Статистически данни

Към 31 декември 2024 г. Република България е разделена административно-териториално на 28 области и 265 общини, в които има обособени 3 041 кметства. Броят на населените места е 5 256 (в т.ч. градове - 257, и села - 4 999), а на селищните образувания е 166 (в т.ч. с национално значение - 8, с местно значение - 158). Общините с население над 100 000 души са 8 - Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Сливен и Плевен, като в тези 8 общини живее 41.1% от населението на страната. В градовете с население над 100 000 души живее 35.5% от населението на страната. Техният брой остава същият, както през 2023 г., но Стара Загора става петият по големина български град, измествайки Русе на шеста позиция. Населените места без нито един жител са 199, като най-голям брой от тях се намират в областите Велико Търново (66), Габрово (64), Кюстендил (10), Кърджали (9) и София (9).

През 2024 г. броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради е 5 201, а новопостроените жилища в тях са 20 998.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради със стоманобетонна конструкция са 75.8%, с тухлена - 20.1%, с друга конструкция са 3.6%, a с панелна са 0.4%.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.5%), следват тези с три стаи (32.8%), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи - 5.4%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през 2024 г. е 2 025.0 хил. кв. м, а жилищната площ - 1 538.4 хил. кв. метра.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Краткосрочна статистика на жилищните сгради“.

През месец март 2025 г. са отчетени приходи на подсектор „Централно държавно управление“ в размер на 4 085.44 млн. лв. и разходи в размер на 5 208.60 млн. лв., а за подсектор „Социалноосигурителни фондове“ приходите възлизат на 2 836.41 млн. лв., а разходите на 2 920.92 млн. лева.

Данните на подсектор „Централно държавно управление“ се формират на база месечните касови отчети на бюджетните единици, както и на база оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в подсектора, а данните на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ се формират на база месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

Информацията се публикува на основание член 3 (2) от Директива 2011/85 на ЕС.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ рубрика „Държавна финансова статистика“.

През първото тримесечие на 2025 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 084 жилищни сгради с 10 576 жилища, на 12 административни сгради/офиси и на 1 080 други сгради.

В сравнение с първото тримесечие на 2024 година издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 14.3%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради и други видове сгради се наблюдава намаление, съответно с 55.6 и 1.3%.

Започнал е строежът на 1 431 жилищни сгради с 6 090 жилища в тях, на 12 административни сгради/офиси и на 576 други сгради.

В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 3.0%, административните сгради - със 100.0%, и другите видове сгради - с 4.7%.

През април 2025 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 1.1 пункта спрямо предходния месец. Подобрение на показателя е регистрирано в промишлеността, докато в строителството и в сектора на услугите се наблюдава намаление. Единствено в търговията на дребно показателят остава на нивото си от март.

Основните фактори, ограничаващи дейността на предприятията, остават несигурната икономическа среда, недостига на работна сила, цените на материалите и конкуренцията в бранша.

Общият индекс на цените на производител намалява с 0.5% през март 2025 г. спрямо предходния месец. По-ниски цени се наблюдават при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.6%, и в преработващата промишленост - с 0.5%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - със 7.6%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 1.0% през март 2025 г. в сравнение с февруари 2025 година. Цените намаляват при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ  - с 2.6%, и в преработващата промишленост - с 0.3%, докато в добивната промишленост е отчетено повишение - със 7.1%.

Общият индекс на цените на производител през март 2025 г. е със 17.4% над нивото на март 2024 година. Ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 53.1%, в добивната промишленост - с 32.4%, както и в преработващата промишленост - с 10.7%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 22.0% в сравнение с март 2024 година. Ръст на цените се наблюдава при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 59.9%, в добивната промишленост - с 26.9%, и в преработващата промишленост - с 11.3%.

През 2023 г. общата стойност на приходите от екологични данъци е в размер на 6 212.14 милиона лева (с 22% намаление спрямо 2022 г., когато е 8 009.31 милиона лева). Стойността представлява 3.4% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 11.2% от общите държавни приходи от данъци и социални осигуровки в България.

Най-голям относителен дял от общите екологични данъчни приходи за 2023 г. - 92.1% (5 720.44 милиона лева), имат енергийните данъци. Делът на транспортните данъци от общите екологични данъчни приходи за 2023 г. е 6.9% (430.89 милиона лева), а делът на данъците върху замърсяването и ресурсите е най-малък - 1% (60.81 милиона лева).

През 2023 г. най-много екологични данъци са изплатени от бизнеса - 4 806.77 млн. лева, или 77.4% от общите приходи на държавата от екологични данъци. С най-голям дял е индустрията - 2 578.65 млн. лева, или 41.5% от общите приходи от екологични данъци. На второ място се нарежда секторът на услугите - 2 092.55 милиона лева (33.7%), и на трето място - сектор селско, горско и рибно стопанство - 135.57 млн. лева (2.2%).

Изплатените екологични данъци от домакинствата през 2023 г. възлизат на 1 249.33 млн. лева, или 20.1% от общите приходи от екологични данъци. Екологичните данъци, изплатени от нерезидентния сектор („Останал свят“), възлизат на 156.04 млн. лева през 2023 г., или 2.5% от общо изплатените екологични данъци.

Подробни данни за приходите от четирите категории екологични данъци (енергийни, транспортни, за замърсяване и ресурсни данъци), разпределени по икономически дейности, домакинства и нерезиденти, могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика Екологични данъци.

По данни от текущата демографска статистика, населението на страната в края на 2024 г. е 6 437 360 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 8 121 души, или с 0.13%. През 2024 г. в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 3 769, или с 6.6%. Броят на умрелите лица през 2024 г. е 100 736, а коефициентът на обща смъртност - 15.6‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 270, или с 0.3%.

През 2024 г. на отчет в детските педагогически стаи (ДПС) са водени 8 430 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2023 г. броят им намалява с 90, или с 1.1%.

Броят на заведените на отчет в ДПС през 2024 г. малолетни и непълнолетни е 2 699, като снетите от отчет са 2 594 лица.

Малолетните и непълнолетните, преминали през ДПС за извършени противообществени прояви са 5 609, а за престъпления - 4 835.

Пътуванията на български граждани в чужбина през март 2025 г. са 739.5 хил., или с 8.9% повече от март 2024 година. Регистрирано е увеличение на пътуванията по всички наблюдавани цели.

Посещенията на чужди граждани в България са 767.7 хил., или с 1.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Регистрирано е увеличение с 4.5% на пътуванията с цел почивка и екскурзия и 1.1% с други цели, докато тези със служебна цел намаляват с 4.7%. Транзитните преминавания през страната са 32.4% (248.9 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.