Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения към 31.12.2024 година

1. Лечебни заведения и леглови фонд

В края на 2024 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 56 061 легла. В сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 337, или с 0.6%.

Болниците са 319 с 53 806 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2024 г. 30.4% от леглата са в частни болници.

Многопрофилните болници са 181 с 39 801 легла, или в 56.7% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия им фонд в страната.

Специализираните болници са 138 с 14 005 легла. Разпределението им по видове е следното:

• за активно лечение - 72 с 4 412 легла;
• за продължително лечение - една със 145 легла;
• за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 131 легла;
• за рехабилитация - 35 с 5 460 легла;
• държавни психиатрични болници - 12 с 1 857 легла.

 Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2024 г. е 870.9 на 100 000 души от населението.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 351.9 на 100 000 души от населението), Смолян (1 190.7) и Пловдив (1 110.2), а най-ниски са в областите Перник (406.8), Ямбол (428.7) и Видин (439.5) (виж фиг. 1).

Към 31.12.2024 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 289 с 1 283 легла за краткосрочно наблюдение и престой.

Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 846 заведения с 929 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 114 с 276 легла. Денталните центрове са 68 с 3 легла, а медико-денталните центрове - 70 със 75 легла.

В края на 2024 г. другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1 849 легла.

2. Медицински персонал

В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 149 лекари (виж табл. 2). Лекарите по дентална медицина са 7 784, като 6 740 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 44 554, от които 28 393 медицински сестри и  3 254 акушерки.

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 18 114 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 25 965, от които 17 996 медицински сестри.
• В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 118 лекари и 7 342 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 548) и лекари по дентална медицина (6 740), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 7 071, като 70 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 1 917 лекари и 402 лекари по дентална медицина.

Практикуващи лекари по пол и възраст

Към 31 декември 2024 г. разпределението на практикуващите лекари по пол е следното - мъжете са 13 371 (44.3%), а жените - 16 778 (55.7%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 9 375, или 31.1%. На второ място е групата на най-младите практикуващи лекари, на възраст до 35 години - 5 781, или 19.2%.

Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 1 441, или 4.8%. (виж табл. 3).

Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения (виж фиг. 2) показва, че най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (27.5%), а най-малък - в заведенията за извънболнична помощ (4.8%). Повече от две трети от лекарите на основен договор в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (74.3%). 

Лекари по специалности

В структурата на лекарите по специалности¹ най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 750, или 12.4% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.5%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.0%, нервни болести - 4.8% и педиатрия - 4.6%.

Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина

Осигуреността² с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46.8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 12.1.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.1 до 80.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (виж фиг. 3) - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7), Пловдив (57.4) и Варна (52.0). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3) и Хасково (29.8).

¹ Разпределението на лекарите по специалности се отнася до практикуваната специалност. Включени са и лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ. Не са разпределени лекарите, които практикуват по повече от една специалност.

² При изчисляването на показателя за страната са включени и лекарите, които обслужват населението на повече от една област. Тези лекари не са разпределени по области.

Осигуреността³ с лекари по дентална медицина за страната е 12.1 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19.5 на 10 000 души), Варна (15.8), София (столица) (15.5) и Перник (14.2). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (6.0), Разград (6.3), Монтана и Силистра (по 6.6 на 10 000 души от населението) (виж фиг. 4).

³ При изчисляването на показателя за страната са включени и лекарите по дентална медицина, които обслужват населението на повече от една област. Тези лекари по дентална медицина не са разпределени по области.

Методологични бележки

Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Провежда се в изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2294 на Комисията по отношение на статистиката за заведенията за здравно обслужване, човешките ресурси в областта на здравното обслужване и използването на здравното обслужване, при стриктно спазване на заложените в нормативния документ дефиниции.

Данните от изследването се отнасят към 31.12. на съответната година.

Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.

Място за краткотраен престой е специално определена в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ, обособена и обозначена площ/територия/пространство в клиника/отделение с легла или без легла за настаняване на пациента, специално съоръжена/о с необходимото битово и техническо оборудване за извършване на определени медицински дейности по диагностика и лечение, които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа.

При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.

При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват, независимо от тяхното местонамиране, обслужват населението на цялата страна.

В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения, независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения - например във фармацевтичната промишленост.

При териториалното разпределение на медицинския персонал е приложено следното: медицинските специалисти, които работят в практики по договор с НЗОК, обслужващи повече от една област, респ. община, са включени в общия брой на медицинските специалисти за страната (областта), но не са разпределени по области (общини).

Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. на Министерството на здравеопазването (изм. и доп., ДВ, бр. 65 от 2 август 2024 г.) и се отнася до практикуваната специалност. Лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ по договор с НЗОК, са разпределени по специалността, по която практикуват. В случай че работят по повече от една специалност, са включени в общия брой на лекарите, но не са разпределени по специалности.