Национален статистически институт

„Потребителски цени, цени на жилища и ППС“

Албена Данчева

Началник на отдел

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

[email protected]

+359 2 9857 767

Цел на статистическото наблюдение на потребителските цени е да се получат представителни за страната данни за изменението на цените на определени видове стоки и услуги, потребявани от домакинствата. Наблюдението осигурява необходимата информация за изчисляването на следните показатели: индекс на потребителските цени (ИПЦ), хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) и индекс на цените на малка по състав кошница (ИЦМК).

ИПЦ е официален измерител на инфлацията в Република България. Той измерва общото относително изменение на цените на стоките и услугите, които се използват от българските (резидентни) домакинства за лично (непроизводствено) потребление.

ХИПЦ е сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към Еврозоната. ХИПЦ е изчислен според хармонизирани за ЕС методология и дефиниции. ХИПЦ, както и ИПЦ, измерва общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите, но двата индекса се различават по домакинствата, които обхващат. ХИПЦ обхваща потреблението на всички домакинства, включително институционалните (колективните) и чуждестранните на територията на страната, докато ИПЦ - потреблението на българските домакинства.

ИЦМК измерва общото относително изменение на цените на определени социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги, които са от съществено значение за биологичното и социално съществуване на отделния човек и домакинство със сравнително ниски доходи.

Индексите на потребителските цени измерват само ценовите изменения и затова се дефинират като индекси на „чистата“ ценова промяна. Те не измерват стойността на живота и не са индекси на издръжката на живота.

ИПЦ и ХИПЦ се използват като макроикономически показатели, измерители на инфлацията, докато ИЦМК не се използва като такъв, а чрез него обществеността получава допълнителна информация за инфлационните процеси в страната.

ECOICOP (ЕКОИКОП) - Европейска класификация на индивидуалното потребление по цели, съгласно Регламент (ЕС) 2016/792 от 11 май 2016 г.[1] на Европейския парламент и на Съвета

Статистическото наблюдение на потребителските цени обхваща сектор „Домакинства“ и по-точно стоките и услугите потребявани от домакинствата.

Публикуват се следните данни:

ИПЦ:

1) Месечни данни:

· Индекси (ИПЦ 1995=100);

· Месечна инфлация (предходният месец = 100);

· Инфлация с натрупване от началото на годината (декември на предходната година = 100);

· Годишна инфлация (съответният месец от предходната година =100);

· Средногодишна инфлация (предходните 12 месеца = 100).

2) Годишни данни:

· Годишна инфлация;

· Средногодишна инфлация.

ХИПЦ:

1) Месечни данни:

· Индекси (ХИПЦ 2015=100);

· Месечна инфлация (предходният месец = 100);

· Инфлация с натрупване от началото на годината (декември на предходната година = 100);

· Годишна инфлация (съответният месец от предходната година =100);

· Средногодишна инфлация (предходните 12 месеца = 100).

2) Годишни данни:

· Годишна инфлация;

· Средногодишна инфлация.

ИЦМК:

1) Месечни данни:

· Процент на изменение за текущия месец спрямо предходния месец (предходният месец = 100);

· Процент на изменение за текущия месец спрямо декември на предходната година (декември на предходната година = 100).

ИПЦ: Всеки публикуван индекс или инфлационен процент се отнася до крайните парични потребителски разходи на българските (резидентни) домакинствата на територията на страната.

ХИПЦ: Всеки публикуван индекс или инфлационен процент се отнася до крайните парични потребителски разходи на всички домакинствата (вкл. институционалните и чуждестранните) на територията на страната.

ИЦМК: Всеки публикуван индекс или процент на изменение се отнася до крайните парични потребителски разходи на нискодоходните български домакинствата на територията на страната.

Статистическата съвкупност са „крайните парични потребителски разходи на домакинствата“ на икономическата територия на страната.

ИПЦ обхваща крайните парични потребителски разходи на резидентни (българскитe) домакинства на икономическата територия на страната.

ИПЦ изключва:

· разходите на резидентни (български) домакинства в чужбина;

· разходите на институционалните (колективните) домакинства;

· разходи на нерезидентите (чуждестранни граждани);

· разходите за потребителски стоки с цел бизнес.

ХИПЦ обхваща крайните парични потребителски разходи на следните категории домакинства на икономическата територия на страната в съответствие с вътрешната концепция за потребление:

· разходи на резидентни (български) домакинства, вкл. институционалните (колективните) домакинства;

· разходи на нерезидентите (чуждестранни граждани).

ХИПЦ изключва:

· разходите на резидентни (български) домакинства в чужбина;

· разходите за потребителски стоки с цел бизнес.

ИЦМК обхваща крайните парични потребителски разходи на най-нискодоходните 20% резидентни (български) домакинства на икономическата територия на страната.

За територията на Република България.

ИПЦ:

· Общ ИПЦ – от май 1990 година;

· ИПЦ по групи стоки – от януари 1995 година;

ХИПЦ: от януари 1997 година;

ИЦМК: от януари 2001 година.

ИПЦ: 1995=100;

ХИПЦ: 2015=100;

ИЦМК: 2000=100

Използват се следните мерни единици:

· Индекс;

· Процент на изменение за текущия месец спрямо предходния месец (месечна инфлация);

· Процент на изменение за текущия месец спрямо декември от предходната година (инфлация с натрупване от началото на годината);

· Процент на изменение за текущия месец спрямо съответния месец от предходната година (годишна инфлация);

· Процент на изменение за 12-те месеца на текущата година спрямо съответния период на предходната година (средногодишна инфлация).

Месец

· Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. за хармонизираните индекси на потребителските цени и за индекса на цените на жилищата и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета.

· Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1148 на Комисията от 31 юли 2020 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета, на методическите и техническите спецификации на хармонизираните индекси на потребителските цени и на индекса на цените на жилищата.

https://ec.europa.eu/eurostat/web/hicp/legislation

Не се прилага.

· Закон за статистиката;

· Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество.

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:087:0164:0173:bg:PDF

Индивидуални данни не се публикуват (потискат се), спазвайки чл. 25 от Закона за статистиката. Разпространението на индивидуални данни се извършва само съгласно чл. 26 от Закона за статистиката.

Информация за индексите на потребителските цени и инфлацията се публикува месечно - между 14-то и 18-то число на месеца, следващ отчетния месец. Датата, на която се публикува информацията за индексите на потребителските цени и инфлацията е посочена в Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ.

Календарът е наличен на интернет сайта на НСИ: http://www.nsi.bg/bg/node/488

Статистическата информация за индексите на потребителските цени се публикува на интернет сайта на НСИ в рубрика „Инфлация и индекси на потребителските цени“ в съответствие със Закона за статистиката (Глава 5) и Кодекса на европейската статистическа практика, зачитайки професионалната независимост и с цел обективност, прозрачност, при което всички потребители са равнопоставени.

Месечно

Статистическите данни за индексите на потребителските цени се публикуват в регулярни прессъобщения съгласно предварително утвърден график. Данните се публикуват ежемесечно и обхващат: индекси към различни периоди приети за база, месечна инфлация, инфлация с натрупване от началото на годината, годишна инфлация и средногодишна инфлация.

· 

• „Статистически годишник” - раздел “Цени”;
• „Статистически справочник” - годишно издание на НСИ, раздел “Цени”;
• „България” - годишна брошура на НСИ;
• „Ключови показатели за България”;
• „Индекси на потребителските цени и инфлация - Отговори на най-често задаваните въпроси” - брошура.

Подробни данни за индексите на потребителските цени са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика - Инфлация и индекси на потребителските цени: http://www.nsi.bg/bg/node/2445

Не се прилага.

Не се прилага.

· Интернет сайта на НСИ:

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/CPI_methodology_2025-BG.pdf

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/CPIBasket_2025-BG.pdf

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/HICP_methodology_2025-BG.pdf

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/MK_methodology_2025-BG.pdf

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/MK_SmallBasket_2025-BG.pdf

· Регламенти на ЕС и ЕК:

http://ec.europa.eu/eurostat/web/hicp/legislation

Документ на Евростат за Мониторинг на съответствието (Compliance Monitoring Report) за 2007, 2015, 2018 и 2024:Quality - Harmonised Indices of Consumer Prices (HICP) - Eurostat

През 2024 г., с цел мониторинг на сравнимостта и качеството на данните, Евростат извърши проверка на ХИПЦ за България. Докладът на Евростат се основава на задълбочена проверка на източниците и методите, използвани за производството на ХИПЦ за 2024 г., както и на дискусиите, проведени по време на мисията на експерти от статистическата служба на ЕС в Националния статистически институт в средата на септември 2024 г.

НСИ извършва ежегодно инвентаризация (inventory) на източниците и методите на ХИПЦ, която е един от основните елементи на новата стратегия за мониторинг на съответствието на произвежданите от страните членки ХИПЦ с изискванията на регламентите за ХИПЦ. Инвентаризацията представлява детайлно описание на текущата практика на НСИ и e основа за сравнение до каква степен тя отговаря на законовите изисквания, както и основа за мониторинга на съответствието (Compliance Monitoring), провеждан от Евростат.

Данните за ХИПЦ са съпоставими с другите страни членки на ЕС. Информацията за ХИПЦ е точна, надеждна, навременна и съпоставима. Документ на Евростат:

https://ec.europa.eu/eurostat/web/hicp/methodology

Информацията за индексите на потребителските цени се използва за аналитични, прогнозни и управленски цели от държавни институции, ведомства и други организации.

Основни национални потребители са: Народно събрание на Република България, Правителството, БНБ, Министерства и други държавни агенции, информационни медии;

Основни международни потребители са: Евростат, ЕЦБ, МВФ, Икономическа комисия на ООН за Европа.

НСИ провежда регулярно статистическо изследване „Удоволетвореност на потребителите“, което обхваща всички статистически области. То има за цел да оцени удовлетвореността на потребителите от предоставяната от НСИ статистическа информация и да се дефинират препоръки за бъдещото развитие на статистическата система в съответствие с нуждите на потребителите.

Няма липсващи данни. България произвежда и предоставя пълен набор от статистически данни за индекси и тегла в областта на потребителските цени.

Статистическите данни са с добра точност и надеждност. Точността на ИПЦ, ХИПЦ и на ИЦМК е осигурена чрез стриктното придържане към методологическите препоръки и регламенти на Евростат. Типът на изследването и методите на регистриране на цени осигуряват необходимия обхват и навременност.

Конструирането и изчисляването на ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК са базирани на извадка от потребителски цени и разходи на домакинствата, която не обхваща цялата генералната съвкупност от всички цени/разходи.

Най-често прилаганата извадкова техника е неслучаен подбор (т.нар. „целеви подбор“), при която е трудно да се оценят извадковите грешки. Поради това, както и поради сложността и комплексността на структурите на индексите на потребителските цени, НСИ не изчислява извадкови грешки.

Въпреки това с цел предотвратяване на възможни отклонения поради непредставителност на извадката, НСИ работи с възможно най-голяма по обем извадка от потребителски цени, в рамките на ресурса, с който разполага.

НСИ полага усилия да оптимизира разпределението на ресурсите като определя броя на цените, които ще се регистрират във всяка географска област и във всяка продуктова група, с цел да минимизира отклонението в индекса на национално ниво.

Неизвадковите грешки не са изразени количествено за индексите на потребителските цени. НСИ полага усилия да намали неизвадковите грешки като непрекъснато подобрява методологията и процеса на провеждане на наблюдението, което спомага за избягване на грешките при регистрирането на цените.

Данните се публикуват 14-18 дни след месеца, за който се отнасят.

Данните винаги се доставят и публикуват съгласно датите в Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ.

Данните за индексите на потребителските цени се изготвят на национално ниво. При конструирането на индексите се използва стратификация на национално ниво и регионални индекси не се произвеждат.

ХИПЦ е базиран на хармонизирани дефиниции и класификации, заложени в серия от нормативни документи, поради което може да се счита че този индекс е сравним с ХИПЦ на останалите държави от ЕС.

Индексите на потребителските цени са сравними във времето. Въпреки това, от първоначалното изчисляване на ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК до настоящия момент, методологията непрекъснато се развива и усъвършенства, поради което са възможни някои прекъсвания в динамичните редове. В такива случаи, ако първичните данни позволяват, историческите данни се ревизират и се извършва оценка на ефекта от внедряването на новите методи.

От 1999 г. НСИ прилага усъвършенствана методика за конструиране и изчисляване на ИПЦ в съответствие с изискванията на Евростат и МВФ. За осигуряване на съпоставими серии с ИПЦ бе извършена ревизия на месечните индекси за периода януари 1995 – декември 2000 година.

Внедряването на регламентите относно третирането на сезонните продукти в ХИПЦ (от януари 2011 г.) и относно теглата на ХИПЦ (от януари 2012 г.) са най-новите подобрения на методологията, които имат ефект върху динамичните редове на ХИПЦ. С цел осигуряването на сравними серии от индекси, бяха проведени паралелни изчисления по новия и стария метод и бе оценен ефекта от внедряването на двата нови регламента.

В изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) № 2015/2010 от началото на 2016 г. беше сменена базисната година за ХИПЦ и всички индекси се изчисляват и публикуват при база 2015 година.

За повече информация:

https://ec.europa.eu/eurostat/web/hicp/methodology

Разлики между националния ИПЦ и ХИПЦ

ИПЦ, както и ХИПЦ са измерители на инфлацията, т.е. измерват промяната в равнището на цените на стоките и услугите. Двата индекса, в по-голямата си част са базирани на едни и същи източници на данни, изчисляват се от една и съща кошница от стоки и услуги, с използването на едни и същи статистически техники и методи, но измерват инфлацията с различна цел и затова използват различни концепции.

Националният ИПЦ е официален измерител на инфлацията в Република България. Той предоставя информация за ценовите изменения в националната икономика на правителството, бизнеса, гражданите и обществеността като цяло. ИПЦ се използва за икономически анализи, като финансов инструмент, а също и като средство за индексация на различни доходи, вземания, задължения, плащания по договори и др.

ХИПЦ се използва основно за целите на паричната политика в ЕС. ХИПЦ е един от критериите, за да се прецени дали дадена страна-членка е готова да се присъедини към еврозоната. ХИПЦ се използва като сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС и за оценка на ценовата стабилност в страните членки. Това приложение на ХИПЦ изисква хармонизирана концептуалната рамка и сравними резултати. В допълнение, ХИПЦ все повече се използва за икономически анализи и за индексации.

Изчисляваният ХИПЦ се различава от националния ИПЦ. Основната причина е третирането на потреблението нерезидентите (чуждестранните граждани) на територията на страната в двата индекса. Това потребление е обхванато при изчисляването на ХИПЦ, докато при националния ИПЦ е извън обхвата.

При изчисляването на ИЦМК се използват същите статистически техники и методи, както при ИПЦ и ХИПЦ, но неговото предназначение не е да измерва инфлацията, а да даде допълнителна информация за инфлационните процеси в страната. ИЦМК измерва промяната в цените на определени социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги, които се използват от нискодоходните домакинства.

Ценовите индекси са вътрешно съгласувани. Агрегираните данни на по-високо ниво се получават от детайлните индекси чрез точно дефинирани процедури.

Сериите от индекси (ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК), включително за изминали периоди, са обект на ревизии съгласно условията заложени в чл. 16, 17, 18, 19 и 20 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1148 на Комисията от 31 юли 2020 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета, на методическите и техническите спецификации на хармонизираните индекси на потребителските цени и на индекса на цените на жилищата. Публикуваните данни могат да бъдат ревизирани за грешки, нова или актуализирана информация, и промени в системата от хармонизирани правила.

По принцип, месечните ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК не са обект на ревизии. Те са окончателни с първото публикуване. Единствено изключение са индексите за ИПЦ и ИЦМК за януари, които се ревизират през март с окончателни тегла за текущата година.

Основният източник на данни за ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК е статистическото наблюдение на потребителските цени. Наблюдението е извадково и е с месечна периодичност.

Индексите на потребителските цени са базирани на четири основни извадки:

• потребителска кошница - извадка от стоки и услуги, потребявани от домакинствата, чийто цени се регистрират;
• извадка от населените места, в които се наблюдават цените на стоките и услугите от потребителската кошница;
• точки на наблюдение - извадка от магазини, ателиета, ресторанти, кафенета и други в населените места от географския обхват;
• регистрирани цени - извадка от цени, съдържаща цените в точките на наблюдение на стоките и услугите от потребителската кошница.

Размер на извадката за ИПЦ/ХИПЦ (данните се отнасят за 2025 година):

Брой на планираните наблюдения на цените (регистрации) за месеца:

41 170

01 Хранителни продукти и безалкохолни напитки 14 191

02 Алкохолни напитки и тютюневи изделия 1 628

03 Облекло и обувки 6 612

04 Жилища, вода, електроенергия, газ и др. горива 1 060

05 Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома 4 435

06 Здравеопазване 3 080

07 Транспорт 1 658

08 Съобщения 265

09 Развлечения и култура 2 028

10 Образование 102

11 Ресторанти и хотели 3 029

12 Разнообразни стоки и услуги 3 082

Брой на стоките и услуги представители: 

Общо: 861

01 Хранителни продукти и безалкохолни напитки 168

02 Алкохолни напитки и тютюневи изделия 27

03 Облекло и обувки 129

04 Жилища, вода, електроенергия, газ и др. горива 107

05 Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома 78

06 Здравеопазване 59

07 Транспорт 53

08 Съобщения 51

09 Развлечения и култура 65

10 Образование 6

11 Ресторанти и хотели 58

12 Разнообразни стоки и услуги 60

Брой на точките за наблюдение на цените: над 6 300.

Кошницата за ИЦМК (малка по състав кошница) през 2025 г. съдържа 212 стоки и услуги, разпределени в три основни потребителски групи:

• хранителни стоки - 58;
• нехранителни стоки - 53;
• услуги - 101.

Основните източници на данни, използвани при конструирането на теглата са национални сметки (ХИПЦ) и наблюдението на домакинските бюджети (за ИПЦ и ИЦМК).

Цените на повечето стоки и услуги се регистрират всеки месец, като периодът на регистрация е от 1-о до 30-то число на месеца (не се извършва регистрация през почивните дни и официалните празници). Изключение са цените на някои специфични услуги, които се регистрират всяка седмица (например, полети), или два пъти годишно (например, университетски такси).

Повечето от цените се регистрират на регионално ниво от квалифицирани специалисти - служители в териториалните статистически бюра: теглото на тези цени е 80% от общото тегло. Цените на електроенергията, куриерски услуги, мобилните телефони, персонални компютри, книгите, вестниците, автомобили, записани носители на записи, електронни игри, застраховки, комплексните услуги за почивка и туристически пътувания, хотели във ваканционни центрове и курорти, къмпинги и подобни места за настаняване, финансови услуги, административни и правни услуги и на някои здравни, транспортни и телекомуникационни услуги се регистрират централизирано.

Подбор на точките за наблюдение на цените:

Цените се регистрират в избрани точки на наблюдение - извадка от магазини, ателиета, ресторанти, кафенета и други в населените места от географския обхват. За подбор на точките за наблюдение на цените се прилагат т.нар. целеви (експертен) подбор. Подборът се извършва на регионално ниво от специалистите регистратори по цените в териториалните статистически бюра.

Броят и структурата на наблюдаваните търговски точки се определят така, че да се осигури оптимален брой регистрации, които са достатъчни за формиране на национално ниво представително изменение на цените за всяка от наблюдаваните стоки и услуги. Броят на търговските точки се определя пропорционално на броя на населението в областните центрове и на реализирания стокооборот в съответните търговски обекти. В извадката се включват обекти, които:

• реализират голям обем продажби на дребно за населението;
• предлагат асортиментно разнообразие от стоки, достатъчно представителни за съответните групи елементарни агрегати.

Обхванати са основните форми на търговия: хипермаркети, супермаркети, универсални и специализирани магазини, кооперативни пазари. Покупките по пощата и по интернет не са включени поради незначителния им дял. Цените на персоналните компютри, мобилните телефони, фиксираните и мобилните телефонни услуги се регистрират от интернет сайтовете на съответните доставчици.

Техники за подбор и спецификация на стоките и услуги представители:

Регистрират се цените на специално подбрани представителни продукти – извадка от стоки и услуги представители. Подборът и спецификацията на продуктите се извърша съвместно от служителите в Централното управление на НСИ и регистраторите в териториалните статистически бюра.

Прилагат се следните процедури по подбор и спецификация на стоките и услугите представители:

• използване на данните от наблюдението на домакинските бюджети за първоначален подбор на стоките и услуги представители;
• използване на алтернативни източници на данни за дефиниране на характеристиките на подбраните продукти (административни източници, интернет сайтове на доставчиците и т.н.) в допълнение на наличната информация от НДБ, където това е възможно;
• използване на експертното мнение и практическия опит на регистраторите по цените, когато информацията от предходните два етапа е недостатъчна за дефиниране на подбраните продукти;
• подбор на стоките и услугите представители за наблюдение на цените, като се използва техниката на целеви подбор.

Спецификациите на отделните стоки/услуги имат различно ниво на детайлност, включвайки характеристика като: грамаж, вид на опаковката, размер, материал, модел и т.н. Използват се два вида спецификации: точни и по-общи. Доколко детайлни ще бъдат спецификациите зависи от естеството на продукта. Ако продуктът има много характеристики, които са определящи за цената, тогава спецификацията е по-точна.

Конкретната разновидност на стоките/услугите, чиято цена ще се регистрира в търговския обект, се избира от регистраторите на цените. Те са инструктирани да изберат типичната разновидност на продукта:

· която е най-продаваната в наблюдавания търговски обект;

· която отговаря най-точно на предварително определените характеристики на продукта, включен в извадката за наблюдение на цените.

В края на всяка година, по време на годишната актуализация на кошницата от потребителски стоки и услуги, служителите от Централното управление на НСИ изпращат писма до териториалните статистически бюра с инструкции по процедурите за спецификация на продуктите, които регистраторите трябва да прилагат. Проблемите по подбора и спецификацията на продуктите се обсъждат също и на регулярни работни срещи с регистраторите на цените.

Работата по контрол и осигуряване на качеството на информацията и валидирането на данните се извършва както на регионално ниво – в териториалните статистически бюра, така и на национално ниво, като по-голямата част от работата е концентрирана в отдел “Потребителски цени, цени на жилища и ППС” в централно управление на НСИ.

Процесът по валидиране на данните на регионално ниво се извършва на два етапа. Първият етап се осъществява по време на въвеждането на данните за регистрираните цени в програмното осигуряване за обработка на информацията, а вторият е проверка и валидиране от специалистите в ТСБ и при необходимост се извършват повторни посещения в търговските обекти.

Валидиране на данните на национално ниво се извършва след първото изчисляване на индекса за текущия месец. Обект на контрол и проверка са екстремните равнища на цените, екстремните или нетипични промени в равнището на цените, липсващите наблюдения, отпадането/въвеждането на търговски обекти, промените в спецификациите на стоките/услугите, сезонните продукти и т.н.

Автоматично отхвърляне на регистрираните цени нe се извършва. Всяка проблемна цена се разглежда индивидуално и корекции, ако са необходими такива, се извършват само въз основа на съответната налична информация.

Тегла:

ИПЦ: Данните за крайните парични потребителски разходи на домакинствата се използват като статистически тегла за изчисляването на ИПЦ. Основен източник за информация за разходите е наблюдението на домакинските бюджети в страната. ИПЦ в година t се изчислява с тегла от година t-1.

Допълнителни източници на данни се използват за детайлизирането на теглата за електроенергията, топлоенергията, телекомуникациите, тютюневите изделия, облеклата и обувките, лекарствата, горивата, автомобилите, наемите на жилище, застраховките, хотелите, книгите, вестниците и някои други. На най-ниското ниво на агрегация са дефинирани 464 групи елементарни агрегати.

Теглата са изразени като част от общите разходи за всички стоки и услуги, попадащи в обхвата на индекса. Актуализират се всяка година на основата на данните от наблюдението на домакинските бюджети и от допълнителните източници.

ХИПЦ: Теглата за ХИПЦ се конструират съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1148 на Комисията от 31 юли 2020 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета, на методическите и техническите спецификации на хармонизираните индекси на потребителските цени и на индекса на цените на жилищата[1] Теглата за ХИПЦ отразяват структурата на крайните парични потребителски разходи на домакинствата (КППРД) - вътрешна концепция.

Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки. При изчисляването на ХИПЦ за 2025 г. за тегла се използват данни за крайните парични потребителски разходи на домакинствата (КППРД) - вътрешна концепция за 2023 г., които са преразгледани и актуализирани, за да бъдат представителни за 2024 г., следвайки методологичните препоръки на Евростат относно конструирането на теглата на ХИПЦ в случай на големи промени на разходите на потребителите[2].

При конструирането на теглата за ХИПЦ, данните на националните сметки за крайните потребителски разходи на домакинствата се адаптират както следва:

От крайните потребителски разходи на домакинствата, КПРД – вътрешна концепция, изчислени от национални сметки, се изваждат:

• Собственото крайно потребление (което формира част от КПРД и не предполага парични транзакции) – главно условната рента COICOP 04.2.0
• Разходите по следните COICOP класове:

a) Наркотици (COICOP 02.3.0)

б) Хазартни игри (COICOP 09.4.3)

в) Проституция (COICOP 12.2.0)

г) Премиите за застраховка живот (12.5.1)

д) Административните такси за частите пенсионни фондове и др. подобни (COICOP 12.6.2)

и резултатът е:

Крайните парични потребителски разходи на домакинствата, КППРД – вътрешна концепция.

Данните от наблюдението на домакинските бюджети (НДБ) се използват за конструиране на теглата на по-ниските нива на агрегация, където информация от националните сметки не е налична.

Допълнителни източници на данни се използват за детайлизирането на теглата за електроенергията, топлоенергията, телекомуникациите, тютюневите изделия, облеклата и обувките, лекарствата, горивата, автомобилите, наемите на жилище, застраховките, хотелите, книгите, вестниците и някои други. На най-ниското ниво на агрегация са дефинирани 464 групи елементарни агрегати.

Теглата са изразени като част от общите разходи за всички стоки и услуги, попадащи в обхвата на индекса.

За осигуряването на общ базисен период на индекса теглата са ажустирани, т.е. осъвременени (price up-date), към декември 2024 година.

Теглата се актуализират всяка година на основата на данните от националните сметки, от наблюдението на домакинските бюджети и от други източници.

ИЦМК: Данните за крайните парични потребителски разходи на най-нискодоходните 20% от домакинствата се използват като статистически тегла за изчисляването на ИЦМК. Основен източник за информация за разходите е наблюдението на домакинските бюджети в страната. ИЦМК в година t се изчислява с тегла от година t-1.

Допълнителни източници на данни се използват за детайлизирането на теглата някои групи стоки.

Теглата са изразени като част от общите разходи за всички стоки и услуги, попадащи в обхвата на индекса. Актуализират се всяка година на основата на данните от наблюдението на домакинските бюджети и от допълнителните източници.

Изчисляване на индексите на групите елементарни агрегати:

Индексите на групите елементарни агрегати се изчисляват по формулата на непретеглена средна геометрична.

Изчисляване на индексите на високите йерархични равнища и на общия индекс:

Индексите на високите йерархични равнища и общият индекс се изчисляват по формулата на Ласпер – претеглена средна аритметична от индексите със съответните тегла.

Третиране на липсващите наблюдения на цените и замени:

В случаите, когато дадена цена липсва временно, тя се оценява през първия и втория месец. За оценка на липсващата цена се извършва импутация по метода на съвпадащите извадки като се използва т.нар. краткосрочен подход – импутирането се извършва с верижния индекс. Ако цената продължава да липсва и през третия месец, регистраторът е длъжен да извърши замяна, като избере заместител на липсващата цена.

Когато извършват замяна на отпадаща стока/услуга с нова, регистраторите са инструктирани:

· да изберат стока/услуга-заместител, която има аналогично качество на старата и продажбите й в търговския обект са със значителен обем, и

· да получат информация за цената на новата стока/услуга в предходния месец, ако това е възможно.

Когато извършват замяна на търговски обект (поради закриване на магазина или дългосрочно затваряне), регистраторите са длъжни да изберат нов търговски обект, който трябва да отговаря на следните изисквания:

· да е възможно най-близко до отпадащия от извадката търговски обект от гледна точка на териториалното му разположение;

· да е от същия тип/форма на търговия;

· да е възможно най-подобен на стария от гледна точка на обема на продажбите извършвани в него.

Въвеждане на нови и значими стоки и услуги:

Процедурите по идентифицирането на нови и значими стоки и услуги се базират на:

· анализ на данните на НДБ за структурата на разходите на домакинствата;

· информация от регистраторите на цените за състоянието на пазара;

· консултации с доставчиците;

· номенклатурата на стоките и услугите, включени в Програмата за европейски сравнения;

· списъка на Евростат за въведените нови и значими стоки и услуги в страните членки.

Новите и значими стоки и услуги представители се въвеждат в края на всяка година (през м.декември) по време на годишната актуализация на извадката от стоки и услуги представители.

Третиране на намаленията в цените:

Цените на стоките, които са обект на сезонни разпродажби, намаления, промоции и др. подобни се включват при изчисляването на индексите, когато са налични и достъпни за всички потенциални потребители.

Третиране на сезонните продукти:

Сезонните продукти се третират съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1148 [1] на Европейския парламент и на Съвета.

При конструирането на теглата за сезонните продукти се прилага т.нар. фиксиран подход, т.е. прилагат се фиксирани тегла за сезонните продукти през цялата година.

Цените на липсващите плодове и зеленчуци, когато те са „извън сезон“, се оценяват по метода на т.нар. „всесезонна оценка“:

· през първият месец, когато даден продукт е „извън сезон“, оценената му цена е равна на средната цена от предходния период, когато продукта е бил „в сезон“;

· от вторият месец „извън сезон“, оценената цена е равна на цената от предходния месец, коригирана с ценовото изменение на всички налични продукти.

Цените на липсващите облекла и обувки, когато те са „извън сезон“, се оценяват по метода на т.нар. „извънсезонна оценка“:

· през първият месец, когато даден продукт е „извън сезон“, оценената му цена е равна на средната цена от предходния период, когато продукта е бил „в сезон“;

· от вторият месец „извън сезон“, оценената цена е равна на цената от предходния месец, коригирана ценовото изменение на сезонните продукти, които са „в-сезон“.

Сезонни изглаждания не се прилагат.

Третиране на промените в качеството на наблюдаваните продукти:

При изчисляването на ценовите индекси е важно е да се наблюдават цени на продукти с постоянно качество, тъй като ценовите изменения трябва да отразяват само "чистите" ценови промени, а не и такива, дължащи се на промяна в качеството на наблюдавания продукт.

Прилагат се следните методи за оценка на промяната в качеството на наблюдаваните продукти:

• Метод на годишното припокриване (annual overlap). Повечето от наблюдаваните продукти се актуализират всяка година по време на годишната актуализация на извадката от стоки/услуги представители. Месец декември от предходната година се използва като свързващ/припокриващ месец, т.е. тогава се извършва двойна регистрация на цените - цените се регистрират както за старата, така и за новата извадка от стоки/услуги представители. Разликите в качеството между двете извадки се елиминират чрез т.нар. метод на годишното припокриване.
• Метод на директното сравняване (direct comparison). В рамките на календарната година регистраторите на цените са инструктирани да регистрират цените на една и съща разновидност на стоката/услугата представител и когато тази разновидност изчезне трайно от пазара, да я заменят с друга с аналогично качество. В тези случаи се прилага методът на директното сравняване поради минималното различие в качеството между старата и новата разновидност на стоката/услугата.
• Имплицитни (косвени) методи за оценка на качеството. В някои случаи е невъзможно да бъде приложен вторият подход поради това, че разликата в качеството на старата и новата разновидност е значителна. В тези случаи се прилагат т.нар. имплицитни или косвени методи за оценка на качеството: методът на припокриването (overlap) - когато цените на старата и новата разновидност са налични за един и същи период, и методът на свързващото припокриване (bridged overlap) - когато цените не са налични за един и същи период и методът на стойността на опциите (option cost).

Процедурите по оценка на качеството се извършват на национално ниво. На регионално ниво регистраторите на цените не извършват оценки на качеството, но са инструктирани да информират служителите в централното управление за всеки възникнал случай на значителна промяна в качеството на заменяните продукти.

Национален статистически институт

„Потребителски цени, цени на жилища и ППС“

Албена Данчева

Началник на отдел

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

[email protected]

+359 2 9857 767

Цел на статистическото наблюдение на потребителските цени е да се получат представителни за страната данни за изменението на цените на определени видове стоки и услуги, потребявани от домакинствата. Наблюдението осигурява необходимата информация за изчисляването на следните показатели: индекс на потребителските цени (ИПЦ), хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) и индекс на цените на малка по състав кошница (ИЦМК).

ИПЦ е официален измерител на инфлацията в Република България. Той измерва общото относително изменение на цените на стоките и услугите, които се използват от българските (резидентни) домакинства за лично (непроизводствено) потребление.

ХИПЦ е сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към Еврозоната. ХИПЦ е изчислен според хармонизирани за ЕС методология и дефиниции. ХИПЦ, както и ИПЦ, измерва общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите, но двата индекса се различават по домакинствата, които обхващат. ХИПЦ обхваща потреблението на всички домакинства, включително институционалните (колективните) и чуждестранните на територията на страната, докато ИПЦ - потреблението на българските домакинства.

ИЦМК измерва общото относително изменение на цените на определени социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги, които са от съществено значение за биологичното и социално съществуване на отделния човек и домакинство със сравнително ниски доходи.

Индексите на потребителските цени измерват само ценовите изменения и затова се дефинират като индекси на „чистата“ ценова промяна. Те не измерват стойността на живота и не са индекси на издръжката на живота.

ИПЦ и ХИПЦ се използват като макроикономически показатели, измерители на инфлацията, докато ИЦМК не се използва като такъв, а чрез него обществеността получава допълнителна информация за инфлационните процеси в страната.

ECOICOP (ЕКОИКОП) - Европейска класификация на индивидуалното потребление по цели, съгласно Регламент (ЕС) 2016/792 от 11 май 2016 г.[1] на Европейския парламент и на Съвета

Статистическото наблюдение на потребителските цени обхваща сектор „Домакинства“ и по-точно стоките и услугите потребявани от домакинствата.

Публикуват се следните данни:

ИПЦ:

1) Месечни данни:

· Индекси (ИПЦ 1995=100);

· Месечна инфлация (предходният месец = 100);

· Инфлация с натрупване от началото на годината (декември на предходната година = 100);

· Годишна инфлация (съответният месец от предходната година =100);

· Средногодишна инфлация (предходните 12 месеца = 100).

2) Годишни данни:

· Годишна инфлация;

· Средногодишна инфлация.

ХИПЦ:

1) Месечни данни:

· Индекси (ХИПЦ 2015=100);

· Месечна инфлация (предходният месец = 100);

· Инфлация с натрупване от началото на годината (декември на предходната година = 100);

· Годишна инфлация (съответният месец от предходната година =100);

· Средногодишна инфлация (предходните 12 месеца = 100).

2) Годишни данни:

· Годишна инфлация;

· Средногодишна инфлация.

ИЦМК:

1) Месечни данни:

· Процент на изменение за текущия месец спрямо предходния месец (предходният месец = 100);

· Процент на изменение за текущия месец спрямо декември на предходната година (декември на предходната година = 100).

ИПЦ: Всеки публикуван индекс или инфлационен процент се отнася до крайните парични потребителски разходи на българските (резидентни) домакинствата на територията на страната.

ХИПЦ: Всеки публикуван индекс или инфлационен процент се отнася до крайните парични потребителски разходи на всички домакинствата (вкл. институционалните и чуждестранните) на територията на страната.

ИЦМК: Всеки публикуван индекс или процент на изменение се отнася до крайните парични потребителски разходи на нискодоходните български домакинствата на територията на страната.

Статистическата съвкупност са „крайните парични потребителски разходи на домакинствата“ на икономическата територия на страната.

ИПЦ обхваща крайните парични потребителски разходи на резидентни (българскитe) домакинства на икономическата територия на страната.

ИПЦ изключва:

· разходите на резидентни (български) домакинства в чужбина;

· разходите на институционалните (колективните) домакинства;

· разходи на нерезидентите (чуждестранни граждани);

· разходите за потребителски стоки с цел бизнес.

ХИПЦ обхваща крайните парични потребителски разходи на следните категории домакинства на икономическата територия на страната в съответствие с вътрешната концепция за потребление:

· разходи на резидентни (български) домакинства, вкл. институционалните (колективните) домакинства;

· разходи на нерезидентите (чуждестранни граждани).

ХИПЦ изключва:

· разходите на резидентни (български) домакинства в чужбина;

· разходите за потребителски стоки с цел бизнес.

ИЦМК обхваща крайните парични потребителски разходи на най-нискодоходните 20% резидентни (български) домакинства на икономическата територия на страната.

За територията на Република България.

ИПЦ:

· Общ ИПЦ – от май 1990 година;

· ИПЦ по групи стоки – от януари 1995 година;

ХИПЦ: от януари 1997 година;

ИЦМК: от януари 2001 година.

ИПЦ: 1995=100;

ХИПЦ: 2015=100;

ИЦМК: 2000=100

Основният източник на данни за ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК е статистическото наблюдение на потребителските цени. Наблюдението е извадково и е с месечна периодичност.

Индексите на потребителските цени са базирани на четири основни извадки:

• потребителска кошница - извадка от стоки и услуги, потребявани от домакинствата, чийто цени се регистрират;
• извадка от населените места, в които се наблюдават цените на стоките и услугите от потребителската кошница;
• точки на наблюдение - извадка от магазини, ателиета, ресторанти, кафенета и други в населените места от географския обхват;
• регистрирани цени - извадка от цени, съдържаща цените в точките на наблюдение на стоките и услугите от потребителската кошница.

Размер на извадката за ИПЦ/ХИПЦ (данните се отнасят за 2025 година):

Брой на планираните наблюдения на цените (регистрации) за месеца:

41 170

01 Хранителни продукти и безалкохолни напитки 14 191

02 Алкохолни напитки и тютюневи изделия 1 628

03 Облекло и обувки 6 612

04 Жилища, вода, електроенергия, газ и др. горива 1 060

05 Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома 4 435

06 Здравеопазване 3 080

07 Транспорт 1 658

08 Съобщения 265

09 Развлечения и култура 2 028

10 Образование 102

11 Ресторанти и хотели 3 029

12 Разнообразни стоки и услуги 3 082

Брой на стоките и услуги представители: 

Общо: 861

01 Хранителни продукти и безалкохолни напитки 168

02 Алкохолни напитки и тютюневи изделия 27

03 Облекло и обувки 129

04 Жилища, вода, електроенергия, газ и др. горива 107

05 Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома 78

06 Здравеопазване 59

07 Транспорт 53

08 Съобщения 51

09 Развлечения и култура 65

10 Образование 6

11 Ресторанти и хотели 58

12 Разнообразни стоки и услуги 60

Брой на точките за наблюдение на цените: над 6 300.

Кошницата за ИЦМК (малка по състав кошница) през 2025 г. съдържа 212 стоки и услуги, разпределени в три основни потребителски групи:

• хранителни стоки - 58;
• нехранителни стоки - 53;
• услуги - 101.

Основните източници на данни, използвани при конструирането на теглата са национални сметки (ХИПЦ) и наблюдението на домакинските бюджети (за ИПЦ и ИЦМК).

Цените на повечето стоки и услуги се регистрират всеки месец, като периодът на регистрация е от 1-о до 30-то число на месеца (не се извършва регистрация през почивните дни и официалните празници). Изключение са цените на някои специфични услуги, които се регистрират всяка седмица (например, полети), или два пъти годишно (например, университетски такси).

Повечето от цените се регистрират на регионално ниво от квалифицирани специалисти - служители в териториалните статистически бюра: теглото на тези цени е 80% от общото тегло. Цените на електроенергията, куриерски услуги, мобилните телефони, персонални компютри, книгите, вестниците, автомобили, записани носители на записи, електронни игри, застраховки, комплексните услуги за почивка и туристически пътувания, хотели във ваканционни центрове и курорти, къмпинги и подобни места за настаняване, финансови услуги, административни и правни услуги и на някои здравни, транспортни и телекомуникационни услуги се регистрират централизирано.

Подбор на точките за наблюдение на цените:

Цените се регистрират в избрани точки на наблюдение - извадка от магазини, ателиета, ресторанти, кафенета и други в населените места от географския обхват. За подбор на точките за наблюдение на цените се прилагат т.нар. целеви (експертен) подбор. Подборът се извършва на регионално ниво от специалистите регистратори по цените в териториалните статистически бюра.

Броят и структурата на наблюдаваните търговски точки се определят така, че да се осигури оптимален брой регистрации, които са достатъчни за формиране на национално ниво представително изменение на цените за всяка от наблюдаваните стоки и услуги. Броят на търговските точки се определя пропорционално на броя на населението в областните центрове и на реализирания стокооборот в съответните търговски обекти. В извадката се включват обекти, които:

• реализират голям обем продажби на дребно за населението;
• предлагат асортиментно разнообразие от стоки, достатъчно представителни за съответните групи елементарни агрегати.

Обхванати са основните форми на търговия: хипермаркети, супермаркети, универсални и специализирани магазини, кооперативни пазари. Покупките по пощата и по интернет не са включени поради незначителния им дял. Цените на персоналните компютри, мобилните телефони, фиксираните и мобилните телефонни услуги се регистрират от интернет сайтовете на съответните доставчици.

Техники за подбор и спецификация на стоките и услуги представители:

Регистрират се цените на специално подбрани представителни продукти – извадка от стоки и услуги представители. Подборът и спецификацията на продуктите се извърша съвместно от служителите в Централното управление на НСИ и регистраторите в териториалните статистически бюра.

Прилагат се следните процедури по подбор и спецификация на стоките и услугите представители:

• използване на данните от наблюдението на домакинските бюджети за първоначален подбор на стоките и услуги представители;
• използване на алтернативни източници на данни за дефиниране на характеристиките на подбраните продукти (административни източници, интернет сайтове на доставчиците и т.н.) в допълнение на наличната информация от НДБ, където това е възможно;
• използване на експертното мнение и практическия опит на регистраторите по цените, когато информацията от предходните два етапа е недостатъчна за дефиниране на подбраните продукти;
• подбор на стоките и услугите представители за наблюдение на цените, като се използва техниката на целеви подбор.

Спецификациите на отделните стоки/услуги имат различно ниво на детайлност, включвайки характеристика като: грамаж, вид на опаковката, размер, материал, модел и т.н. Използват се два вида спецификации: точни и по-общи. Доколко детайлни ще бъдат спецификациите зависи от естеството на продукта. Ако продуктът има много характеристики, които са определящи за цената, тогава спецификацията е по-точна.

Конкретната разновидност на стоките/услугите, чиято цена ще се регистрира в търговския обект, се избира от регистраторите на цените. Те са инструктирани да изберат типичната разновидност на продукта:

· която е най-продаваната в наблюдавания търговски обект;

· която отговаря най-точно на предварително определените характеристики на продукта, включен в извадката за наблюдение на цените.

В края на всяка година, по време на годишната актуализация на кошницата от потребителски стоки и услуги, служителите от Централното управление на НСИ изпращат писма до териториалните статистически бюра с инструкции по процедурите за спецификация на продуктите, които регистраторите трябва да прилагат. Проблемите по подбора и спецификацията на продуктите се обсъждат също и на регулярни работни срещи с регистраторите на цените.

Работата по контрол и осигуряване на качеството на информацията и валидирането на данните се извършва както на регионално ниво – в териториалните статистически бюра, така и на национално ниво, като по-голямата част от работата е концентрирана в отдел “Потребителски цени, цени на жилища и ППС” в централно управление на НСИ.

Процесът по валидиране на данните на регионално ниво се извършва на два етапа. Първият етап се осъществява по време на въвеждането на данните за регистрираните цени в програмното осигуряване за обработка на информацията, а вторият е проверка и валидиране от специалистите в ТСБ и при необходимост се извършват повторни посещения в търговските обекти.

Валидиране на данните на национално ниво се извършва след първото изчисляване на индекса за текущия месец. Обект на контрол и проверка са екстремните равнища на цените, екстремните или нетипични промени в равнището на цените, липсващите наблюдения, отпадането/въвеждането на търговски обекти, промените в спецификациите на стоките/услугите, сезонните продукти и т.н.

Автоматично отхвърляне на регистрираните цени нe се извършва. Всяка проблемна цена се разглежда индивидуално и корекции, ако са необходими такива, се извършват само въз основа на съответната налична информация.

Тегла:

ИПЦ: Данните за крайните парични потребителски разходи на домакинствата се използват като статистически тегла за изчисляването на ИПЦ. Основен източник за информация за разходите е наблюдението на домакинските бюджети в страната. ИПЦ в година t се изчислява с тегла от година t-1.

Допълнителни източници на данни се използват за детайлизирането на теглата за електроенергията, топлоенергията, телекомуникациите, тютюневите изделия, облеклата и обувките, лекарствата, горивата, автомобилите, наемите на жилище, застраховките, хотелите, книгите, вестниците и някои други. На най-ниското ниво на агрегация са дефинирани 464 групи елементарни агрегати.

Теглата са изразени като част от общите разходи за всички стоки и услуги, попадащи в обхвата на индекса. Актуализират се всяка година на основата на данните от наблюдението на домакинските бюджети и от допълнителните източници.

ХИПЦ: Теглата за ХИПЦ се конструират съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1148 на Комисията от 31 юли 2020 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета, на методическите и техническите спецификации на хармонизираните индекси на потребителските цени и на индекса на цените на жилищата[1] Теглата за ХИПЦ отразяват структурата на крайните парични потребителски разходи на домакинствата (КППРД) - вътрешна концепция.

Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки. При изчисляването на ХИПЦ за 2025 г. за тегла се използват данни за крайните парични потребителски разходи на домакинствата (КППРД) - вътрешна концепция за 2023 г., които са преразгледани и актуализирани, за да бъдат представителни за 2024 г., следвайки методологичните препоръки на Евростат относно конструирането на теглата на ХИПЦ в случай на големи промени на разходите на потребителите[2].

При конструирането на теглата за ХИПЦ, данните на националните сметки за крайните потребителски разходи на домакинствата се адаптират както следва:

От крайните потребителски разходи на домакинствата, КПРД – вътрешна концепция, изчислени от национални сметки, се изваждат:

• Собственото крайно потребление (което формира част от КПРД и не предполага парични транзакции) – главно условната рента COICOP 04.2.0
• Разходите по следните COICOP класове:

a) Наркотици (COICOP 02.3.0)

б) Хазартни игри (COICOP 09.4.3)

в) Проституция (COICOP 12.2.0)

г) Премиите за застраховка живот (12.5.1)

д) Административните такси за частите пенсионни фондове и др. подобни (COICOP 12.6.2)

и резултатът е:

Крайните парични потребителски разходи на домакинствата, КППРД – вътрешна концепция.

Данните от наблюдението на домакинските бюджети (НДБ) се използват за конструиране на теглата на по-ниските нива на агрегация, където информация от националните сметки не е налична.

Допълнителни източници на данни се използват за детайлизирането на теглата за електроенергията, топлоенергията, телекомуникациите, тютюневите изделия, облеклата и обувките, лекарствата, горивата, автомобилите, наемите на жилище, застраховките, хотелите, книгите, вестниците и някои други. На най-ниското ниво на агрегация са дефинирани 464 групи елементарни агрегати.

Теглата са изразени като част от общите разходи за всички стоки и услуги, попадащи в обхвата на индекса.

За осигуряването на общ базисен период на индекса теглата са ажустирани, т.е. осъвременени (price up-date), към декември 2024 година.

Теглата се актуализират всяка година на основата на данните от националните сметки, от наблюдението на домакинските бюджети и от други източници.

ИЦМК: Данните за крайните парични потребителски разходи на най-нискодоходните 20% от домакинствата се използват като статистически тегла за изчисляването на ИЦМК. Основен източник за информация за разходите е наблюдението на домакинските бюджети в страната. ИЦМК в година t се изчислява с тегла от година t-1.

Допълнителни източници на данни се използват за детайлизирането на теглата някои групи стоки.

Теглата са изразени като част от общите разходи за всички стоки и услуги, попадащи в обхвата на индекса. Актуализират се всяка година на основата на данните от наблюдението на домакинските бюджети и от допълнителните източници.

Изчисляване на индексите на групите елементарни агрегати:

Индексите на групите елементарни агрегати се изчисляват по формулата на непретеглена средна геометрична.

Изчисляване на индексите на високите йерархични равнища и на общия индекс:

Индексите на високите йерархични равнища и общият индекс се изчисляват по формулата на Ласпер – претеглена средна аритметична от индексите със съответните тегла.

Третиране на липсващите наблюдения на цените и замени:

В случаите, когато дадена цена липсва временно, тя се оценява през първия и втория месец. За оценка на липсващата цена се извършва импутация по метода на съвпадащите извадки като се използва т.нар. краткосрочен подход – импутирането се извършва с верижния индекс. Ако цената продължава да липсва и през третия месец, регистраторът е длъжен да извърши замяна, като избере заместител на липсващата цена.

Когато извършват замяна на отпадаща стока/услуга с нова, регистраторите са инструктирани:

· да изберат стока/услуга-заместител, която има аналогично качество на старата и продажбите й в търговския обект са със значителен обем, и

· да получат информация за цената на новата стока/услуга в предходния месец, ако това е възможно.

Когато извършват замяна на търговски обект (поради закриване на магазина или дългосрочно затваряне), регистраторите са длъжни да изберат нов търговски обект, който трябва да отговаря на следните изисквания:

· да е възможно най-близко до отпадащия от извадката търговски обект от гледна точка на териториалното му разположение;

· да е от същия тип/форма на търговия;

· да е възможно най-подобен на стария от гледна точка на обема на продажбите извършвани в него.

Въвеждане на нови и значими стоки и услуги:

Процедурите по идентифицирането на нови и значими стоки и услуги се базират на:

· анализ на данните на НДБ за структурата на разходите на домакинствата;

· информация от регистраторите на цените за състоянието на пазара;

· консултации с доставчиците;

· номенклатурата на стоките и услугите, включени в Програмата за европейски сравнения;

· списъка на Евростат за въведените нови и значими стоки и услуги в страните членки.

Новите и значими стоки и услуги представители се въвеждат в края на всяка година (през м.декември) по време на годишната актуализация на извадката от стоки и услуги представители.

Третиране на намаленията в цените:

Цените на стоките, които са обект на сезонни разпродажби, намаления, промоции и др. подобни се включват при изчисляването на индексите, когато са налични и достъпни за всички потенциални потребители.

Третиране на сезонните продукти:

Сезонните продукти се третират съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1148 [1] на Европейския парламент и на Съвета.

При конструирането на теглата за сезонните продукти се прилага т.нар. фиксиран подход, т.е. прилагат се фиксирани тегла за сезонните продукти през цялата година.

Цените на липсващите плодове и зеленчуци, когато те са „извън сезон“, се оценяват по метода на т.нар. „всесезонна оценка“:

· през първият месец, когато даден продукт е „извън сезон“, оценената му цена е равна на средната цена от предходния период, когато продукта е бил „в сезон“;

· от вторият месец „извън сезон“, оценената цена е равна на цената от предходния месец, коригирана с ценовото изменение на всички налични продукти.

Цените на липсващите облекла и обувки, когато те са „извън сезон“, се оценяват по метода на т.нар. „извънсезонна оценка“:

· през първият месец, когато даден продукт е „извън сезон“, оценената му цена е равна на средната цена от предходния период, когато продукта е бил „в сезон“;

· от вторият месец „извън сезон“, оценената цена е равна на цената от предходния месец, коригирана ценовото изменение на сезонните продукти, които са „в-сезон“.

Сезонни изглаждания не се прилагат.

Третиране на промените в качеството на наблюдаваните продукти:

При изчисляването на ценовите индекси е важно е да се наблюдават цени на продукти с постоянно качество, тъй като ценовите изменения трябва да отразяват само "чистите" ценови промени, а не и такива, дължащи се на промяна в качеството на наблюдавания продукт.

Прилагат се следните методи за оценка на промяната в качеството на наблюдаваните продукти:

• Метод на годишното припокриване (annual overlap). Повечето от наблюдаваните продукти се актуализират всяка година по време на годишната актуализация на извадката от стоки/услуги представители. Месец декември от предходната година се използва като свързващ/припокриващ месец, т.е. тогава се извършва двойна регистрация на цените - цените се регистрират както за старата, така и за новата извадка от стоки/услуги представители. Разликите в качеството между двете извадки се елиминират чрез т.нар. метод на годишното припокриване.
• Метод на директното сравняване (direct comparison). В рамките на календарната година регистраторите на цените са инструктирани да регистрират цените на една и съща разновидност на стоката/услугата представител и когато тази разновидност изчезне трайно от пазара, да я заменят с друга с аналогично качество. В тези случаи се прилага методът на директното сравняване поради минималното различие в качеството между старата и новата разновидност на стоката/услугата.
• Имплицитни (косвени) методи за оценка на качеството. В някои случаи е невъзможно да бъде приложен вторият подход поради това, че разликата в качеството на старата и новата разновидност е значителна. В тези случаи се прилагат т.нар. имплицитни или косвени методи за оценка на качеството: методът на припокриването (overlap) - когато цените на старата и новата разновидност са налични за един и същи период, и методът на свързващото припокриване (bridged overlap) - когато цените не са налични за един и същи период и методът на стойността на опциите (option cost).

Процедурите по оценка на качеството се извършват на национално ниво. На регионално ниво регистраторите на цените не извършват оценки на качеството, но са инструктирани да информират служителите в централното управление за всеки възникнал случай на значителна промяна в качеството на заменяните продукти.

През 2024 г., с цел мониторинг на сравнимостта и качеството на данните, Евростат извърши проверка на ХИПЦ за България. Докладът на Евростат се основава на задълбочена проверка на източниците и методите, използвани за производството на ХИПЦ за 2024 г., както и на дискусиите, проведени по време на мисията на експерти от статистическата служба на ЕС в Националния статистически институт в средата на септември 2024 г.

НСИ извършва ежегодно инвентаризация (inventory) на източниците и методите на ХИПЦ, която е един от основните елементи на новата стратегия за мониторинг на съответствието на произвежданите от страните членки ХИПЦ с изискванията на регламентите за ХИПЦ. Инвентаризацията представлява детайлно описание на текущата практика на НСИ и e основа за сравнение до каква степен тя отговаря на законовите изисквания, както и основа за мониторинга на съответствието (Compliance Monitoring), провеждан от Евростат.

Данните за ХИПЦ са съпоставими с другите страни членки на ЕС. Информацията за ХИПЦ е точна, надеждна, навременна и съпоставима. Документ на Евростат:

https://ec.europa.eu/eurostat/web/hicp/methodology

Информацията за индексите на потребителските цени се използва за аналитични, прогнозни и управленски цели от държавни институции, ведомства и други организации.

Основни национални потребители са: Народно събрание на Република България, Правителството, БНБ, Министерства и други държавни агенции, информационни медии;

Основни международни потребители са: Евростат, ЕЦБ, МВФ, Икономическа комисия на ООН за Европа.

НСИ провежда регулярно статистическо изследване „Удоволетвореност на потребителите“, което обхваща всички статистически области. То има за цел да оцени удовлетвореността на потребителите от предоставяната от НСИ статистическа информация и да се дефинират препоръки за бъдещото развитие на статистическата система в съответствие с нуждите на потребителите.

Няма липсващи данни. България произвежда и предоставя пълен набор от статистически данни за индекси и тегла в областта на потребителските цени.

100%

Статистическите данни са с добра точност и надеждност. Точността на ИПЦ, ХИПЦ и на ИЦМК е осигурена чрез стриктното придържане към методологическите препоръки и регламенти на Евростат. Типът на изследването и методите на регистриране на цени осигуряват необходимия обхват и навременност.

Конструирането и изчисляването на ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК са базирани на извадка от потребителски цени и разходи на домакинствата, която не обхваща цялата генералната съвкупност от всички цени/разходи.

Най-често прилаганата извадкова техника е неслучаен подбор (т.нар. „целеви подбор“), при която е трудно да се оценят извадковите грешки. Поради това, както и поради сложността и комплексността на структурите на индексите на потребителските цени, НСИ не изчислява извадкови грешки.

Въпреки това с цел предотвратяване на възможни отклонения поради непредставителност на извадката, НСИ работи с възможно най-голяма по обем извадка от потребителски цени, в рамките на ресурса, с който разполага.

НСИ полага усилия да оптимизира разпределението на ресурсите като определя броя на цените, които ще се регистрират във всяка географска област и във всяка продуктова група, с цел да минимизира отклонението в индекса на национално ниво.

Не се прилага.

Неизвадковите грешки не са изразени количествено за индексите на потребителските цени. НСИ полага усилия да намали неизвадковите грешки като непрекъснато подобрява методологията и процеса на провеждане на наблюдението, което спомага за избягване на грешките при регистрирането на цените.

Няма грешки в обхвата. Няма разлика между целева и наблюдавана съвкупност. 

Няма.

Не се прилага.

Информационна система "Потребителски цени" (ИС "Потребителски цени") се използва при въвеждане на данни за цените и за характеристиките на предлаганите продукти. Извършват се технически проверки за предотвратяване на грешки с правописа, грешно вписване на цени или мерни единици и т.н. Независимо от това допълнителни проверки за качеството и валидиране на данните се извършват в регионалните статистически служби и централния офис, както е описано в точка "Валидиране на данни".

Не се прилага.

Не се прилага.

Не се прилага.

Индексите се изчисляват чрез разработената ИС "Потребителски цени". В софтуера са въведени логически контроли, с цел минимизиране броя на / елиминиране на грешките при обработка. Проверките се извършват, както е описано в точка "Валидиране на данни".

Средномесечното равнище на импутация за 2024 г. е 1.0%.

Липсват данни.

Сериите от индекси (ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК), включително за изминали периоди, са обект на ревизии съгласно условията заложени в чл. 16, 17, 18, 19 и 20 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1148 на Комисията от 31 юли 2020 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета, на методическите и техническите спецификации на хармонизираните индекси на потребителските цени и на индекса на цените на жилищата. Публикуваните данни могат да бъдат ревизирани за грешки, нова или актуализирана информация, и промени в системата от хармонизирани правила.

По принцип, месечните ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК не са обект на ревизии. Те са окончателни с първото публикуване. Единствено изключение са индексите за ИПЦ и ИЦМК за януари, които се ревизират през март с окончателни тегла за текущата година.

Веднъж годишно - индексите за месец януари за ИПЦ и ИЦМК.

Данните се публикуват 14-18 дни след месеца, за който се отнасят.

15 дни след края на отчетния период (средно)

Данните винаги се доставят и публикуват съгласно датите в Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания на НСИ.

НСИ изпраща данните за индексите на потребителските цени на национални и международни потребители в деня на националната им публикация.

Данните за индексите на потребителските цени се изготвят на национално ниво. При конструирането на индексите се използва стратификация на национално ниво и регионални индекси не се произвеждат.

ХИПЦ е базиран на хармонизирани дефиниции и класификации, заложени в серия от нормативни документи, поради което може да се счита че този индекс е сравним с ХИПЦ на останалите държави от ЕС.

Не се прилага.

Индексите на потребителските цени са сравними във времето. Въпреки това, от първоначалното изчисляване на ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК до настоящия момент, методологията непрекъснато се развива и усъвършенства, поради което са възможни някои прекъсвания в динамичните редове. В такива случаи, ако първичните данни позволяват, историческите данни се ревизират и се извършва оценка на ефекта от внедряването на новите методи.

От 1999 г. НСИ прилага усъвършенствана методика за конструиране и изчисляване на ИПЦ в съответствие с изискванията на Евростат и МВФ. За осигуряване на съпоставими серии с ИПЦ бе извършена ревизия на месечните индекси за периода януари 1995 – декември 2000 година.

Внедряването на регламентите относно третирането на сезонните продукти в ХИПЦ (от януари 2011 г.) и относно теглата на ХИПЦ (от януари 2012 г.) са най-новите подобрения на методологията, които имат ефект върху динамичните редове на ХИПЦ. С цел осигуряването на сравними серии от индекси, бяха проведени паралелни изчисления по новия и стария метод и бе оценен ефекта от внедряването на двата нови регламента.

В изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) № 2015/2010 от началото на 2016 г. беше сменена базисната година за ХИПЦ и всички индекси се изчисляват и публикуват при база 2015 година.

За повече информация:

https://ec.europa.eu/eurostat/web/hicp/methodology

Разлики между националния ИПЦ и ХИПЦ

ИПЦ, както и ХИПЦ са измерители на инфлацията, т.е. измерват промяната в равнището на цените на стоките и услугите. Двата индекса, в по-голямата си част са базирани на едни и същи източници на данни, изчисляват се от една и съща кошница от стоки и услуги, с използването на едни и същи статистически техники и методи, но измерват инфлацията с различна цел и затова използват различни концепции.

Националният ИПЦ е официален измерител на инфлацията в Република България. Той предоставя информация за ценовите изменения в националната икономика на правителството, бизнеса, гражданите и обществеността като цяло. ИПЦ се използва за икономически анализи, като финансов инструмент, а също и като средство за индексация на различни доходи, вземания, задължения, плащания по договори и др.

ХИПЦ се използва основно за целите на паричната политика в ЕС. ХИПЦ е един от критериите, за да се прецени дали дадена страна-членка е готова да се присъедини към еврозоната. ХИПЦ се използва като сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС и за оценка на ценовата стабилност в страните членки. Това приложение на ХИПЦ изисква хармонизирана концептуалната рамка и сравними резултати. В допълнение, ХИПЦ все повече се използва за икономически анализи и за индексации.

Изчисляваният ХИПЦ се различава от националния ИПЦ. Основната причина е третирането на потреблението нерезидентите (чуждестранните граждани) на територията на страната в двата индекса. Това потребление е обхванато при изчисляването на ХИПЦ, докато при националния ИПЦ е извън обхвата.

При изчисляването на ИЦМК се използват същите статистически техники и методи, както при ИПЦ и ХИПЦ, но неговото предназначение не е да измерва инфлацията, а да даде допълнителна информация за инфлационните процеси в страната. ИЦМК измерва промяната в цените на определени социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги, които се използват от нискодоходните домакинства.

Годишните ИПЦ / ХИПЦ / ИЦМК са получени от месечните данни и са напълно съгласувани.

Индексите на потребителските цени се изчисляват в съответствие с изискваниятана националните сметки.

Ценовите индекси са вътрешно съгласувани. Агрегираните данни на по-високо ниво се получават от детайлните индекси чрез точно дефинирани процедури.

Статистическите данни за индексите на потребителските цени се публикуват в регулярни прессъобщения съгласно предварително утвърден график. Данните се публикуват ежемесечно и обхващат: индекси към различни периоди приети за база, месечна инфлация, инфлация с натрупване от началото на годината, годишна инфлация и средногодишна инфлация.

· 

• „Статистически годишник” - раздел “Цени”;
• „Статистически справочник” - годишно издание на НСИ, раздел “Цени”;
• „България” - годишна брошура на НСИ;
• „Ключови показатели за България”;
• „Индекси на потребителските цени и инфлация - Отговори на най-често задаваните въпроси” - брошура.

Подробни данни за индексите на потребителските цени са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика - Инфлация и индекси на потребителските цени: http://www.nsi.bg/bg/node/2445

Не са налични.

Не се прилага.

Не се прилага.

Не са налични.

· Интернет сайта на НСИ:

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/CPI_methodology_2025-BG.pdf

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/CPIBasket_2025-BG.pdf

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/HICP_methodology_2025-BG.pdf

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/MK_methodology_2025-BG.pdf

https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/MK_SmallBasket_2025-BG.pdf

· Регламенти на ЕС и ЕК:

http://ec.europa.eu/eurostat/web/hicp/legislation

Документ на Евростат за Мониторинг на съответствието (Compliance Monitoring Report) за 2007, 2015, 2018 и 2024:Quality - Harmonised Indices of Consumer Prices (HICP) - Eurostat

· Закон за статистиката;

· Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество.

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:087:0164:0173:bg:PDF

Индивидуални данни не се публикуват (потискат се), спазвайки чл. 25 от Закона за статистиката. Разпространението на индивидуални данни се извършва само съгласно чл. 26 от Закона за статистиката.