Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения към 31.12.2025 година

1. Лечебни заведения и леглови фонд

В края на 2025 г. в страната функционират 338 заведения за болнична помощ с 56 925 легла. В сравнение с предходната година броят на заведенията намалява с 3, а болничните легла се увеличават с 864, или с 1.5%. В абсолютно изражение нарастването на броя на леглата е най-голямо за многопрофилните болници - с 633, или с 1.6%, докато при специализираните болници увеличението е с 235, или с 1.7%. Незначително намаляват леглата в комплексните онкологични центрове.

Болниците в страната са 316 с 54 674 легла, като 202 от тях са публични (държавни и общински) и 114 - частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се обаче увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2025 г. 31.3% от леглата са в тези болници.

Многопрофилните болници са 178 с 40 434 легла, или в 56.3% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия им фонд в страната.

Специализираните болници са 138 с 14 240 легла. Разпределението им по видове е следното:

• за активно лечение - 72 с 4 466 легла;
• за продължително лечение - една със 145 легла;
• за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 146 легла;
• за рехабилитация - 35 с 5 626 легла;
• държавни психиатрични болници - 12 с 1 857 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2025 г. е 886.2 на 100 000 души от населението.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 347.2 на 100 000 души от населението), Смолян (1 247.5) и Пловдив (1 107.6), а най-ниски са в областите Перник (424.4), Ямбол (432.2) и Видин (446.3) (виж фиг. 1).

Към 31.12.2025 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 380 с 1 382 легла за краткосрочно наблюдение и престой.

Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 906 заведения с 1 017 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 114 с 288 легла. Денталните центрове са 70 с 3 легла, а медико-денталните центрове - 76 със 74 легла.

В края на 2025 г. другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 875 легла.

2. Медицински персонал

В края на 2025 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 409 лекари. В сравнение с предходната година броят им се увеличава с 260, или с 0.9% (виж табл. 2). Лекарите по дентална медицина са 8 080, като 6 922 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 44 772, от които 28 357 медицински сестри.

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) на основен договор практикуват 18 437 лекари и 43 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 26 102, от които 17 983 медицински сестри.
• В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 153 лекари и 7 623 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 589) и лекари по дентална медицина (6 922), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 7 348.
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 1 819 лекари и 414 лекари по дентална медицина.

Практикуващи лекари по пол и възраст

Към 31.12.2025 г. разпределението на практикуващите лекари по пол е следното - мъжете са 13 464 (44.3%), а жените - 16 945 (55.7%).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 8 890, или 29.2%. На второ място е групата на практикуващите лекари на възраст 65 - 74 години - 6 126, или 20.1%. Най-младите лекари (до 35 години) са 5 959, или 19.6%, а най-възрастните (на 75 и повече години) са 1 591, или 5.2% (виж табл. 3).

Териториалното разпределение на лекарите по възрастови групи и области към 31.12.2025 г. показва силно изразени диспропорции (виж фиг. 2).

Относителният дял на младите лекари (до 35 години) варира от 3.4% в област Монтана до 28.8% в област Плевен. Със значително по-нисък от средния за страната относителен дял на младите лекари са и областите Видин (4.0%), Ловеч (4.6%) и Кюстендил (6.1%).

При най-възрастните лекари (на 75 и повече години) относителните дялове по области се изменят от 2.2% в Стара Загора до 13.7% в Силистра. С по-ниски дялове са и областите Плевен (3.5%), Русе (3.8%) и Бургас (3.9%), докато в Габрово и Враца делът на най-възрастните лекари е два пъти по-голям от този за страната (съответно 11.7 и 10.3%). 

Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения общо за страната показва, че най-голям е делът на младите лекари до 35 години на основен договор в болнични заведения (27.9%), а най-малък - в заведенията за извънболнична помощ (5.1%) (виж фиг. 3). Повече от две трети от лекарите на основен договор в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (75.2%).

Лекари по специалности

В структурата на лекарите по специалности¹ най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 771, или 12.4% от всички практикуващи лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.6%, следвани от анестезиология и интензивно лечение - 6.1%, акушерство и гинекология - 5.9%, хирургия - 5.1%, педиатрия - 4.7%, и нервни болести - 4.6%.

Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина

Осигуреността² с лекари в края на 2025 г. общо за страната е 47.3 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 12.6. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24.6 до 82.1 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (виж фиг. 4) - Плевен (82.1 на 10 000 души от населението), Пловдив (58.1), София (столица) (57.8) и Варна (52.3). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.6 на 10 000 души от населението), Разград (29.4), Ямбол (29.8) и Хасково (29.9).

 Осигуреността³ с лекари по дентална медицина за страната е 12.6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19.9 на 10 000 души), Варна (18.1), Перник (16.1) и София (столица) (16.0). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (6.1), Разград (6.5), Монтана (6.8) и Търговище (7.0 на 10 000 души от населението) (виж фиг. 5).

Практикуващи медицински сестри и акушерки по пол и възраст

Към 31.12.2025 г. в лечебните и здравни заведения в страната практикуват 28 357 медицински сестри. От тях 28 114 са жени (99.1%) и 243 - мъже (0.9%) (виж табл. 4).

В структурата на медицинските сестри по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 45 - 54 години - 8 722 (30.8%), следвани от групата 55 - 64 години - 7 706 (27.2%). На възраст над 65 години са 5 213 медицински сестри, или 18.4%. Най-младите, на възраст до 35 години, са 3 327, или 11.7%.

В края на годината практикуващите в лечебни и здравни заведения акушерки са 3 338, от които 3 333 са жени.

Възрастовата структура на акушерките е по-благоприятна - най-голям е относителният дял във възрастова група до 35 години - 873 (26.2%), следвана от групата 45 - 54 години - 792 (23.7%). На възраст над 65 години са 446 акушерки, или 13.4%.

Методологични бележки

Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Провежда се в изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2294 на Комисията по отношение на статистиката за заведенията за здравно обслужване, човешките ресурси в областта на здравното обслужване и използването на здравното обслужване, при стриктно спазване на заложените в нормативния документ дефиниции.

Данните от изследването се отнасят към 31.12. на съответната година.

Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.

Място за краткотраен престой е специално определена в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ, обособена и обозначена площ/територия/пространство в клиника/отделение с легла или без легла за настаняване на пациента, специално съоръжена/о с необходимото битово и техническо оборудване за извършване на определени медицински дейности по диагностика и лечение, които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа.

При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.

При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват, независимо от тяхното местонамиране, обслужват населението на цялата страна.

В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения, независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения - например във фармацевтичната промишленост.

При териториалното разпределение на медицинския персонал е приложено следното: медицинските специалисти, които работят в практики по договор с НЗОК, обслужващи повече от една област, респ. община, са включени в общия брой на медицинските специалисти за страната (областта), но не са разпределени по области (общини).

Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. на Министерството на здравеопазването (изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 14 февруари 2025 г.) и се отнася до практикуваната специалност. Лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ по договор с НЗОК, са разпределени по специалността, по която практикуват. В случай че работят по повече от една специалност, са включени в общия брой на лекарите, но не са разпределени по специалности.

¹ Разпределението на лекарите по специалности се отнася до практикуваната специалност. Включени са и лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ. Не са разпределени лекарите, които практикуват по повече от една специалност.

² При изчисляването на показателя за страната са включени и лекарите, които обслужват населението на повече от една област. Тези лекари не са разпределени по области.

³ При изчисляването на показателя за страната са включени и лекарите по дентална медицина, които обслужват населението на повече от една област. Тези лекари по дентална медицина не са разпределени по области.