпространение на статистически продукти и услуги на НСИ.

• Система на здравни сметки - Организация за икономическо сътрудничество и развитие, 2000 - версия 1.0;
• Методологически указания на Евростат за разработване на съвместния въпросник;
• Система на здравни сметки (2011) - ОИСР, Евростат, СЗО - версия 2011.

Доклад за качество.

Националният статистически институт, отговарящ за събирането на данни по Системата на здравни сметки, работи, за да гарантира, че статистическите практики, използвани за съставяне на националните здравни сметки съответстват на методологическите изисквания и че се спазват добрите практики в тази област, съгласно хармонизираната методология.

Внедрена е Интегрирана система за управление на качеството и сигурността на информацията, в съответствие с изискванията на БДС EN ISO 9001:2015 и БДС EN ISO 27001:2017. Сертификатът отговаря в пълна степен на всички международни изисквания и гарантира качеството на процесите и информационната сигурност на цялата статистическа и информационна инфраструктура на НСИ както на национално, така и на регионално ниво.

Качеството на данните зависи от начина, по който е организирано предоставянето на здравни грижи и каква информация се предоставя и събира от съответните институции.

Националният статистически институт непрекъснато работи за поддържането и подобряването на качеството и съпоставимостта на данните по Системата на здравни сметки. 

В съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 1338/2008 на всеки пет години се изготвя доклад качество на данните.

Все повече се очаква здравните сметки да предоставят данни (заедно с друга статистическа информация), които да бъдат използвани за наблюдение и оценка на ефективността на здравната система. Един от важните приоритети е да се разработят надеждни и своевременни данни, които да са сравними както между отделните държави, така и във времето. Това е абсолютно необходимо за проследяване на тенденцията в разходите за здравеопазване и факторите, които я пораждат, което от своя страна може да се използва за сравняване между отделните страни и за прогнозиране на начина, по който тя ще нараства в бъдеще.

Данните по системата на здравни сметки се използват по два основни начина: за международни сравнения, където акцентът е върху подбора на международно съпоставими данни за разходите и на национално равнище с по-подробни анализи на разходите за здравеопазване и по-силен акцент върху сравненията във времето. Данните по Системата на здравни сметки са от решаващо значение за двете. 

Потребители на данните са държавни институции и органите на местната власт, международни организации, национални и чуждестранни потребители.

Не се прилага.

Не се прилага.

Качеството на данните в голяма степен зависи от качеството на данните на първичните източници.

Не се прилага.

Не се прилага.

Данните се предоставят на Евростат, СЗО и ОИСР в съответствие със сроковете, заложени в Регламент 359/2015. След успешно приключване на процедурата по валидиране, данните се публикуват - Т + 22 мес.

Данните се обявяват в срока, предвиден в Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ - обикновено Т + 22 мес.

Не се прилага.

2010 - 2013 - данни по Системата на здравни сметки, версия 1.0

2011 - 2020 - данни по Системата на здравни сметки, версия 2011.

Има прекъсване на динамичния ред от 2013 г., като данните са съпоставими за периода 2013 – 2020 г.

Не се прилага.

Данните са съгласувани. Агрегираните таблици се получават чрез детайлното разпределение на разходите по функции, по изпълнители и на функциите по изпълнители в отделни таблици.

Не се прилага.

В случай че е идентифициран и използван нов източник на данни, данните за предходни години трябва да се ревизират, ако е възможно. 

Данните за 2011 и 2012 г. са ревизирани в съответствие с методологическите изисквания на Системата на здравните сметки, версия 2011. В допълнение, са взети предвид ревизиите, направени във връзка с приложението на „Европейската система от сметки, 2010“ (ЕСС 2010).

При разработване на данните за 2018 г. е извършена ревизия за периода 2013 – 2017 г. поради включването на нов източник на данни и извършената допълнителна методологическа работа по отношение оценката на разходите на домакинствата с цел повишаване качеството и съпоставимостта на данните.

При разработване на данните за 2019 г. е извършена ревизия на данните за 2017 г., предоставяни от НЗОК. В съответствие с изискванията на Регламент 2015/359 на Комисията и методологическите изисквания на Евростат разходите в ревизираните таблици са предоставени на начислена, е не на касова основа, т.е. в годината, когато дейностите са извършени, а не когато те са заплатени.

Изследването по същество е сводна разработка, като се използват различни източници на данни – както други изследвания, провеждани от НСИ, така и административни източници на данни.

• Министерство на финансите – Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България,  Отчет за касово изпълнение на бюджета и детайлна информация за разходите по функция Здравеопазване по параграфи и подпараграфи на Бюджетната класификация. По отношение на разходите, свързани с COVID-19, като източник на данни за 2020 г. са използвани и допълнителни отчети – Отчет за мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19 и лечението му, мерките за подкрепа на бизнеса и социални мерки за 2020 г. и Отчет за разходите и източниците на тяхното финансиране във връзка с мерките за предотвратяване разпространението на COVID-19 - относно разходите, изплатени от общините (включена е само функция Здравеопазване);
• НЗОК - Отчет за изпълнение на бюджета на НЗОК и детайлна информация за разходите в съответствие с методологическите изисквания на Системата на здравни сметки;
• Министерство на здравеопазването - Отчет за изпълнение на бюджета на МЗ и детайлна информация за разходите в съответствие с методологическите изисквания на Системата на здравни сметки;
• Национален осигурителен институт – „Държавното обществено осигуряване“;
• Агенция за социално подпомагане към МТСП - детайлна информация за разходите в съответствие с методологическите изисквания на Системата на здравни сметки;
• За разработване на оценката за разходите на домакинствата по системата на здравни сметки и класифицирането им по функции и изпълнители се използва оценката на системата на националните сметки за индивидуалните разходи /потребление/ на сектор Домакинства за здравеопазване като обща оценка. Дезагрегирането и класифицирането по изпълнители и функции се разработва при комбинирано използване на данните от статистическите изследвания на НСИ в областта на бизнес статистиката, наблюдението на домакинските бюджети и статистика на здравеопазването;
• Оценка по Системата на национални сметки на разходите за крайно потребление на НТООД за здравеопазване.
• Изследвания в областта на бизнес статистиката:

1. Счетоводни и статистически отчети на застрахователите по смисъла на чл. 83, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, по здравноосигурителни пакети;
2. Годишни отчети за дейността на нефинансовите предприятия съставящи и несъставящи баланс - счетоводни и статистически отчети на изпълнителите на медицински услуги;
3. Продажби на дребно по групи стоки.

Годишно

Изчерпателно за всички единици.

Данните се валидират на национално ниво, с цел да се осигури съгласуваност и пълнота на резултатите, като се извършва:

• оценка на пълнотата и обхвата на всеки източник на данни;

• анализ на тенденциите, темповете на растеж и аномалиите;

• кръстосано валидиране на данните от различни източници.

На следващ етап данните се валидират от международен експертен екип от трите организации - Евростат, СЗО и ОИСР.

Извършва се проверка за:

1.     Съгласуваност на данните между таблиците;

2.     Съгласуваност на данните в таблиците, включително наличие на отрицателни стойности или нетипични случаи;

3.     Изменение в сравнение с предходни години.

Публикуването на окончателните данни е след приключване на успешна процедура по валидиране.

Изграждането на здравните сметки се извършва отдолу нагоре, т.е. работи се с първични данни, като се прави сводна, балансова разработка по трите класификации.

Следват се правила за логическата последователност и аритметически засечки между трите подсистеми.

Оценка на разходите на домакинствата

Основен източник на данни са изследванията в областта на бизнес статистиката, провеждани от НСИ:

1. Изчерпателно се обхващат всички предприятия в страната, които представят Годишни отчети за дейността на нефинансовите предприятия съставящи и несъставящи баланс и класифицирани съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) в раздели 86, 87 и клас 32.50.
2. Единиците се рекласифицират в специално разработени таблици в съответствие с Класификацията на изпълнителите на здравни услуги (ICHA-HP) съгласно Системата на здравни сметки. За оценка на обхвата на единиците и правилното класифициране като изпълнители съгласно методологическите изисквания на СЗС се използва информацията от изчерпателното изследване на НСИ „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и други здравни заведения“. За заведенията, попадащи извън обхвата на изследванията в бизнес статистиката, информацията се основава на експертна оценка.  
3. Като се работи с първичните данни, запис по запис, информацията за приходите от населението се рекласифицира съгласно Класификацията по функции (ICHA-HC) и при спазване на методологическите изисквания на Системата на здравни сметки.
4. Оценката по Системата на национални сметки на крайните потребителски разходи на домакинствата за здравеопазване, както и разходите на домакинствата с източник „Наблюдение на домакинските бюджети“ също се вземат предвид.
5. За оценка на разходите по функция НС5 Медицински продукти – Използват се данни за продажбите на дребно по групи стоки за група „Фармацевтични, медицински и ортопедични стоки“ съгласно Класификацията на разходите за крайно потребление по цели (COICOP) на предприятията в страната класифицирани съгласно КИД-2008 както следва: 21, 26, 46, 47.1, 47.2, 47.73, 47.74, 47.78 и 47.91. Оценката е направена в съответствие с методологическите изисквания на Системата на здравни сметки.  
6. От 2020 г. – Регистърът на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне на медицински изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания се използва за верифициране оценката на разходите за медицински изделия (HC5.2) платени от домакинствата (HF3).
7. Информацията за разходите на домакинствата, разпределени по изпълнители и по функции трябва да бъде балансирана.

Оценка на текущите разходи, свързани с COVID-19

От 2020 г. в съответствие с методологическите изисквания на Системата на здравни сметки и с цел съпоставимост на статистическата информация на ниво ЕС, при подготовката на данните на национално ниво са включени следните публични разходи, включително средства от ЕС (HF1), свързани с ограничаване на разпространението на COVID-19:

• за периода на обявената извънредна епидемична обстановка, в съответствие с националното законодателство, НЗОК въведе заплащане за работа при неблагоприятни условия поради обявената епидемична обстановка, като право на това заплащане имат всички изпълнители на медицинска и дентална помощ, които имат сключили договор с НЗОК и са изпълнили съответни критерии (изпълнители на първична и специализирана извънболнична помощ; изпълнители на дентална помощ; болнична медицинска помощ; изпълнители на лабораторна дейност).
• разходи за подпомагане на персонала на „първа линия“, пряко ангажиран в дейностите по предотвратяване на разпространението на COVID-19 (включително средства от ЕС) – разпределени по  съответните изпълнители за лечебни услуги (HP х HC1);
• субсидии за  лечебните заведения за болнична помощ, в т.ч. за поддържане на готовност за оказване на медицинска помощ в периода на обявената извънредна епидемия и за допълнително възнаграждение на медицинските лица (разпределени в НС1, лечебни услуги);- предоставени средства (вкл. средства от ЕС) за медицински и немедицински лица, пряко ангажирани в борбата и превенцията на разпространението на COVID-19 – Центрове за спешна медицинска помощ (HP41xHC43), Национален център по заразни и паразитни болести и др.;
• разходи за увеличаване на възнагражденията на персонала на администрации към министъра на здравеопазването, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, чиито задължения включват обслужване и контрол „на терен“, с пряк контакт с други лица (HP7xHC7 по отношение на администрацията; HP7xHC65 относно дейности, свързани с проследяването контактите на заразени случаи, HP6xHC65 – дейности, свързани с анализ на риска и епидемиологично оперативно разследване, ежедневно актуализиране на данни и др.);
• разходи за допълнителни възнаграждения за здравните медиатори, извършвали активна работа на първа линия в условията на развиваща се пандемия от COVID-19 на засегнатото население в общините – HP6xHC61;
• плащания на НЗОК за клинични лабораторни изследвания и образна диагностика (НС41 и НС42);
• разходи за лични предпазни средства (маски, ръкавици и др.) за нуждите на държавната администрация, както и за дезинфектанти, дезинфекция на работни помещения, термометри за дистанционно измерване и др., които съгласно изискванията на СЗС се  отчитат като разходи по трудова медицина (HP82 x HC513);
• разходи за предпазни средства (маски, ръкавици и др.), дезинфектанти (лични и за помещения) в училищата, които съгласно изискванията на СЗС се отчитат като разходи за здраве на децата в предучилищна и училищна възраст (HP82 x HC513);
• свързани с COVID-19 разходи за здравеопазване на децата в предучилищна и училищна възраст (HP82xHC64).

Разходите за тестване на пациенти със и без симптоми в болнични заведения не могат да бъдат разделени и са включени в HC1, лечебни услуги.

Разходите за осигуряване на лични предпазни средства (маски, ръкавици, калцуни, предпазно облекло, защитни очила) за нуждите на лечебните заведения, както и дезинфектанти, дезинфекция на работните помещения, термометри за измерване от разстояние, консумативи, реактиви, медикаменти, PCR тестове, бързи тестове и др.) са отнесени като лечебни услуги (НС1)

Не са включени разходите за ваксини.

Съгласно изискванията на СЗС, не са включени разходите за закупуване на необходими за преодоляване на последиците от кризисна ситуация видове и количества държавни резерви.

Разходите на домакинствата, свързани с разпространението на COVID-19, не могат да бъдат отделени от общата оценка на разходите на домакинствата.

Не се прилага.